РЕШЕНИЕ
№ 630
гр. София, 14.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:И. АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛ.А
като разгледа докладваното от И. АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело №
20241110122221 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 127 и сл. ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата
720,30 Л.а, представляваща неизплатен остатък от регресно вземане за изплатено по
застраховка „Каско на МПС“ застрахователно обезщетение за застрахователно събитие,
настъпило на ... г. в ..., на паркинга пред ..., при което са нанесени щети на лек автомобил
„...“ с рег. № ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
16.04.2024 г., до окончателното изпълнение на задължението.
Ищецът ..., ЕИК ..., излага, че на ... г. в ..., на паркинга пред ..., е реализирано ПТП с
участието на лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ... управлявано от Н. Г., и лек
автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ... собственост на ... и застрахован ..., като съгласно
изготвения Двустранен констативен протокол за ПТП виновен за инцидента е водачът на лек
автомобил с марка и модел „...“ с рег. № .... Навежда, че лек автомобил с марка и модел „...“ с
рег. № ... е застрахован при ищеца по договор за имуществено застраховане „Каско на МПС”,
а собственикът на лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ... е застраховал гражданската
отговорност на водача при ответника. Ищецът сочи, че е образувал щета № ... във връзка с
инцидента, вредите са описани от експерти на дружеството, като на доверен сервиз на
застрахователя е възложено да възстанови за сметка на застрахователното обезщетение
вредите по увредения автомобил. За извършените авторемонтни работи с преводно
нареждане от 11.10.2023 г. на сервиза е заплатена сумата 1440,60 Л.а. Поддържа, че във
връзка с ликвидацията на преписката e реализирал обичайни разноски в размер на 15,00 Л.а.
1
Излага твърдения, че след отправена нарочна покана, ответникът е погасил частично
регресното му вземане до сумата 735,30 Л.а, като е останала неизплатена част в размер на
исковата претенция. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
Ответникът ..., ЕИК ..., оспорва иска по основание и размер. Навежда твърдения, че
и двамата участници в произшествието са отговорни за настъпването му, поради което
счита, че с изплащането на сумата от 735,30 Л.а по регресната претенция е удовлетворил
ищеца. Сочи, че посочената сума отговаря на приноса на застрахованото при него лице.
Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл.411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже следните факти:
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което
ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните
вреди.
По делото не се спори, а и от приложените по делото писмени доказателства се
установява, че към датата на процесното събитие – ... г. за увредения лек автомобил с марка
и модел „...“ с рег. № ..., има валидно сключена имуществена застраховка при ищеца, че за
лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ..., към датата на процесното събитие – ... г., има
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
ответника, че за сметка на застрахователното обезщетение в размер 1440,60 Л.а, платено от
застрахователя – ищец в изпълнение на договорното му задължение по застраховка „Каско
на МПС“, лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ... е възстановен в сервиз „...“ ООД,
както и че ответникът е удовлетворил регресното вземане на ищеца до сумата 735,30 Л.а
преди процеса, в които са включени и 15,00 Л.а ликвидационни разноски по обработка на
щетата. Поради това, съдът приема, че тези факти са установени по делото.
Плащането има погасителен ефект спрямо задължението по застраховка „Каско на
МПС”, доколкото е довело до отстраняване на щетите, възникнали при реализиране на
покрит по тази застраховка риск.
В представения по делото двустранен протокол от ... г. участниците в ПТП – Н. Л. Г.,
като водач на лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ..., и И. П. К., като водач на лек
автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ..., са удостоверили, че на посочената дата между
тях е реализирано ПТП. От описания от участниците в ПТП механизъм и изготвената скица
на пътната обстановка при ПТП в протокола, както и от изложеното в уведомлението за
щети по застраховка „Каско на МПС“, се установява, че водачът на лек автомобил с марка и
модел „...“ с рег. № ... предприема маневра за движение на преден ход за излизане от
паркомясто пред ... в ..., при което реализира ПТП с паркиращия до него на заден ход лек
автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ..., като вследствие на удара лек автомобил с марка и
2
модел „...“ с рег. № ... има видими щети по предната си част – увредени предна дясна врата и
десен калник. Видимите щети по лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ... са в лявата
част на предната му броня. В протокола е отразено, че водачът на лек автомобил с марка и
модел „...“ с рег. № ... е поел вината за настъпването на произшествието.
Представеният протокол представлява частен свидетелстващ документ, чието
съдържание не може да бъде противопоставено на трети лица, в частност на ответника,
които не са участвали в съставянето му. Доколкото ответникът е оспорил удостовереното от
водачите в протокола, за установяване на действителния механизъм на настъпилото
произшествие в производството е допусната съдебно – автотехническа експертиза, както и
са разпитани водачите на участвалите в ПТП леки автомобили.
От показанията на водача на лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ..., Л. Г., се
установява, че ударът между автомобилите е настъпил при описания в съставения протокол
за пътнотранспортно произшествие начин. Установява се, че свидетелят при извършване на
маневрата за движение на заден ход за влизане в паркомясто, перпендикулярно на улицата,
не се е уверил, че от лявата страна на автомобила му има достатъчно дистанция спрямо
съседния участник в движението, лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ..., така че да
може безопасно да завърши маневрата си без да реализира ПТП с него.
От показанията на водачката на лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ..., И. К.
се установява, че ударът между автомобилите е настъпил при описания в съставения
протокол за пътнотранспортно произшествие начин. Първоначално водачката К. в
показанията си изцяло пресъздава обстановката на ПТП, описана в протокола за ПТП и в
уведомлението за щети, като впоследствие се отмята от показанията и сочи, че не може да
си спомни, дали към момента на настъпване на произшествието е потегляла от
паркомястото. Следва да се посочи, категорично, включително и с оглед първоначално
направеното признание от водачката К., че същата е започнала, с управлявания от нея
автомобил, маневра за движение на преден ход за излизане от паркомястото, възприемайки
маневрата за движение на заден ход на лек автомобил „...“ с рег. № ..., като за това
свидетелстват не само всички писмени и устни доказателствени средства, изхождащи от
свидетелката, но и установеното по делото място на съприкосновение, с оглед видимите
щети по автомобилите, между предната дясна част на лек автомобил „...“ и предната
странична лява част на лек автомобил „...“. За да може ударът да настъпи по този начин,
водачката К. трябва да е започнала маневрата за движение на преден ход за излизане, в
противен случай ударът за лек автомобил „...“ с рег. № ... щеше да настъпи в задната му
броня. От показанията на свидетелката се установява, че същата е спряла непосредствено
преди настъпване на съприкосновението и е подала звуков сигнал с клаксона на автомобила,
но при такъв заход за излизане, без да предприеме заобикаляне на лек автомобил с марка и
модел „...“ с рег. № ..., е нямало как да предотврати произшествието.
Механизмът на настъпване на пътното произшествие се потвърждава изцяло от
приетото по делото без възражения от страните заключение на съдебно – автотехническа
експертиза, както и от изложеното от вещото лице в открито съдебно заседание, проведено
3
на 21.11.2024 г., когато последното заявява, че от техническа гледна точка причината за
настъпване на произшествието е поведението и на двамата водачи, всеки от тях, при
извършване на маневрата си, не се е съобразил с положението на автомобила, който се
движи покрай него.
Предвид изложеното съдът намира, на база двустранния протокол и останалите
писмени доказателства по делото, показанията на свидетелите, заключението на съдебно –
автотехническата експертиза и изложеното от вещото лице в съдебно заседание, че
произшествието е настъпило поради виновното противоправно поведение и на двамата
водачи, като всеки от тях с поведението си е нарушил правилото на чл. 25, ал. 1 ЗДвП – при
извършване на маневрата за влизане, съответно излизане от паркомясто, е следвало да
съобрази положението и посоката на движение на автомобила, минаващ покрай него.
Съдът приема, че всеки от водачите, при спазване на горепосоченото правило, е могъл
да предотврати настъпването на произшествието в еднаква степен, като извършва маневрата
си по безопасен начин, съобразявайки се с положението на другия участник, така че двамата
да могат да се разминат с автомобилите си без да настъпи сблъсък между тях. Изложеното
обуславя извод, че всеки от водачите е допринесъл еднакво за настъпването на
произшествието и за произтеклите вреди от него, или приносът на всеки от тях е 50 %.
Поведението на всеки от водачите е виновно, доколкото презумпцията не е опровергана по
делото.
Съгласно заключението на съдебно – автотехническата експертиза, което е взело
предвид удостоверения от участниците механизъм на произшествието и отразените от
същите видими увреждания по автомобилите след произшествието в протокола за ПТП,
както и посоченото в описа на застрахователя, досежно вида на щетите, всички вреди по
лекия автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ... се намират в пряка и причинно –
следствена връзка с процесното събитие.
От заключението на съдебно – автотехническата експертиза се установява
действителният размер на вредите от 1257,72 Л.а /определен на база средни пазарни цени
към датата на произшествието/. Ответникът е удовлетворил ищеца до размера от 735,30 Л.а,
в която сума са включени и 15,00 Л.а ликвидационни разноски по обработка на щетата,
отчитайки че водачът на лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ... е допринесъл в
еднаква степен за настъпване на вредите от произшествието.
Регресното право се определя до действителната стойност на вредата от 1257,72 Л.а,
която в случая е в по-малък размер от реално изплатеното обезщетение от 1440,60 Л.а. С
оглед приетия по – горе принос в причиняването, са налице основания за суброгация за 50 %
от стойността на установените вреди, т.е. за сумата от 628,86 Л.а, която се дължи заедно с
15,00 Л.а разноски по обработка на щетата /съдът приема, че сумата от 15,00 Л.а съставлява
обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ/.
Доколкото ищецът признава, че е получил плащане по регресната претенция в размер на
735,60 Л.а, включващи и следващите се ликвидационни разноски, съдът приема, че с тази
сума ответникът го е удовлетворил изцяло, поради което искът за сумата от 720,30 Л.а се
4
явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ответникът, съобразно представени
списък и доказателства за плащане, а именно в общ размер на 120,00 Л.а, /100,00 Л.а –
юрисконсутлско възнаграждение и 20,00 Л.а – изплатено възнаграждение на свидетел/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., срещу
..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., иск за осъждане на ответника да заплати
на ищеца на правно основание чл. 411 КЗ сумата 720,30 Л.а, претендирана като неизплатен
остатък от регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на МПС“ застрахователно
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на ... г. в ..., на паркинга пред ..., при
което са нанесени щети на лек автомобил „...“ с рег. № ..., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 16.04.2024 г., до окончателното изпълнение на
задължението.
ОСЪЖДА .., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., ДА ЗАПЛАТИ на ...,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК,
сумата 120,00 Л.а, представляваща сторени съдебно – деловодни разноски в настоящото
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5