Решение по дело №408/2019 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 110
Дата: 27 септември 2019 г. (в сила от 27 септември 2019 г.)
Съдия: Милена Борисова Бухчева-Пейчева
Дело: 20194500600408
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 19 юни 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ №   

 

гр.Русе, 27.09.2019г.

 

...... Русенският  окръжен съд.... наказателна ... колегия в публично заседание

на......пети септември........през двехиляди и деветнадесета.....година в състав:

  Председател:    Милена Пейчева

                                  Галина Магардичиян

Членове:  Александър И.

при секретаря  ………Иванка Венкова............................в присъствието на

прокурора ..............................като разгледа докладваното от ............... съдията Пейчева .....ВЧНД № 408.. по описа за 2019 г.,съобрази:

Про­из­во­д­с­т­во­то е по глава ХХІ от НПК.

Частният тъжител И.И. е обжалвал присъда № 8/ 24.01. 2019г. на РРС, постановена по НЧХД № 1467/18 на РРС, с която всеки един от подсъдимите М.Й.К. и Д.Й.К. е признат за невинни в това на 01.05.2018г. в с.Н., обл.Р., в съучастие като извършители помежду си да са причинили на И.Д.И. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.304 от НПК са оправдани по обвинението по чл.130 ал.2 от НК. Отхвърлен е изцяло предявеният граждански иск срещу двамата подсъдими, за солидарно заплащане на сумата 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди. На тъжителят са възложени направените по делото разноски.

В жалбата се развиват оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата, постановяването й при съществени  процесуални нарушения. Иска се отмяна на оправдателната присъда изцяла, постановяване на осъдителна такава и уважаване на предявения граждански иск в пълен размер. Излагат се подробни съображения в подкрепа на доводите и исканията от тъжителя и неговия упълномощен повереник адв.Д.С. от РАК.

    Подсъдимите и техния упълномощен защитник адв.В.В. от РАК, считат присъдата за законосъобразна и правилна и молят да бъде потвърдена.

    Като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и извърши служебна проверка на правилността на присъдата, Окръжният съд намира следното:

Жалбата е основателна, в частта й за допуснати съществени процесуални нарушения, но по съображения различни от наведените в жалбата.

На първо място следва да се отбележи, че са неоснователни твърденията на страните, че неправилно първата инстанция е отказала да обедини настоящето дело с това по НЧХД № 1188/18 на РРС.

Двете дела са  образувани за един и същи случай и са между едни и същи страни, като по настоящето тъжител е И.И., а подсъдими са братята К., докато по другото дело тъжители са М.К. и Д.К., а подсъдим е И.Д.И.. Настоящето производство пред първата инстанция е започнало по частна тъжба от И., която е подадена по НЧХД № 1188/18 по описа на РРС, като отговор и възражение на подсъдимия по това дело- И.И. и към него момент е можело да се счете, че се е касаело  именно за възражение или за искане за приложение на института на реторсията по НЧХД № 1188/18 на РРС. Но доколкото първата инстанция е преценила, че се касае за отделна тъжба и е образувано отделно производство, тези две, вече образувани отделни производства, не биха могли да се обединят понастоящем в едно. Това е така, тъй като в противен случай, в едно обединено дело би се стигнало до това, едни и същи лица да имат едновременно качеството на подсъдими и на тъжител, което е процесуално недопустимо. С оглед изложеното,  в конкретния случай са се развили две отделни наказателни производства от частен характер и тяхното обединяване понастоящем е невъзможно, тъй като няма предвидени процесуални правила за това в НПК /за разлика от ГПК/, напротив има забрана едно и също лице да има едновременно две различни качества в един и същи процес.

По делото са допуснати други процесуални нарушения- частична липса на мотиви и доводи в мотивите, които не кореспондират с обективните данни по делото.

По делото е безспорно установено, че на посочената дата и място между тъжителя от една страна и двамата подсъдими от друга е имало конфликт, както и повода за този конфликт- несъгласие с извършените ремонти дейности в къщата на тъжителя. Безспорно е установено също, че подс.Д.К. няма получени телесни увреждания от този конфликта; подс.М.К. има получени такива, подробно описани в СМЕ; тъжителят И.И. също има получени телесни увреждания, подробно описани в СМЕ. Категорично е установено също, че няма очевидци на случилото се в една от стаите на къщата на тъжителя в с.Н., където е ескарлирал конфликта исе е стигнало до приичняване на посоечинет телесин уврежадния на старните.

Относно конкретното протичане на конфликта- блъскане, нанасяне на удари, вследствие на които посочените лица са получили установените телесин увреждания, по делото са събрани две групи гласни доказателства, които са противоречиви и такива на заинтересовани от изхода на делото лица. При това положение първата инстанция е следвало да даде приоритет на СМЕ-зи и прецизно да анализира гласните доказателства, съобразно тези обективни находки и начина, по който са получени. Това не е сторено от районният съд.

Районният съд е приел, че тъжителят се е насочил към подс.М.К. и го е ударил с юмрук , без да е конкретизирано къде, но явно в лицето в лявата част на брадата, в каквато насока са обясненията на подсъдимия. В същото време СМУ и СМЕ на подс.М.К. не са констатирали такива увреждания от удар с юмрук в лицето. Това поставя под съмнение обясненията на подсъдимия в тази им част, води до неяснота в мотивите на съда и липса на конкретни такива  защо и въз основа на кои доказателства е прието за установено това обстоятелство.

Съдът е приел, че получените от тъжителя увреждания отговарят да са получени при падане от собствен ръст и удари с ръце. В същото време от СМЕ  на тъжителя е видно, че той е получил наранявания, както в челюстта в дясно, по дясна ушна мина и зад нея – в окомнетата част на главата, така и в по левия лакът. Тъй като тези наранявания са както в дясната част на тялото ,така и в лявата, не е изяснен въпроса кои от тях са получени при падане и кои вследствие нанесени удари, което води до неяснота в мотивите на съда и липса на конкретни такива за тези обстоятелства.

Незаконосъобразен и неправилен е извода на решаващия съд, че  щом подс.М.К. е получил наранявания по-тежки от тези на тъжителя, не може да се направи извода, че тези наранявания са получени по описания в тъжбата начин. Различната тежест на увежданията не доказва по никакъв начин механизма на получаването им, нито е основание за отхвърляне на дадена теза или за кредитиране на друга.

Посочените обстоятелства не са съобразени от първата инстанция, останали са извън необходимия анализ на събраните по делото доказателства. Налице е частична липса на мотиви, която е приравнена на пълна такава, което прави невъзможно въззивната инстанция да провери по същество обоснована и правилна ли е обжалваната присъда или не. Касае се за допуснати съществени процесуални нарушения, неостраними в настоящето производство, което има за същински предмет проверката на правилността или не на вече формирана, ясно, изчерпателно и в съответствие с доказателствата изразена по делото воля на първата инстанция. Въпреки че въззивната инстанция е такава по същество, не правилно би било за първи и последен път пред окръжния съд да се изясняват фактите по делото и да се формират мотиви, които да заместват тези на първата инстанция, тъй като в този случай производството би се превърнало в едноинстанционно, предвид невъзможността за касационен контрол на въззивни присъди по дела от частен характер.

Това нарушение не може да бъде отстранено от настоящата инстанция, поради което присъдата следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Мотивиран така и на осн.чл.334 т.1 от НПК,съдът

 

                        Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ изцяло присъда № 8/24.01.2019г. на Русенския районен съд,постановена по НЧХД № 1467/18 на РРС и ВРЪЩА делото на Русенския  районен съд за ново разглеждане.

Решението не подлежи на обжалване.

 

  Председател:

                       Членове: