Решение по дело №25952/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2196
Дата: 18 март 2022 г.
Съдия: Никола Динков Кънчев
Дело: 20211110125952
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2196
гр. София, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20211110125952 по описа за 2021 година
намери следното:
Делото е образувано по искова молба от /// срещу // с искане ответникът
да бъде осъден да му заплати сумата от 648,64 лева – заплатено от ищеца
застрахователно обезщетение вследствие на настъпило ПТП. След направено
от ищеца искане и на основание чл. 228, ал. 3 ГПК, съдът е заменил ответника
// с нов ответник – / – като по отношение на // делото е прекратено с
определение от открито съдебно заседание от 15.11.2021 г., влязло в сила като
необжалвано на 23.11.2021 г. Ищецът твърди, че на 10.03.2017 г., около 19,10
ч., в гр. София на влизане в града от магистрала „...........“, на около 2 км от
КПП „......“ е станало Пътно-транспортно произшествие (ПТП) –
самокатастрофа. Лек автомобил „...”, рег.№ ...... (стар рег. № .........), по време
на движение, пропаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно, при което му били нанесени щети. Автомобилът бил застрахован по
застраховка Каско към ищеца. Образувана била щета №/./ по описа на ищеца.
Направен бил опис на щетите по автомобила. Ищецът изплатил за ремонт на
автомобила застрахователно обезщетение в общ размер на 648,64 лв. Счита,
че ответникът е отговорен за поддържането на пътя, където е станало
произшествието и моли съда да го осъди да му заплати изплатеното
обезщетение. Претендира разноски. Ответникът ./,.,/ в срока по чл. 131 ГПК
подава отговор на исковата молба. Взима становище за неоснователност на
иска. Счита, че не е легитимиран да отговаря по него. Оспорва наличието и
механизма на процесното ПТП. Счита, че претърпените от автомобила вреди
не се включват в покритите от застраховката рискове. Моли съда да отхвърли
1
иска като неоснователен.
В последното по делото съдебно заседание страните са редовно
призовани. Ищецът се явява и поддържа исканията си, новоконституираният
ответник не се явява и не взема становище.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна: безспорен между страните е фактът на извършеното плащане на
застрахователно обезщетение.
От представената застрахователна полица (л. 10 от делото) се установява,
че процесният автомобил е бил застрахован по застраховка Каско към ищеца,
при клауза Пълно каско за периода от 01.09.2016 г. до 31.08.2017 г. От
представения по делото препис на Протокол № 1659919 от 10.03.2017 г., се
установява, че на посочената дата в 22:00 часа служител на МВР е посетил
процесното местопроизшествие и е установил, че по данни на водача на
процесния автомобил, същият се е движил по автомагистрала ........... в посока
към гр. София и на около два километра преди КПП Врана е попаднал в
необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което е реализирал
щети.
От представения опис на претенция (л. 18 от делото) се установява, че за
ремонт са определени следните увреждания по автомобила: решетка в
облицовка на броня, алуминиева джанта, долна кора под радиатори и кора под
двигателя.
По делото е постъпило писмо от настоящия ответник ./,.,/ преди
конституирането му като такъв. Съобщава, че точката, намираща се около два
километра преди КПП Врана попада върху републикански път АМ ...........,
около първа връзка за околовръстен път с посока към А-2 Хемус.
От НИМХ към БАН е изпратено писмо, с което е заявено, че на
10.03.2017 г. в района на с. Горни Лозен, в който попада и
местопроизшествието, са паднали валежи с количество от осем литра на
квадратен метър.
По делото като свидетел е разпитан Т. П. ДЖ. собственик и водач на
увредения лек автомобил. Заявява, че си спомня процесното ПТП. Случило се
когато си тръгвал от работа. Работел в централата на .,/, която се намирала на
ул. „,,,,,,. Обичайният му маршрут минавал през магистрала ..........., тъй като
живеел в София. ПТП-то се случило след работно време, по спомени на
свидетеля – около 18:30-19:00 часа. Излязъл на магистралата и потеглил в
посока София. Времето било много лошо, валяло дъжд, трафикът бил
натоварен. На не по-малко от километър преди бензиностанция „Петрол“ се
случило ПТП-то. Бензиностанцията била точно на входа на София,
непосредствено до хотел „./.. Водачът ударил в дупка с двете леви гуми на
автомобила и счупил и двете джанти. Скоростта му била много ниска, като за
магистрала, тъй като се движел в дясната лента с камионите. Предвид и
2
лошото време, трафикът бил много натоварен и водачът спазвал дистанция.
ПТП-то се случило преди изходът за Околовръстното шосе за София.
Дупката, в която попаднал, по никакъв начин не била обозначена и видима.
Била запълнена с вода. Свидетелят не помни да я е виждал. Била много
дълбока, с остри ръбове. Поне 5-6 автомобила преди неговия били аварирали
по съшия начин. Видял дупката след като минал през нея. Не са му известни
други увреждания по автомобила.
По делото е приета и неоспорена от страните съдебно-техническа
експертиза, от която се установява, че механизмът на ПТП съответства на
описания в процесния протокол за ПТП, че причинените на автомобила щети
са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, както и че сумата,
необходима за отстраняването им възлиза на 761,68 лева.
По делото е приета и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице по която е установило, че застрахователната премия
по застраховката Каско на процесния автомобил е била заплатена на
01.09.2016 г. и че по процесната щета от ищеца са заплатени 648,64 лева.
Въз основа на така възприетите факти, съдът достига до следните правни
изводи: С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение, да е
настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение.
По отношение на наличието на различните регистрационни номера на
процесния автомобил, съдът намира следното: от представената
застрахователна полица се установява, че застрахованият по този договор за
застраховка автомобил е марка ..., модел ./ с рег. № ,,,,,,,,. Номерът на рама е
,./. В протокола, съставен от служител на МВР, автомобилът е посочен като
марка ..., модел ./ с рег. № ,,,.... Номерът на рама е отново ,./. Доколкото
номерът на рамата съвпада, съдът намира, че автомобил марка ..., модел ./ с
рег. № ,,,,,,,, е идентичен с автомобил марка ..., модел ./ с рег. № ,,,.... Това
обстоятелство не се и оспорва от страните.
Съдът не споделя съображенията на ответника, посочени в отговора на
исковата молба, за недоказаност на механизма на ПТП. Показанията на
свидетеля Д. в тази насока, бяха достатъчно ясни и конкретно възпроизведоха
механизма на настъпване на ПТП. Доказа се и от приетата експертиза, че
установените по автомобила вреди са във възможна причинно-следствена
връзка с ПТП. Доколкото по делото не са събрани никакви доказателства, от
които да се направи извод за възможен друг механизъм, съдът приема този
факт за доказан. На следващо място, възражението за съпричиняване, също не
3
се споделя от съда, доколкото по делото не бяха събрани доказателства за
наличието на такова. Съображението за липса на покрит риск по отношение
на увредените гуми и джанти съдът също не споделя. Застраховката е
сключена при условията на клауза "Пълно Каско", поради което
застрахователят дължи обезщетение и за частични щети, настъпили при
всички рискове - в случая - имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП.
В Глава втора, клауза Пожар, природни бедствия и пътнотранспортни
произшествия е дадено определение на ПТП: събитие, възникнало в процеса
на движение на МПС и предизвикало повреда на пътно транспортно средство.
Застрахователят се е задължил да отговаря за всички щети, възникнали по
автомобила вследствие на настъпило ПТП. Доколкото гумите и джантите на
един автомобил са съществена и неотменима част от същия, без които
движението му е невъзможно, съдът намира, че застрахователят е бил длъжен
да обезщети тази вреда, респективно има правото да иска връщането от
ответника по регресния иск.
По отношение материалната легитимация на ответника, съдът намира
следното: Пътят, на който е реализирано произшествието представлява част
от републиканската пътна мрежа. По делото беше установено от изпратеното
писмо от /, преди конституирането на това лице като ответник, че мястото на
процесното ПТП е на автомагистрала ..........., преди територията на град
София. Тази справка съдът цени като годно доказателствено средство, тъй
като е представена по делото преди конституирането на това лице като
ответник, т.е. в качеството му на трето, незаинтересовано от изхода на делото
лице. След конституирането му като ответник, същото отново има
доказателствена стойност, този път на основание чл. 175 ГПК, като
обективиращо направено извънсъдебно признание в процеса. От
свидетелските показания също се установява, че ПТП се е случило преди
кръстовището с околовръстния път на София, поради което съдът приема за
безсъмнен факта на осъществяването му на автомагистрала ............ На
основание чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал.1 ЗП, именно ответникът е задължен
да осъществява дейностите по поддържането на републиканските пътища,
включително да означи съответната неравност, дупка, с необходимите пътни
знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл.
13 ЗДвП, както и да отстрани съответните препятствия във възможно най-
кратък срок /чл. 167, ал. 1 ЗДвП./. ./,.,/ осъществява дейностите по чл. 30, ал.1
ЗП и чл. 13 ЗДвП, чрез своите служители или други лица, на които е
възложила изпълнението. Установените дупки по пътното платно
представляват "препятствие на пътя" по смисъла на параграф 1, т. 19 от
ППЗДвП, тъй като са нарушавали целостта на пътното покритие и са
създавали опасност за движението. Доколкото не се доказа дупките да са
били сигнализирани с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да ги
заобиколят, за да продължат движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1
ППЗДвП/, както и да е имало каквато и да е друга указателна табела или
сигнализация, то следва, че ответникът не е изпълнил задълженията си по чл.
4
30, ал.1 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е виновно и противоправно бездействие на
служителите на ./,.,/ или на лица, на които последната е възложила
осъществяването на тези дейности, които са били натоварени със
задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с
което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените от
процесното ПТП вреди. Назначената съдебно-техническа експертиза
установи, че размерът на отстраняване на вредите надхвърля този, заплатен от
ищеца, а назначената съдебно-счетоводна доказа, че сумата от 648,64 лева
действително е била заплатена.
В заключение съдът намира, че искът е доказан по основание и размер и
следва да бъде уважен в цялост.
С оглед изхода на производството, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 50 лв. – държавна такса,
550 лева – възнаграждение за изготвяне на експертизи, 100 лева – депозит за
разпит на свидетел и 360 лева – адвокатско възнаграждение, за които е
представен списък по чл. 80 от ГПК. При този изход на спора на ответника не
се дължат разноски.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ./,.,/, с адрес гр. София, пл. /////////, да заплати на /////////, ЕИК
////////, с адрес гр. София, ////////////////// на основание чл. 411 КЗ във вр. с чл. 49
от ЗЗД сумата в размер на 648,64 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение във връзка със застрахователно събитие,
настъпило на 10.03.2017 г., около 19,10 ч., в гр. София на влизане в града от
магистрала „...........“, на около 2 км от КПП „......“ с участието на лек
автомобил марка ..., модел ./ с рег. № ,,,... (стар рег. № .........), ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 11.05.2021 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА ./,.,/, с адрес гр. София, пл. /////////, да заплати на /////////, ЕИК
////////, сумите: 50 лв. – държавна такса, 550 лева – възнаграждение за
изготвяне на експертизи, 100 лева – депозит за разпит на свидетел и 360 лева
– адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от получаването му от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5