Решение по дело №540/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 446
Дата: 13 април 2018 г. (в сила от 13 април 2018 г.)
Съдия: Десислав Светославов Любомиров
Дело: 20181100600540
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 1 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

 

гр... София, 13.04.2018 г.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

.... Софийският  градски ... съд ....наказателна ....колегия 16-ти въззивен състав в

 

публичното заседание на........ четиринадесети март ……………………………………..….

 

двехиляди и осемнадесета................................................година в състав:

 

Председател:...... Десислав Любомиров..............……..

           Членове:... Христинка Колева………….........

              ... Доротея Кехайова…………….......

 

при секретаря... Албена Ламбева……………………………...…….……… в присъствието на

прокурора......... Томи Наков................................................като разгледа докладваното от

…... съдия Любомиров........................въззивно общ характер нак. дело 540 по описа

за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:...................................................................

                    Производството е по чл.313 и сл. от НПК.

                             Постъпил е въззивен протест срещу присъда от  06.11.2017 г. постановена по НОХД № 2315/17 г. по описа на СРС-НО, 135 състав, с която подс. П.В.Р. е бил оправдан изцяло по обвинението по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 2 вр. ал. 1 б. „б“ пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 пр. 3 от НК.

                      В протеста са изложени твърдения, че от събраните доказателствени материали в хода на досъдебното производство, както и в рамките на проведеното по делото съдебно следствие, може да се направи категоричен извод за виновността на подсъдимия по посоченото обвинение. Иска се на основание чл. 334, т. 2 и чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК отмяна на протестираната присъда  и постановяване на нова, с която подсъдимият П.В.Р., да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 2 вр, ал. 16. „б“ пр . 2 , вр. чл. 342, ал, 1 пр . 3 от НК.

                             Присъдата е обжалвана и от Б.Х.Л.  и Д.Х.Б., частни обвинители по делото. В жалбата и допълнителнителните съображения към нея, постъпили чрез адв.А. С.В.- САК са изложени оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата. Твърди се, че мнозинството на съдебния състав не е формирало вътрешното си убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото като се ръководи от закона, а в мотивите към присъдата в нарушение на чл. 305, ал.З от НПК не са изведени правно релевантните обстоятелства. Чрез превратно тълкуване на доказателствата мнозинството на съдебния състав било достигнало до неправилни правни изводи. Напълно се споделя особеното мнение на председателя на съдебния състав. Иска се отмяна на присъдата на първоинстанционния съд и да постановяване на нова, с подсъдимия да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал.З, б“А“, пр. 2 вр. , ал.1, б“б“, пр.2 вр. чл. 342, ал.1 пр.З от НК и му се наложите наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, което на основание чл. 66, ал.1 от НК да се отложи  за срок от 5 години и на основание чл. 343г от НК да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от три години.

                 В съдебно заседание протеста се поддържа. Прокурорът твърди, че подсъдимия следва да бъде признат за виновен и да му се наложи наказание.

               Повереникът на частните обвинители поддържа жалбата.

     Защитниците молят присъдата като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.

     Подсъдимия счита протеста за неоснователен. Моли присъдата да бъде потвърдена.

                Въз основа на материалите по делото, съобразявайки наведените в протеста оплаквания и съгласно разпоредбата на чл.327 от НПК съдът намира следното:

       Атакуваните присъда подлежи на въззивен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК.

                Съдът, след като провери изцяло правилността на протестираната присъда констатира следното:

            При постановяване на първоинстанционната присъда е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, налагащо нейната отмяната и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Присъда не е мотивирана по начина посочен в чл.305, ал.3 от НПК, тъй като е била нарушена разпоредбата на чл.310, 2, изр.2 от НПК.  След като е подписал диспозитива на присъдата с особено мнение, председателя на съдебния състав не е подписал мотивите. В случаите, когато присъдата е подписана при особено мнение, процесуалният закон изрично предвижда, че мотивите следва да бъдат подписани от целия съдебен състав, включително и от съдебните заседатели и члена на състава, който е останал на особено мнение. По този начин се дават допълнителни гаранции за убедителността на съдебния акт, когато при постановяването му са възникнали разногласия, несъвместими с единодушието на състава. При наличието на особено мнение подписването на мотивите от всички членове на съдебния състав гарантира както съответствие на присъдата с вътрешното убеждение на мнозинството - чл. 33, ал. 4 от НПК, така и зачитане на правото на вътрешно убеждение на малцинството-чл. 33, ал. 5 НПК. Разпоредбите на чл. 33, ал. 5 от НПК и  чл. 310, ал. 2 и, ал. 3 от НПК ясно регламентират начина, по който следва да се процедира в случаите на особено мнение и отложено изготвяне на мотивите, а именно - подписване на диспозитива на присъдата от всички членове на състава с отбелязване на особеното мнение; изготвяне на мотивите от друг член на състава в случай, че докладчикът е на особено мнение; подписване на общите мотиви от целия съдебен състав, включително и от съдебните заседатели; присъдата в цялост/диспозитивът и мотивите/ трябва да бъдат подписани и от заявилия особеното мнение член на състава (с отбелязване на особеното мнение), като спрямо него законът поставя и допълнително изискване да изложи в писмена форма особеното си мнение (в този смисъл са Р № 155 от 23.03.1992 г. по НД № 16/92 г., І н.о., Р № 264-88-І, Р № 386-91-ВК и др.). В настоящия случай мотивите на присъдата не са били подписани и от председателя на съдебния състав, а само от формиралите мнозинство съдебни заседатели, поради което въззивният съд намира, че се касае до изначална липса на мотиви

           Въз основа на изложеното Софийски градски съд, в настоящият въззивен състав намира, че обжалваната присъда е незаконосъобразна и следва да се отмени. Същата е постановена при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което не може да бъде отстранено от въззивната инстанция, тъй като е от категорията на абсолютните такива. Това нарушение е отстранимо, с оглед на което след отмяна на присъдата, делото следва да се върне на първоинстанционният съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

                     При констатираното процесуално нарушение, налагащо на собствено основание отмяна на присъдата, е безпредметно обсъждането по същество на оплакванията изложени в протеста и жалбата.

          Мотивиран така и на основание чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.2 от НПК, съдът

                                      Р   Е   Ш   И   :

 

           ОТМЕНЯ присъда от  06.11.2017 г. постановена по НОХД № 2315/17 г. по описа на СРС.

           ВРЪЩА делото на първата инстанция за ново разглеждане от друг съдебен състав.

           Решението е окончателно.

         

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

                                                                                 

ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                               

                                                                                                     

 2.