Р Е Ш Е Н И Е
Номер 21 17. 03.
2023 година град
*********
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд
*********
на четиринадесети март 2023 година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА
СТЕФАНОВА
ИВАНКА ИВАНОВА
Секретар: С.ИВАНОВА
Прокурор: М.А.
Като разгледа
докладваното от Председателя
КНАХД № 7
по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК във вр. с чл.
63в от ЗАНН.
Постъпила е жалба от
„СТАР ПОСТ“ ООД, представлявано от управителя Д.Д.В.против Решение № 212 от
01.11.2022 г. постановено по АНД № 518/2022 г. по описа на ТРС, с което е потвърдено НП № 15 от 01.07.2022 година на
Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на „СТАР ПОСТ“
ООД, за нарушение на 100, ал. 1 от Закона за пощенските услуги във вр. с т. 3.2
от Индивидуална лицензия № 2-003- 003/16.07.20 година и на основание чл. 100,
ал. 1 от ЗПУ е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в
размер на 1000.00 /хиляда/ лева, като правилно и законосъобразно. Твърди се, че
е постановен бланкетен съдебен акт. Липсват настъпили вреди, жалби от трети лица,
не е налице противоправно поведение и като цяло решението е изградено на база
хипотетични разсъждения. Твърди се поставянето на недопустими въпроси от страна
на съда. Липсва разглеждане на възраженията
за пропуските в АУАН, а именно: да се посочи ЕГН и точен адрес на
свидетелите. Не е коментирана липсата на компетентност на издателя на АУАН и
НП. Допуснато е разширително тълкуване по отношение чл.3.2 от индивидуалната
лицензия. Липса изследване на възможността за приложение института на чл.28 ЗАНН. В касационната жалба се поддържа, че решението
е неправилно поради противоречието му с материалния закон и процесуалните
правила, съставляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК
приложим на осн. чл.63, ал.1 ЗАНН. Моли за отмяна на атакувания акт.
Претендира разноски. В с.з. поддържа жалбата чрез пълномощник. Пледира
за отмяна на постановеното решение. Сочи допълнителни доводи.
Ответната страна взема
становище чрез процесуалният си представител. Оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира
разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. ********* дава
заключение за неоснователност на касационната жалба,
предвид законосъобразността на въззивното решение.
Съдът, намира касационната жалба за процесуално допустима, като
подадена в преклузивния 14-дневен срок, от страна с правен интерес,
за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване
съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след
проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния
закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз
основа на фактите, установени от въззивната инстанция в обжалваното решение, в
съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема следното:
Предмет на съдебен контрол пред въззивната инстанция е било НП
№ 15 от 01.07.2022 година на Председателя на Комисията за регулиране на
съобщенията , с което на „СТАР ПОСТ“ ООД, за нарушение на 100, ал. 1 от Закона
за пощенските услуги във вр. с т. 3.2 от Индивидуална лицензия № 2-003-
003/16.07.20 година и на основание чл. 100, ал. 1 от ЗПУ е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000.00 /хиляда/
лева.
След анализ
на съвкупния доказателствен материал е прието, че на 17.02.2022 година „Стар пост“ ООД не е
спазило обявеното работно време на своя пощенски офис, находящ се в гр. *********,
ул.“**************, в рамките на което предоставя услугите, за които е
лицензирано. В интервала между 09.00 ч и 10.00 ч на дата 17.02.22 година,
пощенският офис не е бил отворен. Обявеното от „Стар пост“ ООД работно време,
закачено на външната врата на пощенския офис е между 09.00 и 10.00 часа и от
16.00 до 17.00 часа. В т. 3.2 от Индивидуална лицензия № *********/16.07.2020
година, издадена на „Стар пост“ ООД за услуги, включени в обхвата на
универсалната услуга на територията на Република България, са посочени услугите
включени в обхвата на универсалната пощенска услуга, за чието предоставяне е
лицензиран пощенския оператор. Тези услуги се състоят от приемане, пренасяне и
доставяне на определени видове пощенски пратки, посочени в т. 3.1.1,б. „а“-„д“
на ИЛ.Съгласно т. 3.2 от посочената ИЛ, „лицензираният предоставя услугите, в
рамките на определено работно време, с качество, отговарящо на изискванията на
т.5, като предоставя по подходящ начин информация на потребителите за работното
време и технически изисквания за извършване на услугата, цени на услугите и
конкретни размери на обезщетенията“. Определеното работно време на пощенския
офис е времето по т. 3.2 от издадената ИЛ, в което в пощенския офис се приемат
и доставят пратки на потребителите на пощенските услуги, за които е лицензиран
„Стар пост“ ООД. Като не е спазило обявеното работно време на своя пощенски
офис, находящ се в гр. *********, ул. „**************, в рамките на което
предоставя услугите, за които е лицензирано, „Стар пост“ не е изпълнило
изискванията на т.3.2 от Индивидуалния лиценз. При така установеното е прието,
че на 17.02.22 година в гр. *********, ул. „**************, в офис за
предоставяне на пощенски услуги, „Стар пост“ ООД е нарушило разпоредбата на чл.
100, ал. 1 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/ във вр. с т. 3.2 от
Индивидуална лицензия № *********/ 16.07.20 година, издадена му за услуги,
включени в обхвата на универсалната услуга на територията на Република
България. На управителя на „Стар пост“ ООД е изпратена покана да се яви в офиса
на „ТЗ Варна“ към комисия за регулиране на съобщенията, за 2 съставяне и връчване
на АУАН по чл. 100, ал. 1 от ЗПУ. Поканата е получена от Стар пост на 11.04.22
г. На посочената в поканата дата за явяване за съставяне на акт - 04.05.22
година, управителят или упълномощено от него лице не се е явил на посочения
адрес, поради което е бил съставен АУАН № В-010 /04.05.22 година при условията
на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Акта е бил изпратен и връчен на дата 16.05.22 година,
подписан без възражение.
Въззивната инстанция е приела, че при
съставяне на АУАН и при издаване на НП, не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които ги опорочават.
Според
въззивната инстанция наказващият орган е направил достатъчно ясно и пълно
описание на констатираното нарушение като изложените факти позволяват в пълна
степен на нарушителят да разбере в какво нарушение е обвинен. Наказателно постановление е издадено от
компетентен орган в кръга на неговите правомощия.
Касационният състав приема, че атакуваният съдебен акт е
правилен.
Съдът не е приел доводите за отмяна на НП. Представените
документи от страна на защитата приети като писмени доказателства в съдебно
заседание не само не водят до извода за недоказаност на НП според съда, но са в
потвърждение на изложеното фактическа обстановка. Изводите са правилни, защото
обстоятелството, че единствения служител на дати 16 и 17.02.22 година в
часовете, когато офиса в ********* е следвало да бъде отворен и да работи е
приемал или доставял пратки в гр. *******и гр. ******, не води до извода за
спазване на работното време и оттам за липса на обективните признаци на
констатираното адм. нарушение, а обосновава точно обратното. В случая е налице липса на организация от
страна на касатора във връзка с изпълнение задължението си по ИЛ. Правилен е
извода, че ако фирмата не е в състояние да изгради организация такава, че да
спазва задължителните условия посочени в получената ИЛ, то тя би била в
нарушение на всяко едно неизпълнено условия, в случая на не спазване на
обявеното работно време.
Въззивната
инстанция е обсъдила възраженията, които са посочени и в касационната жалба. НП е издадено от лице, което по силата на чл.
96, ал. 1 от ЗПУ е имало провомощието да издаде НП. От приложената по делото Заповед
РД-07-545/29.12.21 г. на председателя на КРС и с оглед нормата на чл. 95а, т. 4
вр. с чл. 95 от ЗПУ се доказва, че към датата на проверката актосъставителят, е имал правото да съставя
АУАН. Споделят се направените изводи, въз основа на представените
доказателства. Наложеното на основание чл. 100, ал. 1 от ЗПУ адм. наказание
„имуществена санкция“, съдът намира за съобразено с изискванията на чл. 27 от ЗАНН. Същото е към минимума, поради което и не може да бъде намалено.
Касационното производство е средство за отстраняване на грешките
на съда при прилагане на закона. Нарушение на материалния закон е налице, ако
той е приложен неправилно, т.е. не е приложена съответната правна норма на
закона, допусната е неправилна квалификация на деянието или не е приложен
законът, който е трябвало да бъде приложен. Нарушението на процесуалните
правила е съществено, когато са налице хипотезите, посочени в чл.348, ал.3 от НПК, както и когато се създава вероятност фактите да са се осъществили по
различен на приетия от съда начин. В настоящето производство не са
налице доказателства съдът да е допуснал такива нарушения. Допълнително във
връзка с материалната компетентност е представена и Заповед РД-07-546/29.12.21
г. на председателя на КРС. Видно
от същата е, че не е съставена ad hoc,
за конкретното дело, т.е. касае 37 поименно изброени лица.
Не е допуснато нарушение на процесуалните правила.
Изложени са доводи за задаването от страна на съда на недопустими въпроси по
отношение на разпитан свидетел. Отделно липса на ЕГН и точен адрес на свидетеля
по съставяне на АУАН. Нарушението на процесуалните правила е съществено, когато
са налице хипотезите, посочени в чл.348, ал.3 от НПК, както и когато се създава
вероятност фактите да са се осъществили по различен на приетия от
съда начин. В настоящето производство не са налице доказателства съдът да е
допуснал такива нарушения. Не е допуснато нарушение на
процесуалните правила.
При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 не
се констатираха нарушения на материалния закон. Оспореното съдебно решение е
правилно, валидно и допустимо.
За неоснователен приема довода изложен в жалбата, че на практика
делото е разпределено в противоречие с изискванията на случайния принцип. Достатъчно е, че състава има статута на
районен съдия в съответния съд, съответно има и
нужната компетентност и може да постановява валидни съдебни актове.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 и 5 от ЗАНН ответната по касация страна
КРС има право на разноски. Такива са претендирани и съдът намира, че с оглед
осъществена защита от процесуалния представител на КРС, то следва Стар пост да
бъде осъден да заплати на КРС юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с
чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Търговище,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №212
от 01.11.2022 г. постановено по АНД №518/2022 г. по описа на ТРС.
Осъжда „СТАР
ПОСТ“ ООД, представлявано от Д.Д.В., да заплати на Комисия за регулиране на
съобщенията юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.