№ 19354
гр. София, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110114375 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск “Е.М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, чрез адв. М., с който е поискало да бъде установено по отношение на ответника М.
Х. Х., ЕГН **********, с адрес /адрес/, че същият дължи на ищеца следните суми: сумата
от 2961,71 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит от 24.09.2015
г., сключен между "О.Б.Б." АД и М. Х. Х., като вземането по договора е прехвърлено от
"О.Б.Б." АД в полза на „Е.М.” ЕООД, с Анекс от 05.12.2019 г. към Договор за прехвърляне
на вземания от 31.01.2018 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 18.11.2021 г., до изплащане на
вземането; сумата от 250,00 лв., представляваща договорна лихва за периода от 05.11.2018
г. до 24.09.2020 г. и сумата от 400,00 лв., представляваща лихва за забава за периода
05.11.2018 г. – 05.11.2021 г.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 24.09.2015 г. между "О.Б.Б." АД и ответника е
сключен Договор за потребителски кредит, по силата на който кредиторът предоставил на
длъжника сумата от 4310,00 лв. при годишен лихвен процент в размер на 13,543%.
Ответникът следвало да погаси кредита на 60 анюитетни месечни вноски от по 104,49 лв.,
като всяка включвала главница, лихва и месечна застрахователна премия. Падежът на
първата вноска бил 24.10.2015 г., а на последната – 24.09.2020 г., като кредитополучателят
не е извършвал редовни плащания и към датата на крайния падеж е натрупал задължения по
кредита в общ размер от 3611,71 лв.
Поддържа се, че на 05.12.2019 г. ищецът е закупил от "О.Б.Б." АД вземането му от
ответника с Анекс към Договор за прехвърляне на вземания от 31.01.2018 г., за което
ответникът бил уведомен, както с уведомление от 15.10.2020 г., така и с настоящата искова
молба с настоящата искова молба.
Посочва, че по негово заявление срещу ответника е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 66017/2021 г. по описа на СРС, срещу която в законоустановения срок е
постъпило възражение, поради което предявява настоящите установителни искове.
1
Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ответника.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва частично
исковете.
Признава, че е сключил процесния договор, че е получил сумата от 4300,00 лв., че не
е погасил същата напълно и че е бил уведомен за сключения договор за цесия между ищеца
и „ОББ“ АД. Оспорва размера на претендираната главница с твърдения, че лихвеният
процент от 13,543% не бил определен за целия срок на договора и по силата на чл. 4, ал. 3 от
договора кредиторът е следвало да променя този процент в зависимост от промяната на
пазарния индекс Софибор на всеки 6 месеца. Поддържа, че през действието на договора този
индекс е намалявал, но това не било отразено върху размера на главницата. Сочи, че от
01.07.2018 г. БНБ спряла да измерва пазарния индекс Софибор, който бил заменен от друг
РЛП на стойност 0,2%, действащ до края на договора, но и това не било взето предвид при
определяне на дължимата от ответника главница. Излага съображение, че кредиторът е
следвало служебно да преизчислява РЛП и да намалява вноската по кредита, респ. – да
увеличава размера на погасената главница. Ответникът оспорва и размера на
претендираната възнаградителна лихва като посочва, че промените в РЛП следвало да
окажат влияние и върху нея. Прави възражение за нищожност на клаузата в чл. 4, ал. 9 от
договора, като противоречаща на закона, тъй като нарушавала чл. 33 от ЗПК, както и като
неравноправна, на основание чл. 146 ЗЗП. Релевира и възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на възнаградителната лихва за вноските с падеж преди 05.11.2018 г.
Ответната страна оспорва дължимостта на вноски по групова застрахователна полица на
„Алико ЖЗД“, в случай че такава застраховка е била налице и такива вноски са начислявани.
В тази връзка посочва, че ищецът и цедентът не са имали права по този договор, като никой
от тях няма правен интерес да претендира чужди права – непогасените застрахователни
вноски. Наред с това твърди, че съгласно общите условия на застрахователния договор
същият се считал за прекратен след изтичане на 90 дни от падежа на последната неплатена
вноска, поради което евентуално дължимите плащания били само за 3 месеца. Навежда
възражение за изтекла тригодишна давност по отношение на вноските по застрахователния
договор. Ответникът оспорва изцяло претенцията за мораторна лихва в размер на 400 лв.,
тъй като не било ясно върху каква сума е начислявана и за какъв период. Поддържа, че не
дължи плащане на мораторна лихва, тъй като същата била начислена въз основа на чл. 7, ал.
1 от договора, който представлявал нищожна клауза, като противоречащ на чл. 10 ЗЗД. В
тази връзка посочва, че наказателната лихва се начислявала върху просрочените суми, но
същите включвали както възнаградителна лихва, така и лихва за забава, като така се стигало
до анатоцизъм, което било недопустимо. Обръща внимание, че за периода 13.03.2020 г. –
14.07.2020 г. не следва да се начисляват лихви и неустойки за забава, по силата на чл. 6 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на
НС от 13.03.2020 г.
Моли исковете да бъдат отхвърлени в оспорваните части. В случай, че бъдат
уважени, моли, на основание чл. 241 ГПК, изпълнението на съдебното решение да бъде
разсрочено.
В съдебно заседание ищеца не изпраща представител. Депозира писмена молба, с
която поддържа исковата молба и моли съда да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
Ответника се представлява от адв. Кънчева, която поддържа писмения отговор. Моли
съда да отхвърли исковете. Претендира разноски, за което представя списък. По делото са
постъпили писмени бележки.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
2
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето ч.гр.д.№ 66017/2021 г. по описа на СРС е видно, че
въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК, в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за следните суми: сумата от 2961,71 лв., представляваща
главница за периода от 31.10.2016г. до 24.09.2020 г.по Договор за потребителски кредит от
24.09.2015г., сключен между "О.Б.Б." АД и М. Х. Х., като вземането по договора е
прехвърлено от "О.Б.Б." АД в полза на „Е.М.” ЕООД, с Договор за прехвърляне на парични
вземания от 31.01.2018г. и сключен към него Анекс от 05.12.2019г., ведно със законна лихва
от 18.11.2021 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер 250,00 лв., за периода
от 31.10.2018г. до 24.09.2020 г., лихва за забава в размер на 400,00 лв., за периода от
31.10.2018г. до 17.11.2021 г. С възражение от 17.12.2021 г. ответникът е оспорил вземането с
мотив, че не дължи, подари което и с Разпореждане от 03.02.2022г. съдът е указал на
заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си.
На 24.09.2015г. ответникът е сключил Договор за предоставяне на потребителски
кредит без обезпечение с "О.Б.Б." АД, за сумата от 4310 лв., като кредитополучателя се
задължил да върне заемната сума на 60 бр. месечни вноски в размер на 99,23 лв., включващи
главница и лихва, считано от 24.10.2015г., като е уговорено, че при промяна на лихвения
процент се променя и размера на месечната вноска.
Представени са доказателства за извършена цесия на вземането по процесния договор
към ответника, в полза на ищеца.
Съгласно представени от ответника 26 бр. вноски бележки, последния е внесъл
сумата от 2345 лв. на „ОББ“ АД, като основание за внасяне на всяка от сумите е посочено
„вноска по кредит“.
От приетото по делото заключение по съдебно-счетоводна експертиза се установяват
размерите на дължимите суми по кредита към момента на прехвърляне на вземането от
банката на ищеца, както и към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. В
експертизата е отбелязано, че след цесията няма данни за извършени плащания от страна на
длъжника. Вещото лице е определило размера на претендираните от ищеца договорна и
мораторна лихва.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
От събраните в хода на производството доказателства се установява, че ответникът и
„ОББ“ АД, са се намирали в облигационни отношения по Договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от 24.09.2015г. Това обстоятелство, както и
получаването от страна на ответника на уговорената заемна сума от 4310 лв. не е спорно
между страните по делото, като същото се установява и от заключението на вещото лице.
С оглед на това и на установеното от вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, следва да се приеме, че преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, ответникът е имал непогесени
падежирали задължения за главница в размер на 2961,71 лв., сумата от 613,18 лв.-
възнаградителна(договорна) лихва и сумата от 850,68 лв. -лихва за забава. Сумите са
изискуеми, доколкото за всяка от погасителните вноски, падежа е настъпил още преди
подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК.
Съдът изцяло кредитира заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, като компетентно изготвено и съответстващо на събраните по делото писмени
доказателства. Същото е изготвено и въз основа на редовно водените от праводателя на
ищеца счетоводни книги. Неоснователно е възражението на ответника, че е същия е внесъл
по-голяма сума по процесния кредит. Видно от представените от ответника 26 бр. вноски
бележки, последния е внесъл сумата от 2345 лв. на „ОББ“ АД, като основание за внасяне на
всяка от сумите е посочено „вноска по кредит“. Вещото лице е дало заключение, че
внесената сума по кредита е 2345,38 лв., което е в повече и напълно кореспондира с
представените от ответника доказателства. Съдът не приема, като вноска по кредита
3
представената вносна бележка от 24.09.2015г. за сумата от 15 лв. (стр.89), доколкото с
последната е направено плащане по полица №*******, което не е нито процесния договор за
кредит, нито по приложената към договора застрахователна полица с №2033 (стр.13).
С оглед на това, съдът приема, че по процесния договор, ответника е заплатил сумата
от 2345,38 лв., съгласно заключението на вещото лице, като пак съгласно последното,
дължимата главница е в размер на сумата от 2961,71 лв.
Вещото лице дава заключение, че дължимата от ответника договорна лихва за
периода от 05.11.2018 г. до 24.09.2020 г., е в размер на сумата от 257,69 лв., а обезщетението
за забава за периода 05.11.2018 г. – 05.11.2021 г. е в размер на 850,68 лв. Неоснователно е
възражението за настъпила погасителна давност на задълженията. Действително
заявлението е подадено на 18.11.2021г., като с оглед разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД
погасени по давност следва да бъдат всички вземания преди 18.11.2018 г. Но като се вземе
предвид периода от 13.03.2020-14.05.2020г., през който давността не е текла и периода е
удължен по време на действието на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, то задълженията не са погасени по давност.
Предвид гореизложеното, предявените искове са изцяло основателни и като такива
следва да бъдат уважени изцяло.
По отношение искането за разсрочване:
В отговора на исковата молба ответника е направил искане да бъде допуснато
разсрочване на изпълнението на решението. Искането е процесуално допустимо /в този
смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 14 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС/, тъй като, макар че исковете са предявени по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал.
1 ГПК, въз основа на решението в случай на уважаване на исковете ще бъде издаден
изпълнителен лист и ще се пристъпи към изпълнение на съдебно признатото вземане.
Съгласно чл. 241, ал. 1 ГПК, при постановяване на решението съдът може да отсрочи
или да разсрочи неговото изпълнение, с оглед имотното състояние на страната или на други
обстоятелства. По делото не са ангажирани никакви доказателства за здравословното или
имотно състояние на ответника и/или декларация за имущественото и гражданското му
състояние. Представен е ДПЗС, видно от който ответника е заплатил на процесуалния
представител хонорар в размер на 400 лв. От друга страна съдът намира, че същият е в
трудоспособна възраст, в добро здравословно състояние, което му позволява да полага труд,
от който да получава доходи. С оглед на това, съдът намира, че не са налице предпоставките
на чл. 241, ал. 1 ГПК и искането следва да бъде оставено без уважение.
По разноските:
Предвид изхода на спора, ищеца има право на разноски, като в съответствие с
възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето производство
да се произнесе и по разноските, направени в предхождащото го заповедно такова. Предвид
това, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 618,47 лв. разноски по
настоящото дело и по ч.гр.д.№ 66017/2021 г. по описа на СРС, от които сумата от 218,47 лв.
за заплатени ДТ, а сумата от 400,00 лв. за депозит за вещо лице.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Х. Х., ЕГН **********, с
адрес /адрес/, че дължи на “Е.М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление /адрес/, следните суми: сумата от 2961,71 лева (двe хиляди деветстотин
шестдесет и един лева и 71 стотинки), представляваща главница по Договор за предоставяне
на потребителски кредит без обезпечение от 24.09.2015 г., сключен между "О.Б.Б." АД и М.
Х. Х., като вземането по договора е прехвърлено от "О.Б.Б." АД в полза на „Е.М.” ЕООД, с
Анекс от 05.12.2019 г. към Договор за прехвърляне на вземания от 31.01.2018 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК - 18.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 250,00 лева (двеста и
петдесет лева), представляваща договорна лихва за периода от 05.11.2018 г. до 24.09.2020 г. и
сумата от 400,00 лева (четиристотин лева), представляваща лихва за забава за периода от
4
05.11.2018 г. до 05.11.2021 г., за които суми е издадена Заповед №20275/26.11.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 66017/2021 г. на СРС, 159
състав.
ОСЪЖДА М. Х. Х., ЕГН **********, с адрес /адрес/, да заплати на “Е.М.” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, сумата от 618,47 лева
(шестстотин и осемнадесет лева и 47 стотинки), представляваща направени от ищеца
разноски по настоящото дело и по ч.гр.д.№ 66017/2021 г. по описа на СРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 241 ГПК на М. Х. Х., ЕГН **********,
с адрес /адрес/.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните, а в частта, с която е оставено без уважение искането на
ответника за разсрочване- в едноседмичен срок от съобщението.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 66017/2021 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5