№ 104
гр. Шумен , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Емилиян К. Ангелов
при участието на секретаря В. Ст. С.
като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Административно
наказателно дело № 20213630200768 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от „К.М.” ООД -Шумен срещу Наказателно постановление №
27-0001208/19.11.2020г. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда”- гр.Шумен, с
което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в
размер на 2000 лв, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.416 ал.5, във вр. с чл.414,
ал.3 от КТ. Жалбоподателят счита наказателното постановление за неправилно и
незаконосъобразно, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени
изцяло същото. За датата на съдебно заседание, жалбоподателя редовно призован се
представлява от управителя Н.М. и от адв.Т. от ШАК, които поддържат депозираната
жалба.
Представител на въззиваемата страна намира, че жалбата е неоснователна и моли същата
да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Предвид всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се
установява следното: Дружеството-жалбоподател стопанисва обект – гостилница „Б.Д.“
,находящ се на ул.Дедеагач“ в Шумен. На 10.10.2020 г. била извършена проверка по
спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция
“Инспекция по труда” - гр. Шумен съвместно с представители на ОД на МВР – гр. Шумен,
РЗИ – гр. Шумен и ОДБХ – гр. Шумен във връзка с Програма 1, мярка № 8 „Осъществяване
1
на контрол по спазване на изискванията за законосъобразно възникване правоотношенията
по предоставяне на работна сила, спазване на правилата за тяхното осъществяване с акцент
върху изплащане на възнагражденията и разпределението на работното време, както и на
лицензионните и разрешителни режими, свързани с наемане на работа, с особено внимание
към микро-, малките и средни предприятия“ от Годишния план за дейността на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и във връзка с прилагането и
изпълнението на противоепидемичните мерки по време на обявената извънредна
епидемична обстановка в стопанисваното от дружеството – жалбоподател заведение за
хранене „Б.Д.“, находящо се на ул. „Дедеагач“ № 30 в гр. Шумен.
При проверката, било установено, че в обекта като сервитьор работи непълнолетното
лице В.Г. С.а, ЕГН **********. Същата обслужвала клиенти, изпълнявала поръчки и
работила с фискалното устройство. При извършена впоследствие на 16.10.2020 г. проверка
по документи било установено също, че работодателят не е уредил като трудово
правоотношение , отношението при предоставянето на работна сила с посоченото по горе
лице, което извършва работа като „сервитьор“, без да е сключил с нея трудов договор в
писмена форма.като резултатите от проверката са обективирани в Протокол № ПР
2029486/19.10.2020 г. за извършена проверка на 10.10.2020 г. – в обекта и 16.10.2020 г. – в
Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, а констатираните нарушения били описани в
седем точки в съставения протокол, с който на дружеството били дадени конкретни
предписания. Въз основа на установените факти, на същата дата - 19.10.2020 г. на
дружеството - жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно
нарушение № 27-0001208, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена
разпоредбата на чл.62 ал.1 и чл.1 ал.2 от от Кодекса на труда. Актът е бил съставен в
присъствие на представляващият дружеството – нарушител, като последният подписал акта,
сочейки, че има възражения, но без да ги конкретизира. Впоследствие, дружеството -
жалбоподател не се е възползвало и от законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
не е депозирало допълнителни писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено
наказателно постановление № 27-0001208/19.11.2021 г. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда
/КТ/, във вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на “К.М.” ООД, е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 2 000 /две хиляди / лева за извършено нарушение по чл. 62 ал.1 от КТ.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя ПЛ. В.
С., свидетелят Г. П. П. - свидетел на установяването на нарушението и на съставянето на
акта и свидетелят Б.П.Т. - свидетел на установяването на нарушението, както и от
присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При
преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита
на свидетелите П.С., Г.П. и Б.Т. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани
изцяло, доколкото са присъствали по време на извършване на проверката на дружеството -
2
жалбоподател и пресъздават пряко възприетите от тях факти и обстоятелства. Освен това
показанията им са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от
останалите събрани доказателства. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се
намирали в никакви особени отношения с представляващия дружеството - нарушител, от
които да извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се счита за заинтересувани
или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените
показания и приема същите за достоверни и правдиви.
В съдебно заседание, бе разпитан и доведеният от жалбоподателя свид. В.Г. С.а,
която заяви , че в момента на проверката не е работила в заведението, като не е обслужвала
клиенти, както и не е работила с фискалното устройство, а само е била в заведението при
приятелката си. Съдът намира, че показанията на посочената свидетелка не следва да бъдат
кредитирани, на първо място защото се опровергават от показанията на посочените по горе
трима свидетели, чиито показания съдът приема за напълно достоверни. Отделно от това
свид. В. С.а изтъкна, че към настоящия момент се намира в трудови правоотношения с
жалбоподателя , поради което и не може да се счете за незаинтересувана и безпристрастна.
От друга страна съдът намира твърденията, че В.Г. С.а само е била при приятелката си в
заведението, за твърде неправдоподобни. На първо място, свидетелите П.С., Г.П. и Б.Т.
лично са констатирали, че В. С.а сервира на клиенти и работи с фискалното устройство. В
същото време изводът за недостоверността на твърденията, че непълнолетната само е била
при приятелката си в заведението, се потвърждава и от декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от
КТ от лицето В. С.а, която същата е попълнила саморъчно. От посочената декларация, става
ясно, че е работела като сервитьор в процесния обект от миналата седмица, в рамките на
четири работни часа – от 20.00 часа до 24.00 часа, с договорено дневно заплащане – 20 лева.
. При тази обстановка съдът приема, че В. С.а на 10.10.2020г., около 23.00 часа е
полагала труд , като „сервитьор“ в обект, стопанисван от жалбоподателя, без да е налице с
нея сключен трудов договор в писмена форма. . Предвид, горното, съдът счита, че
жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ, тъй като в качеството му на
работодател при осъществяване на дейността му е приел в стопанисван от него обект на
работа лице, без да сключи с него трудов договор в писмена форма.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН
и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на чл.42 и чл.57
от ЗАНН, не са допуснати нарушения на процесуалните правила, обуславящи тяхната
отмяна. Административно-наказващият орган правилно е счел, че не са налице условията за
приложението на чл.415в от КТ. Втората алинея на посочената разпоредба изрично
изключва нарушенията от вида на процесното от приложното поле на чл.415в от КТ.
Приложимата санкционна разпоредба също така е издирена правилно, като е наложено
наказание на осн. чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ специална санкция за работодател, който
наруши разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ. Също така не са налице основания да се приеме,
че се касае за маловажно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят не се
3
отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид че непълнолетното лице
действително е полагало труд за дружеството, като споделя становището на процесуалния
представител на наказващия орган, че е констатирано изпълнение на трудови задължения.
В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият орган не е
индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание “имуществена санкция” над
минималния, предвиден в закона размер без да е изложил никакви конкретни съображения и
мотиви в тази насока. Въпреки, че от материалите по делото става ясно, че в хода на
реализираната проверка от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по
труда” - гр. Шумен са били констатирани и други нарушения на трудовото законодателство,
то това обстоятелство не санира неизпълнението на посочените по-горе задължения от
страна на административно-наказващия орган и не води автоматично до налагане на по-
висока санкция за дружеството - нарушител за следващо негово деяние. Следвало е
административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения, поради които
е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да прецени тежестта на
извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, което не е било сторено.
В тази връзка съдът като взе в предвид липсата на каквито и да е мотиви и съображения в
тази насока, намира за справедливо санкцията на дружеството - нарушител за това деяние да
бъде намалена до минималния, предвиден в закона размер, а именно “имуществена
санкция” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, като съдът намира, че по този начин
ще бъдат изпълнени целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните
производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски
по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. А нормата на чл. 143, ал. 1 от
АПК сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват
от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се
сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на
наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото наказателното
постановление. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, урежда присъждане на
разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното наказателно постановление, но
не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на
основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.
4
1 и ал. 2 от ГПК се сочи, че ищецът съответно ответникът имат право на присъждане на
разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска.
Предвид изхода на делото – изменение размера на наложеното административно
наказание, разноски се дължат както на административно-наказващия орган, така и на
дружеството – жалбоподател, които обаче в жалбата са направили искане за присъждане на
разноски, но не е посочен конкретен размер на поисканото адвокатско възнаграждение, а и в
съдебно заседание не са представени Договор за правна защита и съдействие и списък на
разноските.
При този изход на делото и съобразно искането на процесуалния представител
административно-наказващия орган, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във вр. чл. 143 от
АПК, съдът намира, че на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен следва да се присъди
юристконсултско възнаграждение. При определяне на неговия размер съдът съобрази
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, в която е
предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя съгласно Наредба за заплащане на правната помощ.
Съгласно чл. 27е от посочената Наредба за защита по дела по ЗАНН е предвидено
възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. В тази връзка, както и съгласно разпоредбата на чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на
юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - Дирекция “Инспекция
по труда” - гр. Шумен по делото, в размер на 80 /осемдесет/ лв., която следва да се присъди
в тежест на дружеството - жалбоподател, която сума следва да се заплати от последният по
сметка на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 27-0001208/19.11.2020 г. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса
на труда /КТ/, във вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на “К.М.” ООД, с ЕИК *********, е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди / лева , като намалява размера
на наложената наказание “имуществена санкция” от 2 000 /две хиляди / лева на 1 500
/хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „К.М.” ООД, с ЕИК *********, , да заплати по сметка на Дирекция
“Инспекция по труда” - гр. Шумен сумата в размер на 80 /осемдесет/ лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата
5
за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Шуменски административен съд.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6