Р Е Ш Е Н И
Е
№ 54
гр.
Габрово, 15.01.2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в
открито съдебно заседание на петнадесети декември, две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
и секретар
Радина Церовска, като разгледа материалите по адм. дело № 163 от 2023 г. по описа на съда и за да се произнесе
взе предвид следното:
Съдебното производство е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 26, ал. 4 от
Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при
несъстоятелност на работодателя /ЗГВРСНР/.
Делото е образувано по повод получено в
Административен съд – Габрово писмо от ТП на НОИ – Габрово, вх. № СДА-01-1397
от 09.08.2023 г., към което е приложена жалба от О.Х.Б. ***. Жалбата е
адресирана до директора на същата администрация и с нея се оспорва Разпореждане
№ 4505-40-309 от 19.07.2023 г., издадено от директора на Фонд „Гарантирани
вземания на работниците и служителите“ /ГВРС/ при НОИ, с което на Б. е
отпуснато гарантирано вземане на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 4 и
чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР. Отправя се искане за коректно изчисляване на
дължимите суми, като се включат начислени, но неизплатени от работодателя му
парични обезщетения. Сезираният административен орган е изпратил жалбата срещу
посочения акт за разглеждане от Административен съд – Габрово, ведно с
образуваната административна преписка и списък на страните в производството.
В изпълнение на съдебно Разпореждане № 787/
08.09.2023 г. за отстраняване на нередовности, О.Б. е депозирал втора жалба,
адресирана до АдС – Габрово, вх. № СДА-01-1610/ 21.09.2023 г., в която сочи, че
обжалва по съдебен ред Разпореждане № 4505-40-309 от 19.07.2023 г., издадено от
Директора на Фонд ГВРС, в частта му относно определената за изплащане сума за
парични обезщетения. Позовава се на разпоредбата на чл. 22, ал. 3 от ЗГВРСНР,
според която гарантираният размер на начислени, но неизплатени парични
обезщетения е не повече от четирикратния размер на минималната работна заплата,
установена за страната към момента на прекратяване на трудовото правоотношение.
Към съда отправя искане за връщане на преписката за ново произнасяне от
административния орган, като претендира изплащане на сума от 710.00 лв. за
четири месеца, или общо в размер на 2840.00 лева, представляваща гарантирано
вземане за обезщетения.
Във връзка с Определение № 849/ 25.09.2023 г. на
съда, с вх. № СДА-01-1684/ 29.09.2023 г. е направено писмено уточнение от
жалбоподателя относно спазване на срока за обжалване на издадения акт,
дължимите суми за обезщетение и е представено копие от трудова книжка.
С писмо, вх. № СДА-01-1954/ 31.10.2023 г., О.Б. е
представил по делото копия от преводни нареждания за размера на получените от
него възнаграждения от работодателя „***“ ЕООД през последните три години преди
освобождаването му, както и справка от Електронен регистър на болничните
листове, от която е видно, че е бил във временна неработоспособност за времето
от 06.07.2020 до 27.12.2021 г., поради което за този период липсват преводни
нареждания.
В проведените по делото три открити съдебни
заседания жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Ответната страна – Директор на Фонд ГВРС се
представлява от редовно упълномощен представител – ст. юрк. П.Р., която оспорва
жалбата и в подкрепа на твърденията си излага подробни съображения по същество
в допълнително представени писмени бележки. Прави искане за отхвърляне на
жалбата като неоснователна и моли за присъждане на разноски в полза на
ответника – юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева.
Съдът, като съобрази събраните по делото
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
Административното производство е образувано по
подадено от О.Х.Б. Заявление-декларация за отпускане на гарантирано вземане по
ЗГВРСНР, вх. № 4502-07-108/ 04.07.2023 г. Като е взел предвид обстоятелството,
че заявителят е бил в трудово правоотношение с работодател “***“ ЕООД /в
производство по несъстоятелност/, прекратено на основание чл.
327, ал. 1, т. 2 от КТ,
считано от 11.07.2022 г., и с оглед представена справка за начислени, но
неизплатени възнаграждения и обезщетения, рег. № 87/ 21.07.2023 г. /л.14/,
директорът на Фонд ГВРС е издал оспореното в настоящото производство
Разпореждане № 4505-40-309 от 19.07.2023 г. С процесния акт на основание чл.
26, ал. 1, във вр. с чл. 4 и чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР е признато гарантирано
вземане на О.Б. в общ размер на 5 421,93 лв., формирано както следва: За
начислени, но неизплатени брутни трудови възнаграждения за времето от месец май
до месец юли, 2022 г., включително, е определена дължима като гарантирано вземане сума за периода общо
в размер на 4 041,84 лева. За начислени но неизплатени парични обезщетения по
КТ и други нормативни актове е определена дължима като гарантирано вземане сума
в размер на 1380,09 лева като обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ. След данъчно
облагане е определена сума за получаване в размер на общо 4576,46 лева –
изплатена на правоимащото лице.
Актът е връчен на адресата на 20.07.2023. г.,
видно от съдържащата се в същия разписка за връчване. Жалбата против него е
подадена по пощата на 03.08.2023 г., а е заведена в ТП на НОИ – Габрово с вх. №
4502-07-108-3/ 07.08.2023 г.
Поради това съдът намира, че оспорването е
процесуално допустимо, като направено от легитимирано лице с правен интерес –
адресат на обжалвания акт, в законово установения 14-дневен срок и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност директно пред административен съд, съгласно нормата на чл.
26, ал. 4 от ЗГВРСНР.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, на доводите и възраженията на страните и като извърши служебна
проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от правна страна:
Административният акт е издаден от директора на
Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, който се явява
компетентен орган да издава актове от типа на процесния с оглед разпоредбата на
чл. 26, ал. 1 от ЗГВРСНР.
Описаните по-горе и посочени в обжалваното
разпореждане фактически обстоятелства за възникване на правото да се получи
гарантирано вземане, не се оспорват от страните по делото. Не се оспорва и
размерът на гарантираното вземане за начислени, но неизплатени трудови
възнаграждения. Единствено спорен е въпросът за начинът, по който контролните
органи на НОИ са изчислили размера на гарантираното вземане за начислени, но
неизплатени обезщетения по Кодекса на труда и други нормативни актове.
Процесният акт е с правно основание чл. 26, ал. 1
във връзка с чл. 4 и чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР. По смисъла на чл. 3 от същия
закон гарантирани вземания на работниците и служителите са начислени и
неизплатени: 1. трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни
трудови договори; 2. парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на
нормативен акт.
Подзаконовата уредба се съдържа в Наредбата
за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и
изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя /за краткост Наредбата или НРНИРСОИГВНР/. Необходимите документи
за установяване на фактите, пораждащи право на гарантирано вземане, са
регламентирани в чл. 8 от горепосочената Наредба – гарантираните вземания се
отпускат въз основа на заявление-декларация за отпускане на гарантирано вземане
по образец съгласно приложение № 4 към Наредбата, подадено от работника или
служителя до ТП на НОИ по седалище на работодателя в тримесечен срок от датата
на вписване на решението по чл.
6 ЗГВРСНР в търговския регистър
или от датата на информиране на работниците и служителите от българския
работодател за обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по
реда на законодателството на другата държава. Към заявлението-декларация се
прилага справка за размера на начислените, но неизплатени трудови
възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по Кодекса
на труда и други нормативни актове,
която се изготвя от работодателя по образец съгласно приложение № 1 към
Наредбата.
Към подаденото до ТП на НОИ – Габрово
Заявление-декларация О.Б. е приложил Справка, рег. № 87/21.07.2023 г., в която
фигурират начислените, но неизплатени от бившия му работодател брутни трудови
възнаграждения и обезщетения за периода от м. май до м. юли 2022 г.,
включително.
Административният орган е извършил проверка
съобразно изискванията на чл. 9 от Наредбата – разгледал е подаденото
заявление-декларация и приложените към него документи, и е възложил на
контролните органи на ТПНОИ – Габрово извършване на ревизионна дейност спрямо
осигурителя „***“ ЕООД въз основа на налични документи: финансово-счетоводни,
разходни, справки, декларации и ведомости за работни заплати. Възприел
резултатите от извършената ревизия, Директорът на ФГВРС е издал обжалваното
разпореждане за изплащане на гарантирани вземания, така, както те са заявени от
О.Б.. В тази насока от ответника са представени и приети като писмени
доказателства по делото, заведени с вх. № СДА-01-1696/ 02.10.2023 г., а именно:
Ревизионна записка № РЗ-5-07-01379167/ 15.06.2023 г. за извършена пълна ревизия
по разходите на държавното обществено осигуряване на „***“ ЕООД за периода от
01.11.2021 г. до 17.05.2023 г.; Анализ към ревизионната записка; Констативен
протокол № КГ-5-07-01389649/ 27.06.2023 г. с приложени към него: 1) съдебно
решение № 24/17.05.2023 г. на Окръжен съд – Габрово за откриване на
производство по несъстоятелност на търговското дружество 2) Справки за размера
на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения, сред които
фигурира и Справка с № 87/21.07.2023 г., касаеща О.Б..
Със Съдебно решение № 24 от 17.05.2023 г. по т.
д. № 5/2023 г. по описа на ОС – Габрово
е обявена неплатежоспособност на работодателя на жалбоподателя и е
открито производство по несъстоятелност на същия, като е назначен и временен
синдик. С Решение № 113 от 26.07.2023 г. по т.д. № 146 от 2023 г. на АпС – Велико
Търново първоинстанционния съдебен акт е отменен само по отношение на датата на
неплатежоспособността, като за такава е определена 01.01.2022 г., а в
останалата част решението на ОС – Габрово влиза в сила като необжалвано.
Решението подлежи на вписване, което вписване няма как да е станало преди месец
юли, 2023 г., когато е произнесено и влязло в сила.
Правоотношението с жалбоподателя е прекратено
преди това – на 11.07.2022 г., видно от отбелязване в трудовата му книжка.
Основанието за прекратяване е чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ – поради забавено
изплащане на трудовото възнаграждение от страна работодателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗГВРСНР
гарантираните вземания са в размер на последните 6 начислени, но неизплатени
месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 36
календарни месеца, предхождащи месеца, в който в търговския регистър е вписано
съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност на
работодателя в някоя от хипотезите на чл. 6, т.1 - 3 от този закон. Размерът на
начислените, но неизплатени възнаграждения и обезщетения по КТ, е посочен в
Справка, рег. № 87/ 21.07.2023 г., издадена от работодателя „***“ ЕООД.
Отразените в нея данни сочат, че са начислени, но неизплатени трудови възнаграждения
общо в размер на 4703.32 лв., формирана, както следва: 1521,93 лв. – останала
част за изплащане за м. май 2022 г.; 2611,48 лв. – изцяло неизплатено
възнаграждение за м. юни 2022 г. и 569,91 – дължимо възнаграждение за м. юли
2022 г.
Паричните обезщетения, дължими от работодателя по
КТ, са общо в размер на 5481,56 лв., от които по чл. 221, ал. 1 от КТ – 1914,20
лв. и по чл. 224, ал. 1 от КТ – 3567,36 лв., които не са изплатени от
работодателя.
Съдът намира за неоснователни доводите на
жалбоподателя, който претендира изплащане на паричните обезщетения по чл. 221 и
чл. 224 от КТ съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 3 от ЗГВРСНР, съгласно която
”Когато вземанията на работниците и служителите по чл. 4, ал. 1, чиито правоотношения са прекратени през последните 36
месеца преди датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6, са само за начислени, но неизплатени парични
обезщетения за сметка на работодателя, дължими по силата на нормативен акт или
колективен трудов договор, гарантираното вземане е в размер на неизплатените
обезщетения, но не повече от четирикратния размер на минималната работна
заплата, установена за страната към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение.“
Съображенията за това са следните:
Трудовият договор на О.Б. е прекратен, считано от
11.07.2022 г., като към тази дата минималната работна заплата за страната е в
размер на 710 лв. съгласно Постановление на Министерски съвет № 37 от
24.03.2022 г. На посоченото по-горе правно основание според жалбоподателя
гарантираното вземане за неизплатените му обезщетения следва да е 2840.00 лв.,
т.е. минималната работна заплата от 710,00 лв. в четирикратен размер.
При определяне размера на гарантираното вземане,
ЗГВРСНР разделя правоимащите лица на две основни групи:
Първата е тази по чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР и
обхваща работници и служители, независимо дали са в действащо или прекратено трудово
правоотношение, с начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и
парични обезщетения за сметка на работодателя, дължими по силата на нормативен
акт или колективен трудов договор. За тези лица гарантираното вземане е в
размер на последните шест начислени, но неизплатени месечни трудови
възнаграждения и парични обезщетения през последните 36 календарни месеца,
предхождащи месеца, в който е вписано решението в Търговски регистър за
откриване на производство по несъстоятелност на работодателя.
Втората група правоимащи лица е очертана в
нормата на чл. 22, ал. 3 от ЗГВРСНР. Това са работници и служители, по
отношение на които законодателят е поставил две изрични и кумулативно дадени
условия – прекратено трудово
правоотношение през последните 36 месеца преди датата на вписване на
решението в Търговски регистър за откриване на производство по несъстоятелност
на работодателя и наличие на вземания, но само за начислени и неизплатени
парични обезщетения за сметка на работодателя, дължими по силата на нормативен
акт или колективен трудов договор. За тези лица гарантираното вземане е в
размер на неизплатените обезщетения, но не повече от четирикратния размер на
минималната месечна работна заплата, установена за страната.
В конкретния случай, безспорно установено е, че
при образуване на административното производство О.Б. е бил с прекратено трудово
правоотношение с работодателя „***“ ЕООД 36 месеца преди датата на вписване на
решението в Търговски регистър за откриване на производство по несъстоятелност
на търговското дружество. А от Справка, рег. № 87/ 21.07.2023 г., издадена от
същия работодател, е видно, че като бивш
служител О.Б. има вземания, дължими по силата на КТ, но те са както за
начислени, но неизплатени обезщетения, така и за начислени и неизплатени
трудови възнаграждения. Поради това, жалбоподателят попада в категорията на
правоимащите лица по чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР. При така изложеното, правилно
ответникът не прилага хипотезата на чл. 22, ал. 3 от закона, тъй като приложима
материалноправна разпоредба относно методиката за определяне размера на
гарантираните вземания, е тази на чл. 22, ал. 2 от с.з., според която на тези
лица максималният месечен размер на гарантираните вземания се определя ежегодно
със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и не може да бъде
по-малък от две и половина минимални работни заплати, установени за страната
към датата на вписване на решението в търговския регистър.
Настоящият съдебен състав извърши служебна справка
в публично достъпния Търговски регистър и регистър на юридическите лица с
нестопанска цел, воден от Агенция по вписванията, от която се установи, че
съдебно Решение № 24 от 17.05.2023 г. по т. д. № 5/2023 г. по описа на Окръжен
съд – Габрово, с което е открито производство по несъстоятелност на „***“ ЕООД,
е вписано на същата дата, тоест в рамките на календарната 2023 г. В този
случай, следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от Закона за
бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. /обн., ДВ, бр. 66 от 1.08.2023 г., в сила от
1.01.2023 г./, според която: „Определя се максимален размер на гарантираните
вземания по чл.
22, ал. 2 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при
несъстоятелност на работодателя за 2023
г. – 1950 лв.“. Това е законоустановеният максимален месечен размер на
гарантираните вземания за 2023 г.
На следващо място, съгласно чл. 10, ал. 4 от
НРНИРСОИГВНР при определяне размера на гарантираното вземане по чл. 22, ал. 2
от ЗГВРСНР следва се съобрази следния ред: 1. трудови възнаграждения; 2.
парични обезщетения по КТ, върху които се дължат осигурителни вноски; 3. други
парични обезщетения по КТ; 4. парични обезщетения по чл. 40, ал. 5 от КСО. Това
означава, че гарантираните по закон вземания включват както начислените, но
неизплатените трудови възнаграждения, така и паричните обезщетения, което
означава техния сбор, в рамките на установения максимум (в случая до 1950,00
лв. месечно), тъй като паричните обезщетения заместват работната заплата и не
са допълнително трудово възнаграждение или елемент от него. Поради това,
гарантираното вземане не би могло да покрие изцяло и в пълен размер всички
начислени и неизплатени трудови възнаграждения и/или парични обезщетения на
работника или служителя, като останала дължима на работника или служителя част
може да се предяви в производството по несъстоятелност на търговското дружество
– работодател.
По
този начин и съобразно горецитираните разпоредби правилно административният
орган е определил и размерът на гарантираното и признато с оспорения акт
вземане. Общата сума на начислените, но
неизплатени от работодателя трудови възнаграждения за периода от м. май
2022 г. до м. юли 2022 г. вкл. възлиза на 4703.32 лв. (1521.93 лв.+2611.48 лв.+569.91 лв.). Гарантираното
вземане е определено в размер на 4041.84
лв., формирано като сбор от три суми: 1521.93 лв. за м.май, 2022 г. (начисленото, но неизплатено брутно
трудово възнаграждение за този месец), максималният размер от 1950.00 лв. за м. юни, 2022 г. (тъй като начисленото,
но неизплатено брутно трудово възнаграждение за този месец е 2611.48 лв.)
и 569.91 лв. за м. юли, 2022 г. (начисленото, но неизплатено брутно
трудово възнаграждение за този месец). От дължимата за м. юли 2022 г. сума в
размер на 2611.48 лв. се формира разлика на стойност 1380.09 лв., която е включена като вземане, представляващо
обезщетение за м. юли 2022 г. на основание чл. 221, ал. 1 от КТ.
Общият размер на
гарантираното вземане по чл. 22, ал. 1 от
ЗГВРСНР, в т.ч. трудови възнаграждения и парични обезщетения по КТ възлиза в
размер на 5421.93 лв. (4041.84
лв.+ 1380.09 лв.). След облагане с дължимите данъци и осигуровки е изчислен
обща сума за изплащане на правоимащото лице в размер на 4576.46 лв.
В Анализа към Ревизионна записка от 15.06.2023 г.
/л. 81-83/ е посочено, че за периода 01.10.2022 г. – 17.05.2023 г. липсват
разчетно-платежни ведомости, което се установява и от съда, изискал двукратно
служебно такива от работодателя и от назначения синдик, и е дал указания в тази
насока и на самия жалбоподател, който се ползва от този факт. За целта и делото
е било гледано в три отделни о.с.з., като исканите от съда доказателства не са
представени. В същия Анализ /л. 82/ е отразено, че при проверка на данните по
чл. 5, ал. 4 от КСО са установени различия, като са установени неподадени данни
и липсващи разчетно-платежни ведомости за периода 01.10.2022 г. – 17.05.2023 г.,
но името на жалбоподателя не фигурира в списъка. За този период не е извършена
съпоставка на РОЛ и РПВ поради липсващи РП ведомости.
От посочените писмени
доказателства е видно, че данните от Заявлението-декларация на О.Б. и
приложените към него документи съвпадат с тези от Ревизионната записка и
Констативния протокол на контролните органи. Нови доказателства, установяващи
нови и/или различни факти и обстоятелства, не са представени по делото. По
делото не са оспорени конкретни писмени доказателства, приложени по същото,
поради което съдът базира изводите си по правния спор въз основа на всички
налични доказателства по него в тяхната съвкупност, като взе предвид и
разпределената доказателствена тежест между страните. Справката, издадена от
работодателя, също не е оспорена и за съда тя остава годно и относимо
доказателство – официален свидетелстващ документ, изготвен от длъжностно лице,
задължено по силата на закон да изготви именно такъв, с който се удостоверяват
посочените в нормативния акт факти и обстоятелства, релевантни и за настоящия
спор.
За пълно установяване на
фактическите обстоятелства по делото, съдът служебно и нееднократно е изискал
от бившия работодател „***“ ЕООД и назначения синдик на дружеството Й. С. Т.
информация, свързана с начислени и/или изплатени на същото лице възнаграждения
и обезщетения, свързани с трудовото му правоотношение за последните три години
под формата на справка, както и ведомости на работодателя в тази част за този
период, и служебното досие на жалбоподателя. Отговор по направеното запитване,
както и изисканите документи не се представиха по делото. Съдът е указал на
жалбоподателя, че в негова тежест е да докаже основателността на своята
претенция, както и размера на претендираните суми. Доказателства в подкрепа на
твърденията на жалбоподателя не бяха и ангажирани и в хода на съдебното
производство пред настоящата инстанция.
По изложените съображения
съдът намира, че Разпореждане № 4505-40-309/ 19.07.2023 г., издадено от
Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите"
към Националния осигурителен институт, е издадено от компетентен орган, при спазване
на установената писмена форма, при спазване на материалноправните разпоредби и
административно-производствени правила и в съответствие с целта на закона,
поради което оспорването следва да бъде отхвърлено като неоснователно и
недоказано.
При този изход на правния спор и като взе
предвид, че процесуалният представител на ответника е направил своевременно
искане за присъждане на направените разноски, следва да бъдат присъдени такива
в полза на ответника в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лв., съставляващи
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено по реда на чл.
143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл.
37 от Закона за правната помощ и чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. посл. от АПК и чл. 26, във вр. с чл. 22, във вр. с чл. 3 от ЗГВРСНР
Административен съд - Габрово
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно и недоказано оспорването
по жалба на О.Х.Б. с ЕГН: **********
и адрес: ***, против Разпореждане № 4505-40-309 от 19.07.2023 г.,
издадено от Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и
служителите" към Националния осигурителен институт.
ОСЪЖДА О.Х.Б. с ЕГН: ********** и адрес: ***, да
заплати на Националния осигурителен институт сумата от 150.00 /сто и петдесет/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство на ответника пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните чрез Административен съд – Габрово пред Върховен
административен съд на Република България.
Препис от съдебното решение да се връчи на страните в едно със съобщенията
за изготвянето му.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/