Р   E  Ш  Е  Н  И  Е

                                                   гр. София ,27.11.2017г.

 

 

                    СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ   СЪД , Наказателно отделение  ,  ІХ  - ти Въззивен  състав , в открито  заседание на          първи ноември  през  двехиляди и   седемнадесета        година в състав:

 

                                                    Председател  :  ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА 

                                                           Членове  :1 .  АЛЕКСАНДРА  ЙОРДАНОВА

                                                                             2.   ДЕСИСЛАВА ВЛАЙКОВА 

 

при   участието    на    секретаря      Пандурска     и  в присъствието    на           прокурора  Панчева  ,     като  разгледа  докладваното от съдия   Йорданова          В . О.  Х.  Д . №      4363       по описа за 2017   година , и за да се произнесе взе предвид следното:

                                   Производството е по реда на чл. 313   от НПК.

                                     С  присъда    от  21.06.17г. по  Н .О .Х .Д . № 7403   /17г , СРС, НО ,101   с - в  е  признал подсъдимия      В.И.С. за виновен   за извършено престъпление по   чл.  210 ал.1 т.4 вр. чл. 209 ал. 1 вр. чл.28 ал.1 от НК, поради което  и във вр. .чл. 58  А ал.1    от НК във вр. чл.373 ал.2 от НПК и вр. чл.54 от НК  му     е наложил наказание „лишаване от свобода „ за срок от   4  години  ,  при първоночален  общ  режим . На осн. чл. 59 ал.1 от НК е приспаднато  при изпълнение на наказанието  лишаване от свобода , времето през което подсъдимия   В.И.С.  е бил задържан с постановление на СРП за срок от 72 часа  от 31.01.2017г.   ,           както и времето  през което изтърпява мярка за неотклонение   задържане под стража  , взета по по ДП № 3383  - ЗМИП  15029 /15г .  по описа на СРП ,  считано от 02.02.17г.  до настоящия момент  . С присъдата   е осъден подсъдимия да заплати   на  частния обвинител и граждански ищец   Г.П.Г. сумата от    2400  лв ,представляващи обезщетение за    причинените   от деянието имуществени вреди  . С присъдата  на осн. чл.189 ал.3 и чл.190 ал.2 от НПК  е  осъден  подсъдимия   да заплати   държавна такса   в рамер на  96 лв  съгласно уважения    размер    на гражданския иск  ,както и да заплати  на частния обвинител и граждански ищец   Г.П.Г. направените   от него разноски  в размер на 500лв  за  адвокатско възнаграждение ,както и сумата от 5лв  за служебно издаване на изпълнителен лист .

                                     Срещу   присъдата    е    постъпила     жалба от  служебния защитник  на  подсъдимия   , с която се иска да се отмени присъдата на СРС и подсъдимия  да бъде оправдан по внесеното обвинение или алтернативно се иска   да се  измени  постановената   присъда ,   в частта относно наложеното наказание и уважения размер на гражданския иск, които да бъдат намалени.                                

                         В съдебно заседание представителят на СГП  намира жалбата   за неоснователна и пледира да се   потвърди   присъдата на първоинстанционния съд.                               

                                       В съдебно заседание   служебният защитник  на  подсъдимия  В.И.С. - адв. В.     подържа подадената жалба и пледира да  се отмени присъдата  на СРС и подсъдимия да бъде  оправдаван по внесеното обвинение срещу него   или  алтернативно се иска   да се  измени  постановената   присъда ,   в частта относно наложеното наказание и уважения размер на гражданския иск, които да бъдат намалени.

                                      В съдебно заседание  повереникът на   частния обвинител и граждански ищец   Г.П.Г. – адв.З.пледира за потвърждаване    присъдата на първоинстанционния съд , както и присъждане на направени разноски от неговия доверител на двете инстанции.     

                                     В съдебно заседание   частният обвинител и граждански ищец   Г.П.Г.  редовно призован не се явява .

                                      В съдебно заседание  подсъдимият В.И.С. моли за по ниско наказание .                                      

                                      Съдът като обсъди доказателствата по делото , доводите на  страните  и след служебна проверка по реда на чл. 313 от НПК намира за установено следното :

                                   Жалбата  е     неоснователна  .

                                   Първоинстанционният съд   в рамките на наказателното производство е събрал доказателства , имащи значение за  установяване на обективната истина по делото, при спазване на всички правила визирани в нормите  на НПК .

                       Въз основа  на събрания от него доказателствен материал е приел за установена следната  фактическа обстановка :

                       Подсъдимият В.И.С. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, безработен, осъждан, с ЕГН - **********, живущ ***.

                         Към началото на 2015 г. подсъдимият С. не бил постоянно трудово ангажиран и си набавял финансови средства по неправомерен начин, включително като въвеждал в заблуждение различни граждани, че ще им достави определено количество гориво на много по-ниска от пазарната цена и по този начин ги мотивирал да се разпореждат с различни парични суми в негова ползва. Подсъдимият бил осъждан за извършвани престъпления по този начин - по НОХД № 11341/13 г., по описа СРС, 105 състав, с протоколно определение, влязло в сила на 15.10.2014 г., с което било одобрено постигнато споразумение за извършено на 08.02.2013 г. престъпление по чл. 209, ал. 1, пр. 1 от НК и му било наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от пет години. По НОХД № 9089/2013 г., по описа на СРС, 17-ти състав, с влязла в сила на 21.06.2016 г. присъда подсъдимият бил осъден за извършено на 09.04.2008 г. престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, с която му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което на основание чл.66, ал. 1 НК било отложено за срок от три години.

                        На 11.11.2014 г. подсъдимият В.С. придружил свидетелката С.В.Г., с която били във фактическо съжителство, в УМБАЛСМ „НИ. Пирогов“ ЕАД, тъй като същата се нуждаела от медицинска помощ и евентуално извършване на операция. По същото време в болницата се намирал и свидетеля К.А.С., който придружавал за преглед дъщеря си Й.С.. Тъй като чакали пред един и същи кабинет (спешен гинекологичен кабинет), подсъдимият С. и свидетеля  С. се запознали и се заговорили . В хода на разговора подсъдимият споменал, че във връзка с работата си предлага и може да осигури за продажба гориво на по-ниски от пазарните цени. Свидетелят С. бил заинтригуван от тази възможност и предоставил на подсъдимия С. телефона на свой познат- свидетеля Г.П.Г., тъй като за него знаел, че се занимавал със строителство и се нуждаел от голямо количество гориво.

                      На 26.01.2015 г. сутринта подсъдимият С. използвал регистрираната на свое име СИМ карта с мобилен телефонен номер **********, за да се обади на свидетеля Г.Г. и в хода на проведения разговор му обяснил, че се е снабдил с контактите му от свидетеля  С., както и че предлага да се срещнат, за да обсъдят възможността за продажба на гориво на изгодни цени. На същата дата подсъдимият В.С. се срещнал със свидетеля  Г.Г. *** и бул. „Никола Й. Вапцаров“. Целейки да се облагодетелства неправомерно, като набави за себе си сумата от 2 400 /две хиляди и четиристотин/ лева, подсъдимият С. се представил с имената В.Х.и създал неверни представи у св. Г., че ще му продаде два тона дизелово гориво на цена 1,20 лева за литър, както и че ще внесе предварително платената му сума в касата на „П.“ АД, след което горивото да бъде доставено с цистерна на посочено от свидетеля място. Подсъдимият нямал действително нито намерение, нито възможност да извърши продажба и доставка на такова количество дизелово гориво на цена 1,20 лева за литър, но решил да се облагодетелства неправомерно като посредством създадените у св. Г. неверни представи, го мотивира да му предостави сума в размер на 2400 /две хиляди и четиристотин/ лева, които да задържи за себе си. На срещата присъствала и съпругата на пострадалия- свидетелката Н.А.Г.. Тъй като свидетелят Г. не се усъмнил в думите на подсъдимия С., заедно със съпругата си завели последния до двора на къщата си, находяща се в с. Железница, ул. „*******, където следвало да бъде доставено горивото. Именно там, мотивиран от създадените от подсъдимия С. неверни представи, свидетелят Г.Г. предал на подсъдимия сума в размер на 2400 /две хиляди и четиристотин/ лева, която представлявала предварително пълно плащане на горивото. Разпореждането с паричната сума било извършено в присъствието на свидетелката Г. и свидетеля  Р.Б.Й.. Между подсъдимия С. и свидетеля  Г. било уговорено доставката на горивото да бъде извършена в рамките на същия ден. Свидетелката Г. предложила да закара с управлявания от нея автомобил подсъдимия С. ***, за да внесе парите в каса на „П.“ АД, но по време на пътуването подсъдимият С. разговарял по телефона и я уведомил, че негови колеги го очакват в ж.к. „Студентски град“, поради което тя го оставила пред заведение „Грошъ“ в този квартал. Тъй като обещаното дизелово гориво не било доставено до адреса на пострадалия Г., последният провел няколко телефонни разговора с подсъдимия С., за да уточнят причините за забавянето и евентуалната дата за доставка. В първоначалните разговори подсъдимият изтъквал различни причини, които са забавили извършването на доставката. След като свидетеля  Г. се усъмнил във верността на твърдяното от него и поискал връщане на предплатената сума, на което подсъдимият С. първо обещал да изпрати получените парични суми по пощата, а по-късно прекратил комуникацията със свидетеля Г., като спрял да отговаря на обажданията му. Нито през месец януари 2015 г нито по-късно, били осъществени доставката на дизелово гориво или връщане на предплатената сума.

                              Горната фактическа обстановка  се  установява   по несъмнен начин от събраните по делото  доказателства   : направеното от подсъдимия самопризнание  на фактите изложени в обвинителния  акт , дадено по реда на чл.371 т.2 от НПК, както и от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства - показанията на свидетелите Г.П.Г., К.А.С., Р.Б.Й., Н.А.Г. и С.В.Г., писмените доказателства и доказателствени средства- жалба от Г.П.Г. до СРП от 03.02.2015 г., справка от „Теленор България“ ЕАД, ведно с предоставена разпечатка за проведени мобилни разговори и проведената мобилна комуникация по клетки, справка от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, ведно с приложения, справка от ГД“ИН“ за подсъдимия, протоколи за разпознаване на лице по фотоалбум от 21.10.2016г., ведно с приложени фотоалбуми, справка от НАП за регистрирани трудови правоотношения, справка от „Т.“ АД, ведно с приложения, справка от „П.“ АД, справка за съдимост,.

                                            Така  установената фактическа обстановка е правилна и почива на събрания доказателствен материал. Съдът е изследвал  и установил всички  обстоятелства  ,свързани с механизма на извършване на деянието и авторството на подсъдимия  , които имат значение за ангажиране на  наказателната    му отговорност .

                                        Събраният доказателствен материал     в своята съвкупност съдържа доказателства , които  са безпротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция , последователност и вътрешно – логична връзка.  Интерпретацията на тези доказателства            ,направена  в мотивите на първоинстанционната присъда , е вярна и се споделя  от настоящата въззивна инстанция  .                                                

                                          При така изяснената фактическа обстановка първоинстанциония  съд е  направил следните правни изводи      , които се споделят и от настоящата въззивна инстанция :

                           Подсъдимият с деянието  си     е  осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението    по     чл.  210 ал.1 т.4 вр. чл. 209 ал. 1 вр. чл.28 ал.1 от НК, а именно  това, че на 26.01.2015г. г. в гр. София, на ъгъла на бул. „Черни връх“ и бул. „Никола Й. Вапцаров“, с цел да набави за себе си имотна облага /парична сума в размер на 2400 лева/, възбудил заблуждение у Г.П.Г. /създал неверни представи, че ще му продаде два тона дизелово гориво на цена 1,20 лева за литър, както и че ще внесе предварително платената му сума в касата на „П.“ АД, след което горивото да бъде доставено с цистерна/', и с това на същата дата в с. Железница, ул. „********, причинил на Г.П.Г. имотна вреда в размер на 2400 /две хиляди и четиристотин/ лева, а именно вследствие на така възбуденото заблуждение мотивирал Г. да му предостави тази сума, като измамата представлява немаловажен случай и е извършена в условията на повторност - след като С. е осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление както следва: - по НОХД № 11341/13, по описа СРС, 105 състав, с протоколно определение, влязло в сила на 15.10.2014 г., с което е одобрено постигнато споразумение за извършено на 08.02.2013 г. престъпление по чл. 209, ал. 1, пр. 1 от НК и му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от пет години.

                         От обективна страна  по делото се установява ,че  подсъдимия     на  инкриминираната дата  е възбудил заблуждение у Г.П.Г.  , създавайки в него  неверни представи, че ще му продаде два тона дизелово гориво на цена 1,20 лева за литър, както и че ще внесе предварително платената му сума в касата на „П.“ АД, след което горивото да бъде доставено с цистерна/' . Възбуденото заблуждение    е било с  цел  подсъдимия  да  набави за себе си имотна облага /парична сума в размер на 2400 лева/, Възбуденото заблуждение     посредством създадените  в  свидетеля   Г. неверни представи е  целяло последния   да извърши акт на имуществено разпореждане с   негови лични парични средства. Именно  възбуденото заблуждение  от страна на подсъдимия    посредством създадените  в  свидетеля   Г. неверни представи е  мотивирало  Г.П.Г. да му предостави целяната парична сума в размер на 2400 лева ,    с което  на Г.П.Г.  е  причинена имотна вреда в размер на 2400 /две хиляди и четиристотин/ лева . От обективна страна  по делото се установява ,че   деянието  представлява немаловажен случай ,с оглед  размера на нанесената имотна  вреда  , както и механизма на извършване  на деянието . От обективна страна  по делото се установява ,че   деянието  е извършено в условията на повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК - след като С. е осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление както следва: - по НОХД № 11341/13, по описа СРС, 105 състав, с протоколно определение, влязло в сила на 15.10.2014 г., с което е одобрено постигнато споразумение за извършено на 08.02.2013 г. престъпление по чл. 209, ал. 1, пр. 1 от НК и му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от пет години.

                                                Деянието   е осъществено при форма на вината пряк умисъл , доколкото подсъдимия      е съзнавал общественоопасния характер на деянието си , предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване   .   

                                    Доводите         на защитата    за   недоказаност на извършеното   престъпление   по  чл.  210 ал.1 т.4 вр. чл. 209 ал. 1 вр. чл.28 ал.1 от НК  от страна на подсъдимия  по делото     ,настоящия въззивен съд намира за неоснователни  ,тъй като в тази насока са събраните    от първата инстанция    подробно изброени   гласни  и  писмени доказателства  и доказателствени средства  . В тази насока  следва да  се отбележи , че първоинстанционният   съд е  направил анализ на събрания от него  доказателствен материали  , който се споделя изцяло и     от настоящата съдебна инстанция .   Въззивният съд намира ,че  по делото безспорно  се установява  както  предмета на деянието ,       така и  авторството на деянието от страна на подсъдимия    по делото  . Въззивният съд не споделя доводите в жалбата , че   не може  да се установи по един безспорен начин ,че именно подсъдимия е извършил деянието   , тъй като направеното по реда на чл. 371, т.2 от НПК самопризнание на подсъдимия, се подкрепя от доказателствата и доказателствените средства, събрани на досъдебното производство и проверени от  СРС  при постановяване на определението по чл.372, ал.4 от НПК -показанията на свидетелите Г.П.Г., К.А.С., Р.Б.Й., Н.А.Г. и С.В.Г., , справка от „Теленор България“ ЕАД, ведно с предоставена разпечатка за проведени мобилни разговори и проведената мобилна комуникация по клетки, справка от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, ведно с приложения, , протоколи за разпознаване на лице по фотоалбум от 21.10.2016г., ведно с приложени фотоалбуми, справка от НАП за регистрирани трудови правоотношения, справка от „Т.“ АД, ведно с приложения, справка от „П.“ АД. В тази насока правилни са изводите на СРС ,че извършването на деянието и  неговото авторство се установяват от една страна от  показанията на пострадалия  свидетел Г.П.Г.,   който свидетелства  в детайли  за  времето, мястото и начина на извършване на деянието, както и относно предмета на деянието . В показанията  си свидетелят Г.П.Г. подробно обяснява   за начина по който се е запознал с подсъдимия по делото,  а именно след като последния му се е обадил по телефона  и му е обяснил  кой му е дал този телефон , след което по  телефона  подсъдимия е  посочил и обстоятелството , че  може да достави дизелово гориво на  изгодни цени ,което ще достави още  същия ден. По нататък в показанията си  свидетелят Г.П.Г.   излага и обстоятелствата по състоялата се среща с подсъдимия  и постигнатите  договорки  за доставката на горивото   , на която среща  свидетелят Г.П.Г. е отишъл заедно със съпругата си -  свидетелката Н.А.Г. ,както и  закарването от тяхна страна в дома им на подсъдимия , предаването на парите във владение на последния  и последвалото недоставяне  на гориво и невръщане на предадената парична сума   .  Показанията  на  свидетеля Г.П.Г.     не се опровергават  от останалия събран доказателствен материал, а напротив се потвърждават от него ,  доколкото същите са в пълно съответствие с  изложеното от свидетелката Н.А.Г. ,която излага идентични фактически обстоятелства.В тази насока изцяло са и показанията  на К.А.С.,   който свидетелства за начина , по който се е запознал с подсъдимия пред лекарски кабинет  в Пирогов ,както и за предаването на телефонния  номер  на свидетеля Г.   с цел доставяне на гориво на по – ниски цени Показанията на свидетелите Г.П.Г.    и Н.А.Г. се потвърждават и изцяло от  изложеното от свидетеля Р.Б.Й. , който е присъствал на предаването на парите . Направеното по реда на чл. 371, т.2 от НПК самопризнание на подсъдимия, се подкрепя  и  от извършените разпознавания от свидетелите Г.П.Г.    и Н.А.Г. , които са разпознали именно подсъдимия като лицето , с което   са разговаряли и   на което  са предали   парите . В тази насока   са и писмените доказателства по делото ,а именно представените такива от  „Т.“ АД, ведно с приложения и  справка от „П.“ АД  ,от които се установява , че към инкриминирания период от време  не  е бил служител в тези дружества ,  справка от „Теленор България“ ЕАД, ведно с предоставена разпечатка за проведени мобилни разговори и проведената мобилна комуникация по клетки, от които се установява  провеждани разговори от   сим картата на подсъдимия към телефона на свидетеля Г. за инкриминирания период от време , което потвърждава изложеното  в показанията на свидетелите Г. ,  а също и справка от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, ведно с приложения за посещенията на лица в кабинета на посещенията на лица от 20.30 часа на 11.11.2014 г. до края на дежурството на д-р Иванчева, видно от които на посочената дата са били приети С.В.Г. и Й.К. С.а.

                              Настоящата съдебна инстанция  намира ,че при  определянето на  предвиденото наказание лишаване от свобода   от 1 до 8   години  в нормата на чл.  210 ал.1 т.4 вр. чл. 209 ал. 1 вр. чл.28 ал.1 от   , по отношение на  подсъдимия  за  извършеното деяние  по настоящето дело   ,което е наложено в размер  на   4  години  ,  и което  наказание е определено   на основание  и във с вр. чл. 373  ал.2 от НПК вр .чл. 58  А ал.1    и  чл.  54  ал.1 от НК след като след определеното  наказание от 6 години същото е намалено с  една трета  до  4  години  ,  са отчетени в достатъчна степен всички обстоятелства  относно конкретната тежест на извършеното деяние и обстоятелствата , при които същото е извършено  ,  при което  са    неоснователни доводите на защитата  за  намаляване на определеното наказание в размер на  4  години  лишаване от свобода  . В тази  насока правилно е отчетено от първата инстанция  при определяне на наказанието на  следните обстоятелства  , които   са смекчаващи вината на подсъдимия  , а  именно  взети са предвид  обстоятелствата  относно    проявеното съжаление и разкаяние за стореното, както и затрудненото семейно и материално положение, свързано с наличието на две малолетни деца, за които се грижи жената, с която подсъдимият живее на семейни начала. Правилно СРС е  констатирал наличието на отегчаващи вината на подсъдимия  обстоятелства  ,  а именно  обремененото съдебно минало на подсъдимия- осъжданията му извън това, обосноваващо квалифициращия признак за повторност в настоящия случай. Видно от приложената по делото справка за съдимост подсъдимият е осъждан за престъпления против собствеността на гражданите, с влезли в сила съдебни актове преди настоящото деяние, което  свидетелства за  наличие на висока степен на  обществена опасност на  подсъдимия .В тази насока правилни са изводите на СРС , че при  анализ на съдебното минало на подсъдимия и използвания от него механизъм при извършване на престъпленията по чл.209 от НК,  се налага извода , че в  подсъдимия е налице изградена нагласа и упоритост, както и известна специализация в извършване на престъпления от този вид, от които същият не се отказва, въпреки наложените му наказания.  Като отегчаващо вината на подсъдимия  обстоятелство следва да се отчете и високия размер на нанесената   имотна вреда  ,която е в размер на 2400 лв , при което въззивният съд  намира , че определеното наказание от 6 години лишаване от свобода   ,което  е намалено с  една трета  до  4  години по реда на чл. 58  А ал.1    от НК  е   правилно индивидуализирано и не са налице основания за   неговото намаляване  .

                   Законосъобразно с присъдата е определено наказанието от 4  години  лишаване от  свобода да се изтърпи първоночален  общ  режим на осн. чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, както и на осн. чл. 59 ал.1 от НК е приспаднато  при изпълнение на наказанието  лишаване от свобода , времето през което подсъдимия   В.И.С.  е бил задържан с постановление на СРП за срок от 72 часа  от 31.01.2017г.   ,            както и времето  през което изтърпява мярка за неотклонение   задържане под стража  , взета по по ДП № 3383  - ЗМИП  15029 /15г .  по описа на СРП ,  считано от 02.02.17г.  до настоящия момент  .

                                  Деянието по настоящето дело  е извършено от подсъдимия в определения изпитателен срок по НОХД № 17386/2010 г., по описа на СРС, в сила и по НОХД № 11341/2013 г., по описа на СРС, но с оглед липсата на протест  , не би могъл да се приложи чл. 68  от НК , тъй като би се влошило положението на подсъдимия ,като няма процесуална пречка по реда на чл. 306 ал.1 т.3 от НПК  , СРС да се произнесе с определение .

                 Законосъобразно с присъдата на  осн. чл. 45 от ЗЗД е осъден подсъдимия да заплати   на  граждански ищец   Г.П.Г. сумата от    2400  лв ,представляващи обезщетение за    причинените   от деянието имуществени вреди    . Правилно предявеният граждански иск от първата инстанция е  оценен като основателен , доколкото по делото се установява , че пострадалият Г.П.Г. е претърпял имуществени вреди в размер  на предадената парична сума , вследствие на извършеното от подсъдимия  деяние, при което е налице  ,както извършено деяние от страна  на подсъдимия ,така и нанесена  вреда на граждански ищец   Г.П.Г. ,  а също и  причинно-следствена връзка между тях като причинената на пострадалото лице вреда е пряка и непосредствена последица от действията на подсъдимия Правилно СРС е преценил , че са налице всички предпоставки на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на подсъдимия . В.И.С., а именно виновно и противоправно деяние, настъпили вредни последици и пряка и непосредствена причинно - следствена връзка между деянието и настъпилите за пострадалото лице вреди, поради което  правилно е приел ,че  предявения от пострадалото лице гражданският иск следва да се уважи изцяло до предявения му размер от 2400  лв .

                                          Законосъобразно с присъдата на  основание чл.189, ал.3 от НПК   с оглед изхода на  делото е осъден  подсъдимия  да заплати държавна такса   в рамер на  96 лв  съгласно уважения    размер    на гражданския иск  ,както и да заплати  на частния обвинител и граждански ищец   Г.П.Г. направените   от него разноски  в размер на 500лв  за  адвокатско възнаграждение.

                                         С оглед на  направеното искане от повереника  на   частния обвинител и граждански ищец   Г.П.Г. – адв.З., който пледира за присъждане на направени разноски от неговия доверител на двете инстанции , то следва да бъдат присъдени такива за направени разноски пред настоящия съд , доколкото е видно ,че  СРС  е присъдил  такива в размер на 500лв  за  адвокатско възнаграждение.  В този смисъл на     на  основание чл.189, ал.3 от НПК   с оглед изхода на  делото  следва  да бъде  осъден  подсъдимия  да заплати на частния обвинител и граждански ищец   Г.П.Г. направените   от него разноски  в размер на 800лв  за  адвокатско възнаграждение на неговия повереник адв.З.пред въззивния съд съгласно представения договор за правна защита и съдействие ,където е отразено изплащане на   сумата от 800 лв на адв.З. ,а на осн чл.190 ал.2 от НПК следва  да бъде  осъден  подсъдимия  да заплати 5 лв държавна такса за служебно издаване на 1 бр. изпълнителен лист    .   

                                          При извършената служебна проверка , въззивният съд не констатира при разглеждането на делото от първоинстанционния съд    да са допуснати съществени процесуални нарушения , които да  налагат  отмяната на първоинстанционната присъда.

                                           Поради изложените съображения и на основание  чл. 338 от НПК  настоящата инстанция намира , че обжалваната  присъда на СРС  следва да бъде потвърдена , а жалбата  следва   да се остави  без уважение .   

                                          Воден от горното съдът

 

 

 

 

 

                                                            Р   Е   Ш   И  :

 

 

 

                                      П О Т В Ъ Р Ж Д А В А            присъда    от  21.06.17г. по  Н .О .Х .Д . № 7403   /17г , СРС, НО ,101   с - в  .

                                     О С Ъ Ж Д А  на  основание чл.189, ал.3 от НПК     подсъдимия В.И.С.  да заплати на частния обвинител и граждански ищец   Г.П.Г. направените   от него разноски  в размер на 800лв  за  адвокатско възнаграждение на неговия повереник адв.З.пред въззивния съд , както и на  чл.190 ал.2 от НПК да заплати 5 лв държавна такса за служебно издаване на 1 бр. изпълнителен лист    .   

                                    Решението  е окончателно и  не подлежи  на обжалване или протест .

 

 

 

 

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ   : 

 

 

 

 

                                                                Членове : 1.                 

 

 

 

                                                                               

                                                                                   2.