Р Е Ш Е Н И E
№ 338 06.10.2017 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
на деветнадесети
септември две хиляди и седемнадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Жана
Кметска
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
т.дело номер
593 по описа за 2016 година.
Производството е образувано по исковата
молба на „Марабела трейд“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ул.“Елин връх“ №23, представлявано от управителя Т. Желева,
против „Уникредит
Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Софя, пл.“Света Неделя“ №7
и „Мешков“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Малко Търново, ул.“Дядо Благо“ №3, представлявано от
управителя Тодор Мешков, за приемане за установено по
отношение на ответниците, че не е учредена договорна ипотека с нотариален акт №
4, том 1, рег.№ 140, дело № 114 от 24.04.2008 г. на съдия по вписванията на
Районен съд - Малко Търново, поради нейната нищожност, върху недвижим имот на ищеца, представляващ
272 кв.м.ид.ч. от обща разгъната застроена площ от
714 кв.м. на сграда с идентификатор 46663.501.58.1, със застроена площ от 349
кв.м., находяща се в гр.Малко Търново, област Бургас, състояща се от два етажа,
с предназначение хотел, ведно с прилежащите 773.33 кв.м. ид.ч.
от поземлен имот с идентификатор 46663.501.58, целият с площ от 4872кв.м.,
които идеални части „Марабела трейд” ЕООД е придобило
по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 53 том I
рег.№63, дело № 51 от 29.01.2013 год. на съдия по вписванията при PC Малко
Търново.
Ищецът твърди, че в нотариалния акт за учредяване на ипотека
липсва уговорка между страните, че ипотеката обхваща и всички бъдещи подобрения
и приращения в имота
по смисъла на чл.92 ЗС. Следователно,
според него, учредената с нотариален акт № 4, том 1, рег.№ 140, дело № 114 от
24.04.2008 г. на Съдия по вписванията на Районен съд - Малко Търново ипотека не
обхваща идеалните части от сградата, които представляват пристройка към нея,
изградена след учредяване на ипотеката. Твърди се, че именно част от тези
новопостроени идеални части от сградата са придобити от „Марабела
трейд” ЕООД, поради което и учредената през 2007 год. ипотека в полза на „Уникредит Булбанк“ не се разпростира върху тях. Подчертава
се, че по-късно построените идеални части от сградата не са съществували към
момента на учредяване на ипотеката, а липсва уговорка между страните ипотеката
да обхваща и бъдещите подобрения и приращения.
Следователно, според ищеца, промените, които са настъпили в ипотекирания имот,
са непротивопоставими на ипотекарния кредитор, тъй
като моментът на вписване на съществуващата в негова полза ипотека предхожда
момента на възникване на тези промени и същите не са индивидуализирани, нито
предвидени в акта на учредяване на ипотеката. Заявява се, че тези
нововъзникнали идеални части от сградата са придобити от „Марабела
трейд” ЕООД, което дружество не е давало съгласие за учредяване на ипотека
върху тези идеални части, поради което учредената от банката ипотека не се
разпростира върху тях.
Заявява се от ищеца, че дори и да се
приеме, че така учредената ипотека обхваща и идеалните части, придобити от „Марабела трейд” ЕООД, то
тя е нищожна и като такава не е произвела действие.
Заявява се в исковата молба, че поземлен имот с идентификатор 46663.501.58,
предмет на обезпечението, към момента на учредяване на ипотеката е съсобствен
между „Мешков“ ЕООД и трето лице, в квоти съответно
от 2030 кв.м.ид.ч. и 2 842кв.м. ид.ч.
Твърди се, че няма съгласие от съсобственика за обременяване на имота с вещни
тежести, необходимо при учредяването на договорната ипотека, съгласно
изискването на чл.33 от ЗС.
Заявява се, че сградата е построена в
съсобствен имот, като съсобственикът не е учредявал право на строеж за терена,
върху който е изградена сградата. По отношение на сграда, построена в съсобствено дворно място, приложение намира чл. 92 ЗС освен
ако не е установено, че в полза на един от съсобствениците по предвидения в
закона ред е учредено право на строеж за тази сграда. С оглед разпоредбата на
чл.92 ЗС, ищецът намира, че сградата също е станала съсобствена
между съсобствениците на земята, върху която е построена, в квоти, съответни на
притежаваните от тях за земята. Позовава се на чл. 167, ал.3 ЗЗД, според която
разпоредба ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на
договора принадлежат на лицето, което я учредява. След като съсобственикът не е
дал съгласието си ипотека да бъде учредена по отношение на сградата и няма
данни в нотариалния акт договорната ипотека да е учредена само за собствените
на длъжника идеални части, поради липсата на съгласие от страна на
съсобственика - трето лице, договорната ипотека е нищожна, на основание чл.26,
ал.1 ЗЗД вр. чл.170 ЗЗД вр.чл.576 ГПК.
Заявява се, че така учредената ипотека е
нищожна и поради липса на яснота относно предмета й. Според ищеца, сградата
предмет на обезпечението, не е индивидуализирана и не е налице яснота досежно
предмета на ипотеката, по смисъла на чл.166, ал.2 ЗЗД, поради което е нищожна и
на основание чл. чл.170 ЗЗД вр.чл.576 ГПК.
В съдебно заседание претенцията се
поддържа, ангажират се доказателства.
Ответниците са депозирали отговори на
исковата молба.
Ответникът „Мешков“
ЕООД изцяло признава претенцията, не ангажира доказателства.
Ответникът „Уникредит
Булбанк“ АД оспорва допустимостта на претенцията на част от заявените
основания, а основателността ѝ – изцяло.
Заявява, че „Марабела
трейд“ ЕООД се легитимира като собственик на идеални части от имота на
основание нотариален акт, сключен през 2013 година, докато сделката по
учредяване на ипотека е сключена пет години по-рано (2008 год.), когато ищецът
не е бил съсобственик и не е следвало да дава съгласието си при сключване на
договора за ипотека. Заявява се, че са неверни твърденията в исковата молба, че
в нотариалния акт от 2013 година ищецът и втория ответник са постигнали
съгласие за придобиване на идеални части, които са станали собственост на „Мешков“ ЕООД след учредяване на ипотеката. Посочва се, че
при сключване на сделката през 2013 год. са били представени същите документи,
които са посочени в нотариалния акт за договорна ипотека, а именно нот.акт №60, том ІІІ, рег.№569, дело №466/2007 год., скица
на поземления имот, скица на сграда. Ответникът представя копие на скица
№10429/24.03.2008 год., послужила при сключване на договора за ипотека, и като
я съпоставя с тази, представена с исковата молба, твърди, че индивидуализацията
на сградата, съгласно кадастралното заснемане, е идентична – застроена площ от
349 кв.м., предназначение – хотел, брой етажи – 2. Твърди се, че по този начин
сградата е индивидуализирана и в договора от 2013 год. Заявява се, че
твърденията на ищеца за увеличаване на ЗРП на сградата след учредяване на
ипотеката са неверни, предвид съставените през 2008 и 2013 год. нотариални
актове и скици. Заявява се, че са неоснователни и твърденията на ищеца, че е
придобил собственост върху новопостроени идеални части от сграда. Посочва се,
че собствеността върху идеални части изключва възможността да бъде определена
собственост за единия съсобственик върху стара част от сграда и собственост за
другия съсобственик върху новопостроена част от сграда, защото последното
предполага разделност на собствеността, респ.на
обекта на собственост.
Оспорва се довода на ищеца за нищожност
на ипотеката поради липса на съгласие на съсобственика на имота – трето лице,
за обременяване на имота с вещни тежести на основание чл.33 от ЗС и оттам –
неразпростирането ѝ върху частите от сградата и терена, придобити от „Марабела трейд“ ЕООД. Заявява се, че липсата на представен
писмен документ по чл.33 ал.2 от ЗС не представлява липса на съгласие за
сключване на ипотечния договор. Посочва се, че чл.33 от ЗС регламентира предпочитителното право на изкупуване на идеална част от
друг съсобственик, но не касае даването на съгласие за сключване на
сделка.
Оспорва се довода на ищеца за нищожност
на ипотеката поради липса на съгласие на съсобственика на имота – трето лице.
Посочва се, че ищецът въвежда твърдение, че части от сградата са собственост на
трето лице (без иднидивуализация), а в същото време
твърди, че той е собственик на идеалните части от сградата, които е придобил
само от „Мешков“ ЕООД, но не и от трето лице. Според
ответника, това противоречие не позволява да се прецени дали твърди, че е
собственик на процесните ид.части,
както и да се прецени интереса му от предявения иск.
Оспорва се довода на ищеца за нищожност
на ипотеката поради липса на яснота относно предмета ѝ. Сочи, че
описанието на сградата в нотариалния акт за договорна ипотека от 2008 год. и в
нотариалния акт за покупка от 2013 год. на ищеца е идентично и е основано на
представените скици, които удостоверяват идентична индивидуализация на имота.
Заявява се, че сградата е описана с всички индивидуализиращи я данни –
идентификатор, площ, етажност, предназначение,
местоположение, удостоверение от надлежния орган – АК Бургас.
В съдебно заседание оспорването се
поддържа, представят се доказателства.
Бургаският окръжен съд, с оглед
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, че вторият
ответник – „Мешков“ ЕООД, е закупил с нот.акт №60, том ІІІ, рег.№569, дело №466/30.08.2007 год.
двуетажна сграда за обществено обслужване с бирария, магазин за пакетирани
хранителни стоки и офиси (в незавършен
вид), със застроена площ от 214 кв.м., с РЗП 382 кв.м., съгласно одобрен
архитектурен проект, разрешение за строеж №12/28.11.2005 год., ведно с дворно
място, представляващо ПИ 58 в кв.2 по плана на гр.М.Търново, с площ от 1530
кв.м., при граници – черен път, ПИ 59, ПИ 56 и ПИ 57, попадащ в УПИ ХХІ с площ
от 2030 кв.м., образуван от ПИ №58 с площ от 1530 кв.м. и 500 км.м. от ПИ 59,
целият с площ от 2870 кв.м., при граници на УПИ – УПИ ХІ-57, УПИ ХХ-56, улица,
край на регулацията, УПИ ХV.
С нот.акт №4,
том І, рег.№140, дело №114/24.04.2008 год., вторият ответник учредил договорна
ипотека за обезпечаване на задължения на Никола Тодоров Мешков към първия ответник, върху 2030 кв.м. ид.част от 4 872 кв.м. от ПИ с идентификатор
46663.501.58 по КК на гр.М.Търново, целият с площ от 4 872 кв.м., и върху
сграда с идентификатор 46663.501.58.1, със ЗП от 349 кв.м., с предназначение
хотел, брой етажи – 2, които имоти са идентични с двуетажна сграда за
обществено обслужване с бирария, магазин за пакетирани хранителни стоки и офиси със застроена площ от 382 кв.м.,
ведно с дворно място, в което е изградена, представляващо ПИ №58 в кв.2 по
плана на гр.М.Търново, с площ от 1530 кв.м., попадащ в УПИ ХХІ, който имот целият
е с площ от 2030 кв.м., образуван от ПИ №58 с площ от 1530 кв.м. и 500 км.м. от
ПИ 59, целият с площ от 2870 кв.м.
С нот.акт
№53, том І, рег.№63, дело №51/29.01.2013 год., „Мешков“
ЕООД продал на „Марабела трейд“ ЕООД 272 кв.м.ид.ч. от обща ЗРП от 714 кв.м. от сграда с
идентификатор 46663.501.58.1 по КК на гр.М.Търново, със ЗП от 349 кв.м., брой
етажи – 2, предназначение – хотел, ведно с прилежащите 773,33 кв.м.ид.ч. от дворното място, в което е построена,
представляващо ПИ с идентификатор 46663.501.58, целия с площ от 4 872
кв.м., който представлява ПИ №58 в кв.2 по РП на гр.М.Търново с площ от 1530
кв.м., попадащ в УПИ ХХІ, който е с площ от 2030 кв.м., образуван от ПИ №58 с площ от 1530
кв.м. и 500 км.м. от ПИ 59, целият с площ от 2870 кв.м. В т.3 от акта страните
са се съгласили, че купувачът придобива правото на собственост върху всички ид.части, всички подобрения и приращения
върху дворното място, извън попадащите в 382 кв.м.ид.ч.
от сградата и прилежащото дворно място, описани в нот.акт
№ 60, том ІІІ, рег.№569, дело №466/30.08.2007 год.
От съдебно-техническата експертиза се
установява, че за сградата е одобрен инвестиционен проект на 28.11.2005 год. и
разрешение за строеж №12/28.11.2005 год. като двуетажна сграда за обществено обслужване с
бирария, магазин за пакетирани хранителни стоки
и офиси. По проекта сградата се състои от бирария и магазин на първия
етаж (партер) и шест офиса и аусгус на втория етаж,
със ЗП 214 кв.м. и РЗП 382 кв.м. От заключението се установява, че по време на
строителството е изготвен проект за промяна
на инвестиционните намерения, одобрен на 24.03.2008 год. от Гл.архитект
на общината и с допълнение към разрешението за строеж, като се сменя
наименованието на обекта в „къща за гости, бирария и магазин за пакетирани
стоки“ и обема и застрояването на сградата се запазват. В.л. Ч. изрично уточнява в съдебното заседание, че единствената
промяна засяга наименованието на обекта. Посочва се в заключението, че сградата
е въведена с експолатация с удостоверение от
02.05.2011 год. като „къща за гости,
бирария и магазин за пакетирани стоки“ въз основа на разрешение за строеж от
28.11.2005 год. Според заключението, на място е установено от вещото лице, че
сградата е със застроена площ от 364 кв.м. и РПЗ 714 кв.м., включващи 364 кв.м.
на първия етаж и 350 кв.м. на втория. Вещото лице е уточнила, че според
изменението на ЗУТ ДВ бр.101/2015 год., в РЗП следва да се включи и застроената
площ в подпокривното пространство на сградата, която в случая е 350 кв.м.
складова площ. Така общата РЗП става 1 064 кв.м. Посочва се в
заключението, че новата застройка включва пристрояване на първия етаж с котелно и склад към кухнята и разширение на
бирарията и магазина, а на втория – надстрояване на едноетажната част на
сградата и оформяне на офис-рецепция, 9 стаи за гости и камериерски
офис. С надзид на втория етаж от 1.20 м. са оформени
две складови помещения. В заключението се сочи, че за новата застройка е
разработен архитектурен проект от 2010 год., който не е одобрен и няма издадено
разрешение за строеж в този обем. Позовавайки се на заснемането на сградата в
КК, вещото лице уточнява в съдебното заседание, че още през м.декември 2007
год. сградата е била с по-голяма площ от тази по разрешението за строеж и
одобрения проект и по-малка от съществуващата в момента, т.е. заснемането е без
склада, който в момента съществува в югозападната част на партера. Според
заключението, пристроената и надстроена част от сградата – котелно, складове,
разширение на магазина и бирарията, нови стаи за гости и използваемо
подпокривно пространство, нямат самостоятелно предназначение.
Отрицателният установителен иск на
ищеца – последващ приобретател на имота, почива на
твърдението, че договорна ипотека върху собствените му идеални части от
сградата и терена изобщо не е била учредена от праводателя
му – „Мешков“ ЕООД и е нищожна, защото към момента на
учредяване на ипотеката тези части не са съществували, създадени са по-късно
чрез пристрояване и надстрояване на сградата, в самия нотариален акт липсва уговорка,
че ипотеката се разпростира и върху бъдещи подобрения и приращения
по чл.92 от ЗС и това изключва възникване на ипотечно право в полза на първия
ответник върху спорните идеални части. Освен този доводи, ищецът се позовава на
нищожност на ипотеката на други основания – както специални (чл.167 ал.3 от ЗЗД
и чл.170 от ЗЗД), така и общи по чл.26 от ЗЗД. Не следва де се счита, че са
въведени доводи за нищожност на самото нотариално удостоверяване, тъй като в
молбата от 19.07.2017 год. се преповтарят вече изложени твърдения и не се сочат
пороци, допуснати в охранителното производство.
Претенцията следва да бъде счетена за
допустима, поради твърдението на ищеца, че притежава 272 кв.м.ид.ч.
от обща ЗРП от 714 кв.м. от сграда с идентификатор 46663.501.58.1 по КК на
гр.М.Търново, със ЗП от 349 кв.м, ведно с прилежащите 773,33 кв.м.ид.ч. от дворното място, в което е построена,
представляващо ПИ с идентификатор 46663.501.58, целия с площ от 4 872
кв.м.; поради придобиването им след учредяване на ипотека от неговия праводател върху имота, както и поради правото на кредитора
да се удовлетвори от цената на
ипотекирания имот, в чиято и собственост да се намира и започналото вече
принудително изпълнение върху имота.
С решение №111/25.07.2014 год. по
гр.д.№4005/2013 год. ІІІ г.о. на ВКС, се приема, че да за обхване ипотеката
бъдещите постройки в имота, това трябва да е уговорено в акта за учредяването
ѝ – в случай на изменение на ипотекирания имот чрез приращение,
построеното е свързано физически с него, представлява част от него и поради
това може да се включи в предмета на ипотеката, като ипотечното право ще
възникне след като бъдещата вещ възникне, т.е. ще бъде учредена под условие. По
аргумент на противното от даденото разрешение, след като собственикът на имота
не е учредил ипотека върху бъдещото строителство, индивидуализирано чрез
параметрите на инвестиционния проект и разрешението за строеж, то ипотечно
право върху него не възниква след реализацията му.
Определящ за изхода на настоящия правен
спор е въпроса дали пристроената и надстроена част от сградата има
характеристиките на самостоятелно приращение по см.на
чл.92 от ЗС, или е присъединена част към главна вещ по чл.97 от ЗС.
Преди всичко следва да се посочи, че
няма строителни книжа, от които да се установи кога и от кого е извършено
преустройството. Единствената законово предприета промяна в хода на
строителството касае наименованието на сградата, от което следва, че обема и
размера на застроеното следва да се запазят. От титулите за собственост на страните,
от нотариалния акт за учредяване на ипотека и от заснемането в КК следва
извода, че още в края на 2007 год.,
когато са одобрени КК и КР, построеното е било в по-голям обем от
инвестиционния проект и строителното разрешение – 349 кв.м. заснети спрямо 214
кв.м. по нот.акт №60/2007 год., одобрен проект и
разрешение за строеж №12/2005 год. При изповядването на сделката за
покупко-продажба, сключена с нот.акт №60/2007 год.,
сградата е била в незавършен вид и е било представено удостоверение по чл.181
ал.2 от ЗУТ, което налага извода, че грубият строеж е бил изпълнен. Част от
пристрояванията са извършени несъмнено още преди учредяването на ипотеката и закупуването
на имота от „Марабела трейд“ ЕООД – в края на 2007
год., докато сделката между „Мешков“ ЕООД и ищеца е
сключена през 2013 год. Дори и да се приеме, че част от преустройствата –
пристрояване и надстрояване, са извършени след ипотекирането на имота, няма
никакво основание да се счита, че ищецът е придобил части от сградата и терена,
свободни от ипотека, защото не са съществували към 2008 год. Ипотечното право
тежи върху всяка част от имота в полза на кредитора и обезпечава вземането му.
Разширението и надстрояването на сградата нямат характера на самостоятелно приращение по см.на чл.92 от ЗС, за да се приеме, че ако са
възникнали след учредяването на ипотеката, те не са обхванати от нея поради
липса на изрична воля за това. Според съда, тези преустройства представляват
принадлежност към пристроената и надстроена сграда, ето защо, след като
сградата е била ипотекирана в полза на първия ответник, неговото ипотечно право
се разпростира върху всичките ѝ съставни части. С решения, постановени по
реда на ГПК (отм.) и по реда на чл.290
от ПК, се приема, че когато пристроеното по архитектурен проект не е самостоятелен
обект на собственост, когато новите помещения функционално и напрактика са свързани със съществуващата сграда, те не са
самостоятелен обект на правото на собственост, а са принадлежност към главната
вещ – чл.97 от ЗС – решение №263/26.02.1985 год. І г.о. ВС; решение
№1229/16.01.2009 год. по гр.д.№4889/2009 год. І г.о. ВКС; решение
№707/25.10.2010 год. по гр.д.№48/2010 год. І г.о. ВКС. Както е видно от
заключението и особено от графичната му част, построеното и пристроеното извън
обема на одобрения проект и строителното разрешение нямат самостоятелно
предназначение – те са обслужващи помещения (складове, котелно) или
представляват разширение на заложени в проекта помещения – бирария и магазин. Не
следва да бъде ценено като доказателство т.нар.конструктивно становище – не е
ясно в каква процедура е издадено, но по естеството си то представлява частен
свидетелстващ документ, тъй като всъщност преразказва възприятия на неговия
съставител, които освен това са неверни - от заключението се установява, че вторият проект „Преработка по
време на строителството“ от 2010 год. не е одобрен по надлежния ред.
С оглед на това съдът приема, че
доводът на ищеца за неразпростиране на ипотечното право върху собствените му
идеални части от сградата, не почива на установените факти.
При евентуалност ищецът твърди, че ако
ипотечното право все пак обхваща придобитите от него ид.части
от сградата и терена, ипотеката е нищожна поради липса на съгласие на другия
собственик – Община Малко Търново, липса на яснота относно предмета, липса на
годен предмет, учредяване на ипотеката върху имот, който не принадлежи на „Мешков“ ЕООД и противоречие със закона – чл.167 ал.3 от ЗЗД.
Съдебната практика категорично приема,
че ипотеката, учредена от несобственик, е нищожна -
решение № 553/ 20.12. 2011 год. по гр.д.№1166/2011 год. ІV г.о.
ВКС. Поради това, доводът на ищеца, че не е взето съгласието на другия
съсобственик на терена и сградата – общината, следва да бъде отнесен към
основанията за нищожност, а не към хипотезата на чл.33 от ЗС, която изобщо не
кореспондира с фактите по делото.
В нито един момент за страните по
сделките не е съществувал друг съсобственик в имота.
Както се установява от заключението, сградата
е построена в ПИ с идентификатор 46663.501.58 с площ от 4872 кв.м., който
включва изцяло поземлен имот №58 кв.2 с площ от 1530 кв.м. по кадастрален и
регулационен план на гр.М.Търново, одобрен със заповед № РД-09-1/03.01.1986
год. на председателя на ОНС-Бургас. От заключението се установява, че УПИ ХХІІ
58,59 по плана от 1986 год. урегулиран е с площ от 4400 кв.м., образуван от
поземлен имот 58 с площ от 1530 кв.м. и поземлен имот 49 с площ от 2 870 кв.м. и
изцяло попада в ПИ с идентификатор 46663.501.58. В последния попадат също така
терен на наследници на Димитър Градев от 145 кв.м.,
деактувани със заповед №161/02.06.2006 год. и терен общинска собственост.
Действащият кадастрален и регулационен
план на гр.Малко Търново е приет при действието на ЗТСУ (отм.) - със заповед №
РД-09-1/03.01.1986 год. на председателя на ОНС-Бургас. Към момента на
приемането му, действа разпоредбата на чл.31 ал.1 от ЗТСУ (отм.), според която
частите на съсобствениците в образувани по регулация общи парцели за малкоетажно и средноетажно
застрояване са равни. По силата на тази норма, действително с урегулирането на
двата поземлени имота в общ парцел, е възникнала съсобственост при равни квоти
на двамата собственици. Разпоредбата е отменена с ДВ бр.34/2000 год., а от
31.01.2001 год. е отменен целия ЗТСУ. В конкретния случай, по силата на §8 от
ПР на ЗУТ, е отпаднало отчуждителното действие на регулационния план, поради
което правата на собственост са възстановени в очертанията на поземлените
имоти. От този момент, праводателите на ищеца са
собственици на поземлен имот 58, и
именно този имот е предмет на продажба по нот.акт
№60, том ІІІ, рег.№569, дело
№466/30.08.2007 год. Строителството на сградата е извършено при действието на ЗУТ, в собствения на „Мешков“
ЕООД, респ.на праводателя му поземлен имот 58 –
разрешението за строеж е издадено през 2005 год., което сочи, че е изключено да
са възникнали права върху сградата в полза на общината или на друго лице, което
е притежавало в предходни моменти поземлен имот 59. Заснемането и нанасянето на
поземлен имот 58 в КК като част от имот с идентификатор 46663.501.58 със
значително по-голямата площ от 4872 кв.м., не променя горното, тъй като
кадастралната карта нито създава, нито променя, нито погасява права. Оттук се
налага извода за неоснователност на доводите на ищеца, че и друго лице
(общината) притежава части в поземления имот и оттам – в сградата на основание
чл.92 от ЗС, и че поради липса на съгласие на другия собственик за учредяване
на ипотеката последната била нищожна. Освен това следва да се добави, че
подобна теза противоречи на правното твърдение на ищеца, че е придобил чрез
сделка 272 кв.м.ид.ч. от обща ЗРП от 714 кв.м. от
сградата и прилежащите 773,33 кв.м.ид.ч. от дворното
място, тъй като не е ясно неговият праводател какъв
обем от правото на собственост е притежавал и колко е могъл да му прехвърли.
Според чл.170 от ЗЗД, ипотеката е
нищожна, ако в ипотечния договор съществува неизвестност за тъждеството на
имота. Описанията на процесната сграда и терен в
титула за собственост на праводателя на ищеца – „Мешков“ ЕООД и в ипотечния договор не съвпадат, но не
защото няма тъждество, а защото описанието е извършено в първия случай по КРП
на гр.Малко Търново, а във втория – по КК, която е одобрена след придобиването
на имота. Заключението категорично установява, че поземлен имот 58 попада в имот
с идентификатор 46663.501.58, съответно на това – сградата също, от което
следва, че предмет на ипотечния договор е именно имота, придобит от „Мешков“ ЕООД с нот.акт №60/2007
год., респ. – част него, придобита от „Марабела
трейд“ ЕООД с нот.акт №53/2013 год. В самия нот.акт №4,
том І, рег.№140, дело №114/24.04.2004 год. се съдържат признания на страните по
договора, че сградата с предназначение хотел с идентификатор 46663.501.58.1 е
идентична с двуетажната сграда за обществено обслужване, а и въз основа на
одобрен проект от 2008 год. наименованието е променено на „ къща за гости бирария
и магазин за пакетирани стоки“ и според промененото инвестиционно намерение в
кадастралната карта е нанесено предназначение „хотел“. Предметът на ипотечния
договор съществува към момента на сключването му и не е изваден от гражданския
оборот, поради което ипотеката има годен предмет.
От гореизложеното следва, че
претенцията на ищеца е изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
От ответниците искане за присъждане на
разноски е направено само от „Уникредит Булбанк“ АД и същото се явява основателно, предвид
изхода на спора. На този ответник следва да се присъдят разноски по представен
списък в размер на 3 158,73 лв.
Мотивиран от така изложените
съображения, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
претенцията
на „Марабела трейд“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ул.“Елин връх“ №23, представлявано от управителя Т. Желева,
против „Уникредит
Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, пл.“Света Неделя“ №7 и „Мешков“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Малко Търново,
ул.“Дядо Благо“ №3, представлявано от управителя Тодор Мешков,
за приемане за установено по отношение на ответниците, че не е учредена
договорна ипотека с нотариален акт № 4, том 1, рег.№ 140, дело № 114 от
24.04.2008 г. на съдия по вписванията на Районен съд - Малко Търново, поради
нейната нищожност, върху недвижим имот
на ищеца, представляващ 272 кв.м.ид.ч. от обща разгъната
застроена площ от 714 кв.м. на сграда с идентификатор 46663.501.58.1, със
застроена площ от 349 кв.м., находяща се в гр.Малко Търново, област Бургас,
състояща се от два етажа, с предназначение хотел, ведно с прилежащите 773.33
кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
46663.501.58, целият с площ от 4872кв.м., които идеални части „Марабела трейд” ЕООД е придобило по силата на нотариален
акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 53 том I рег.№63, дело № 51 от
29.01.2013 год. на съдия по вписванията при PC Малко Търново.
ОСЪЖДА
„Марабела
трейд“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Елин връх“ №23, представлявано
от управителя Т. Желева, да заплати на „Уникредит Булбанк“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.“Света
Неделя“ №7 разноски в първоинстанционното производство в размер на
3 158,73 (три хиляди сто петдесет и осем 0.73) лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: