Р Е
Ш Е Н И Е
№………./……...07.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
при секретар Румяна
Дучева
като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев
въззивно търговско дело № 710 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 259 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „Ню Ентри Ауто” ЕООД срещу решение № 818/27.02.2019 г.,
постановено по гр.дело № 13931/2018 г. по
описа на РС – Варна, в частта, с която е отхвърлен иска на „Ню Ентри Ауто” ЕООД
срещу „Дженерали застраховане“ АД за разликата над сумата от
4746,55 лв. до пълния предявен размер от 8845 лв., с правно основание чл. 405,
ал.1 от КЗ.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно поради нарушение
на материалния закон и необоснованост. Според жалбоподателя съдът неправилно е
приел, че откраднатият чрез взлом компютър на двигателя не е покрит
застрахователен риск, без да е проведено доказване на обстоятелството, че се
касае за отделен възел, детайл или агрегат по смисъла на т. 7.24 от Общите
условия. Счита, че въпросният компютър попада в категорията трайно монтирана в
МПС аудио техника, GPS и други
без да е необходимо същото да е допълнително монтирано, за да възникне
отговорността на застрахователя. Същевременно се касае за кражба с взлом, която
не попада в хипотезата на т. 7.24 от Общите условия. Излага подробна
аргументация. На следващо място инвокира оплакване за неправилно определено
застрахователно обезщетение при съобразяване с цена за труд, необходим за
ремонта на увреденото МПС, която се прилага в сервизи предлагащи най-ниските
цени на пазара, които са нереални с оглед конкретния ремонт и квалификацията на
специалистите, които следва да го извършат. Моли за отмяна на решението в
обжалваната част и уважаване на исковата претенция в пълен размер с присъждане
на направените разноски.
В срока по
чл. 263 ГПК, въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба по изложени съображения. Моли
за потвърждаване на атакуваното съдебното решение и присъждане на разноски.
Прави възражение за прекомерност на претендираните от въззивника разноски да
адвокатско възнаграждение, в случай, че същите надхвърлят нормативно
установения минимум.
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
ВРС е бил сезиран с осъдителен иск с
правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, предявен от „Ню Ентри Ауто” ЕООД срещу
„Дженерали застраховане“ АД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 8845 лв. (след допуснатото изменение на иска чрез увеличение на
неговия размер), представляваща застрахователно обезщетение по договор за
застраховка “Каско”, обективиран в застрахователна полица № 0312180187004241 от
12.03.2018 г., за имуществени вреди, нанесени на лек автомобил, марка „***”,
модел „***”, с ДК № *********, вследствие на констатирано на 13.07.2018 г.
застрахователно събитие, извършено от неизвестно лице, за което е образувана
щета № *********/16.07.2018 г., изразяващи се в стойността на: счупен патрон на
предна лява врата, счупен патрон контактен, счупен заключващ компонент волан,
издрана лайсна около контактен патрон, счупен плафон преден капак, откраднат
ECU ДВГ (компютър), счупена кора под чистачки и необходимия труд, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
14.09.2018 г., до окончателното изплащане на задължението.
Искът е отхвърлен в частта, с която се
претендира заплащане на стойността на компютър ДВГ (3686,53 лв.), стойността на
необходимия труд във връзка с неговия монтаж и демонтаж (23,25 лв.), обучението
и инициализацията му (31 лв.), както и за сумата 357,67 лева, представляваща
разлика между претендирания размер за ремонта на увреденото МПС и приетия от
ВРС размер на дължимото обезщетение.
Обжалваното решение на ВРС е валидно и
допустимо. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното
до съда искане, спорът е правилно квалифициран.
Фактическа обстановка, установена от
районния съд, не се оспорва от жалбоподателя. От събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства се установява, че между ищеца и
ответното дружество е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение
по договор за застраховка „Каско на МПС“, обективиран в застрахователна полица
№ 0312180187004241 от 12.03.2018 г., с предмет лек автомобил, марка „***”,
модел „***”, с ДК № *********, и период на застрахователно покритие от
12.03.2018 г. до 11.03.2019 г., по който е заплатена дължимата застрахователна
премия. На 13.07.2018 г., е настъпило застрахователно събитие, изразяващо се в
неправомерни действия на трето (неизвестно) лице. Застрахователят е уведомен за
настъпилото застрахователно събитие на 16.07.2018 г. по реда на чл. 403 КЗ и
при същия е заведена щета под № *********/16.07.2018 г. Видно от опис – заключение по щета
*********/16.07.2018 г. от 17.07.2018 г., в резултат от застрахователното
събитие са били увредени патрон на предна лява врата (за подмяна), патрон
контактен (за подмяна), заключващ компонент волан (за подмяна), лайсна около
контактен патрон (за подмяна), плафон преден капак (за подмяна), ECU ДВГ –
компютър (липсва), кора под чистачки (за подмяна). Страните не спорят, че вредите
са резултат от настъпилото застрахователно събитие при установения в
заключението на вещото лице механизъм, а именно: неизвестно лице с твърд
предмет, наподобяващ формата на механичната част на автомобилен ключ, е
задействало патрон ключалка предна лява врата с цел нейното отключване, с което
е увредил патрона; след проникването му в автомобила със същия или друг подобен
предмет е увредил патрон контактен и лайсна около него, като в същия момент,
чрез прилагане на сила и завъртане на волана е увредил заключващия негов
механизъм и го е освободил; след това е отворил преден капак на автомобила и
увредил неговия плафон, за да преустанови функционирането му и избегне
привличане на внимание; увредил е кора под чистачки, за да си осигури достъп до
компютър ДВГ на автомобила и е демонтирал същия.
Спорът пред настоящата инстанция е
изцяло правен и се свежда до приложимостта на т. 7.24 от приложимите за
процесния договор Общи условия на Автомобилна застраховка „КАСКО на МПС,
съгласно която застраховката не покрива
щети, вследствие на кражба, грабеж или липса на отделни детайли, възли,
агрегати, инструменти и принадлежности на МПС. Спорен е още въпросът за размера
на дължимото обезщетение за заплащане стойността на труда, необходим за ремонта
на МПС-то.
Въззивникът поддържа, че, от една
страна, компютърът не попада в изброените в т. 7.24 от ОУ категории, а от
друга, че същият представлява трайно монтирана в
МПС аудио техника, GPS и други, кражбата чрез взлом на които е
покрит риск, съгласно т. 6.12 от ОУ.
Съгласно т. 6.9 и т. 6.10 от общите
условия, при клауза „Пълно каско” застрахователят покрива всички рискове,
причинени от застрахователно събитие „Кражба на цяло МПС” и „Грабеж на цяло
МПС”, а съгласно т. 6.12 – „Кражба чрез взлом на трайно монтирана в МПС аудио техника,
GPS и други – аудио, радио, GPS и друго подобно оборудване на единична стойност
да 5% от застрахователната сума на МПС“.
Видно от застрахователната полица,
застрахованият е декларирал, че при сключване на договора за застраховка Общите
условия са му били предадени и същият е заявил,че ги приема.
С оглед на правилото на чл. 20 от ЗЗД,
при тълкуването на договорите отделните уговорки следва да се тълкуват във
връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от
целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността.
Съобразно уговореното в
застрахователния договор, процесната застраховка покрива риска „Кражба на цяло
МПС”. В т. 7.24 от ОУ, изрично е посочено, че застраховката не покрива щети,
когато са в резултат от „кражба или грабеж на отделни детайли, възли, агрегати,
инструменти и принадлежности на МПС“. Без съмнение, кражбата на отделни
детайли, възли и агрегати е нещо различно от „кражба на цяло МПС”.
Застрахователят е приел да покрие точно определен риск и този риск е от
настъпване на застрахователно събитие по отношение на цялото МПС. Този извод
следва и от клаузата на т. 65.1, изр. второ от ОУ, съгласно която не се изплаща
обезщетение за откраднати и липсващи агрегати възли и детайли, ако след кражба
или грабеж на цяло МПС същото бъде намерено с нанесени щети.
За обозначаване на частите от
автомобила, кражбата на които не е покрита от застраховката, са използвани
родови понятия подредени в градация от най-елементарното към по-сложното –
„детайли, възли и агрегати“. Уговорката следва да се тълкува в смисъл, че
кражбата на каквито и да било отделни части на автомобила – по-прости или
по-сложни, не се покрива от застраховката. Без съмнение компютърът е сложна
част, която стои между понятията възел (място, където се събират, съединяват,
преплитат или кръстосват линии, части, устройства и др.) и агрегат (машинен
комплект от многобройни съдействащи си индивидуални машини, апарати или
устройства). Целта на клаузата не е да опише изчерпателно всички части на
автомобила, а чрез примерно изброяване да изключи от застрахователно покритие
риска кражба на отделна част на автомобила, без значение колко сложна е тя.
В случая се касае за доброволна, а не
за задължителна застраховка, поради което обемът и съдържанието на покритите
рискове не е нормативно определен, а се определя с договора между страните. От
това принципно положение логически следва, че уговорката в т. 6.12 на ОУ е
изключение от правилото, че застраховката покрива само „кражба на цяло МПС”
като застрахователното покритие е разширено и се разпростира и върху изрично
определена отделна част от застрахованото МПС, а именно трайно монтирано в МПС
аудио-оборудване, GPS
и др. подобни. По силата на изрично предвидено изключение, застрахователят е
приел да покрие и щета в резултат на кражба на аудио-оборудване при отнапред
въведено ограничение досежно максималния размер на дължимото при настъпване на
застрахователно събитие застрахователно плащане – до 5% от застрахователната
сума. Компютърът ДВГ не попада в категорията на това изключение, тъй като
компютърът на двигателя не може да се причисли към категориите, изброени в т.
6.12 на ОУ. Затова в случая не може да се иска от застрахователя да плати нещо,
за което не се е задължил.
По отношение оплакването за неправилно
определен размер на застрахователното обезщетение в частта на разходите за
труд, необходими за извършване на ремонта, съдът намира следното:
Видно от заключението на вещото лице
средната цена за труд в официален сервиз на марката, в сервизи, сертифицирани
по ISO, и в сервизи,
които не притежават сертификат за качество, възлиза на 335,15 лева като не се взема предвид цената за
монтаж, инициализация и обучение на компютър ДВГ. Районният съд е кредитирал
заключението на вещото лице единствено в частта, в която е посочена средната
цена за труд в сервизи, които не притежават сертификат за качество. Въззивният
съд не намира основание за ограничаване на възможността автомобилът да се
ремонтира в свободно избран от застрахования автосервиз, но обезщетението не
следва да надвишава средната пазарна цена на ремонта. За МПС, за което от
датата на първа регистрация до датата на началото на застрахователното покритие
са изминали над десет години, какъвто е процесният автомобил, чл. 54.4.2 от ОУ
предвижда обезщетение по експертна оценка. Приетата по делото експертна оценка
включва всички възможни варианти на пазарни цени, от които следва да се вземе
средната пазарна цена. ВРС е присъдил обезщетение в размер на 172,05 лева, след
приспадането на което се получава разлика за доплащане в размер на 163,10 лева,
която ответникът ще бъде осъден да заплати ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на исковата
молба в съда.
Поради несъвпадане на крайните правни
изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора обжалваното решение на
ВРС, следва да бъде частично отменено в отхвърлителната част, както и в частта
за разноските.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на
въззивника, съразмерно на уважената част от жалбата, се следват
съдебно-деловодни разноски за производството пред ВОС в размер на 23,16 лева от
общо претендирана сума в размер на 582,00 лева. Съдът намира направеното в
отговора на въззивната жалба възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК за неоснователно, тъй като минималният размер на
адвокатското възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възлиза на 516,89 лв., тоест надвишава претендираното възнаграждение с
минимална разлика, която не може да обоснове извод за неговата прекомерност.
За производството пред първата
инстанция ищецът има право на разноски в размер на 745,83 лева от общо
претендирана сума в размер на 1343,80 лв.
Въззиваемата страна претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100
лв., по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, като въззивникът следва да заплати сумата от 96,02 лв.,
съразмерно с отхвърлената част от жалбата, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
За производството пред първата
инстанция ответникът има право на разноски в размер на 44,50 лева от
определените от съда разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв.
След извършена служебно от съда
компенсация въззиваемата
страна следва да бъде осъдена да заплати общо сумата 628,47 лева
съдебно-деловодни разноски в производството пред първата и въззивната съдебни
инстанции.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 818/27.02.2019 г.,
постановено по гр.дело № 13931/2018 г. по описа на РС – Варна, в частта, с която е отхвърлен иска на
„Ню Ентри Ауто” ЕООД срещу „Дженерали застраховане“ АД за разликата над сумата
от 4746,55 лева до сумата 4909,65 лева, и
в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Александър
Дондуков“ № 68, да заплати на „Ню
Ентри Ауто” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
р-н Младост, ж.к. „Възраждане“, бул. „Цар Освободител“ № 150, сумата от 163,10 лева (сто шестдесет и три 0,10 лева), представляваща застрахователно
обезщетение по договор за застраховка “Каско”, обективиран в застрахователна
полица № 0312180187004241 от 12.03.2018 г., за имуществени вреди, нанесени на
лек автомобил, марка „***”, модел „***”, с ДК № *********, вследствие
констатирано на 13.07.2018 г. застрахователно събитие - неправомерни действия
на трето (неизвестно) лице, за което е образувана щета № *********/16.07.2018
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда – 14.09.2018 г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА
„Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, да заплати на „Ню Ентри Ауто”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, р-н Младост, ж.к. „Възраждане“, бул. „Цар
Освободител“ № 150, сумата от 628,47
лева (шестстотин двадесет и осем
0,47 лева), представляваща сторени в
производството пред първата и въззивната съдебни инстанции съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, определени след извършена служебно от
съда компенсация.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 818/27.02.2019 г., постановено по гр.дело №
13931/2018 г. по описа на РС – Варна, в останалата обжалвана част.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.