№ 35
гр. Велико Търново , 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на осми март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
ДИАНА ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора Светослав Калчев Калчев (АП-Велико
Търново)
като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Наказателно дело за
възобновяване № 20214000600046 по описа за 2021 година
Настоящото производство пред Апелативен съд В. Търново е по глава
тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на осъдения В. И. И., за възобновяване на
НОХД № 653/2019г. по описа на РС Габрово и отмяна на постановената
присъда на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Поддържа се, че са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 348 ал.1
т.2 и ал.3 т.1 и 3 от НПК - нарушаване на процесуалното право на защита,
незаконен състав, непопълване на доказателствената съвкупност, поради
което делото следва да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав.
В съдебното заседание пред ВТАС осъденият В. И. И. и неговият
защитник поддържат направеното искане. Излагат съображенията си за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване правото на защита на И.. Молят производството по делото да
бъде възобновено и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен
1
състав.
Прокурорът от Великотърновска апелативна прокуратура не оспорва
основателността на искането. Също намира, че са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване правото на
защита на осъдения – такива по чл. 13,14 и чл. 107от НПК, което е довело до
невъзможността да бъде точно квалифицирано деянието. Предлага
производството да бъде възобновено и делото върнато за ново разглеждане за
събиране на нужните доказателства.
Великотърновският апелативен съд, след като обсъди доводите на
страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на
делото, намери за установено следното:
Искането за възобновяване на наказателното производство е допустимо
- подадено от процесуално легитимирана страна по чл. 420 ал. 2 от НПК,
срещу акт, подлежащ на възобновяване съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК, в
законоустановения от чл. 421, ал. 3 от НПК шестмесечен срок от влизане в
сила на атакуваната присъда – искането е подадено на 17.12.2020г., а
присъдата влязла в законна сила на 25.06.2020г.
Разгледано по същество, искането е и основателно по следните
съображения:
Габровски окръжен съд, с решение по ВНОХД № 24/2020г. е потвърдил
присъда № 79/10.02.2020 г. по НОХД № 653/2019 г. на Габровски районен
съд, с която е признат подсъдимия В.И. за виновен в това, че на 16.04.2019 г.
в гр. Габрово причинил на Г. Л. Т. средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на външния глезен на левия крак, довело до трайно затрудняване
движението на ляв долен крайник и деянието е извършено при опасен
рецидив. На основание чл. 131а вр. 129 ал.1 б. „А” от НК го осъдил на 5
години лишаване от свобода, което наказание да се търпи при първоначален
строг режим.
Осъдил е подсъдимия И. да заплати на пострадалия Т. сумата от 6 000лв.
представляващи обезщетение за неимуществени вреди в резултат от
извършеното престъпление. Произнесъл се по въпросите за размера на
дължимите разноски и на държавната такса, както и досежно веществените
2
доказателства.
Въззивното производство е било образувано по жалба срещу присъдата
в осъдителната й част, в която е оспорена обосноваността и
законосъобразността като резултат от допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила както свързани с несъбиране на относими
доказателства, така и при анализа и оценката на доказателствените източници
и относно съдържанието на мотивите. Въззивният съд въпреки доводите и
съображенията, развити подробно и в допълнението към жалбата, не е
упражнил правомощията си по чл. 327 НПК и е отхвърлил исканията на И. и
защитника му за допускане на нови доказателства включително
назначаването на повторна СМЕ, поискана в съдебно заседание.
В мотивите на решението си е декларирал, че е взел предвид доводите в
жалбата и становището на страните, както и че е упражнил правомощията си
да извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, но това не
съответства на съдържанието му. Констатациите, че осъдителната присъда е
постановена при липса на нарушения на процесуалните правила, са
произволни и неверни-извод, който следва от проведено от
първоинстанционния съд съдебно производство.
Допуснати са от първия съд съществени нарушения при събиране на
доказателствения материал, част от които въззивният съд е могъл да отстрани.
Допуснато е обаче и съществено нарушение на процесуалните правила, което
въззивният съд не би могъл да отстрани, а това е налагало отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
1. По делото не е установен точния механизъм на причиняване на
телесната повреда, предмет на обвинението. Многократно, както и пред
първия, така и пред въззивният съд, защитата на И. е правила искане да бъде
назначена и изготвена повторна СМЕ, която да даде отговор за причинените
телесни повреди на пострадалия Т., както и да посочи механизма на
причиняване на същите. Защитата е изложила аргументи и мотиви в подкрепа
на своите искания, включително е наблегнала на наличното противоречие
между изготвената СМЕ, в която е записано, че има наличие на клинични
данни за счупване на носните кости с кръвотечение и отсъствието на такива
при ренгенографското изследване, изложила е аргументи и за необходимостта
3
от участието на конкретен специалист при изготвяне на експертизата -
ортопед. Наличното противоречие и неяснота в експертизата, касаещо
въпросът има ли причинено счупване на носа, макар да няма конкретно
отношение към причинената следна телесна повреда, за която е повдигнато
обвинение е създало основателно съмнение за правилността на изготвеното
заключение и у подсъдимия и у неговия защитник. Нито първия, нито
въззивният съд са съзряли противоречие и необоснованост в СМЕ, вместо
което са намерили механизма на причиняване на телесната повреда за изяснен
и са оставили без уважение многобройните искания на защитата за повторна
експертиза с участието на лекар специалист – ортопед.
Подходът на съдилищата е неправилен и е довел до нарушаване принципите
за разкриване на обективната истина – чл. 13 НПК. Като не са изпълнили
задълженията си по чл. 107 от НПК и не са проверили доказателство при
наличие на основателни съмнения за неговата достоверност, съдилищата са
допуснали съществено нарушение на процесуалните правила. Инстанциите по
същество са приели, че експертизата е пълна и ясна, независимо, че не
съдържа мотивиран и основан на целия доказателствен материал и в
съответствие със специалните знания отговор какъв е точния механизъм на
причиняване на средната телесна повреда и какви са останалите наранявани
причинени на пострадалия свидетел Т.. Изясняването на това обстоятелство е
от съществено значение за квалификацията на деянието и затова поначало
назначаването на съдебномедицинската експертиза за установяване характера
на телесната повреда както и специалността на вещите лица, които следва да
дадат заключение, е правилно. От данните по делото се установява, че
обектът и обемът на задачите е бил стеснен, а вещото лице е само със
специалност съдебна медицина, без да е допуснато и такова от специалност
ортопедия. Това е налагало съдът да назначи повторна експертиза с
включването и на други специалисти като ортопед и да бъдат формулирани
ясни и конкретни задачи. Решение в този мисъл е било наложително с оглед
предявеното обвинение и възможността само въз основа на цялостна оценка
на доказателствения материал вещите лица да дадат компетентен отговор,
още повече при налични данни, че гипсът е свален
преждевременно/обстоятелство, което също не е изследвано задълбочено/.
2. Не е проверена нито една от твърдяните защитни версии на осъдения
4
В.И., с което е нарушена разпоредбата на чл. 107 ал.3 от НПК. В своите
обяснения, той последователно е твърдял, че е преди да предприеме действия
спрямо пострадалия е бил афектиран - предизвикан от него с обида – наречен
„гяур” и псувня. Това твърдение на подсъдимия не е изследвано и проверено
от съдилищата по никакъв начин. Съдилищата са се задоволили да посочат,
че е възникнал конфликт и размяна на реплики между пострадал и подсъдим,
като не са предприети никакви действия да се изясни същността на този
конфликт и имало ли е последствия от него за поведението на И..
Твърдението на И., че е бил афектиран от пострадалия е налагало и
назначаването на съдебно-психиатрична експертиза, която да даде отговор на
въпроса, касае ли се за особено състояние на И., предизвикано от пострадалия
с тежка обида или други противозаконни действия.
3. Още в обясненията си пред първия съд И. е твърдял, че след деянието
е извикал бърза помощ. Това твърдение е отхвърлено от съдилищата също без
изобщо да бъде проверено, чрез изискване на информация от национална
система 112.
4. С въззивната жалба е оспорена обосноваността на присъдата, оценката
на доказателствените източници, мотивирана е липсата на мотиви. При това
положение въззивния съд е бил длъжен да упражни правомощията си като
инстанция по същество и да отстрани допуснатите съществени нарушения
като съобрази процесуалната си дейност с изискванията за събиране на
доказателства в необходимия обем и според предписанията в чл. 107 и чл. 13
НПК, да направи пълен и задълбочен анализ и оценка в съответствие с
изискванията да не са във вреда на подсъдимия и да изложи подробни
фактически и правни съображения, за да се провери по какъв начин е
формирал вътрешното си убеждение по въпросите за авторството, вината и
отговорността на подсъдимия, като е потвърдена осъдителната присъда.
Въззивният съд не е изправил допуснатите от първостепенния съд
нарушения. Не е проверил и анализирал твърденията на защитата. Затова и
решението не отговаря на изискванията по чл. 339, ал. 2 НПК.
И докато посочените до тук допуснати съществени процесуални
нарушения са могли да бъдат изправени от въззивният съд, но той не е
положил дължимите усилия в тази насока, то последното нарушение,
5
констатирано от ВТАС не би могло да бъде изправено от въззивната
инстанция.
4. Особено съществено нарушение, довело до ограничаване правото на
защита на подсъдимия, е допуснато от РС Габрово в съдебно заседание,
проведено на 10.02.2020г. То се изразява в следното:
В проведено съдебно заседание на 29.01.2020г. защитникът на
подсъдимия И. – адв. П. е напуснала съдебната зала в хода на съдебното
заседание, в израз на несъгласие със съда и неговите решения, по повод
направени от защитата доказателствени искания. Съдът е наложил глоба на
защитника и е указал на подсъдимия, че за следващо съдебно заседание
следва да се яви със защитник, тъй като защитата му е задължителна в
противен случай ще му бъде назначен служебен такъв. Отложил е делото за
10.02.2020г. На същата дата – 10.02.2020г., преди съдебното заседание е
постъпило искане от адв. П.- защитник на И. в което тя е посочва, че няма да
се яви в съдебно заседание по две причини – като втора такава е посочила, че
е ангажирана за следствени действия. В съдебно заседание подсъдимият И.
изрично е заявил, че не желае служебен защитник, че желае защитата му да се
осъществи от адв. П., която той е ангажирал. С оглед обстоятелството, че
молбата на адв. П. е депозирана в самия ден на съдебното заседание –
10.02.2020г., съдът не е предприел никакви действия, за да установи бил ли е
уведомен своевременно подсъдимия за намеренията на своя защитник, за да
може да предприеме действия по ангажирането друг, съгласно дадените му от
съда указания в предходно съдебно заседание. Нещо повече съдът изобщо не
е изследвал въпроса дали защитникът на подсъдимия е бил ангажиран, като не
е предоставил възможност на адв. П. да установи чрез представянето на
доказателства действително ли е била ангажирана за следствени действия
така, както е посочила в депозираното искане. Без да установи тези факти,
имащи решаващо значение за това дали да бъде даден ход на делото в
отсъствие на договорения защитник и при желание на подсъдимия именно
този защитник да участва в производството, съдът е назначил служебен
защитник, дори и след повторно изявление на подсъдимия, че не желае да се
дава ход на делото и заявеното от него желание да си ангажира той защитник.
Не само е дал ход на делото, но и в това съдебно заседание съдът е дал ход на
съдебните прения и е приключил делото с постановяването на присъда. С
6
посочените действия изключително грубо е нарушено правото на подсъдимия
И. да участва в производството с доброволно ангажиран защитник и да
осъществи правото си на защита.
Всяко едно от посочените нарушения само по себе си е основание за
възобновяване на наказателното производство. Тъй като при разглеждане на
делото от първата инстанция е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на
подсъдимия И., което не би могло да бъде изправено от въззивния съд, то
след възобновяването следва да бъдат отменени решението на въззивния съд
и присъдата на ГРС и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от
друг съдебен състав на Районен съд Габрово. При новото разглеждане от друг
състав следва да бъдат отстранени процесуалните нарушения, да се вземат
предвид всички доводи и възражения на страните, както и постоянната
съдебна практика, основана на задължителните указания в Постановленията и
Тълкувателните решения на ВС и ВКС по обсъжданите въпроси.
За пълнота на изложението, настоящият съдебен състав намира за
необходимо да посочи, че не открива да е допуснато нарушение по чл. 348 ал.
3 т. 3 от НПК, т.е. присъдата да е произнесена от незаконен състав.
Обстоятелството, че първия съд е отказал да уважи искания на защитата не би
могло да се третира като негова заинтересованост, тъй като за съда не
съществува задължение винаги да уважава направените от страните искания,
а само тогава когато прецени, че тези искания имат значение за изясняване на
обективната истина по делото. Неправилната преценка на съда в тази насока,
не би могло да се третира априори като заинтересованост на съдебния състав,
която да попада в обхвата на разпоредбата на чл. 29 ал.2 от НПК.
Поради изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т.
5 от НПК , Великотърновският апелативен съд:
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД 24/2020 г. на Габровски окръжен съд.
ОТМЕНЯ решение № 29/25.06.2020г. постановено по ВНОХД 24/2020г.
7
ОТМЕНЯ Присъда № 79/10.02.2020г. на РС Габрово, постановена по
НОХД 653/2020г. отношение на осъдения В. И. И..
ВРЪЩА делото на РС Габрово за ново разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8