№ 5660
гр. София, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Наталия П. Лаловска
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело
№ 20241100501930 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 25043805 от 12.12.2023 г. на А.
Д. П., В. Н. Д., М. Й. И., К. Г. И., Н. И. Д. и Д. А. Д. (и двамата конституирани
в качеството на наследници на И. Н. Д.), подадена чрез адв. А. Ж. срещу
Решение № 20108470 от 15.11.2023 г., постановено по гр.д. № 34809 по описа
за 2020 г. на СРС, 169 състав, с което са отхвърлени предявените от А. Д. П.,
И. Н. Д., В. Н. Д., М. Й. И., К. Г. И. срещу П. Д. А., искове с правно основание
чл. 124, ал.1 ГПК и чл. 108 ЗС:
да бъде признато за установено, че същата не е собственик на ПИ с
идентификатор 02659.2194.1110 с площ от 960 кв. м, състоящ се от 850
кв. м. реституирани и 110 кв. м. придадени по регулация, при граници на
целия имот: ПИ с идентификатор 02659.2194.1109, улица-имот
02659.2194.296 и ПИ идентификатор 02659.2194.1107;
да бъде признато за установено, че ищците са собственици на имот с
площ от 850 кв. м., реална част от нива с площ 1373 кв. м., м. Търнов рид,
представляваща част от имот 2256 , к. л. А- 2-9-Б и А-9-2-Г по помощния
план на гр. Банкя, при съседи на целия имот: П.Д., н-ци Т.М., В.С., а
площта на реалната част, която владее ответницата 850 кв. м. при
граници: ПИ с идентификатор 02659.2194.1109; ПИ с идентификатор
02659.2194.1111; улица; ПИ с идентификатор 02659.2194.1107; при квоти,
посочени в исковата молба и да бъде осъдена ответницата да им предаде
1
владението на така описания недвижим имот на ПИ с идентификатор
02659.2194.1110 с площ от 960 кв. м, при съседи: ПИ с идентификатор
02659.2194.1109; ПИ с идентификатор 02659.2194.1111; улица; ПИ с
идентификатор 02659.2194.1107.
Претендират разноски за двете съдебни инстанции.
Във въззивната жалба се излагат твърдения, че първоинстанционното
решение е неправилно, като постановено при нарушение на материалния и
процесуалния закон. Молят за неговата отмяна и уважаване на предявените
искове.
В отговора на въззивната жалба въззиваемият-ответник П. Д. А., чрез
адв. В. Д. оспорва основателността на съдържащите се във въззивната жалба
доводи, като поддържа, че решението на СРС е правилно и законосъобразно и
моли да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Преди обаче съдът да се произнесе по съществото на правния спор,
предмет на делото, следва да извърши проверка относно допустимостта на
обжалваното решение - арг. чл. 269, изр. 1, предл. 2 ГПК
(първоинстанционното решение е обжалвано изцяло). Настоящият въззивен
състав при извършена проверка по чл. 269 ГПК и чл. 270, ал. 3 ГПК на
първоинстанционното съдебно решение намира, че са налице основания за
обезсилване на обжалвания съдебен акт поради следното:
Пред СРС са предявени кумулативно обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 108 ЗС, с които се иска: 1.
Да бъде установено, че ответника не е собственик на недвижим имот с
идентификатор 02659.2194.1110 с площ от 960 кв.м., състоящ се от 850 кв.м. –
реститутирани и 110 кв.м. – придадени по регулация, с граници ПИ с
идентификатор 02659.2194.1109, улица – имот 02659.2194.296 и ПИ с
идентификатор 02659.2194.1107; 2. Да бъде установено, че ищците са
собственици на реална част от недвижим имот с идентификатор
02659.2194.1110 с площ от 850 кв.м. – реститутирани, които са част от нива с
площ от 1373 кв.м., в местност Търнов рид, представляваща част от имот №
2256, к.л. № А-2-9-Б и А-9-2-Г, по помощния план на гр. Банкя, при
граници/съседи на целия имот: П.Д., наследници на Т.М., В.С., а по
2
кадастрална карта с граници ПИ с идентификатор 02659.2194.1109, улица –
имот 02659.2194.296 и ПИ с идентификатор 02659.2194.1107, при квоти – А.
Д. П. – 283,33/960 лв., И. Н. Д. – 141,66/960 кв.м., В. Н. Д. – 141,66/960 кв.м.,
М. Й. И. – 141,66/960 кв.м., К. Г. И. – 141,66/960 кв.м., както и да им бъде
предадено владението на описания недвижим имот.
Съгласно издадено от Столична община, район Банкя, удостоверение с
изх. № РБН24-УГ01-729 от 25.04.2024 г. единият от ищците по делото – И. Н.
Д. с ЕГН **********, е починал на 01.05.2021 г., което обстоятелство е
удостоверено с акт за смърт № 156/02.05.2021 г., съставен в гр. Банкя. Същият
има за наследници по закон съпругата си Д. А. Д. и сина си Н. И. Д., които са
конституирани в производството в качеството на въззивници-ищци от
настоящият въззивен съдебен състав с Определение № 7397/14.05.2024 г.
В проведеното на 13.02.2023 г. последно открито съдебно заседание в
първоинстанционното производство с протоколно определение е приключено
съдебното дирене, даден е ход на устните състезания и делото е обявено за
решаване. е постановено с посочване на И. Н. Д. като съищец.
От изложеното следва, че първоинстанционният съд е разгледал делото
и е постановил решението си при участие на страна, загубила процесуалната
си правоспособност (на 01.05.2021 г.) още в хода на производството пред СРС,
преди последното съдебно заседание и преди постановяване на
първоинстанционното решение. Първоинстанционното производство след
датата на смъртта на И. Н. Д. изцяло се е развило и приключило без участието
на правоприемниците му Д. А. Д. и Н. И. Д. като надлежни страни.
Процесуалната правоспособност, която обуславя процесуалната
дееспособност, се предпоставя от материалната правосубектност на страната в
процеса (арг. чл. 27, ал. 1 ГПК), т. е. адресат на процесуалноправните норми е
само носителят на материални субективни права и правни задължения, т. е.
правните субекти, признати от закона за адресати на материални правни
норми. Следователно, само те са надлежна страна в процеса и по отношение
на тях може да се разпрострат обективните предели на силата на пресъдено
нещо. В случай че съдебният акт е постановен по отношение на починало
лице, какъвто е настоящият случай, нито по отношение на него, нито по
отношение на неговите законни наследници, които по право е следвало да го
заместят в процеса по реда на чл. 227 ГПК, биха се разпрострели обективните
и субективните предели на силата на пресъдено нещо на постановеното
първоинстанционното решение № 20108470 от 15.11.2023 г. – в този случай не
е приложима разпоредбата на чл. 298, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Практиката на ВКС, както при действието на ГПК от 1952 г. (отм.), така
и при ГПК от 2007 г. (в сила от 01.03.2008 г.), е константна, че когато страната
е починала след приключване на устните състезания, не е налице пречка за
постановяване на съдебно решение, тъй като делото е разгледано с нейно
участие. Съдебното решение е недопустимо обаче в случай, когато е
постановено спрямо страна, починала преди края на устните състезания (вж. -
3
решение № 96/27.09.1985 г. по гр. д. № 67/1985 г. на ОСГК на ВС, решение №
9/21.01.2011 г. по гр. д. № 1821/2009 г., І г. о., решение № 16/21.02.2014 г. по
гр. д. № 4682/2013 г., ІІ г. о., решение № 86/03.04.2015 г. по гр. д. № 5563/2014
г., IV г. о., определение № 37/18.01.2018 г. по гр. д. № 3011/2017 г., ІІ г. о. и
др.). Цитираната практика съответства и на изричната разпоредба на чл. 229,
ал. 2, изр. второ ГПК, според която, ако страната е починала след завършване
на съдебното дирене, производството по делото се спира след постановяване
на съдебното решение. В хипотезата на чл. 227 ГПК правоприемството
настъпва по силата на закона и правоприемникът става страна по делото от
момента на загубата на процесуалната правоспособност на своя праводател
независимо дали е бил конституиран и дали е взел участие в процеса, поради
което и има право да поддържа висящността му чрез подаване на жалба, а ако
решението е влязло в сила – да иска отмяната му по реда на извънредното
производство, уредено в глава ХХІV ГПК (Решение № 50181 от 13.10.2022 г.
по гр. д. № 3885/2021 г., IV г. о. на ВКС). Когато решението е постановено
срещу страна, починала преди края на устните състезания, същото е
недопустимо, тъй като такава страна е загубила процесуалната си
правоспособност и липсва произнасяне спрямо надлежната страна
правоприемник на основание чл. 227 ГПК. Процесуалната правоспособност е
от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът
следи служебно. Липсата й е процесуална пречка за постановяване на
решение по съществото на спора.
Съдебно решение, постановено при липса на тази абсолютна
положителна процесуална предпоставка, е процесуално недопустимо. При
обжалване пред по-горната съдебна инстанция на основание чл. 270, ал. 3
ГПК, такова процесуално недопустимо съдебно решение подлежи на
обезсилване, а делото – на връщане за ново разглеждане от долната инстанция,
от друг съдебен състав, която следва да повтори процесуалните действия,
извършени след смъртта на страната, вече с участието на процесуалните й
правоприемници. Тъй като процесуалното правоприемство настъпва по
силата на закона, а не по волята на съда или страните, то е без значение дали
това обстоятелство е станало известно на съда по време на висящността на
делото.
С оглед изложеното не е необходимо произнасяне на въззивната
инстанция по доводите на въззивниците за неправилност на решението в
обжалваната част и по останалите ангажирани по делото доказателства.
Отговорността за разноските, направени от страните в производството
по делото, включително пред настоящата инстанция, следва да бъде
разпределена от съда при новото разглеждане на делото – съобразно неговия
изход и съгласно разпоредбите на чл. 78 и чл. 81 ГПК.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
ОБЕЗСИЛВА Решение № 20108470 от 15.11.2023 г., постановено по
гр.д. № 34809 по описа за 2020 г. на СРС, 169 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски
районен съд за продължаване на процесуалните действия съобразно дадените
указания в мотивите.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5