Р
Е Ш Е Н И Е
Номер / 18.06.2021 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 18.05.
2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: АНТОНИНА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията БОНЧЕВА
т.дело № 1272 по описа за
2020 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.124,
ал.1 във вр. с чл.439 ГПК.
В исковата молба се посочва, че на 07.06.2013г. ищцата е сключила със „С.Ж. Е.“ АД, с ЕИК ***, с последващо наименование „Е.“ АД (чийто правоприемник, посредством вливане, е настоящият ответник - „Б. ДСК“ АД) „Договор за ипотечен кредит за потребителски нужди“ № 198/07.06.2013г. за сумата 16 300 евро.
Посочва, че поради забава в плащанията и обявена предсрочна изискуемост на кредита, на 17.03.2015г. кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист по подлежаща на изпълнение заповед за изпълнение №19/16.03.2015г. по ЧГД № 96/2015г. по описа на Районен съд гр.Чирпан за сумите: 15 132,28 евро - главница; 715,98 евро - възнаградителна лихва; 17,97 евро - наказателна лихва; 23,25 евро - дължими такси; 621,54 лева - заплатена по делото държавна такса.
Сочи, че след узнаването на заповедта, считано от 21.08.2015г. ищцата е започнала да заплаща по сметка в банката суми, погасяващи въпросното задължение. Обшият размер на заплатените такива към депозиране на исковата молба е 9 046,30 евро. Всички плащания са били извършвани от ищцата по главницата на кредита и са били приети, като такива от кредитора (настоящия ответник и неговия праводател).
Посочва, че съгласно трайно установената съдебна практика и разпоредбите на ЗЗД, частичното плащане на едно задължение, признава и прекъсва давността за вземането само и единствено до частично изпълняваната част, освен ако не е налице изрично признание на целия дълг. В настоящия случай не е отправяно и не съществува изрично признание на цялото задължение от страна на ищцата.
Твърди се, че на 14.10.2020г. на ищцата е връчена покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20207650402278 по описа на ЧСИ Г.И., рег.№ 765 на КЧСИ, с която е уведомена, че по образуваното дело, с взискател ответника по настоящето такова, последната дължи суми в размер на 29 632,03 лв. - главница; 16 813.38 лв. - лихви; 2 104,29 лв. - неолихвяема сума; 167,80 лв. - допълнителни разноски; 298,20 лв. - разноски по изп.дело и 3 771,66 лв. - такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. С поканата е насрочен и изпълнен опис на съсобствения на ищцата и трети лица недвижим имот от 15.10.2020г.
Горепосочените суми ищцата счита за изцяло недължими, тъй като от периода на издаване на изпълнителния лист до извършването на описа на недвижимия имот е изтекъл петгодишният срок, в който кредиторът може да се ползва от правото на принудително изпълнение за своето вземане, евентуално вземането не е дължимо в изискуемия размер, поради настъпило плащане.
В исковата молба се сочи, че фактите, както на погасяване по давност на правото, така и на настъпило плащане, са едни нови и последващи изпълнителното основание такива. В конкретния случай, в хода на един образуван изпълнителен процес, и двата факта, макар и на различни основания, целят да установят едно и също - погасяване (липса) на изпълняемо право. Сочи, че съгласно ТР 8/2012 по тьлк.дело № 8 по описа за 2012г. на ОСГТК на ВКС, задължение на ищеца по отрицателния установителен иск е да установи своя правен интерес от завеждането му (в конкретния случай това произтича от насоченото изпълнение върху имуществото на ищцата по изпълнително дело № 20207650402278 по описа на ЧСИ Г. И., per. № 765 на КЧСИ, за удовлетворяване на претенциите, които счита за недължими), а задължение на ответника е да изчерпи основанията за неговото възникване и ликвидност. При отрицателния установителен иск се твърди липса на право, което изключва възможността за позоваване на юридически факт, от който то да произтича. Счита, че има правен интерес да предяви срещу ответника настоящия иск за недължимост на претендиралите по изпълнителното дело суми.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи сумите: 29632,03лв. - главница по договор за кредит № 198/07.06.2013г., посочен по-горе; 16813,38лв. - лихва върху главницата по договора; 2 104,29лв. - неолихвяема сума, всички претендирани от ответника по изпълнително дело № 20207650402278 по описа на ЧСИ Гергана Илчева, peг. No 765 на КЧСИ.
Моли съда на основание чл.38, ал.2 във вр.с чл.38 ал.1, т.2 от ЗАдв. да определи и да присъдите разноски за един адвокат (изчислени по реда на Наредба №1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1 986,49 лв.).
По делото е постъпил отговор на искова молба от “Б. ДСК” АД, в който излага становище за неоснователност на депозираната искова молба.
Посочва, че по силата на сключен Договор за ипотечен кредит за потребителски нужди от 07.06.2013г. „С.Ж. Е.“ АД е предоставила на А.Д.Х. кредит в размер на 16 300 /шестнадесет хиляди и триста/ евро. Кредитът е усвоен на 12.06.2013г. Към датата на сключване на договора номиналният лихвен процент е в размер на 8,25%. Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 15-то число. За обезпечаване на отпуснатия кредит е учредена договорна ипотека върху следния недвижим имот: ДВОРНО място, находящо се в гр.Ч., обл. С. З., ул.„Т.“ №31, с площ от 510 кв.м., представляващо урегулиран поземлен имот, обозначен като VI-1736, заедно с построените в него ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА и СТОПАНСКИ ПОСТРОЙКИ, собственост на А.Д.Х., Л.Т. Х. и С. Т. Х..
Твърди, че поради непогасяване в срок на месечните погасителни вноски и допусната забава в плащанията над 90 дни, на основание чл.2, ал.2, Част II от Договор за ипотечен кредит за потребителски нужди от 07.06.2013г. и във връзка с чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, Банката е упражнила правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем.
Сочи, че поради настъпила предсрочна изискуемост и предвид посочените по-горе предпоставки на 13.03.2015г. Банката е подала заявление по чл. 417 от ГПК за снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист, вследствие на което на 17.03.2015г. Районен съд - Чирпан е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу А.Д.Х. за заявените от Банката суми.
Посочва, че в исковата молба пълномощникът на А.Д.Х. навежда доводи за недължимост на сумите по издадения изпълнителен лист, като се позовава на изтекъл петгодишен давностен срок. Счита твърденията му за неправилни, а възражението за неоснователно.
Сочи, че на 09.06.2015г. въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №825/2015 при ЧСИ Г. И., per. №765 с район на действие Окръжен съд – Ст.З.. С образуването на делото е поискан опис и публична продан на ипотекирания недвижим имот, опис на притежаваните от длъжника движими вещи, както и пълно имуществено проучване. Въз основа на това на 03.07.2015г. е наложена възбрана на ипотекирания в полза на банката недвижим имот. На 06.07.2015г. е наложен запор и на банковите сметки, притежавани от длъжника.
Твърди, че последващи действия по принудително изпълнение не са предприемани, тъй като между Банката и длъжника е постигнато споразумение за доброволно изплащане на задължението.
Посочва, че на 21.10.2015г. е наложена възбрана върху 1/3 идеална част от притежаван от А.Д.Х. недвижим имот, а именно ПИ с пл. № Х-236 с площ 520 кв. м., ведно с построените в имота постройки, находящ се в гр. Ч.
Заявява, че впоследствие длъжникът е преустановил доброволните плащания, поради което с молба от 01.03.2016г. взискателят е поискал възобновяване на изпълнителното дело, извършване на опис и насрочване на публична продан на ипотекирания в полза на Банката недвижим имот. Описът е бил насрочен за 30.03.2016г., а след това пренасрочен за 15.04.2016г. Поради достигната нова договорка за доброволно изплащане на задължението, описът не бил извършен. Ответникът твърди, че искането на взискателя за извършване на опис било годно да прекъсне давността. В практиката било застъпено становището, че давността се прекъсва с исканията на взискателя да се извършат принудителните изпълнителни действия и предприемането им от съдебния изпълнител и тогава, когато тези действия са били безуспешни. Цитира съдебна практика.
Сочи, че съгласно чл.116, б.„в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Последното изпълнително действие, което прекъсва давността, е налагането на запор на трудово възнаграждение на длъжника от 31.08.2017г.
Сочи, че считано от 30.04.2020г. „Е“ АД и „Б.ДСК“ АД се обединяват и от същата дата „Б. ДСК“ АД става страна, като приема правата и поема задълженията на кредитор по сключения между „Е.“ АД и А.Д.Х. Договор за ипотечен кредит за потребителски нужди от 07.06.2013г.
Посочва, че с молба от 15.06.2020г. „Б. ДСК“ АД е конституирана като взискател по изпълнително дело №825/2015г. Получено е съобщение от ЧСИ Г. И.за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Въз основа на това, на 28.07.2020г. срещу А.Д.Х. е образувано ново изпълнително дело под №2278/2020 при ЧСИ Г. И.. Поискани са налагане на запор на банковите сметки на длъжника, опис, оценка и публична продан на ипотекирания в полза на банката недвижим имот.
Ответникът твърди, че независимо от това, че изпълнително дело №825/2015г. е било прекратено поради перемпция, то последното валидно изпълнително действие по него е било от 31.08.2017г. Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В настоящия случай нова погасителна давност започва да тече от 31.08.2017г. Срокът се прекъсва с образуването на изпълнително дело №2278/2020г. и предприемането на изпълнителни действия спрямо длъжника А.Д.Х. на 28.07.2020г. Поради изложеното счита, че вземането на банката по издадения изпълнителен лист не е погасено по давност.
С оглед на изложено, моли съда да върне исковата молба като недопустима, а в случай, че я приеме за разглеждане да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения от ищцата иск като недопустим, неоснователен и недоказан.
Претендира сторените в настоящото производство разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Безспорно е установено, че на 07.06.2013 г. ищцата А.Д.Х. е сключила със „С.Ж. Е.“ АД, с последващо наименование „Е.“ АД (чийто правоприемник е „Б. ДСК“ АД), договор за ипотечен кредит за потребителски нужди“ №198/07.06.2013г. за сумата 16 300 евро.
По делото не се спори, че в полза на „С.Ж. Е.“ АД е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение №19/16.03.2015г. по ч. гр. д. № 96/2015г. по описа на Районен съд - Чирпан за сумите: 15 132, 28 евро - главница; 715,98 евро - възнаградителна лихва; 17,97 евро - наказателна лихва; 23,25 евро - дължими такси; 621,54 лева - заплатена по делото държавна такса.
С доклада по чл. 146 от ГПК, съдът е приел обстоятелства, които не се нуждаят от доказване, а именно:
На 09.06.2015г. въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №825/2015 при ЧСИ Г. И., peг. №765 с район на действие Окръжен съд – Ст.Загора. На 03.07.2015г. е наложена възбрана на ипотекирания в полза на банката недвижим имот. На 06.07.2015г. е наложен запор и на банковите сметки, притежавани от длъжника.
На 21.10.2015г. е наложена възбрана върху 1/3 идеална част от притежаван от А.Д.Х. недвижим имот.
Длъжницата е преустановила доброволните плащания, поради което с молба от 01.03.2016г. взискателят е поискал възобновяване на изпълнителното дело, извършване на опис и насрочване на публична продан на ипотекирания в полза на Банката недвижим имот. Описът е бил насрочен за 30.03.2016г., а след това пренасрочен за 15.04.2016г.
На 28.07.2020г. срещу А.Д.Х. е образувано ново изпълнително дело №2278/2020 при ЧСИ Г. И.
От данните по делото се установява, че на 14.10.2020г. на ищцата е връчена покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело №20207650402278 по описа на ЧСИ Г.И., рег.№ 765 на КЧСИ, с която е уведомена, че по образуваното дело, с взискател ответника по настоящето дело, ищцата дължи суми в размер на 29632,03 лв. - главница; 16 813.38 лв. - лихви; 2 104,29 лв. - неолихвяема сума; 167,80 лв. - допълнителни разноски; 298, 20 лв. - разноски по изп.дело и 3 771,66 лв. - такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. С поканата е насрочен опис на съсобствения на ищцата и трети лица недвижим имот на 15.10.2020г., описан подробно в поканата за доброволно изпълнение до ищцата /л.23 от делото/.
С оглед установяване на фактическите обстоятелства по делото,
свързани с размера на дължимите суми към ответника по издадения изпълнителен
лист е назначена и приета съдебно – счетоводната експертиза. От заключението й
се установява, че по Договора за ипотечен кредит за потребителски нужди № 198/
07.06.2013г., сключен от ищцата със „С.Ж. Е.“ АД за 16300евро, такси и
комисионни по кредита - без такси, със застраховка „Живот” на кредитополучателя
с разходи по застраховка - 582.94евро, към момента на подаване на исковата
молба /04.11.2020г./, дължимите към
банката суми по издадения срещу длъжницата изпълнителен лист / Изпълнителен
лист от 17.03.2015г., издаден от РС - Чирпан, по ч.гр.д. 96/2015г. / са: при
главница по изпълнителен лист от 15 132.28евро, остатъкът е 6699.26евро; при възнаградителна лихва по изпълнителен
лист 715.98евро /изчислена към момента на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение, от която
е платена 104, 13 евро, съответно остатъкът е 611.85евро; при
наказателна лихва по изпълнителен лист 17.97
евро /изчислена към момента на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение/, платената санкционираща лихва е 6.74евро, съответно остатъкът е
11.93евро. Според експертизата, размерът на дължимите такси е 23.25евро, като не е установено погасяване
на такси.
Според експертизата, като
се вземат предвид представените по делото доказателства, без приложените
изпълнителни дела, които не са представени по делото, по данни от банката,
размерът на платените суми от ищцата към ответника, отразени от ответника, са: погасена
главница – 10 254.79 евро, в това число по периоди: до датата на предсрочна изискуемост
е погасена главница в размер на 1821.77евро; от датата на предсрочна
изискуемост до датата на предоставяне на счетоводна информация, е погасена
главница в размер на 8 433.02евро. Погасената договорена лихва е в размер на 1500
евро, а погасената застраховка - 126.14 евро.
Видно от отговора на
първите два въпроса, както и от приложение №1 към заключението, внасяните суми,
съгласно извлечение от сметка на
ищеца
от 07.10.2020г., след датата на предсрочната изискуемост на кредита
13.03.2015г. са отнесени като погасяващи само дължимата се главница по
задължението.
Към исковата молба е представено извлечение от банковата сметка на А.Д.Х.,
в Експресбанк № С126346414, за периода от 12.06.2013г. до 30.04.2020г., с дата
на издаване - 07.10.2020г. В извлечението са отразени погашенията по кредита,
подробно отразени при отговора на II. 1 /съответно б.”а” - за погасената
главница, б.”б” за погасената дог.лихва и б. „в” - за погасена застр.премия по
застраховка „Живот“/.
Към исковата молба е представено извлечение от
банковата сметка на ВО Васил Левски - Пловдив, в Банка ДСК с №
02/0000462109781521 евро, за периода от 01.01.2020г. до 05.10.2020г., с
отразени транзакции от
29.06.2020г.
до 27.08.2020г., с дата на издаване - 05.10.2020г.
В извлечението са
отразени погашенията по кредита от А.Д.Х., подробно отразени в приложение №1 от
заключението, а именно:
255, 10 евро - на 29.06.2020г. - заплатени
присъдени лихви на 29.06.2020г.;
255.10 евро - на 27.08.2020г. - заплатени
присъдени лихви на 27.08.2020г.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда
защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни
действия въз основа на изпълнителното основание. Правно легитимирани страни по
иска по чл. 439 от ГПК се
явяват страните в изпълнителното производство, като ищецът - длъжник в
изпълнителното производство твърди погасяване изцяло или частично на вземането,
предмет на делото, чийто носител е ответникът - взискател в производството. По
своя характер искът е отрицателен установителен, като се основава на
твърдението на ищеца, че не дължи престацията, за която е осъден с влязъл в
сила съдебен акт, предвид настъпили след приключване на съдебното дирене факти.
По делото не е спорно, че между ищцата А.Д.Х. и „С.Ж. Е.“ АД, с последващо наименование „Е.“ АД (чийто правоприемник е „Б. ДСК“ АД) е сключен Договор за ипотечен кредит за потребителски нужди“ №198/07.06.2013г. за сумата 16 300 евро.
Не е спорно и обстоятелството, че в полза на „С.Ж. Е.“ АД е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение №19/16.03.2015г. по ч. гр. д. № 96/2015г. по описа на Районен съд - Чирпан за сумите: 15 132, 28 евро - главница; 715,98 евро - възнаградителна лихва; 17,97 евро - наказателна лихва; 23,25 евро - дължими такси; 621,54 лева - заплатена по делото държавна такса. Против издадената заповед за изпълнение не е подадено възражение по чл. 414 от ГПК.
Не е спорно, че на 09.06.2015г. въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №825/2015 при ЧСИ Г. И. peг. №765 с район на действие Окръжен съд – Стара Загора. Горепосоченото изпълнително дело е прекратено на основание чл.433, ал. 1, т. 8 от ГПК и на 28.07.2020г. е образувано ново изпълнително дело № 2278/2020 г. при ЧСИ Г. И., peг. №765 с район на действие Окръжен съд – Стара Загора, по което е наложена възбрана и насрочен опис на съсобствения на ищцата и трети лица недвижим имот от 15.10.2020г.
В тази връзка ищцата е изложила доводи, че от датата на издаване на изпълнителния лист до извършването на описа на недвижимия имот е изтекла петгодишната погасителна давност.
Съдът намира, че влязлата в сила заповед за изпълнение следва да се приравни по правни последици на съдебно решение, респ. за установените в заповедното производство вземания да се приложи регламентираната в чл. 117, ал. 2 ЗЗД петгодишна погасителна давност. Този извод следва от обстоятелството, че както осъдителните съдебни решения, така и заповедите за изпълнение по чл. 410 и чл. 417 ГПК имат, освен изпълнителна сила, още и установително действие и стабилитет. Поради това по отношение на процесните вземания съдът намира, че те се погасяват с пет годишната давност.
С оглед изложеното, съдът намира, че по отношение на процесните вземания не е изтекла петгодишната погасителна давност. Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. на ВКС по т. д. №2/2013г., ОСГТК „Съгласно чл.116, б."в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
В настоящия случай по отношение на процесните вземания в размер на 29 632,03лв. - главница по договор за кредит № 198/07.06.2013г.; 16813,38лв. - лихва върху главницата по договора и 2 104,29лв. - неолихвяема сума е приложима петгодишната погасителна давност, която е започнала да тече от 17.03.2015 г., когато е издаден изпълнителният лист по ч. гр. д. № 96/2015 г. по описа на Районен съд - Чирпан. Давността е прекъсвана, тъй като са извършвани няколко изпълнителни действия – на 03.07.2015г. е наложена възбрана на ипотекирания в полза на банката недвижим имот; на 06.07.2015г. е наложен запор и на банковите сметки, притежавани от длъжника; на 21.10.2015г. е наложена възбрана върху 1/3 идеална част от притежаван от А.Д.Х. недвижим имот, като последното изпълнително действие е налагането на запор на трудово възнаграждение на ищцата от 31.08.2017г., факт, който не се оспорва и от ищцата. Поради това с налагането на запор върху трудовото възнаграждение на ищцата на 31.08.2017 г. по изп. д. № 20128720400295 давността е прекъсната. Това изпълнително дело е прекратено по силата на закона, тъй като приложение намира нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, която предвижда, че изпълнението се прекратява, когато в продължение на две години взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия. Така от 31.08.2017 г. е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност, която към 15.10.2020 г., когато са наложени запори на банкови сметки и възбрана по новообрауваното изпълнително дело 020207650402278 при ЧСИ Г. И., peг. №765 с район на действие Окръжен съд – Стара Загора не е изтекла. Поради това, възражението на ищцата за погасяване на процесните вземанията по издадения срещу нея изпълнителен лист е неоснователно.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че ищцата е извършвала плащания на дължимите суми след издаване на изпълнителен лист от 17.03.2015 г. по ч.гр.д. № 96/2015г. по описа на Районен съд – Чирпан срещу нея. Ето защо като факт, настъпил след издаване на изпълнителния лист, съдът следва да вземе предвид направените погашения от страна на А.Д.Х..
Видно от заключението, към момента на подаване на исковата молба
от ищцата - 04.11.2020 г. дължимите суми са следните: главница по изпълнителен
лист 15 132.28 евро, като е останал неизплатен остатъкът за главница от 6 699.26
евро, при възнаградителна лихва по
изпълнителен лист 715.98евро, изчислена към момента на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение, от която е платена 104, 13 евро, съответно остатъкът е 611.85евро;
при наказателна лихва по изпълнителен лист 17.97 евро, изчислена към момента на заявлението за издаване на заповед
за незабавно изпълнение, платената санкционираща лихва е 6.74 евро, съответно
остатъкът е 11.93 евро и 23.25 евро - дължими такси, за които не е установено
погасяване на такси.
Съдът намира, че в
настоящия случай паричното задължение между страните е уговорено в чуждестранна
валута /евро/, поради което няма законово основание за присъждане на нейната
левова равностойност. Паричните суми, уговорени в чуждестранна валута, се
дължат и съответно присъждат от съда в съответната валута. Длъжникът не може да
бъде задължен от съда да изпълни нещо различно от уговореното с изключение на
изрично предвидените в закона случаи. Това разрешение е дадено с ТР № 4/2015 г.
по т.д. № 4/2014 г. на ОСГТК, в което изрично е посочено, че съдът служебно
присъжда левовата равностойност само в случаите, в които е недопустимо да се
уговаря задължение в чужда валута. След като плащането трябва да се извърши в
уговорената между страните по договора чуждестранна валута, то съдът не може да
присъди левовата им равностойност. В случаите, при които е предявен иск за
присъждане левовата равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута,
съдът следва да се произнесе по съществото на спора като приеме, че е сезиран с
иск за заплащане на уговорената в чуждестранна валута сума. Когато съдът
служебно присъжда вземането във валута не се нарушава диспозитивното начало
(чл. 6, ал. 2 ГПК), защото не се променя предметът на делото - не се присъжда
друго, а същата стойност, която се претендира от ищеца. Поради това, след като
в случая съдът е сезиран с искане за присъждане на левова равностойност на
договорено във валута задължение, то следва да се произнесе относно вземане,
определено във валута.
С оглед изложеното, в настоящия случай при
постановяване на решението, съдът следва да се произнесе по претендираните суми
във валутата, в която е предоставен кредитът на ищцата и в която валута е
издаден и изпълнителния лист срещу
нея, а именно евро.
Видно от данните по делото, главницата по изпълнителен лист е в размер на 15 132.28 евро, след извършените плащания от ищцата в размер на 8 433, 02 евро е останал неизплатен остатъкът за главница от 6 699.26 евро.
По делото няма данни, ищцата да е погасявала законна лихва в размер на 16 813, 38 лв. начислена върху главницата.
Ищцата претендира, че не
дължи неолихвяема сума в размер на 2 104, 29 лв., която съдържа в себе си
следните задължения: 715,98 евро - възнаградителна лихва; 17,97 евро -
наказателна лихва; 23,25 евро - дължими такси и 621,54 лева - заплатена по
делото държавна такса.
Видно от заключението на съдебно - счетоводната експертиза, при задължение за възнаградителна лихва по изпълнителен лист, в размер на 715.98евро /изчислена към момента на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, е платена сума в размер на 104, 13 евро и е останал неизплатен остатък от 611.85 евро.
При наказателна лихва по изпълнителен лист в размер на 17.97 евро /изчислена към момента на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение/ е платена
санкционираща лихва в размер на 6.74 евро и е останал неизплатен остатък в
размер на 11.23 евро. Според експертизата, за сумата от 23.25 евро - дължими
такси и застраховки и държавната такса в размер на 621, 54 лв. не е установено
погасяване от страна на ищцата.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да признае за установено по отношение на „Б. ДСК“ АД, че А.Д.Х. не дължи следните суми: сума в размер на 8 433, 02 евро, представляваща главница по договор за кредит № 198/07.06.2013г., като следва да отхвърли предявения иск над сумата от 8 433, 02 евро до претендирания размер от 15 132, 28 евро, като неоснователен. Следва да признае за установено по отношение на „Б.ДСК“ АД, че А.Д.Х. не дължи и сумата от 110, 87 евро, представляваща договорна и наказателна лихва по договор за кредит № 198/07.06.2013г. като следва да отхвърли предявения иск над сумата от 110, 87 евро до претендирания размер на 733.95 евро като неоснователен.
С оглед изложеното, съдът следва да отхвърли и предявения иск от А.Д.Х. против „Б. ДСК“ АД за установяване по отношение на „Б. ДСК“ АД, че ищцата не дължи сумата от 16 813, 38 лв., представляваща законна лихва върху главницата по договор за кредит № 198/07.06.2013г., както и искът за сумата от 23.25 евро - дължими такси и застраховка, както и държавната такса в размер на 621, 54 лв. по изпълнителния лист, тъй като липсват данни по делото тези суми да са заплатени от ищцата на ответника.
По отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се установява, че ищцата е материално
затруднено лице, поради което адвокатската защита е осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА
адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско
възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в размер
не по-нисък от предвидения в Наредбата по Закона за адвокатурата и осъжда
другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно основание за
оказване на безплатна помощ по чл.38, ал. 1 от ЗА
обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 830 лв. +3 % за горницата над 10 000
лв. При
спазване на посочените правила, в настоящия случай адвокатското възнаграждение
за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищцата е в размер на 685.59 лв.
С оглед изхода на
делото „БАНКА ДСК“ АД следва да заплати на адвокат И.С.С. адвокатско
възнаграждение в размер на 685.59лв., съразмерно с уважената част от иска.
Ответното
дружество е направило разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 400
лв. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение на ответното дружество на
основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ в размер на 100 лева.
С оглед изхода на делото А.Д.Х. следва да заплати на „БАНКА ДСК“
АД направените разноски в размер на 327.50 лв., съразмерно с отхвърлената част
от иска.
На основание чл.
78, ал. 6 от ГПК ответникът „Банка ДСК“ АД следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 670, 23 лв. за държавна такса, съобразно уважената част
на иска.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
„Б. ДСК“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: град
С., район О., улица „М.“ №19, че А.Д.Х. с ЕГН **********,***, чрез адвокат И.С.
*** не дължи сумата 8 433,02 евро, представляваща
главница по договор за кредит №198/07.06.2013г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над
сумата от 8 433, 02 евро до претендирания размер от 15 132, 28 евро,
като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение „Б. ДСК“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: град С., район О., улица „М.“ №19, че А.Д.Х. с ЕГН **********,***, чрез адвокат И.С. *** не дължи сумата 110, 87 евро, представляваща договорна и наказателна лихва по договор за кредит № 198/07.06.2013г. като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 110,87 евро до претендирания размер на 733.95 евро като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове
от А.Д.Х. с ЕГН **********,***,
чрез адвокат И.С. *** против „Б.
ДСК“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: град С., район О., улица
„М.“ №19за признаване на установено по отношение на „Б. ДСК“ АД, че А.Д.Х. не
дължи следните суми: сумата от 16 813,
38 лв., представляваща законна лихва
върху главницата по договор за кредит №198/07.06.2013г., искът за сумата 23.25 евро, дължими такси и застраховка по
договор за кредит №198/07.06.2013г, както
и искът за сумата от 621, 54 лв., представляваща държавна такса в
заповедното производство като
неоснователни.
ОСЪЖДА „Б. ДСК“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: град С., район О., улица „М.“ №19 да заплати на адвокат И.С. *** адвокатско
възнаграждение за
осъществената безплатна адвокатска помощ в размер на 685.59лв.
/шестотин осемдесет и пет лв. и 59 ст./, съразмерно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА А.Д.Х. с ЕГН **********,***, чрез адвокат И.С. *** да заплати на „Б.
ДСК“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: град С., район О., улица
„М.“ №19 направените разноски в размер
на 327.50 лв. /триста двадесет и седем лв. и 50ст./, съразмерно с отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА
„Б. ДСК“ АД,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление: град С., район О., улица „М.“ №19 да заплати в полза на Държавата по
бюджета на съдебната власт, сумата от
670, 23 лв. /шестотин и седемдесет лв.и 23 ст./ държавна такса, съобразно
уважената част на иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :