Р Е
Ш Е Н
И Е № 172
гр.Стара Загора, 11.06.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд,
VІІI състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди
и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Николина
Николова
и с участието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело № 476 по
описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с
правно основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) във
вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба от Т.Т.К. *** срещу Заповед №10-00-1036 от 06.06.2019г. на Кмета на
Община Стара Загора, с която е наредено премахване на незаконен строеж пета
категория „Триетажна жилищна сграда“, находяща се в ****
по плана на ****. В жалбата се сочи, че оспорената заповед е издадена
въз основа на констатациите, направени в Констативен акт №34/12.12.2018г., като
според жалбоподателя установеното с него не отговаря на действително
съществуващото на място. Твърди, че сградата, чието премахване е наредено, не е
триетажна, а двуетажна, и трети етаж, с посочена в акта височина от 230 см, не съществува. Обосновано
е, че в действителност това не е етаж по смисъла на закона, а е таванът на
сградата, разположен в подпокривното пространство, който е ремонтиран през
2018г., поради повреди и течове, и единственият достъп до него е през капандура
и допълнителна стълба, а не чрез нормално стълбище. Жалбоподателят сочи, че
първият етаж на сградата е построен през 1981г. от праводателя му и е
представлявал едноетажна сграда, долепена до сградата в съседния имот, като
през 1983г. тази едноетажна сграда е била надстроена с втори етаж. Твърди, че
нито първият, нито вторият етаж имат посочената в констативния акт височина,
като височината на етажите е по-малка от тази, която е вписана в акта. Заявява,
че в констативния акт не е отразено обективно строителството на едноетажната
сграда през 1981г. и извършеното надстрояване две години по-късно. Според
жалбоподателя построената през 1981г. едноетажна сграда и надстрояването й през
1983г. са търпими строежи и не следва да бъдат премахвани, тъй като са били
допустими съгласно изискванията към
момента, в който са извършени строежите.
В жалбата се твърди още, че посочените факти не са взети предвид от
административния орган, издал оспорената заповед, като в случая преди издаването на заповедта на кмета
е следвало да се извърши преценка както на едноетажната постройка, така и на
надстрояването, извършено през 1983г. с втори етаж и да се отчете търпимостта
им. Сочи се, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като при
постановяването й административният орган не е приложил нормите на закона и не
е изпълнил задълженията си да събере необходимите доказателства за статута на
постройката в различните периоди – на построяване на едноетажната сграда и на
надстрояването й. По изложените в жалбата съображения е направено искане за
отмяна на оспорената заповед. Претендират се направените по делото разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателя се явява лично и с процесуалния си представител
– адв.М.Г.. Претендира отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените
по делото разноски. В писмена защита сочи, че от заключението на назначената по
делото експертиза се установява, че процесната сграда е двуетажна, а не
триетажна. Сочи, че от заключението е установено също, че в първоначалния план
за регулация процесната постройка не попада в дъното на поземления имот, а това
е станало едва след изменението му от 1992г. Обосновава, че административния
орган е допуснал съществени процесуални нарушения при издаване на оспорения
акт, тъй като в хода на административното производство не е изследван въпроса
за търпимостта на жилищната сграда. В заключение сочи, че заповедта противоречи
на целите на ЗУТ.
Ответникът – Кмет
на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва
жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. В представена по
делото писмена защита излага съображения, че учреденото право на строеж на Т. М.
К. е върху 240 кв.м., видно от сключен договор на 06.07.1962г., като още с този
документ са очертани параметрите на правото на строеж и те са били известни на
строителя му. Сочи се, че само сграда с идентификатор 68850.512.773.4 е 140
кв.м. съгласно скица №15-342265-30/30.05.2018г., а отделно от това е и скица
№724 от юли 1977г., на която са отразени сградите, съгласно предоставеното
право и в която ясно личи линията, определяща дъното на имота. Твърди, че няма
как дъното на парцела да не е на тази линия, като противното би означавало
правото на строеж да е учредено върху имот с по-голяма квадратура. Претендира
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят Т.Т.К. е син на
починалия Т. М. К. (л.7).
С договор за отстъпване право на строеж
върху урегулирано държавно място, предоставено на народния съвет – гр.Стара
Загора от 06.07.1962г., Градския общински съвет – Стара Загора отстъпва на Т. М.
К. право на строеж върху урегулирано държавно място от 240 кв.м., съставляващо
парцел ½ XIII, в кв.26 по плана на гр. Стара Загора, находящо се в ***,
за построяване на жилищна сграда (л.14). На 09.06.1962г. На Т. М. К. е издадено
и строително разрешение №430 за застрояване на 54 кв.м. (л.15).
На 03.12.2018г. е извършена проверка от архитект Н. С.
Ж. – главен експерт в отдел „Контрол по строителството“ при техническа служба
на Община Стара Загора и Н. Й. М. – старши специалист инвеститор при същата
служба, на триетажна жилищна сграда, намираща се в ****. Констатациите от
проверката са обективирани в Констативен акт №34/12.12.2018г., в който е
посочено, че имотът е собственост на Община Стара Загора, а извършения в него
строеж – на Т.Т.К.. При проверката е установено, че за строежа няма представени
строителни книжа и документи. Установено е, че в дъното на урегулирания
поземлен имот е изградена незаконно триетажна монолитна жилищна сграда,
покривната конструкция на която е дървена, размерите й са 5,80/11м. Сградата е
изпълнена, като двуетажна през 1983г. от Т.Т.К. (син на Т. М. К.) – по негова
информация, а през 2018г. се надстроява 3-ти етаж. Строежът е пета категория,
съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба №1 от 30.07.2002г. на МРРБ за номенклатурата
на видовете строежи. В акта е посочено, че строителството на триетажната сграда
е извършено без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Във
връзка с направените при проверката констатации проверяващите са приели, че е
налице незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 и т.3 от ЗУТ и следва
да се започне административно производство по премахване на строежа.
Констативния акт е подписан от Т.Т.К., като на последния е дадена възможност да
представи възражения срещу него в 7-дневен срок, считано от 22.01.2019г.
На 29.01.2019г. в Община Стара Загора е депозирано
възражение срещу констативния акт от Т.Т.К., в което е посочено, че
пристройката, обект на проверката, е построена от него и баща му през 1982-83г.
като двуетажна сграда с подпокривно пространство и общата застроена площ на
старата сграда с пристойката към 1983г. е 120 кв.м (л.28-29). Посочено е също,
че пристройката е изградена в съответствие с действащите към построяването й
застроителни планове от 1983г. Изложени са съображения, че пристройката, обект
на проверката, е двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 60 кв.м. –
двуетажна пристройка към съществуваща от 1962г. сграда, като двете сгради са нанесени
като една обща сграда на кадастралната карта. Посочено е, че незаконни строежи
са единствено втория и третия етаж, построени над старата сграда, като втория
етаж е бил построен през 1995-96г. без строителни книжа, а през 2014 – 2015г. –
третия етаж. Във възражението е обосновано, че пристройката, включително
подпокривното пространство са търпими строежи, като подлежат на премахване като
незаконни единствено втория и третия етаж над основната сграда.
Възражението е разгледано и не е уважено от административния
орган, който е издал заповед за премахване на сградата.
С оспорената Заповед № 10-00-1036/06.06.2019г на Кмета
на Община Стара Загора, на основание чл.225а, ал.2, вр. чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е наредено премахване на незаконен строеж пета категория „триетажна
жилищна сграда“, находяща се в *****. В заповедта е посочено, че строежът е
извършен от Т.Т.К. без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж
в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, като имотът е собственост на Община Стара
Загора с право на строеж на Т. М. К. с Договор от 06.07.1962г. за друга
едноетажна жилищна сграда в същия имот, която е построена (л.4-5).
Административният орган приема, че незаконният строеж е
пета категория и представлява триетажна монолитна жилищна сграда, изградена
незаконно в дъното на урегулирания поземлен имот, покривната конструкция е
дървена, размерите й са 5,80/11м, като сградата е изпълнена като двуетажна през
1983г. от Т.Т.К. (син на Т. М. К.), а през 2018г. се надстроява 3-ти етаж по
негова информация. Сградата е изпълнена без одобрени строителни книжа и
разрешение за строеж, в нарушение на чл.148 ал.1 от ЗУТ. В Заповедта е посочено
също, че обектът не отговаря на условията за търпимост съгласно §127, ал.1 от
ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като третия етаж е построен през 2018г., а цялата сграда
се намира в дъното на урегулирания поземлен имот, т.е. не отговаря на
разпоредбите на ЗУТ са разполагане на жилищна сграда, нито на разпоредбите на
ЗТСУ, които са действали по времето, когато е извършен строежът – 1983г. по
данни на извършителя, посочени във възражението му. Със заповедта е определен
срок за доброволно изпълнение от 30 календарни дни от влизането й в сила, след
изтичане на който да се пристъпи към принудително премахване на строежа.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 18.06.2019г.
По делото са
приети като доказателства документите, образуващи преписката по издаване на
оспорената заповед.
С определение на
съда, постановено в открито съдебно заседание от 24.09.2019г. е обявено за
безспорно установено между страните обстоятелството, че вторият етаж от
„Триетажна жилищна сграда“, находяща се в *****, е завършен през 1983г.
С определение на
съда, постановено в открито съдебно заседание от 28.01.2020г. е обявено за
безспорно установено между страните обстоятелството, че за процесната
„Триетажна жилищна сграда“, находяща се в ****, няма строителни книжа.
За изясняване на
обстоятелствата по делото е назначена, изготвена и приета съдебно-техническа
експертиза. Според вещото лице процесната сграда, намираща се в **** е надземна
сграда и представлява двуетажна сграда, с предназначение за жилищна сграда,
използва се към настоящият момент за жилище. Същата представлява монолитна
двуетажна жилищна сграда с габаритни външни размери 11,10/6.15м. Светлата
височина на първият етаж е 2,32м, а на вторият етаж е 2,50м, като достъпът до
втория етаж става по външно стълбище. Третото ниво представлява таван с голяма
височина, до който няма достъп с постоянно стълбище, а до него се стига през
отвор в тавана на втория етаж. Покривната конструкция е смесена – метална и
дървена, с частични стоманобетонови елемент (колони и пояси). Покривът е
едноскатен, с термопанели, с височина на надзида 1,87м и височина на билото 2,70м.
Стените са изпълнени частично с тухлена зидария и частично с топлоизолационен
материал на лека метална конструкция (такава, каквато се изпълнява за стени от
гипсокартон). Според вещото лице по плана за регулация на ****, одобрен със
Заповед № 214 от 25.02.1986г., процесната сграда попада в ****. В
първоначалният план за регулация на кв. **** е обхващал изцяло имоти с пл.№ 589
и 590. По този първоначален план, ако е била построена процесната сграда
(строеж), то тя не попада в дъното на УПИ XIII589,590, а е свързана
със североизточната фасада на масивната жилищна сграда в имот пл. № 590 и стига
до регулационната граница между УПИ XIII589,590 и УПИ XIV591,592, съответно до
имотната граница между имот с пл. № 590 и имот с пл. № 591. Процесната сграда
не е отразена в този план. След промяна на плана за регулация със Заповед №
2753 от 06.10.1992г., северната регулационна граница на УПИ XIII589,590,
в кв.26 е променена. По плана за регулация след извършеното регулационно
изменение, ако е била построена процесната сграда (строеж), то тя попада в
дъното на УПИ XIII589,590, и е свързана със североизточната фасада
на масивната жилищна сграда в имот пл.№ 590, и стига до регулационната граница
между УПИ XIII589,590 и УПИ XIV591,592, съответно до имотната граница
между имот с пл. № 590 и имот с пл. № 591. Процесната сграда не е отразена в
този план. Според вещото лице в Община Стара Загора плана за регулация, одобрен
със Заповед № 1087 от 23.06.61г. не е запазен изцяло, а са налице само негови
части, които не включват територията, където попада процесната сграда. Данни за
този план има единствено в приложената по делото Скица № 724 от 21.06.1977г.,
по плана за регулация, одобрен със Заповед № 1087 от 23.06.61г., която е била
издадена, за да служи за надстройка и пристройка. Тази скица обаче дава
информация за регулацията към 21.06.1977г. След тази дата не е налице
информация за това дали тази регулацията е била същата или е променяна, за да
се определи къде е минавала регулационната граница между УПИ XIIIгонс и
УПИ XIгонс, в кв.26 към момента на построяване на процесната сграда.
От огледа на място вещото лице е установило, че за първия и втория етаж не може
да се установи от какви материали са построени и дали има стоманобетонови
колони, тъй като етажите са измазани от вън и от вътре, а вътре има изпълнени
довършителни работи – мазилки, шпакловки, настилки дограми и облицовки. Отвън е
видно само, че между първия и втория етаж има стоманобетонна плоча, както и
между втория етаж и тавана има стоманобетонна плоча. Не може да се установи
кога е извършено строителството на първия и втория етажи. Третото ниво
представлява таван с голяма височина, до който няма достъп с постоянно стълбище,
а до него се стига през отвор в тавана на втория етаж. Покривната конструкция е
смесена – метална и дървена, с частични стоманобетонови елемент (колони и
пояси). Покривът е едноскатен, с термопанели. Стените са изпълнени частично с
тухлена зидария и частично с топлоизолационен материал на лека метална
конструкция (такава, каквато се изпълнява за стени от гипсокартон). Видимо този
етаж е строен в различно време от втория етаж, но по начина на изпълнение и
вложените в строежа материали, не може да се определи кога е извършено
строителството. Външната мазилка на първия и втория етажи е изпълнявана заедно
по едно и също време, но не може да се установи кога. Вещото лице сочи, че към
1983г. е действал Плана за регулация, одобрен със Заповед № 1087 от 23.06.61г.,
който не е запазен изцяло и няма информация за него към 1983г. – т.е. не е
известно къде е минавала регулационната граница между УПИ XIIIгонс и
УПУ XIгонс, в кв.26 към 1983г. Поради това вещото лице не може да се
прецени разположението на процесната постройка по посочения план и съответно не
може да установи тази постройка дали е била допустима по тази план. В
последващият план за регулация на кв. ****, одобрен със Заповед № 214 от
25.02.1986г. процесната сграда попада в УПИ XIII589,590, в кв.26.
Този УПИ XIII589,590, в кв.26 е обхващал изцяло имоти с пл.№ 589 и
590. По този план, ако е била построена процесната сграда (строеж), то тя не
попада в дъното на УПИ XIII589,590, а е свързана със североизточната
фасада на масивната жилищна сграда в имот пл.№ 590 и стига до регулационната
граница между УПИ XIII589,590 и УПИ XIV591,592, съответно
до имотната граница между имот с пл. № 590 и имот с пл. № 591. Според вещото
лице, тъй като процесната постройка не се намира в дъното на имота по този
план, с разработване на необходимите проекти за изменение на ПУП, включващи и
съседния УПИ XIV591,592, процесната сграда може да попадне в рамките
на строителните линии и съответно да бъде допустима. Вещото лице е установило,
че в Община Стара Загора не е налице план за застрояване на кв. ****, в района
на процесния имот към 1983г. Поради това не можело да се прецени разположението
на процесната постройка по такъв план, и съответно не може да се установи, тази
постройка дали е била допустима. Сочи, че към настоящият момент е в сила плана
за регулация, който е одобрен със Заповед № 214 от 25.02.1986г. и е променен
със Заповед № 2753 от 06.10.1992г. По този план за регулация северната регулационна
граница на УПИ XIII589,590, в
кв.26 е променена. По плана за регулация след извършеното регулационно
изменение с посочената заповед, ако е била построена процесната сграда (строеж),
то тя попада в дъното на УПИ XIII589,590 и е свързана със
североизточната фасада на масивната жилищна сграда в имот пл. №590, като стига до регулационната граница между УПИ XIII589,590
и УПИ XIV591,592, съответно до имотната граница между
имот с пл. № 590 и имот с пл. №591. Предвид характеристиките на сградата вещото
лице е установило, че същата представлява ниско застрояване и е с разгъната площ под 1000 кв.м.
В съдебно
заседание вещото лице пояснява, че към 1983г. е бил в сила кадастрален план,
разработен през 1960г., като това е кадастралната основа на последващите
планове за регулация, включително и към 1983г., както и действащия кадастрален
план от 1992г. Вещото лице сочи също, че първоначално процесния УПИ е включвал
имоти 589 и 590, а впоследствие с регулационната преписка от 1992г. се променя
регулационната граница и процесната сграда попада в дъното. Според вещото лице
действащия регулационен план от 1986г. е изменен през 1992г. и с този план
северната регулационна граница не минава по имотната граница, а минава по
фасадата на процесната постройка, т.е. не е съобразен с кадастралната основа. Преди
изменението от 1992г. процесната постройка е непосредствено до масивната
жилищна сграда, която е съществувала в имота и отговаря на нормите за отстояние
от дъното на парцела, т.е. не е в дъното.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит
като свидетел на М.М.К., която твърди, че е съсед на жалбоподателя и живее на
адрес гр.*** от 1968г. Свидетеля сочи, че процесната сграда първоначално се е
състояла от един етаж с три стаи и е построена през 1981г., а впоследствие е
подновена, като през 1983г. е построен втория етаж. Заявява, че в момента
постройката също е на два етажа, но е изграден висок покрив. Твърди, че когато
са строени първия и втория етаж на постройката, зад къщата е имало свободно
дворно място. В заключение пояснява, че през 2018г. или 2019г. е изграждан
покрива на къщата.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка,
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена през
административния орган на 28.06.2019г., т.е в 14-дневен срок, считано от датата
на връчването й на 18.06.2019г., от лице, чиито права и законни интереси се
засягат от нея. Следователно оспорването като направено от легитимирано лице, в
законово установения срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол
за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по
същество, жалбата се явява неоснователна.
Заповед № 10-00-1036/06.06.2019г.
е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, а именно
Кмета на Община Стара Загора, който разполага с правомощия да разпорежда
премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория. От заключението
на вещото лице се установява, че процесния строеж представлява ниско застрояване и е с разгъната площ под 1000 кв.м и предвид разпоредбите на ЗУТ с тези
характеристики попада в разпоредбите на чл.137, ал.1, т.5, б. „а“ от същия
закон, които го определят като строеж пета категория. Следователно в случая не
са налице основание за отмяна на оспорения административен акт по смисъла на чл.146,
т.1 от АПК.
Заповедта е издадена в писмена форма и при спазване на
административнопроизводствените правила. В нея са посочени фактическите (извършено
строителство на триетажна жилищна сграда без одобрени строителни книжа и
разрешение за строеж) и правни основания (разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ и
на чл.225, ал.2 и т.2 от ЗУТ) за постановяването й, които кореспондират помежду
си. В заповедта
се съдържа описание на характеристиките и местонахождението на
строежа, позволяващо еднозначното му индивидуализиране и определяне на
категорията му. Възражението в жалбата, че височината на етажите на сградите е
различна от посочената в констативния акт височина е неоснователно, тъй като
процесния стоеж е описан и с други негови характеристики, като височината е
само една от тях и по никакъв
начин това обстоятелство не създава неяснота относно наредения за премахване
строеж, включително и относно местонахождението и индивидуализацията му, които
еднозначно са определени както в констативния акт, така и в заповедта за
премахването му. Вярно е, че в заключението си вещото лице определя сградата
като двуетажна жилищна сграда, но също така сочи, че е налице трето ниво, което
представлява таван в голяма височина. Всички тези обстоятелства сочат на извод
за наличие на достатъчна конкретизация на предмета, разпореден за премахване и
липса на нарушение на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 и т.5 от АПК, съответно
липса и на основание за отмяна на административния акт по реда на чл.146, т.2
от АПК.
При издаване на оспорения
административен акт не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съгласно чл.225а, ал.2 от ЗУТ заповедта
се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите за контрол по
строителството. В настоящия случай тази процедура е спазена – издаденият
констативен акт № 34 от 12.12.2018г. от служители към община Стара Загора е
послужил за основа за издаване на оспорената заповед. Според на чл.168, ал.4 от АПК „съществено
нарушение на административнопроизводствените правила при всички случаи e когато
вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или
организация са били лишени от възможността да участват като страна в
производството по издаване на индивидуален административен акт“. Т.е., за да е
допуснатото такова нарушение се изисква наличието и на двете кумулативно
предвидено предпоставки, а именно: 1. неуведомяване за започване на
административното производството и 2. лишаване от възможност на страната да
участва в производството по издаване на административния акт. В случая, макар
да липсват данни жалбоподателя да е уведомен за започване на производството по
предвидения за това ред по чл.26 от АПК, същият е
запознат с издадения констативния акт и е подал мотивирано възражение срещу
него, с което е взел реално участие в развилото се административно
производство. Следователно предвидената по закон процедура е изпълнена и не е
налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което
да представлява основание за незаконосъобразност на оспорената заповед по
смисъла на чл.146, т.3 от АПК.
По отношение на
съответствието на оспорения административен акт с материалния закон съдът
намира следното:
Съгласно
посочената като правно основание за издаването на обжалваната заповед
разпоредба на чл.225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от
него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до
шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2
от ЗУТ. Следователно упражняването на административното правомощие
по чл.225а, ал.1 от ЗУТ, изисква кумулативното наличие на две
предпоставки, а именно: 1. Извършен строеж и 2. Строежът или част от него да
представлява незаконен такъв по смисъла на някоя от хипотезите, регламентирани
в чл.225, ал.2
от ЗУТ. По смисъла на чл.225, ал.2,
т.2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва
без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.
В разглеждания случай по
делото не се спори, че наредения за премахване строеж е незаконен, тъй като е
изграден без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, следователно
са налице законовите предпоставки за премахването му. Но за да бъде премахнат
такъв строеж е необходимо същият и да не представлява „търпим“ строеж по смисъла на ЗУТ. Статутът на търпимост на строежа
възниква по силата на закона при наличието на нормативно установените
кумулативни условия и не го приравнява на законен, а само на неподлежащ на
премахване.
В оспорената в настоящото
производство заповед е посочено, че обектът
не отговаря на условията за търпимост съгласно §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ,
тъй като третия етаж е построен през 2018г., а цялата сграда се намира в дъното
на урегулирания поземлен имот, т.е. не отговаря на разпоредбите на ЗУТ за
разполагане на жилищна сграда, нито на разпоредбите на ЗТСУ, които са действали
по времето, когато е извършен строежът – 1983г. по данни на извършителя,
посочени във възражението му.
Действително по отношение
на третия, подпокривен етаж (трето ниво, което представлява таван в голяма височина, според
заключението на експертизата) не следва да се изследва
„търпимост“, тъй като по делото не е спорно, че същият е изграден след
визираната крайна дата в §127, ал.1 от ЗУТ (31.03.2001г.) и този строеж не
попада в обхвата на законовата регламентация на режима за търпимост.
По отношение обаче на
останалата част от строежа (първия и втория етаж) в хода на съдебното
производство се установи, че същата е завършена през 1983г. и по отношение на
нея са налице предпоставки за изследване на търпимост. Съгласно разпоредбата на
§16, ал.1 от ЗУТ строежи, изградени
до 7 април 1987г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими
строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Т.е. според
посочената разпоредба се преценява алтернативно или към момента на построяване
или към настоящия момент съответствието на строежа с действащите към тези
периоди ПУП или правила и норми по устройство на територията.
Според
заключението на вещото лице към настоящия момент е в сила план за регулация,
който е одобрен със Заповед №214 от 25.02.1986г. и променен със Заповед №2753
от 06.10.1992г., и съгласно който северната регулационна граница на УПИ XIII589,590,
в кв.26 е променена, като след промяната процесната сграда попада в дъното на
поземления имот. Следователно при сега действащите правила и норми по
устройство на територията този строеж не е „търпим“, тъй като не отговаря на
изискванията на чл.31, ал.1, т.2 от ЗУТ, а именно разстоянието до границата към
дъното на урегулирания поземлен имот да е най-малко 5м.
От
заключението на назначената по делото експертиза се установява също, че към
момента на построяване на втория етаж от сградата е действал План за регулация,
одобрен със Заповед №1087 от 23.06.1961г., който не е запазен изцяло и няма
информация къде е М.вала регулационната граница между УПИ XIIIгонс и
УПИ XIгонс. От приложената към експертното заключение скица
№2286/01.06.1992г. се установява, че с плана за регулация, одобрен със Заповед
№214 от 25.02.1986г. регулационна граница между УПИ XIIIгонс и УПИ
XIгонс е променена, като е премахната източната регулационна граница
между двата имота и е образувана северна регулационна граница между тях. В този
случай, ако северната регулационна граница между двата имота е образувана едва
със плана за регулация, одобрен със Заповед №214 от 25.02.1986г., а преди това
между двата имота е съществувала само източна такава, то първият и вторият етаж
от наредения за премахване строеж не попада в дъното на УПИ XIII589,590,
а същият е свързан със североизточната фасада на масивната жилищна сграда в
имот пл.№590 и стига до регулационната граница между УПИ XIII589,590 и
УПИ IV591,592. Според вещото лице при това положение процесната
постройка не се намира в дъното на имота по този план и с разработване на
необходимите проекти за изменение на ПУП, включващи съседния УПИ IV591,592,
процесната сграда може да попадне в рамките на строителните линии и
съответно да бъде допустима. По делото обаче е представено и заверено копие от
скица №724 от юни 1977г. (л.9), издадена от сектор „Кадастър, регулации и
нивелации“ при Градски общински народен съвет – Стара Загора. Тази скица е
издадена въз основа на регулационен план, утвърден именно със Заповед №1087 от
23.06.1961г. и от графичната й част се вижда, че регулационната граница между
УПИ XIIIгонс и УПИ XIгонс е северна, следователно първия
и втория етаж от процесната сграда се явяват построени отново в дъното на УПИ
XIIIгонс. Съгласно чл.13, ал.2 от Наредба №5 за правила и норми по
териториално и селищно устройство (отменена, но действаща към момента на
извършване на строежа на първия и втория етаж на процесната сграда),
дълбочината на застрояването в неъгловите парцели се определя и с оглед
сградата да е на разстояние от регулационната линия в дъното на парцела най-малко 8м, а ако разстоянието между външната
строителна линия и регулационната линия в дъното
на парцела е 15 и по-малко метра – най-малко на 5м, като се съблюдава
разстоянието между съседните сгради откъм дъното
на парцелите да не бъде по-малко от удвоената височина на сградата откъм
благоприятната за огряването от слънцето страна, минус 5м. Разположението на първия
и втория на процесния строеж е на регулационната граница, следователно за него
не е налице дори и по-малкото разстояние от 5м. до регулационната линия,
предвидено като изключение в тази разпоредба. Следователно в случая за тази
част от строежа не е налице съответствие с правилата и нормите по устройство на
територията и към момента на построяването му.
При изложеното съдът намира, че с извършената преценка за наличие
на предпоставките за търпимост на строежа (макар и да е посочена неправилно
разпоредбата на §127, ал.1 от ЗУТ) ответникът е достигнал до краен резултат,
който е правилен и законосъобразен.
Предвид
изложените мотиви, правният извод на съда е, че оспорената Заповед № 10-00-1036/06.06.2019г
на Кмета на Община Стара Загора е валиден административен акт, постановен е при
правилно приложение на материалния закон и целта му за недопускане и отстраняване
на незаконното строителство, без допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което подадената жалба срещу нея е неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора на ответника
следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер от 100 лева при прилагане на чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с
чл.144 от АПК и на чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно представения списък за
разноски от процесуалния представител на ответника (л.74), заплатените от
ответника такива за възнаграждение на вещото лице в размер на 600лв. не се
претендират, поради което и не следва да бъдат присъждани.
Водим от тези
мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто и чл.143, ал.4 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Т.К. *** срещу Заповед
№10-00-1036 от 06.06.2019г. на Кмета на Община Стара Загора, с която е наредено
премахване на незаконен строеж пета категория „Триетажна жилищна сграда“,
находяща се в **** по плана на ****, като
неоснователна.
ОСЪЖДА Т.Т.К. *** ЕГН: ********** *** сумата от 100 (сто) лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението
може да се обжалва или протестира чрез Административен съд Стара Загора, пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: