Р Е Ш Е Н И Е №
14.06.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – Въззивни състави, ІІ-В състав, в публично заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ИРИНА СТОЕВА
при секретаря Мария
Методиева, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева в.гр.дело № 4372
по описа за 2021 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20257883 от 23.11.2020 г. по гр.д. № 52853/2019 г. Софийски
районен съд, 50 състав признал за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че В.С.Д.,
ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ
вр. чл. 200 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ сумата 4 194.93 лв. - главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот в гр.
София, ж.к. „******, аб. № 247911, за периода 13.09.2015 г. - 30.04.2017 г., и
сумата 35.00 лв. - главница, представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода 13.09.2015 г. - 30.04.2017 г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 13.09.2018 г. до окончателното им изплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 60277/2018 г. по описа на СРС, и отхвърлил предявените от „Т.С.”
ЕАД, ЕИК ******, срещу В.С.Д., ЕГН **********, искове с правно основание чл.
318, ал. 2 ТЗ вр. чл. 200 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата над уважения
размер от 4 194.93 лв. до пълния предявен размер от 4 411.81 лв. за
главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия и за
периода 01.05.2015 г. - 12.09.2015 г., ведно със законна лихва от 13.09.2018 г.
до изплащане на вземането; с мораторна лихва в размер на 732.29 лв. за периода
от 30.08.2015 г. до 30.08.2018 г.; сумата над уважения размер от 35.00 лв. до
пълния предявен размер от 38.50 лв. за главница, представляваща цена на извършена
услуга дялово разпределение и за периода 01.05.2015 г. -12.09.2015 г., ведно
със законна лихва от 13.09.2018 г. до изплащане на вземането; с мораторна лихва
в размер на 8.55 лв. за периода от 30.08.2015 г. до 30.08.2018 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр. дело № 60277/2018 г. по описа на СРС. На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.
8 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 1 112.89 лв. –
съдебни разноски по ч.гр. дело № 60277/2018 г. и по гр. д. № 52853/2019 г., и
двете по описа на СРС. Решението е постановено при участието на „П.И.“ ООД, като
трето лице помагач на страната на ищеца.
Срещу решението са подадени въззивни жалби от двете главни страни.
Ищецът „Т.С.” ЕАД обжалва решението в частите, с които акцесорните искове с
правно основание чл. 86 ЗЗД за лихви за забава върху главниците за топлинна
енергия и за дялово разпределение са отхвърлени, с оплаквания за неправилност –
нарушение на материалния закон. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“
ЕАД ***, в сила от 12.03.2014 г., след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителни сметки, продавачът издавал за отчетния период
кредитни известия на стойността на месечните фактури и една обща фактура за
потребено количество топлинна енергия за отчетния период. Клиентите не
заплащали обезщетение за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, до изравняването,
едва след това се начислявало обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва върху общата фактура. В приетите Общи условия, в сила от
11.07.2016 г. изрично било посочено в чл. 33, че клиентите са длъжни да
заплащат месечните суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Така отпадала необходимостта от изготвяне и
нотариална заверка на констативни протоколи. С изтичане на последния ден от
посочения в съответните ОУ период, ответникът изпаднал в забава – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Имало издадени констативни протоколи за част от процесния период на
основание чл. 539 ГПК, но районният съд не указал на ищеца да представи същите
по делото, за да докаже претенцията си. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното
решение в обжалваните части, вкл. в частта за разноските и
вместо него постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски
и юрисконсултско възнаграждение.
От насрещната страна и ответник в
първоинстанционното производство -В.С.Д., не е депозиран отговор на жалбата на
ищеца по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК. От същия, чрез назначения му по реда на
чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. Д.Б. от САК, е подадена въззивна
жалба, с която първоинстанционното решение се обжалва в частите, с които
исковете за главници за топлинна енергия и за дялово разпределение са уважени,
с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон,
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Първоинстанционният
съд приел, че ответникът е съсобственик на процесния имот, но игнорирал факта,
че освен него в нотариалния акт фигурира и друго лице – М.П.П., а това
променяло квотите на съсобствениците и по този начин вземането на ищеца оставало
недоказано. Ищецът не доказал нито една от законовите предпоставки за
основателността на предявения иск. Не било доказано по безспорен начин, че
ответникът е потребител или ползвател на топлинна енергия за битови нужди.
Имотът бил съсобствен и понастоящем оставал недоказан фактът кой е ползвател на
имота. Представените от ищеца извлечения от сметки не носели подписи и били
съставени с оглед процеса, а описаните в тях фактури не били представени по
делото. Доказателствата, представени към исковата молба представлявали части
свидетелстващи документи и с оглед направеното оспорване доказателствената
тежест за установяването на фактите, от които ищецът черпи права, лежала върху
същия. По делото били изслушани и приети две експертизи, като при изслушването
на заключението на ССЕ вещото лице заявило, че е правило изчисленията си на
база фактури, непредставени по делото, и извлечения от сметки, които били
изключени от доказателствата. Така останало недоказано какви са дължимите суми
и на каква база са изчислени. Съдът не се произнесъл по направеното оспорване
на извършеното дялово разпределение и на обстоятелството, че сумите за топлинна
енергия са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
и недоказването на противното от ищеца с годни доказателствени средства било
основание за отхвърляне на иска. Поради това моли съда да отмени решението в
обжалваните от ответника части и вместо това постанови друго, с което да
отхвърли изцяло предявените искове.
От „Т.С.” ЕАД е депозиран писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, с
който оспорва жалбата на ответника и моли съда да я остави без уважение. Претендира
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач на ищеца – „П.И.“ ООД, не взема становище по жалбите.
Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което съдът следва да се произнесе по основателността им.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон
(т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК
на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части, но
въззивният съд го намира за частично неправилно по следните съображения:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора
редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.
1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3.
Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба
на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен
договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди, какъвто е и „битовият клиент”, който според легалното определение
в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.) е клиент,
който купува енергия за собствени битови нужди. Присъединяването на
топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа,
както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа
на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.
за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на
вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради
това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка
на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия
директно с топлопреносното предприятие.
В случая по делото се установява, че сградата, в която се намира процесният
апартамент, е присъединена към топлопреносната мрежа. От приетия и неоспорен нотариален
акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим
имот за мероприятия по ЗТСУ от 1996 г. се установява, че М.П.П. и ответникът В.С.Д.
са признати за собственици на процесния ап. 67, находящ на 2 етаж в бл. ******.
Видно от приетото и неоспорено удостоверение за наследници от 12.06.2013 г., М.П.П.
е починала на 03.09.2006 г. и е оставила наследници по закон: В.С.Д., син, и С.Д.П.,
съпруг, а последният е починал на 24.03.2010 г. Следователно ответникът е
едноличен собственик на топлоснабдения имот, както правилно е приел и районният
съд, а доводите във въззивната жалба на ответника в тази връзка са
несъстоятелни. В качеството си на собственик на топлоснабдения имот, ответникът
се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на
доставената в имота му топлинна енергия.
Относимите към процесния период м. 05.2015 г. – м. 04.2017 г. общи условия
са публикувани и са влезли в сила с изтичане на 30 дни
от публикацията (чл. 150, ал. 2 ЗЕ) - Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“
ЕАД ***, в сила от 12.03.2014 г., и сега действащите Общи условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, в сила от
12.08.2016 г. Ответникът не твърди
и не установява да е подал заявление по реда и в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, с
което да е предложил специални условия, нито да е сключено допълнително писмено
споразумение между него и ищеца, поради което същият е обвързан от влезлите в
сила ОУ на договора.
Съгласно
ЗЕ в относимата му за спора редакция, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение –
чл. 139, ал. 1 ЗЕ. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран
в чл. 139 - чл. 145 ЗЕ и в подзаконовите актове по прилагането му. Общото консумирано
количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към
една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя на
ТЕ за горещо водоснабдяване и ТЕ за отопление, а ТЕ за отопление от своя страна
– на ТЕ за отопление на имот, ТЕ, отдадена от сградна инсталация и ТЕ от
отоплителните тела в общите части на сградата. Според чл. 143, ал. 3 ЗЕ,
ТЕ, отдадена от сградна инсталация се разпределя между всички клиенти пропорционално
на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно легалната дефиниция в
§ 1, т. 38 ЗЕ, „отопляем обем на имот” включва обема на всички собствени и/или
ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части
на сградата, предвидени за отопление по проект.
От приетото в първоинстанционното производство заключение
на СТЕ се установява, че общият
топломер в АС е преминавал през изискваните от ЗИ метрологични проверки
със заключение „съответства”. Вещото лице е посочило отчетените ежемесечно по
електронен път данни в таблица в заключението. От отчетеното количество ищецът
е приспадал технологичните разходи, последните правилно изчислени по формулата
в методиката към Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването (отм.) и съобразно техническите характеристики
на абонатната станция, като вещото лице е извършило проверка при
която е установило, че същите са отчислявани в съответствие с предвиденото в
нормативната уредба.
В процесния период ответникът не е осигурил достъп за отчет
на уредите в имота, което е видно и от приетите и неоспорени 2 бр. констативни
протоколи, поради което сумите за топлинна енергия са начислявани по реда на
чл. 70, ал. 4 от Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването (отм.) и т. 6.5 - от приложението по чл. 61, ал. 1, като
отоплителни тела без уреди. ТЕ, отдадена от сградна инсталация е правилно
изчислявана въз основа на отопляемия обем на имота по проект от 195 куб. м.
Съгласно заключението на СТЕ, дяловото разпределение е извършвано в
съответствие с действалата в периода нормативна уредба. Общо дължимата за имота
сума за ТЕ за процесния период след извършеното изравняване е в размер на
4 497.28 лв.
Заключението не е оспорено от страните по реда и в срока
по чл. 200, ал. 3 ГПК, а съдът го кредитира като обективно и компетентно
изготвено. Противно на поддържаното в жалбата на ответника, от това заключение
се установява законосъобразното отчитане и начисляване на доставената в имота
топлинна енергия, като районният съд, след уважаване на релевираното с отговора
възражение за погасяване по давност на част от вземанията за процесния период,
е уважил исковете за главници до посочените в решението размери.
От заключението на
ССЕ, също неоспорено от страните се установява, че дължимата сума за дялово
разпределение за периода м. 07.2015 г. – м. 04.2017 г. е в размер на 38.50 лв. Лихвата
за забава върху главницата (след изравняването) за отчетен период м. 05.2015 г.
– м. 04.2016 г. по общата фактура, издадена на 31.07.2016 г., за периода
15.09.2016 г. – 30.08.2018 г. е в размер на 359.96 лв. (след отчитане на
извършеното частично плащане от ответника на 28.10.2016 г. в размер на 150 лв.,
с което са погасени главници за м. 05.2016 г. и м. 06.2016 г., както и лихви в
размер на 64.53 лв.), а лихвата за забава върху главницата (след изравняването)
за отчетен период м. 05.2016 г. – м. 04.2017 г., начислена за периода
15.09.2017 г. – 30.08.2018 г., възлиза на 220.21 лв.
Доводите на въззивника-ответник във връзка със
заключението на ССЕ са неоснователни. По делото не са изключвани каквито и да
било доказателства, а вещото лице от ССЕ е работило по данните в счетоводството
на ищеца, като няма пречка заключението да бъде изготвено и на база
непредставени по делото документи – обратното би означавало цялата счетоводна
документация на ищеца да бъде приета като доказателство. В случай че смята, че
заключението е основано на неверни данни, страната разполага с възможността да
оспори експертното заключение по реда и в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, което в
случая не е направено от особения представител на ответника. Вещото лице е
отговорило пълно и обосновано на поставените му задачи, поради което и това
заключение следва да се кредитира като обективно и компетентно изготвено.
С оглед така установеното, доводите в жалбата на
въззивника-ответник са неоснователни, а първоинстанционното решение в
атакуваните части, с които са уважени исковете за главници за топлинна енергия
и за дялово разпределение следва да бъде потвърдено като правилно.
По акцесорните искове ищецът претендира лихви върху
главниците за периода 30.08.2015 г. – 30.08.2018 г.
Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят на изпълнението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му; Когато няма определен
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от
кредитора – ал. 2 на чл. 84 ЗЗД.
В случая, на първо място, част от лихвите за забава са
погасени поради погасяване на част от главното вземане – чл. 119 ЗЗД. Общата
фактура, определяща размера на дължимата главница за топлинна енергия след
изравняването за отчетен период м. 05.2015 г. – м. 04.2016 г. е издадена на
31.07.2016 г., т.е. преди влизане в сила на 12.08.2016 г. на сега действащите
общи условия. Поради това по отношение на непогасената по давност главница и
дължимите лихви за забава върху нея са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“
ЕАД ***, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тези ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на дружеството. В чл. 32, ал. 2 е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна
енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването
на интернет страницата на продавача. Според чл. 33, ал. 4, продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
По своята правна същност публикуването
на дължимите суми на интернет страницата на топлопреносното дружество
представлява покана от кредитора до длъжника. Задълженията за месечни вноски възникват
след изтичането на съответния месец, през който е
доставена топлинна енергия - всяка доставка поражда вземане за
месечна вноска. Публикуването на ежемесечните фактури, отразяващи месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от ОУ от 2014
г. и на фактурата по чл. 32, ал. 2, представлява по своето естество уговорен
между страните начин, по който кредиторът отправя покана за изпълнение, т.е. от
волята на кредитора зависи кога да поиска изпълнение.
По делото не е представен констативен протокол, от който да се установи
публикуване на интернет страницата на продавача на общата фактура от 31.07.2016
г., поради което претенцията за лихви върху главницата за отчетен период м.
05.2015 г. – м. 04.2016 г. е неоснователна. Противно на поддържаното от
въззивника-ищец, с доклада по делото районният съд изрично му е указал, че
следва да докаже изпадане на ответника в забава, а при липса на уговорен срок –
покана за плащане, за което не сочи доказателства. От ищеца обаче не са предприети
процесуални действия във връзка с дадените му указания.
Основателен е обаче доводът на ищеца, че районният съд не
е съобразил предвидения срок за плащане в Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, в сила от 12.08.2016 г.,
които са приложими по отношение на задълженията за топлинна енергия за отчетен
период м. 05.2016 г. – м. 04.2017 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ, клиентите
са длъжни да заплащат стойността по общата фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. Съгласно ал. 4 и ал. 5 на чл. 33, продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по общата
фактура, отразяваща реално потребеното количество топлинна енергия след
изравняването, ако не са заплатени в 45-дневния срок, който срок следва да се
приеме, че тече от издаването на общата фактура. Съгласно неоспореното
заключение на ССЕ, дължимата лихва за забава върху главницата по общата
фактура, издадена на 31.07.2017 г., за периода от деня, следващ 45-дневния срок
за плащане - 15.09.2017 г., до 30.08.2018 г., възлиза на 220.21 лв. До този
размер и за посочения период акцесорният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихви за забава върху главницата за топлинна
енергия е основателен, а за разликата до пълния претендиран размер от 732.29
лв. е неоснователен и правилно е отхвърлен от районния съд.
Искът с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 8.55
лв. – лихви за забава върху главницата за дялово разпределение, е изцяло неоснователен.
Клаузите на чл. 22, ал. 2 от ОУ от 2014 г. и от 2016 г. предвиждат само, че
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение,
извършвана от избрания от тях търговец. Срок за плащане на вземането за дялово
разпределение обаче не е уговорен, поради което, и при липса на доказателства
за отправена покана до длъжника, този акцесорен иск подлежи на отхвърляне.
Крайните изводи на двете инстанции частично не съвпадат, поради
което обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която акцесорният
иск за лихви за забава върху главницата за топлинна енергия е отхвърлен до
размер от 220.21 лв. и за периода 15.09.2017 г. - 30.08.2018 г., и вместо това
бъде постановено друго, с което този акцесорен иск се уважи до посочения
размер. В останалите обжалвани части решението следва да бъде потвърдено като
правилно.
При този изход, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за първоинстанционното и за
заповедното производство в размер на още 50.26 лв.
Разноски за настоящата инстанция се следват на
въззивника-ищец, който е претендирал и юрисконсултско възнаграждение. Направените
разноски са в размер на 50 лв. – държавна такса, и 350 лв. – депозит за особен
представител. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25,
ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ въззивният съд, съобразявайки
извършените от юрисконсулт процесуални действия, съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. Или, съразмерно с уважената част от жалбата
на ищеца и отхвърлената жалба на ответника, последният дължи разноски за
настоящата инстанция в размер на 417.73 лв.
Предвид неоснователността на жалбата на ответника и съобразно
разясненията, дадени с т. 7 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.
д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, въззивникът-ответник следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СГС държавна такса по жалбата в размер на 108.89 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 20257883 от 23.11.2020 г., постановено по гр.д. № 52853/2019 г.
на Софийски районен съд, 50 състав в
частта, с която предявеният от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, срещу В.С.Д., ЕГН **********,
акцесорен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата 732.29 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, е
отхвърлен до размер от 220.21 лв. и за периода 15.09.2017 г. - 30.08.2018 г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В.С.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, сумата 220.21 лв., представляваща лихва за забава за
периода 15.09.2017 г. - 30.08.2018 г. върху главницата за топлинна енергия за отчетен
период м. 05.2016 г. – м. 04.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20257883 от 23.11.2020 г., постановено по гр.д. № 52853/2019 г.
на Софийски районен съд, 50 състав в
останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА В.С.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата още 50.26 лв., представляваща разноски за първоинстанционното и за заповедното производство, и сумата 417.73 лв. – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА В.С.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, да заплати по сметка на
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на основание чл. 77 ГПК сумата 108.89 лв., представляваща държавна
такса за въззивно обжалване.
В необжалваните части, с които исковете за главници са отхвърлени, решението по гр.д. № 52853/2019 г. на Софийски
районен съд, 50 състав е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „П.И.“ ООД, ЕИК ******,
като трето лице помагач на страната на ищеца-въззивник „Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.