Р Е Ш
Е Н И Е №192
гр. Сливен, 28.10.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и трети октомври през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Мл.с.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Ивайла
Куманова, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №487 по описа за 2019 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение
№887/29.07.2019г. по гр.д.№1040/2019г. на Сливенски районен съд, с което е признато за
установено по отношение на „МЦД 02“ ЕООД, с.Самуилово, общ.Сливен, че Г.Т.Г. е
собственик на ПИ №028035, представляващ овощна градина в землището на
с.Самуилово, общ.Сливен, м.“Кашла тарла“,
с площ 4 дка, при граници: ПИ №№028021, 000106, 028019, 028036. С решението са
присъдени разноски на ищеца Г. в размер на 1051,41лв.
Решението е постановено при
участието на трети лица помагачи на страната на ответника, както следва:
„Специализирана акушеро-гинекологична болница за
активно лечение „ЕВА“ ЕООД и „Райфайзенбанк /България/ ЕАД.
Въззивната жалба е подадена от ответника в
първоинстанционното производство „МЦД 02“ ЕООД, с.Самуилово, общ.Сливен и с нея
се обжалва първоинстанционното решение изцяло.
Дружеството въззивник „МЦД
02“ ЕООД, с.Самуилово, общ.Сливен чрез пълномощника си адв. Р. твърди, че
обжалваното изцяло първоинстанционно решение е неправилно и незаконосъобразно.
Посочва, че вписването на договора за покупко-продажба, извършен от Г.Й. спрямо
ищеца е вписан на 28.12.2018г., т.е. след вписване на наложената възбрана върху
процесния имот – 09.03.2012г., след постановлението за възлагане – 06.08.2012г.
и след вписване на нотариалния акт на дружеството въззивник – 02.04.2018г.
Ищецът не бил вписал процесния имот нито в Имотния регистър, нито в регистъра
на собствениците при ОбСЗ – Сливен. Освен това
посочва, че САГБАЛ „Ева“ ЕООД е владяло имота добросъвестно повече от пет
години. От свидетелските показания не се установило владение на имота от страна
на ищеца. Поради това, дружеството въззивник моли съда да отмени обжалваното
решение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново, с което да
отхвърли предявеният иск по чл.124 от ГПК. Претендира присъждане на направените
по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260
и чл.261 от ГПК, подаден от насрещната страна – ищеца в първоинстанционното
производство Г.Т.Г..
С отговора на въззивната
жалба, въззиваемият Г. чрез пълномощник
адв. П. оспорва
изцяло твърденията във въззивната жалба. Въззиваемият намира постановеното
първоинстанционно решение за правилно, законосъобразно и обосновано и моли съда
да го потвърди. Посочва, че с протокол от 28.12.2018г. е отстранена допусната
при вписването на нотариалния акт за покупко-продажба на имота от страна на
ищеца явна фактическа грешка. Ищецът доказал, че владее процесния имот, като
освен свидетелските показания, това се установявало и от договора за отдаване
под наем, сключен от него като собственик и наемодател и точно ответното
дружество като наемател от 30.07.2015г. Ищецът придобил имота чрез договор за
покупко-продажба от 22.04.2010г., вписан в СлВп на
23.04.2010г. По време на съдебното изпълнение процесния имот вече не е бил
собственост на Г.Й. – длъжник по изпълнението и с оглед на това при публичната
продан, която е деривативен способ, не е станал
собственост на купувача. Възбраната е наложена през 2012г., а ищецът е закупил
имота още през 2010г. Претендира присъждане на направените пред въззивната
инстанция разноски.
С въззивната жалба и отговора не са направени
доказателствени искания за въззивната фаза на производството.
В с.з., въззивникът „МЦД 02“ ЕООД, с.Самуилово,
общ.Сливен,
редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище
от процесуален представител по пълномощие адв. Р., който посочва, че поддържа
въззивната жалба на изложените в нея основания и моли за уважаването й.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В с.з. въззиваемият Г.Т.Г., редовно призован не се
явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от
пълномощника му адв. П., която оспорва въззивната жалба като неоснователна и
поддържа изложените в отговора съображения. Моли съда да потвърди
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.
Третите лица - помагачи на
страната на ответника, както следва: „Специализирана акушеро-гинекологична
болница за активно лечение „ЕВА“ ЕООД и „Райфайзенбанк /България/ ЕАД, редовно
призовани, не се представляват в проведеното открито съдебно заседание. Нямат
депозирано становище относно въззивната жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на
чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално
легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания
акт съд.
Съдът извърши служебна
проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.
При
извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките,
поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на
събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е
законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав на въззивния
съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така,
както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА
своята към нея.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно
правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният
съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства,
въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е
привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до
законосъобразни правни изводи.
Искът, с който
първоинстанционния съд е сезиран е положителен установителен иск за собственост
върху недвижим имот – овощна градина с площ от 4,000 дка, находяща
се в м.“Кашла тарла“ в
землището на с.Самуилово, общ.Сливен, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът се позовава на деривативен способ – договор за покупко-продажба, вписан в СлВп на 23.04.2010г., за придобиване правото на собственост
върху имота.
Ответното дружество „МЦД 02“ ЕООД, с.Самуилово,
общ.Сливен се позовава също на деривативен способ –
договор за покупко-продажба от 02.04.2018г., сключен между него и „Специализирана акушеро-гинекологична
болница за активно лечение „ЕВА“ ЕООД, последното придобило правото на
собственост по силата на постановление за възлагане на недвижим имот от ЧСИ
Павел Георгиев в резултат на публична продан, вписано в СлВп
на 06.08.2012г.
Въззивният състав споделя изцяло
изводите на първоинстанционния съд, че ищецът в първоинстанционното
производство Г.Г. е придобил правото на собственост
върху процесния имот по силата на договора за покупко-продажба, сключен под
формата на нотариален акт, вписан в СлВп на
23.04.2010г., вх.рег.№1741, акт №62, том VІ, дело №958/2010г. Действително, при
отразяване предмета на сделката в регистъра, служителя в СлВп
е допуснал грешка като е пропуснал да отрази втория имот, предмет на сделката –
процесната овощна градина, като грешката е коригирана едва с протокол от
28.12.2018г. Процесният имот обаче, безспорно, е
предмет на сделката по нотариалния акт №135, том ІІ, рег.№3874, дело
№308/2010г. на нотариус Е. Ш., който нотариален акт е вписан в СлВп – Сливен. По силата на тази сделка ищецът Г. придобива
правото на собственост върху процесния имот от лицето, което е собственик – Г.Й..
По този начин Й. престава да е собственик на имота и извършените впоследствие
през 2012г. действия по принудително изпълнение върху този имот, в т.ч.
вписване на възбрана и публична продан, не засягат правата, които ищецът Г.
притежава върху имота. Безспорно публичната продан на недвижим имот е деревативен способ за придобиване на вещни права и тъй като
длъжникът по изпълнението Г.Й. към него момент не е притежавала правото на
собственост върху процесния имот, то и купувачът при публичната продан – САГБАЛ
„ЕВА“ ЕООД не е могъл да придобие това право /арг.
чл. 496, ал.2, изр. първо от ГПК/, тъй като правата на ищеца са придобити преди
вписване на възбраната, по силата на надлежна сделка, вписана в СлВп и следователно противопоставими
на взискателя по изпълнението.
Отвеникът – въззивник е направил и
възражение за придобиване правото на собственост от страна на неговия праводател - САГБАЛ „ЕВА“ ЕООД по силата на оригинерния
способ – добросъвестно давностно владение в периода
след възлагане на имота от ЧСИ Георгиев от 06.08.2012г. до 02.04.2018г. /датата
на договора за покупко-продажба с ответното дружество/. Тежестта на доказване
се носи изцяло от ответното дружество, което следва по пътя на пълното пряко и
главно доказване да установи този твърдян факт – придобиване правото на
собственост по силата на установено постоянно, спокойно, явно, непрекъснато и
несъмнително владение с намерение да го свои от страна на САГБАЛ „ЕВА“ ЕООД. Въззивният
съд споделя извода на районния съд за неоснователност и недоказаност на това
твърдение. На първо място следва да се отбележи, че по делото няма ангажирани
никакви писмени /а и гласни / доказателства относно това дали и кога САГБАЛ
„ЕВА“ ЕООД е въведено във владение върху процесния имот от съдебния изпълнител
по силата на соченото /също непредставено като документ по делото/
постановление за възлагане на недвижим имот. Следователно, не е доказано това
дружество установило ли е въобще владение върху имота и ако да - кога. Не са
ангажирани никакви доказателства в тази насока и твърдението за установено
владение се явява недоказано. Сключените договори за отдаване под наем на имота
между ответното дружество и третото лице помагач, сами по себе си, неподкрепени
от абсолютно никакви други доказателства, в т.ч. гласни, не могат да установят
по безспорен и категоричен начин твърдения факт на установено и осъществявано
владение от страна на САГБАЛ „ЕВА“ ЕООД върху имота. Поради това в случая е без
значение въпросът за срока – 5 или 10 годишен, тъй като не е установено
владение и неговият начален момент.
Следва да се отбележи, че в
случая от представените от ищеца писмени доказателства, подкрепени от гласните
такива, е проведено насрещно доказване от ищеца Г., от които се установява ,че
той владее процесния недвижим имот още от 2010г. /показанията на свид. Минчев/,
като през 2015г. го е отдал под наем на дружеството ответник „МЦД 02“ ЕООД,
с.Самуилово, общ.Сливен, а през 2017г. и 2018г. е бил предмет на декларации по
чл.69, ал.1 от ППЗСПЗЗ, подадена от Г., а предходните години 2015г. – 2017г. е
бил предмет на подадени заявления за ползване по чл.70 от ППЗСПЗЗ, вр. с чл.37в
от ЗСПЗЗ, подадени от ползвателя. Анализирайки писмените и гласните доказателства,
съдът приема, че през периода, за който е направено възражение за давностно владение от страна на праводателя
на ответното дружество, че е установено всъщност владение на имота от страна на
ищеца Г., който през целия период го е предоставял за ползване и е участвал в
споразумения за ползването му на земеделски производители. Чрез това доказване,
се оборва твърдението и става непълно доказването /което на практика не е
осъществено/ на ответното дружество за владение върху имота от страна на
неговия праводател САГБАЛ „ЕВА“ ЕООД.
С оглед
изложеното, съдът намира предявения положителен установителен иск за собственост
върху процесния имот за основателен и доказан.
Поради това, щом крайните
правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява
неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен
и законосъобразен.
Правилно и заоносъобразно е и присъждането на ищеца на направените в
първоинстанционното производство разноски.
С оглед неоснователността
на въззивната жалба, на въззивната страна не се следват разноски, като
дружеството въззивник следва да понесе своите, така, както ги е сторило и да
заплати на въззиваемия Г. направените от него разноски в доказания размер от
800лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
първоинстанционно Решение
№887/29.07.2019г., постановено по гр.д.№1040/2019г. на Сливенски районен
съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „МЦД 02“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: с.Самуилово, общ.Сливен, ул.“Самуил“ №1 да заплати на Г.Т.Г. с ЕГН **********
***-В сумата от 800лв.,
представляваща направени във въззивното производство разноски.
Решението е
постановено при участието на трети лица - помагачи на страната на ответника – въззивник „МЦД 02“
ЕООД, с.Самуилово, общ.Сливен, както следва: „Специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение „ЕВА“ ЕООД
и „Райфайзенбанк /България/ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.