№……..…..……….………….../06.07.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІХ СЪСТАВ в открито съдебно заседание на втори юли
през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
МИРЕЛА КАЦАРСКА
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2154 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 5
от ЗЛС.
В исковата си молба И.Г.Ф. твърди, че съпругата му А.М.Ф. не може да се грижи за своите работи,
тъй като има заболяване, за което е поставена диагноза „Съдова деменция.
Мозъчно-съдова болест”. Отправеното до
съда искане е А.М.Ф. да бъде поставена под пълно запрещение.
Ответницата А.М.Ф. редовно уведомена, не депозира отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 от ГПК.
Контролиращата страна Варненска окръжна прокуратура изразява становище за
основателност на предявения иск.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.
235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От представеното удостоверение за граждански
брак е видно, че ищецът е съпруг на ответницата А.М.Ф..
От представеното медицинското
освидетелстване, изготвено от Амболатория за индивидуална психиатрична
специализирана медицинска помощ „Д-р Бояджиева“ е видно, че на А.М.Ф. е поставена диагноза „Съдова деменция. Мозъчно-съдова болест”.
От проведения от съда разпит на ответницата по реда на
чл. 337, ал. 1 от ГПК се установява, че същата въпреки, че е ориентирана за
време и място, не проявява критичност към поведението си, не осъзнава
значението на събитията, които са довели до завеждане на настоящия иск, както и
това, че е болна.
От заключението на вещото лице по
допуснатата и приета от съда СПЕ, кредитирано като обективно и компетентно
дадено и разясненията дадени в съдебно заседание, се установява, че ответницата страда от „Съдова деменция с характер на лакунарна.
Мултиинфарктна енцефалопатия“. Наблюдава се развитие на деменция с характера на
Глобарна, при което се диагностицира и
разпад на ядрото на личността. Деменцията е с необратим характер, поради което
страдащия стига до състояние на психиката, при което те не могат да се грижат
за себе си и за своите интереси по разумни подбуди и функционирането им стига
до пълен социален упадък.
По искане на ищеца с оглед доказване на твърденията му, са
разпитани свидетелите М.И.Г. /син на ищеца и ответницата/ и Д.П.Я. /без родство и дела със страните/, чийто
показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани
факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за
установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни
доказателства и съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Искът е с
правно основание чл. 5, ал. 1 от ЗЛС е предявен от легитимирано лице, тъй като ищецът е съпруг на ответницата,
т. е. явява се близък роднина,
поради което същият
е допустим.
Под пълно запрещение се поставят лицата, страдащи от слабоумие или душевна
болест, които не им позволяват сами да се грижат за своите дела и да защитават
интересите си, а под ограничено запрещение - лицата, чието състояние не е така
тежко. За да бъде поставено едно лице под запрещение, без значение в коя от
двете му форми, е необходимо, на първо място, да страда от душевна болест или
слабоумие. Втората предпоставка, необходима за поставянето на дадено лице под
запрещение, е същият да не е в състояние да извършва съзнателни действия и да
насочва и управлява волята си за постигане на определени цели, както и сам да
се грижи за своите интереси и дела и да ги защитава. Ограничаването на
гражданската дееспособност на лицето е мярка със сериозни последици за поставения
под запрещение /без значение пълно или ограничено/, лишаваща го от пълноценно участие в социалния живот
и поставяща го в зависимост от волята на други лица, поради което към това
ограничаване на правата следва да се пристъпва само в случаи, налагащи защита
интересите на лицата и осигуряване на сигурност и стабилност в обществото, и то
когато болестното състояние влияе върху възможността за вземане на правилни
решения за защита на морални и материални интереси.
В конкретния случай съдът
посредством лични впечатления установи, че Ф., макар да е
ориентирана за време и място, не проявява критичност към поведението си, не
осъзнава значението на събитията, които са довели до завеждане на настоящия
иск, както и това, че е болна.
От приетата по
делото СПЕ, кредитирана от съда като обективно и компетентно дадена и
разясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че ответницата
страда от „Съдова деменция с характер на лакунарна. Мултиинфарктна
енцефалопатия“. Наблюдава се развитие на деменция с характера на Глобарна, при
което се диагностицира и разпад на
ядрото на личността. Деменцията е с необратим характер, поради което страдащия
стига до състояние на психиката, при което те не могат да се грижат за себе си
и за своите интереси по разумни подбуди и функционирането им стига до пълен
социален упадък.
Характеристиките на заболяването на ответницата, водят до извод за
пълна невъзможност на А.М.Ф. да се грижи за себе
си, поради което следва да бъде поставена под пълно запрещение.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ А.М.Ф., EГН **********, с адрес: *** по иска
на И.Г.Ф., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 5
от ЗЛС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
След влизане в сила на решението на основание чл. 338,
ал. 3 от ГПК заверен препис от същото да се изпрати на органа по настойничество
и попечителство при община Суворово за учредяване на настойничество.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: