№ 793
гр. София, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседА.е на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:А. Захариева
Членове:Аделина И.а
Мила П. Лазарова
при участието на секретаря Венелин П. Кръстев
в присъствието на прокурора С. Д. Т.
като разгледа докладваното от Аделина И.а Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20251100604183 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
На 23.04.2025г., СРС 99-ти състав е постановил по НОХД № 17139/23г.
Присъда, с която е признал подсъдимите А. П. С. и А. Ни С. за виновни за
това, че за периода 30.08.21г. - 10.01.22г. в гр. София, при условията на
продължавано престъпление, в съучастие като съизвършители, са отнели
чужди движими вещи на обща стойност 535,47лв. от владението на различни
лица без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като
случаят е немаловажен и кражбата е извършена повторно, след като и двете
подсъдими са били осъдени с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление, а отделните деяния, включени в продължаваното престъпление,
са извършени, както следва:
1. На 30.08.21г. от магазин, находящ се в гр.София, ж.к.********, в
съучастие като съизвършители, отнели чужди движими вещи - 12 броя
пакетирА. сандвичи на единична стойност 2,50лв., на обща стойност 30лв.; 1
бр. студен чай „Нестий“ лимон, 1,5 литра на стойност 2,49лв. и 2 бр.
натурален сок „Куинс“ праскова, 1 литър на единична стойност 1,99лв, на
обща стойност 3,98лв., всички вещи на обща стойност 36,47лв., собственост
на ДАС Трейдинг ООД, от владението на А.И.К., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен и
кражбата е извършена повторно, след като двете подсъдими са били осъдени с
влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а именно с протоколно
1
определение на СРС по НОХД № 20443/18г., влязло в законна сила на
20.02.19г., с което е било одобрено споразумение за извършено престъпление
по чл.194 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 НК;
2. На 10.01.22г. от магазин Т-Маркет, находящ се в гр.София, ж.к.
********, в съучастие като съизвършители, отнели чужда движима вещ - 1 бр.
телевизор марка „Sunny 43 инча FDH Smart Android 9“ на стойност 499лв.,
собственост на Максима България ЕООД, от владението на Н.Н.М., без нейно
съгласие с намерение противозаконно да я присвоят, като случаят е
немаловажен и кражбата е извършена повторно, след като двете подсъдими са
били осъдени с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а именно
с протоколно определение на СРС по НОХД № 20443/18г., влязло в законна
сила на 20.02.19г., с което е одобрено споразумение за извършено
престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК, както и с протоколно
определение на СРС по НОХД № 20211110212964/21г., влязло в законна сила
на 15.12.21 г., с което е одобрено споразумение за извършено престъпление по
чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.28 ал.1
НК, поради което и на осн. чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 вр.
чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.54 НК на всяка една от подсъдимите я
наложено наказА.е ЛСВ за срок от 1 година и 6 месеца при ПОР на
изтърпяване.
С постановената присъда и на осн. чл.68 ал.1 НК по отношение на
подсъдимите А. П. С. и А. Ни С. е приведено в изпълнение наложеното на
всяка една от тях наказА.е по НОХД № 12964/21г. на СРС, а именно ЛСВ за
срок от 6 месеца при ПОР на изтърпяване.
Първостепенният съд на осн. чл.189 ал.3 НПК е осъдил двете
подсъдими да заплатят в полза на държавата и направените разноски по
делото.
Против присъдата е подадена въззивна жалба от адв.А., защитник на
подсъдимите, с изложени твърдения за незаконосъобразност, но без наведени
конкретни доводи в контекста на горното.Такива са развити в депозираното в
срока по чл.320 ал.4 НПК допълнение и се изразяват в липса на несъмнени
доказателства за извършено от подсъдимите лица престъпление по отнемане
на инкриминирА.те движими вещи.Във въззивната жалба и в допълнението
към нея се отправя искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова
такава, с която подсъдимите да бъдат признати за невиновни и на осн. чл.304
НПК да бъдат оправдА. по вмененото им престъпление.
Депозираната въззивна жалба е процесуално допустима - подадена е при
спазване на преклузивния срок по чл.319 ал.1 НПК от активно легитимирано
лице с изявен правен интерес, спазени са изисквА.ята на процесуалния закон
както за нейната форма и съдържА.е, така и за движението й съгл.чл.321
НПК.Атакуваната присъда е от категорията актове, подлежащи на проверка по
реда на глава XXІ НПК.
В процесната въззивна жалба не се отправят искА.я за събиране на нови
доказателства.Подобно искане не е отправено и в с.з., а и служебно
настоящият съдебен състав не намери за нужно събирането на допълнителни
2
доказателства.В тази вр. се отбелязва, че въззивно съдебно следствие се
провежда само в очертА.те от чл.327 НПК хипотези, а именно при наличие на
неизяснени в хода на първоинстанционното разглеждане на делото на
елементи от фактическата обстановка от съществено значение за разкриването
на обективната истина.Щом не съществуват неизяснени обстоятелства,
включени в предмета на доказване по чл.102 НПК, няма и нужда от допускане
и събиране на допълнителни доказателствени материали.
В хода на съдебните прения защитата поддържа отправеното искане за
отмяна на постановената от СРС присъда.В тази вр. защитата навежда довод
за липса на категорични доказателства за извършено престъпление - относно
първото инкриминирано деяние се твърди наличие на издадена касова
бележка, удостоверяваща факта на заплащане на въведените с обвинението
стоки, а не тяхното отнемане; а досежно второто деяние се излага аргумент за
липса на доказателства относно действителното фактическо местонахождение
на движимата вещ, предмет на престъпно посегателство, на инкриминираното
място; в частност се твърди, че двете подсъдими изнасят от търговския обект
кашон, съдържА.ето на който обаче не е установено по категоричен начин.
Участващият по делото прокурор изразява становище за
неоснователност на процесната въззивната жалба и приема атакуваната
присъда за правилна и законосъобразна.Излага се довод, че първият съд
изчерпателно е обсъдил всички събрА. по делото доказателства и обосновано
е извел приетите за доказА. факти, достигайки до извода за реализирано от
подсъдимите виновно поведение, запълващо съставомерните елементи на
процесното престъпление.При горните доводи прокурорът отправя молба за
потвърждаване в цялост на обжалваната присъда.
Подсъдимите А. П. С. и А. Ни С. в предоставеното им право на лична
защита поддържат становището на своя защитник, а в предоставената им
последна дума отправят молба за тяхното оправдаване.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, проверявайки изцяло правилността
на първоинстанционната присъда в обжалваната й част – нейната
законосъобразност, обоснованост и справедливост в контекста на
отправените оплаквА.я и приобщената доказателствена съвкупност и
съобразно изисквА.ята на чл.314 НПК, намира, че в конкретния казус са
налице предпоставките по чл.338 вр. чл.334 т.6 НПК.
За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно
следствие, при гарантиране правото на процесните стрА. за участие и
представяне на доказателства в подкрепа на защитаваната от тях
теза.Фактическата обстановка е подробно изяснена от първостепенния съд.По
делото са събрА. в необходимия обем и по съответния процесуален ред
доказателствата, нужни за неговото правилно решаване. Въз основа на
събрА.те и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени
средства са направени правилни фактически изводи, напълно споделими и от
въззивния съд, поради което същите ще бъдат пресъздадени лаконично в
настоящия съдебен акт.
Предвид гореописаното, СГС приема за установено от фактическа
3
страна следното:
Двете подсъдими А. П. С. и А. Ни С. се познавали от преди
инкриминирА.я времеви период, като към този момент те живеели в гр.София
и били безработни.
На 30.08.21г. двете подсъдими посетили магазин за хрА.телни стоки,
находящ се в гр.София ж.к.********, стопА.сван от ДАС Трейдинг ООД, с
управител св.А.К..Пред самия търговски обект имало разположени хладилни
витрини с поставени в тях хрА.телни стоки, като клиентите се обслужвали
сами и след като вземели стока от хладилниците, влизали в обекта и ги
заплащали.Подсъдимите А. С. и А. С. взели от хладилниците 12 броя
пакетирА. сандвичи, 1 бр. студен чай Нестий лимон от 1,5 литра и 2 бр.
натурален сок „Куинс“ праскова от 1 литър, след което напуснали района на
магазина, без да заплатят взетите стоки, чиято обща стойност възлизала на
36,47лв.
На 10.01.22г. вечерта подсъдимите А. С. и А. С. на два пъти посетили
магазин Т-Маркет, който се намирал в гр.София, ж.к. ******** и в който се
продавали хрА.телни и нехрА.телни стоки, собственост на Максима България
ЕООД. При първото си посещение около 19.56ч. те обиколили магазина и след
като изчакали отдалечаването на други клиенти, двете заедно свалили
поставения на рафта 1 брой кашон, в който се намирал 1 бр. телевизор марка
„Sunny 43 инча FDH Smart Android 9“ на стойност от 499лв., и след това го
занесли и оставили в близост до изхода и напуснали търговския обект.Около
20.30ч. двете подсъдими отново посетили магазин Т-Маркет и още с
влизането си се насочили към мястото, където преди това били оставили
кашона с телевизора, взели го и го изнесли през изхода на магазина, без да
преминат през касовата зона и без да заплатят вещта.
Към горните две дати подсъдимите лица били осъждА. многократно.В
тази вр. прецизно и коректно първостепенният съд е посочил в своите мотиви
постановените осъдителни присъди, в това число и тези, обосноваващи
повторност по см. на чл.28 НК и доколкото защитата не оспорва така
изведените факти, то настоящият съд приема за излишно да преповтаря
същите.
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка не се
различава от тази, описана в мотивите към проверяваната присъда.
Съотносимите към процесния спор обстоятелства се приемат за установени от
събрА.те по делото доказателства, проверени и преценени по отделно и в
тяхната съвкупност при спазване принципите по чл.13, чл.14 и чл.107 ал.3 и
ал.5 НПК.
В процесуален аспект настоящият състав на СГС не констатира груби
нарушения в доказателствената дейност на основния съд при извеждане на
фактическите положения във връзка с поведението на подсъдимите и по
отношение на всички факти, обуславящи съставомерност за процесното
престъпление.
ИнкорпорирА.ят доказателствен материал обхваща показА.ята на
4
свидетелите Н.М., Н.Н., И.М., Ал.Д.а, И.И., А.К., М.М. и Б.Г. ; писмени
доказателства, писмени доказателствени средства, веществени доказателства
и заключения по две назначени на ДП и приети по реда на чл.282 ал.1 НПК
експертизи, (Видео-техническа експертиза и Съдебно-оценителна
експертиза).Така събрА.те доказателства се ползват с доказателствена годност
(приобщени са по регламентирА.я процесуален ред и от компетентен
разследващ орган в хода на съдебното следствие) и поради това, подлежат на
преценка за достоверност.Съдържащата се в горните доказателствени
източници фактическа информация се оценява за обективна, надеждна,
убедителна и достатъчна за извеждане на съотносимите съставомерни
елементи.
При извършената цялостна служебна проверка въззивният съд прецени,
че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по
съставомерните факти е формирано въз основа на прецизен и правилен анализ
на събрА.я по делото доказателствен материал, като изцяло споделя доводите
и съображенията, отразени в мотивите към оспорваната присъда.При тези
съображения напълно ненужно се явява осъществяването на подробен анализ
на същата тази доказателствена съвкупност и от въззивния съд.
Необходимо е обаче да се даде отговор на релевирА.те от защитата
възражения за неправилен доказателствен анализ, като в тази вр. се акцентира
върху факта на издадена касова бележка относно вещите, предмет на първото
инкриминирано деяние, а касателно второто деяние се излагат доводи за липса
на безспорни доказателства за действително наличие на инкриминираната вещ
в изнесения от двете подсъдими кашон. Тук следва да се отбележи, че
основният съд е дал подробен и обоснован отговор на тези възражения, но
доколкото същите се поддържат и в хода на въззивното производство, то
настоящият съд отбелязва, че изложените в мотивите към проверяваната
присъда съображения са напълно правилни и поради това, и споделими
такива, като не приема за нужно тяхното преповтаряне.За прецизност обаче и
изчерпателност на съдебния акт, СГС намира за нужно да изтъкне и други
определени детайли.
Обстоятелството на фактическо местонахождение на движимите вещи,
съотносими към деянието от 30.08.21г., се съдържа в показА.ята на
св.А.К..Наред с горното, този свидетел дава показА.я за инкриминираната
дата и място, а така също и за поведението на двете подсъдими по вземане на
вещите и за отрицателния факт на липса на заплащане стойността на
същите.Тези показА.я се ползват с характеристиките на пряк доказателствен
източник, тъй като са бА.ни на личните и непосредствени възприятия на
свидетеля.В същото време коментирА.те показА.я не противоречат на
приобщените по делото писмени доказателства, в частност на предадената от
самия св.А. К. касова бележка.Последната съдържа описА.е на
инкриминирА.те движими вещи и тяхната левова равностойност, но следва
дебело да се подчертае, че носи дата 07.09.21г., различна от инкриминираната
такава 30.08.21г.Самият свидетел излага и логично обяснение досежно факта
5
на издаване на касовата бележка в по-късен момент, а именно „за да не стоят в
наличност липсващите продукти“.Т.е. не се наблюдава разминаване между
горните два източника на доказателствена информация, като самата касова
бележка не удостоверява извършено плащане на отнетите хрА.телни стоки и
поради това, съдът не приема за основателно изложеното защитно
възражение.
Касателно второто деяние, включено в продължаваната престъпна
деятелност и в отговор на наведени защитни възражения съдът подчертава
следното: РазпитА.те свидетели Н.М. и Н.Н. работят в магазин Т-Маркет, като
дори на инкриминираната дата 10.01.22г. са на работа и лично възприемат
обстоятелството на нееднократно посещение на търговския обект от двете
подсъдими.Това обстоятелство е изводимо и от изготвената и приета за
обективно доказателство по делото Видео-техическа експертиза, която
подробно проследява поведението на подсъдимите А. С. и А. С. във
вътрешността на търговския обект, а именно по извършена обиколка на
магазина; по сваляне на поставения на рафт 1 брой кашон, ведно с намиращия
се в него 1 бр. телевизор марка „Sunny 43 инча FDH Smart Android 9“ и то след
като изчакват отдалечаването на други клиенти; по последващо занасяне на
вещта и оставянето й в близост до изхода, без видима причина, и напускане на
магазина; по повторно посещение на търговския обект, като още с влизането
си подсъдимите се насочват към мястото, където преди това са оставили
телевизора, вземат го и го изнасят през изхода на магазина, без да преминат
през касовата зона и без да уведомят никого за това.Така описА.те в
експертизата действия на двете подсъдими действително се ползват с
алогичност, както твърди и първостепенният съд, респ. единственото
обяснение за реализиране на същите е подготовка за последващото им
поведение и улеснение за успешното и безпроблемно изнасяне на вещта.
Обстоятелството обаче на действително нахождение на отнетия телевизор в
изнесения от подсъдимите кашон се установява по безспорен начин от
показА.ята на горните двама свидетели Н.М. и Н.Н..На първо място всеки
един от тях заявява с категоричност горния факт и тази им убедителност не
може и не следва да бъде пренебрегната, като следва да се подчертае
наличието на два отделни доказателствени източника, съдържащи напълно
еднопосочна фактическа информация.На второ място всеки един от
посочените свидетели работи в магазин Т-Маркет и дори св.М. е управител на
обекта, като самата й длъжност обхваща повече задължения и отговорности,
включая и притежА.е на знА.е относно предлагА.те в магазина стоки, а св.Н.
Н. е продавач и при изпълнение на трудовите си задължения получава знА.е за
продадените стоки.Също така не е за пренебрегване и изявлението на св.М. за
извършена след деянието вътрешна проверка, в резултат на която „не сме
откривали телевизор без кашон“.По мнение на въззивния съд, горните
доказателства са убедителни по съдържА.е, еднопосочни и взаимоподкрепящи
се, поради което се оценяват за правдиви и достоверни такива.Заявеният от
двамата свидетели факт на действително наличие на процесната вещ в
6
магазина не се опровергава от липсата на счетоводни документи за нейното
заприходяване, като предлаган в обекта артикул за продажба.Това последно
обстоятелство се оценява за непротивопоставимо на дадените от горните
свидетели показА.я.Т.е. наведеното в този смисъл възражение на защитата се
явява неоснователно.
След изследване на доказателствената основа и извличане на правно
релевантните факти въззивната инстанция приема, че първостепенният съд е
достигнал до верни правни изводи.В рамките на доказА.те факти
законосъобразно е прието, че поведението на подсъдимите А. С. и А. С. се
субсумира под състава на процесното престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр.
чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК.Т.е. приложимият
материален закон е вярно и точно интерпретиран.
От правна страна за престъплението против собствеността е нужно да се
посочи, че инкриминираната форма на изпълнителното деяние се изразява в
отнемане на чужди движими вещи от владението и без съгласието на друго
лице и правилно СРС е посочил, че същата може да бъде извършена само
посредством едно активно поведение.Видно от приобщените доказателства,
двете подсъдими на инкриминирА.те дати 30.08.21г и 10.01.22г. в гр.София
без съгласието на управителя на съответното ощетено дружество отнемат
конкретизирА.те по-горе инкриминирА. вещи с намерение противозаконно да
ги присвоят.По делото по изискуемия съгл. чл.303 ал.2 НПК несъмнен начин
са доказА. съставомерните елементи от обективна и субективна страна.
Безспорно е доказан фактът на наличие на процесните вещи в съответните
търговски обекти, като безспорно е доказано и обстоятелството на присъствие
на двете подсъдими в същите, като вземат вещите, без да заплатят стойността
им.Действието по вземане на вещите и последващо налагане на собствена
фактическа власт, реализирано посредством отдалечаване от търговския обект
е обективен показател за намерението за противозаконно присвояване.Това
действие е реализирано съвместно и от двете подсъдими, респ. всяка една от
тях се явява извършител по см. на чл.20 ал.2 НК. В този смисъл съдът приема
за правилен посочения от СРС правен извод за осъществяване от страна на
двете подсъдими на съставомерното изпълнително деяние по отнемане на
чужди движими вещи.Последните са изчерпателно описА., като са посочени
индивидуализиращите им характеристики и количество, т.е. тези вещи
представляват движими такива, собственост на ощетените ЮЛ, в случая ф.
ДАС Трейдинг ООД и Максима България ЕООД. Видно от показА.ята на
свидетелите М., Н. и К., съдът приема за безспорно доказан и факта на
налично владение /като осъществявана фактическа власт/ от страна на
търговските дружества по отношение на отнетите движими вещи към датата
на извършване на престъпното деяние, което налично владение е
съставомерен елемент за престъплението кражба. Доказан е и отрицателният
елемент на липса на изявено съгласие в тази насока от управителите на двете
фирми, като дори и свидетелите М. и К., като лица извършващи търговска
дейност от името на пострадалите, не са предоставили доброволно вещите на
7
подсъдимите А. С. и А. С..Т.е. последните действително са извършили
действия по отнемане на чужди движими вещи и то с изискуемото
съставомерно намерение за своене.
Нещо повече – горното престъпление е извършено в условията на чл.195
ал.1 т.7 НК. Квалифициращият елемент, че деянието представлява
немаловажен случай и е осъществено в условията на повторност се доказва от
приобщената доказателствена съвкупност.Видно от справката съдимост, двете
подсъдими са осъждА. многократно и дори са осъждА. в рамките на
идентични наказателни производства - с протоколно определение на СРС по
НОХД № 20443/18г., влязло в законна сила на 20.02.19г., са признати за
виновни за извършено престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 НК
и с определение по чл.382 ал.7 НПК на СРС по НОХД № 20211110212964/21г.,
влязло в законна сила на 15.12.21г., са признати за виновни за извършено
престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.18
ал.1 вр. чл.28 ал.1 НК и на всяка една от тях е наложено наказА.е ЛСВ за срок
от 6 месеца, изпълнението на което наказА.е на осн. чл.66 ал.1 НК е отложено
за срок от три години. Именно тези предходни осъждА.я на подсъдимите и то
за престъпления против собствеността, респ. за престъпления с обект на
престъпно посегателство, идентичен с този по настоящото дело,
предопределят и наличие на елемента повторност по см. на чл.28 НК.
Обремененото съдебно минало на двете подсъдими се преценява и в контекста
на липса на малозначителност на случая.Разбира се, с оглед легалната
дефиниция на чл.93 т.9 НК и по аналогия на противното, е нужно да се отчетат
и причинените от деянието вредоносни последици, общата стойност на които
възлиза на 535,47лв.Тази стойност действително не е голяма, но наред със
същата следва да се съобразят всички останали обстоятелства, влияещи на
степента на обществена опасност.В тази вр. съдът взе предвид цялата
конкретика при реализиране на процесната престъпна деятелност, а именно
вложени от субектите усилия при проучване на мястото на престъплението;
проявената дързост по вземане на инкриминирА.те вещи, които при първото
деяние са поставени в хладилна витрина на видимо място, а при второто
деяние се наблюдава хладнокръвие при изнасянето на вещта от територията на
търговския обект, като тази деятелност е предхождана от извършени
определени подготвителни действия (поставяне на вещта на място в близост
до изхода, благоприятстващо самото изнасяне) и осигуряване на възможност
не само за безпроблемното напускане на търговския обект, но и за
безпроблемното отдалечаване от същия (св.Н.Н. излиза от магазина
непосредствено след двете подсъдими, но те вече са се отдалечили и той не
успява да ги възпре), респ. налице са предварително осигурени
благоприятстващи условия за последващо утвърждаване на наложената върху
вещта фактическа власт.Всичко горепосочено, наред с факта на обремененото
съдебно минало на подсъдимите, се приема за обективен показател относно
тяхната завишена степен на обществена опасност.Нещо повече – процесното
престъпление се явява продължавано такова по см. на чл.26 ал.1 НК, а всяко
8
продължавано престъпление дефинитивно се ползва със завишена степен на
обществена опасност.Т.е. в конкретния случай се наблюдава завишена степен
на обществена опасност както на самото деяние, така и на личността на
подсъдимите, поради което е налице и кумулативното изискване на чл.195
ал.1 т.7 НК, немаловажен случай.
Първостепенният съд правилно е извел и наличие на съставомерния
субективен елемент.Деянието е извършено с пряк умисъл – деецът е съзнавал
обществено опасните последици от своето деяние и е целял настъпването на
тези последици, което красноречиво се установява от реализирА.те действия и
съпътстващите ги обстоятелства.Двете подсъдими притежават знА.е, че
инкриминирА.те вещи не са тяхна собственост, но въпреки това ги вземат и не
заплащат паричната им равностойност.Намерението им за своене намира
обективен израз в обстоятелството на отдалечаване от съответния търговски
обект, непосредствено след установяване на фактическата власт върхе
отнетите вещи.Подробно отбелязА.те по-горе подготвителни действия също
се приемат за обективен показател относно изискуемия пряк умисъл.
При преценка на така определеното от първоинстанционния съд
наказА.е, настоящата инстанция не намери основА.е за изменение на същото,
приемайки го за правилно индивидуализирано по вид и размер в контекста на
преследваната по чл.36 НК генерална и индивидуална превенция.Въззивният
съдебен състав намира, че при индивидуализация на наказА.ето
първостепенният съд правилно е определил същото в условията на чл.54 НК.
В тази вр. правилно е отчетено обремененото съдебно минало на подсъдимите
и то в контекста на осъждането им за престъпления с обект на престъпно
посегателство, идентичен с този по настоящото дело.Т.е. и у двете подсъдими
се наблюдава престъпна упоритост, която може да бъде преодоляна успешно с
налагане на наказА.е ЛСВ.
С оглед данните по делото относно предходните осъждА.я на
подсъдимите А. П. С. и А. Ни С. и в частност това по НОХД № 12964/21г.,
въззивният съд приема за правилно приложението на чл.68 ал.1 НК. Налице са
предпоставките, визирА. в тази законова норма, доколкото настоящото
престъпление е извършено в рамките на определения изпитателен срок по
това предходно осъждане, по което постановеният осъдителен акт е влязъл в
законна сила на 15.12.21г. и респ. изпитателният тригодишен срок изтича на
15.12.24г.Именно в рамките на този изпитателен срок е извършено и
процесното продължавано престъпление, чийто краен времеви момент е
10.01.22г.
При така посочените доводи съдът приема депозираната въззивна жалба
за неоснователна.
Мотивиран от изложеното и на основА.е чл. 334‚ т. 6, вр. чл. 338 НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, ХII-ти въззивен състав
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 244/23.04.2025г., постановена по НОХД
17139/2023г. по описа на СРС – НО, 99-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10