Р Е Ш Е Н И Е
Номер 3117 20.11.2019
год. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд ХІІІ
граждански състав,
На тринайсети ноември две хиляди и деветнайсета година
В публичното заседание, в следния състав:
Председател:
Райна Кирякова
Секретар:
Милена Манолова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско
дело № 5207 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Бургаският районен съд
е сезиран с искова молба от Г.Д.Ч., ЕГН
**********, чрез адвокат С.Г.К. ***, Адвокатско дружество „К. и Кралева“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, срещу Областна дирекция на МВР-Бургас, БУЛСТАТ *********, представлявана
от директора К.
К., с адрес област
Бургас, община Бургас, град Бургас 8000, ул. Христо Ботев 46, тел. 056/856470,
с която моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника, като
работодател, да му заплати сумата от 1716 лева, представляваща неплатено
възнаграждение за извънреден труд от 286 часа, получени след преизчисляване с
коеф. 1,143 на положения от него нощен труд, за периода от 01.07.2016 год. до
30.06.2019 год., 2000 часа нощен труд в дневен, заедно със законната лихва
върху сумата, считано от предявяването на иска-01.07.2019 год. до окончателното
изплащане на задължението. Позовава се на нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, която предвижда, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Претендира направените по делото разноски. Ангажира
доказателства.
В хода на делото, след
приемането на съдебно-счетоводната експертиза, с определение на съда от откритото
съдебно заседание на 13.11.2019 г., на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, е
прието изменение на осъдителния иск по делото, от първоначално предявения
размер от 1716 лева за 286 часа извънреден труд, чрез намаляването му до
размера от 1283.38 лева за 192.19 часа извънреден труд.
Осъдителният иск е
процесуално допустим и е с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 188, ал.
2 от Закона за Министерството на вътрешните работи/ЗМВР/. Предявен е от лице,
имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата молба
съдържа задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от Гражданско
процесуалния кодекс/ГПК/.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил по делото отговор на исковата
молба, с който ответникът Областна дирекция на МВР-Бургас, чрез пълномощника си
по делото, навежда доводи за неоснователност на иска, оспорва го и по размер. Твърди,
че заявеният в исковата молба коефициент 1,143 се получава при приравняване на
7 часа нощен труд към 8 часа дневен труд, което е приложимо при трудови
правоотношения по реда на КТ и служебни правоотношения по реда на Закона за
държавния служител, но не и в настоящия случай. На второ место, прави
възражение, че процесният нощен труд е своевременно отчетен и заплатен, че е
налице специална нормативна уредба по отношение на полагането и отчитането на
нощния труд на държавните служители по чл.142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която
изключва прилагането на общия ред за заплащане на допълнителното възнаграждение
по КТ, на който ищцовата страна се позовава. През исковия период са действали
последователно подзаконови нормативни актове-заповед № 8121з-791/28.10.2014 г.
и заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г., издадени от министъра на вътрешните работи,
в чл. 1 на които е изрично предвидено, че за всеки отработен час през нощта или
за час от него между 22,00 часа и 6,00 часа на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лева. Ангажира доказателства.
Бургаският районен съд,
след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с
доводите на страните намира, че осъдителният иск е основателен, поради
следното:
Съвпадащи са
фактическите твърдения на страните по делото, че между тях е съществува служебно
правоотношение, по силата на което ищецът Г.Д.Ч., ЕГН **********, е държавен
служител и служител на МВР, по смисъла на чл. 142 от ЗМВР, от 07.06.2012 г. до
настоящият момент. На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване
на делото и връзките между тях/чл. 153 от ГПК/. От приетото като доказателство
по делото удостоверение, изх. рег. № 251000-15230 от 12.07.2019 г., издадено от
началника на сектор „Човешки ресурси“ при ОДМВР-Бургас, съдът установява, че за
процесния периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. е заемал длъжностите „****“ в група „***“ към сектор „***“ при отдел „***“ на ОД МВР Бургас, считано от
09.11.2015 г. до 02.05.2017 г. и „***“ в група „***“ към сектор „***“ при
отдел „***“
на ОД МВР Бургас, считано от 02.05.2017 г. до настоящия момент. Той е полагал
труд на 12-часови работни смени, предварително определени с график за всеки
месец.
Спори се по делото дали
при определянето на възнаграждението на ищеца Ч. за нощния труд, през процесния
период, са приложими КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата.
По предвиждането на чл.
179, ал. 1 от ЗМВР, на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., с което се
разрешава спора по делото дали процесното възнаграждение има характер на
допълнително. Регламентирано е от закона като допълнително възнаграждение. Вторият
правен спор относно релевантните правни понятия по делото-дали процесният нощен
труд е извънреден, поради противоречивите регламентации на прилаганите в процесния
период подзаконови нормативни актове следва да се разреши съобразно дадените в
ЗМВР и КТ легални определение, които съвпадат с етимологията на двете
прилагателни имена-извънреден и нощен. Извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време/чл. 143, ал. 1 от КТ/. Нощният труд се полага през нощта от 22,00
до 6,00 часа, съобразно чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и аналогично, нощен е трудът,
който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., по предвиждането на чл. 140, ал. 2 от КТ. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира,
по предвиждането с нормата на чл. 187,
ал. 5, т. 2 от ЗМВР, с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период-за служителите, работещи на смени. Следователно,
процесният нощен труд има и законовата регламентация на извънреден.
Условията и редът за
изплащане на допълнителните възнаграждения по чл. 179, ал. 1 от ЗМВР се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер-с
негова заповед, по регламентацията на ал. 2 от същата разпоредба, в редакциите
ДВ бр. 97 от 2017 г. и бр. 34 от 2019 г. Фактически допълнителното
възнаграждение на ищеца Ч. е било начислено и изплатено по реда на чл. 3, ал. 3
от Наредба № 8121з- 592/25.05.2015 г. и в чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., с които е предвидено, че за държавните служители в МВР
е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Това означава, че за целия процесен период съотношението между дневен и
нощен труд е с коефициент 1-ца(8 часа нощен труд към 8 часа дневен труд).
Размерът на възнаграждението е определен с издадените от министъра на
вътрешните работи заповеди № 8121з-791/28.10.2014 г. и последващата
8121з-1429/23.11.2017 г. За целия процесен период за всеки отработен час или за
част от него между 22,00 и 6,00 часа на държавните служители и служители на МВР,
включително ищеца Ч. е било изплащано допълнително възнаграждение за нощен труд,
в размер на 0.25 лева на час. Видно от заключението на неоспорената счетоводна
експертиза по делото, нощният труд е отчитан от работодателя с представените по
делото протоколи за отчитане на нощен труд.
Предвид изложеното от
фактическа страна, съдът приема, че е налице колизия между нормите на чл. 179,
ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, последната от които разпоредби неприложена в
процесното правоотношение. Тя предвижда, че държавните служители, които полагат
труд за времето между 22,00 и 6,00 ч. се ползват със специалната закрила по
Кодекса на труда. Специалната закрила сама по себе си включва действието на
разпоредбите на по-високия нормативен акт по отношение на лицата за които е
предвидена, за да се осъществи. Изразява се в правото на държавните служители
от системата на МВР да получават за положения нощен труд възнаграждения при условията
на КТ. По предвиждането на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, ако
постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт
от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен
акт. В конкретния случай, горепосочените наредби и заповеди на министъра на
вътрешните работи, за определянето на размера на допълнителното възнаграждение
за нощен труд определят по-ниска стойност от предвидената по КТ, респективно
наредбата която е предвидил с действието си, в хипотезата на сумирано отчитане
на работното време, на тримесечие. Поради това процесното допълнително
възнаграждение следва да бъде определено по предвижданията на нормативния акт
от по-висока степен/чл. 188, ал. 2 от ЗМВР/.
От заключението на
допуснатата, изслушана и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза
съдът установява, че за процесния период от 01.07.2016 год. до 30.06.2019 год. ищецът
Ч. е положил труд на 1344 часа нощни смени, от по 12 часа. Преизчислен с
коефициент 1.143 възлиза на 1536.19 часа за целия период. Разликата между
преизчисления и отчетения по протоколи положен нощен труд е 192.19 часа. Съгласно
методиката, по която се изплаща извънредния труд при ответника, за него се
следва по години възнаграждение, както следва: за 2016 година-29.74 часа х 05.91
лева=175.76 лева; за 2017 година-78.94 часа х 06.08 лева=479.96 лева; за 2018
година-51.48 часа х 07.19 лева=370.14 лева; за 2019 година-32.03 часа х 08.04 лева=257.52
лева. Общият размер на трудовото възнаграждение за неплатения извънреден труд от
192.19 часа възлиза на 1283.38 лева, до който размер е намален осъдителния иск
по делото, поради което, като основателен доказан, следва да бъде уважен
изцяло.
С оглед изхода на
делото и нормите на чл. 78, ал. 1 и 6 от ГПК, в тежест на пасивно
легитимираната по делото страна следва да бъде възложено заплащането на направените
по делото разноски от ищеца Ч., съобразно събраните доказателства, в размер на 350.00
лева, представляващи адвокатско възнаграждение и разноските по делото от 271.33
лева, в полза на бюджета на съдебната власт, включващи изплатеното от бюджета
на съда възнаграждение за извършената съдебно-счетоводната експертиза от 220.00
лева и държавна такса за производството от 51.33 лева. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК не може
основателно да се слуша по делото, поради правната сложност на делото и
близостта на стойността до минималния размер на адвокатските възнаграждения от
300.00 лева, по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ред. ДВ бр.
7 от 22.01.2019 г.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА
Областна
дирекция на МВР-Бургас,
при Министерство на вътрешните работи на Република България, с адрес област
Бургас, община Бургас, град Бургас 8000, ул. Христо Ботев № 46, да заплати на Г.Д.Ч., ЕГН **********, със съдебен адресат адвокат С.Г.К. ***,
сумата от 1283.38 лева(хиляда двеста осемдесет и три лева и тридесет
и осем стотинки),
представляваща неплатено брутно допълнително възнаграждение за положен 192.19
часа извънреден труд, в периода от 01.07.2016 год. до 30.06.2019 год., на длъжностите
„***“ в група „***“ към сектор „Специални полицейски
сили“ при отдел „Охранителна полиция“ на ОД МВР Бургас, считано от 09.11.2015
г. до 02.05.2017 г. и „***“
в група „***“
към сектор „Специални полицейски сили“ при отдел „Охранителна полиция“ на ОД
МВР Бургас, считано от 02.05.2017 г. до края на периода, заедно със законната
лихва върху сумата от предявяването на иска-01.07.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Бургас, при
Министерство на вътрешните работи на Република България, с адрес област Бургас,
община Бургас, град Бургас 8000, ул. Христо Ботев № 46, да заплати на Г.Д.Ч.,
ЕГН **********, със съдебен адресат адвокат С.Г.К. ***, направените по делото разноски, в
размер на 350.00(триста
и петдесет) лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Бургас, при
Министерство на вътрешните работи на Република България, с адрес област Бургас,
община Бургас, град Бургас 8000, ул. Христо Ботев № 46, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-Бургас, разноски по делото
от 271.33 лева(двеста
седемдесет и един лева и тридесет и три стотинки).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно
обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен
съд-Бургас.
Районен съдия: (П)
Вярно с оригинала!
ММ