Р
Е Ш Е Н И Е
№426
гр.
Бургас, 21.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първо гражданско и
търговско отделение, в открито съдебно
заседание, на двадесети ноември, две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Диляна
Йорданова
при
секретаря Станка Чавдарова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 671 по
описа на БОС за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод
исковата молба от Уни Кредит Булбанк АД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
район Възраждане, площад Света Неделя №7, чрез адв. Илиян Иванов, съдебен адрес
гр. София, ул. Сердика №23, п.к. 1202, АК Атанасов и Иванов, с която са предявени искове за солидарно осъждане на
ответниците Н.Д.Н., ЕГН **********, с адрес ***, лично и в търговското му
качество на ЕТ Арарат – Н.Н., ЕИК *********, със седалище гр. Айтос, ул. Христо
Ботев №12, В.И.К., ЕГН **********, с адрес *** и Арарат Пропърти ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр. Бургас, ул. Александровска №50, ет.2, да заплатят
на ищеца сумата от 186 564,47 лева, представляваща главница по сключен договор за банков ипотечен
кредит за покупка на недвижим имот №500 от 09.10.2008г., сумата в общ размер на
33 956,60 лева, представляваща договорна лихва за сборен период
30.11.2018г.-13.12.2019г., както следва: 10 737,30 лв. лихва върху редовна главница, 20 317,20лв. лихва
върху просрочена главница и 2902,10лв. наказателна лихва при просрочие, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на исковата молба - 13.12.2019г. до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че страните са обвързани от
облигационно правоотношение по договор за банков ипотечен кредит за покупка на
недвижим имот №500 от 09.10.2008г., сключен с кредитополучателя Н.Д.Н. и
солидарно задължените лица В.И.К., Арарат Пропърти ЕООД и ЕТ Арарат – Н.Н.,
като е предоставил ипотечен кредит в размер на 240 000 лева. Посочва, че в
съответствие с договора е вписана договорна ипотека, учредена с нотариален акт№
144 по нотариално дело №1166/2008г. по описа на нотариус Кремена Консулова до
размера от 240 000 лева върху закупения с кредита имот, представляващ
апартамент в гр. Бургас, ул. Цар Калоян №15. Излага, че договорът е сключен за
срок от 30.10.2008г. до 30.09.2033г., до когато е крайният срок за погасяване
на кредита, като кредитът е следвало да бъде погасен на равни месечни анюитетни
вноски, в размер на 2457,62лв. при подписване на договора, с падеж на всяка вноска на 30 число на всеки
месец. Изнася данни, че годишният лихвен процент върху редовната главница съгласно чл.4, т.1, б “а“ от договора се
формира от базовия лихвен индекс, който към сключване на договора е бил в
размер на 6,944 процента и надбавка към него в размер на 4,036 процента – общо
в размер на 10,98 процента. Според твърденията на ищеца в общите му условия,
раздел III, точка
9, в подточки от 9.1 до 9.9 базовият лихвен процент се определя по правилата на
едномесечния SOFIBOR, който е равен на индекса, публикуван на страницата SOFIBOR на REUTERS в 11 часа българско време, два работни дни преди първия работен ден на
месеца и се прилага от първия работен ден на месеца до деня, предхождащ
работния ден на следващия месец включително. Допълва, че при неиздължаване от
кредитополучателя на погасителна вноска по кредита или при предсрочна
изискуемост съгласно т.11, 1.2 вр. т.4.2 от договора целият размер на кредита с
настъпил падеж, включващ неиздължената просрочена и изискуема част, се олихвява
с годишен лихвен процент в общ размер на 12,98 процента, формиран от базовия
лихвен индекс и надбавка към него, както следва: приложимия към датата на
олихвяване базов лихвен индекс, който към момента на подписване на договора е в
размер на 6,944 процента и фиксирана надбавка към базовия лихвен индекс в
размер на 6,036 процента. Позовава се на разпоредбата на т.11.1.3 от договора,
съгласно която при просрочие на лихва и/или за срока на просрочието целият
размер на кредита /редовен дълг по главницата и неиздължената просрочена и
изискуема част от нея/, освен с лихвата за редовна главница по т.4.2 от
договора, се олихвява и с лихвата по т.4.3 от договора в размер на 5 процента.
Заявява, че поради финансови затруднения на кредитополучателя и солидарно
отговорните лица от страните е подписан анекс №1 от 02.03.2010г., с нов
погасителен план, с който ответниците са признали дълга в общ размер на
245 654,53 лева, определен е нов годишен лихвен процент в т.4.1 от анекса,
който за гратисен период 02.03.2010г.-28.02.2011г. е в размер на 6 процента,
както и годишен лихвен процент върху редовната главница след изтичане на
гратисния период – общо 11,29 процента. Ищецът добавя, че при просрочие на
изискуема вноска, в това число анюитетна за главница и/или лихва, съгласно погасителния план се начислява
годишен лихвен процент в размер на 2 процента при подписване на анекса, при просрочие на лихва и /или за срока на
просрочието целият размер на кредита /редовен дълг по главницата и
неиздължената просрочена и изискуема част от нея/ се олихвява и с лихва по
т.4.4 от анекса в размер на 5 процента. Според ищеца ответниците отново са
изпаднали в забава по отношение на задълженията си по анекс №1, поради което
страните са подписали анекс №2 от 17.03.2011г.,
с който длъжниците са признали размера на дълга в размер на 248 619,48
лева, определен е нов гратисен период 17.03.2011г.-29.02.2012г., по време на
който лихвеният процент е фиксиран на 9,19 процента и след изтичане на гратисния
период годишният лихвен процент възлиза на 11,29 процента. Заявява, че при
просрочие на изискуема вноска, в това число анюитетна за главница и/или
лихва, съгласно погасителния план се
начислява годишен лихвен процент в размер на 13,290 процента при подписване на анекса, при просрочие на лихва и /или за срока на
просрочието целият размер на кредита /редовен дълг по главницата и
неиздължената просрочена и изискуема част от нея/ се олихвява и с лихва по
т.4.4 от анекса в размер на 5 процента. В исковата молба се посочва, че
погасяването на месечните вноски от ответниците по втория подписан анекс не е
редовно, както по падеж, така и по размер, поради което се е стигнало до
сключване на анекс №3 от 05.08.2013г., с който ответниците са признали размер
на дълга 208 000 лева, определен е годишен лихвен процент от 11,29
процента, формиран от базовия лихвен процент, който при подписване на третия
анекс е в размер на 1,190 и надбавка към него в размер на 10 процента. Твърди,
че в третия анекс е уговорено при просрочие на изискуема вноска, в това число
анюитетна за главница и/или лихва съгласно т.11.1.2 вр. т.4 б от анекс №3 да се
начислява годишен лихвен процент върху редовния дълг, приложим за съответния
лихвен период в размер на 13,29 процента при подписване на анекса и състоящ се
от променлив базов лихвен процент ценова рискова премия в размер на 9,190
процента при подписване на анекса и фиксирана надбавка към базовия лихвен
процент в размер на 10,10 процента, съответно в същата хипотеза се начислява годишен лихвен процент в размер
на 23,29 процента при подписването на анекса. Според изложеното от ищеца
кредитополучателят е изпаднал в забава, като не е заплатил изцяло или частично
8 броя вноски за договорна лихва в общ размер на 10 737,30лева с падежи
30.11.2018г.-30.12.2018г., 30.01.2019г., 28.02.2019г., 28.03.2019г.,
28.04.2019г., 28.05.2019г. и 01.06.2019г., 6
броя вноски за главница в общ размер на 2812,14лева с падежи 30.12.2018г., 30.01.2019г., 28.02.2019г.,
28.03.2019г., 28.04.2019г. и 28.05.2019г. Намира, че върху просрочените
плащания е дължимо обезщетение в забава в сборен размер на 23 219,30 лева
за сборен период 09.10.2008г.-09.08.2019г. Навежда доводи, че в чл. 17 от
договора е договорена автоматична предсрочна изискуемост при пълно или частично
неплащане на вноска за главница и/или възнаградителна лихва и/или такси и/или
комисионни на цялата непогасена част от кредита и лихвите за просрочие. Твърди,
че въпреки липса на договорен ангажимент, банката е връчил на ответниците
покани, с които е обявил кредита за предсрочно изискуем, връчени на първия
ответник на 03.09.2019г. и на останалите ответници на 02.09.2019г. С исковата
молба се ангажират доказателства. Претендира
се присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор
от ответниците, които не оспорват, че кредитополучателят е ползвал банков
кредит в размер на 240 000лева по процесния договор за кредит. Посочват,
че до 23.01.2020г. е погасена сума в общ размер на 320 986,62 лева, от
която 64 062,57 лева главница, 162 799,11лева договорна лихва,
допълнително начислена наказателна лихва, лихва за гратисния период и други.
Оспорват, че така погасената сума надхвърля с 80 000 лева отпуснатия
кредит, като ищецът е увеличил произволно размера на договорната и
наказателната лихва. Позовават се на неравностойни клаузи относно размера на
лихвата, начина на определянето й и едностранното й увеличение от банката,
които възразяват, че са нищожни поради своя неравностоен характер. Неправилно
според ответниците дължимите лихви са начислявани върху общия размер на
кредита, а не върху остатъка от дълга. Оспорват исковете по основание и размер.
Ангажират доказателства.
Постъпила е допълнителна искова молба в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК, в
която ищецът поддържа предявените искове. Възразява срещу оспорванията в
отговора на исковата молба, като развива допълнителни подробни правни доводи.
Уточнява, че с анекс №3 ответниците са признали общ размер на дълга в размер на
208 000лева, представляващи главница и просрочена изискуема лихва, като
размерът на месечната анюитетна вноска съгласно погасителния план към последния
анекс е 2203,11 лева, годишният лихвен процент 11,29 процента и при просрочие
на вноска съгласно т.11.1.2 вр. т.4.б от анекс№3 се начислява годишен лихвен
процент 13,29, включващ променлив базов лихвен процент плюс ценова рискова
премия в размер на 3,190 процента при сключване на анекса и фиксирана надбавка
към базовия лихвен процент в размер на 10,1 процента, при просрочие на вноска
съгласно т.11.1.2 вр. т.4б от анекс №3 се начислява годишен лихвен процент в
общ размер на 23,29 процент и по т.4а
годишен лихвен процент на разходите -12,0669 процента при подписване на
анекс№4. Оспорва възражението на ответниците за наличие на неравностойни клаузи.
Твърди, че размерът на дължимата лихва е уговорен индивидуално и
кредитополучател е могъл да се възползва от правото си да прекрати договора
съгласно т.96.3 от общите условия при увеличение на премията като компонент на
базовия лихвен процент, както и да погаси предсрочно задълженията си.
Ответниците са се е възползвали от правото си на допълнителен отговор срещу
така депозираната допълнителна искова молба в законния срок, като поддържа
първоначалните доводи в отговора. По същество се противопоставят на доводите на
ищцовата страна.
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ вр. 79 от ЗЗД вр. чл. 99,
ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ.
Окръжният съд, като взе предвид
твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
По делото е
приложен договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №500
от 09.10.2008г., сключен между Уникредит Булбанк АД от една страна и кредитополучателя Н.Д.Н. и солидарните
длъжници В.И.К., Арарат Пропърти ЕООД и ЕТ Арарат-Н. Иванов, по силата на който
банката е продоставила на кредитополучателя сумата от 240 000лева кредит
при годишен лихвен процент за съответния период на олихвяване в размер на базовия
лихвен индекс по раздел III от общите условия и надбавка в
размер на годишния лихвен процент към датата на сключване на договора.
Съгласно чл. 4, т. 1, б“а“ от договора годишният лихвен процент и редовната
главница за кредита се изплащат чрез анюитетни вноски, формирани от базовия
лихвен индекс и надбавка към него за редовен дълг.
Предвиден е в чл. 4, т.1, б.“б“,
озаглавен „лихвен план за периода 09.10.2008г. – 30.09.2033г.“ годишнен лихвен
процент върху редовната главница общо в размер на 10,98 процента, включващ
базов лихвен индекс в размер на 6,944 процента и надбавка към него в размер на 4,036 процента. Годишният лихвен
процент върху просрочената главница според чл.4, т.1, б“б“ е в размер на 12,98
процента и се формира от базов лихвен индекс 6,944 процента и надбавка 6,036
процента.
Според чл. 4, т.3 годишният лихвен процент е в размер на 5 процента върху
текущия дълг от редовна и просрочена главница при просрочие на главницата и/или
лихвата и главницата и се начислява едновременно и независимо от лихвите за
редовна и за просрочена главницаза срока на просрочието.
Съгласно приложените по делото и приети от ответниците общи условия на
ищеца годишният лихвен процент е приложимият към всеки период на олихвяване на
кредита лихвен процент и премия плюс договорена фиксирана непроменлива
надбавка.
В общите условия е предвидено премията да се определя от управителния съвет на банката, съответно
делегиран от него главен оперативен директор или друг овластен орган на
банката, като отчита цената за банката на предоставения кредитен ресурс и може
да бъде променяна от банката при настъпване и проявление на обстоятелствата в
общите условия. В чл.9, т.3.5 от общите условия е предоставено право на
кредитора едностранно да променя размера на базовия лихвен процент въз основа
на решение на оторизиран орган в съответствие с ценовите условия на кредитния
пазар и при спазване на методологията за това в договора и общите условия, без
да е необходимо подписване на нов анекс и изрично съгласие на кредитополучателя
и солидарните длъжници.
Неразделна част от договора е погасителен план, приложен на стр. 65 по
делото, като анюитетните вноски са дължими до 30 число на всеки календарен
месец-чл.7, т.2 от договора.
Представен е погасителен план за периода месец октомври 2008г.-ноември
2009г., в който е посочен срок за погасяване на кредита 25 години на равни
месечни анюитетни вноски в размер на 2457,62лева, при годишен лихвен процент
10,98 %.
В обезпечение на договора и в съответствие с чл.8, т.1 от него в полза на
банката с нотариален акт №144 по нотариално дело №1166 / 2008г. на нотариус
Кремена Консулова, с район на действие БРС, е учредена договорна ипотека върху
81/235 кв.м. ид.ч. от УПИ III-7347 в кв.49 по плана на гр.
Бургас, ж.к. Възраждане, ул. Цар Калоян№15, ведно с апартамент на втори жилищен
етаж от построената в имота масивна жилищна сграда-собственост на солидарния
длъжник В.К..
Страните са постигнали съгласие кредитополучателят да заплаща лихви съгласно
раздел III, чл. 9 от общите условия на
банката в посочените по-горе размери в договора. В общите условия базовият
лихвен процент се определя по правилата на едномесечния Sofibor, който е равен на индекса, публикуван на страницата Sofibor на Reuters в 11 часа българско време, два
работни дни преди първия работен ден на месеца и се прилага от първия работен
ден на месеца до деня, предхождащ работния ден на следващия месец включително.
Лихвата за редовен дълг, определена в чл.4, т.1, б. „а“ и б. „б“ се
начислява и изплаща върху редовната главница по кредита за срока на действието
му съгласно чл.11, т.1.1 от договора.
При неиздължаване от кредитополучателя на погасителна вноска по кредита
съгласно падежа по погасителен план в срока по чл.7 и/или при предсрочна
изискуемост, целият размер на кредита с настъпил падеж /неиздължената
просрочена и изсикуема част от главницата/ се олихвява с лихва за просрочие по
чл.4, т.2 – чл. 11, т.1.2.
Съгласно чл. 11, т.1.3 от договора в случай на просрочие на лихва и/или
главница за срока на просрочието целият размер на кредита се олихвява и с
лихвата по чл.4, т.3.
Приложен е договор за залог върху вземания, произтичащи от наличности по
сметка от 09.10.2008г., по силата на който кредитополучателят Н.Д.Н. е учредил
в полза на кредитодателя първи по ред залог върху всичките си настоящи и бъдещи
вземания, произтичащи от наличности на банкови сметки при залогоприемателя.
С анекс №1 от 02.03.2010г. към договора за банков кредит ответниците са
признали, че дължат на кредитора общо 245 654,53 лева, от които
236 001,23лв. редовна главница, 579,08лв. просрочена и изсикуема част от
главницата, 148,08лв. начислена неизискуема лихва към датата на подписване на
анекса, 8718,14лв. просрочена и изикуема лихва, както и 100лева такса за
предоговаряне. Лихвеният процент съгласно чл.4 т.1 от анекса за гратисен период
02.03.2010г.-28.02.2011г. е определен в размер на 6 процента, като след
изтичане на гратисния период се
увеличава на 11,29 процента. При просрочие на изискуема вноска - анюитетна за
главница и/или лихва се начислява годишен лихвен процент в размер на 2
процента, при просрочие на лихва и или
за срока на просрочието целият размер на кредита, включващ редовен дълг по
главницата и неиздължената просрочена и изискуема част от нея, се олихвява с
лихва по чл. 4, т. 4 от анекса в размер на 5 процента.
С анекс №2 от 17.03.2011г. кредитополучателят и солидарните длъжници са признали размера на дълга в размер на
248 619,48 лева, определен е нов гратисен период
17.03.2011г.-29.02.2012г., през който лихвеният процент е 9,19 и след изтичане
на гратисния период се увеличава на 11,29. В случай на просрочие на изискуема вноска -
анюитетна за главница и/или лихва се начислява годишен лихвен процент в размер
на 13,290, при просрочие на лихва и /или
за срока на просрочието целият размер на кредита се олихвява с лихва по чл.4, т.4
от анекса в размер на 5 процента.
С анекс №3 от 05.08.2013г. ответниците са признали размер на дълга
208 000 лева, определен е годишен лихвен процент в размер на 11,29 %,
формиран от базовия лихвен процент, възлизащ при подписване на третия анекс на
1,190 и надбавка към него в размер на 10 процента. В случай на просрочие на изискуема вноска - анюитетна за главница и/или лихва съгласно чл.11,
т.1.2 вр. т.4 б от анекс №3 се
начислява годишен лихвен процент върху редовния дълг, приложим за съответния
лихвен период в размер на 13,29 % при подписване на анекса, който включва променлив
базов лихвен процент - ценова рискова премия в размер на 9,190 процента при
подписване на анекса и фиксирана надбавка към базовия лихвен процент в размер
на 10,10 процента, съответно се начислява годишен лихвен процент в размер на
23,29 процента при подписването на анекса.
С анекс №4 от 08.08.2017г. страните са се съгласили да бъде променена
сметката за погасяване на кредита.
Поради неплащане в договорените срокове на дължимите суми по кредита,
представляващи вноски за договорна лихва в общ размер на 10 737,30лева с
падежи 30.11.2018г.-30.12.2018г., 30.01.2019г., 28.02.2019г., 28.03.2019г.,
28.04.2019г., 28.05.2019г. и 01.06.2019г., както и вноски за главница в общ размер на 2812,14лева
с падежи 30.12.2018г., 30.01.2019г.,
28.02.2019г., 28.03.2019г., 28.04.2019г. и 28.05.2019г., банката е обявила
цялото остатъчно задължение по кредита, възлизащо на 186 564,47лева
главница и 14 292,12лева договора лихва, за предсрочно изискуемо. Поканите
за доброволно изпълнение, съдържащи изявление на ищеца, че при неизпълнение ще
счита кредита за предсрочно изискуем, са връчени на първия ответник на
03.09.2019г., а на останалите ответници на 02.09.2019г.
Установява се по делото, видно от изслушаното по делото заключение по
назначената съдебно-икономическа експертиза на вещото лице Д., неоспорено от
страните, че предоставената в кредит главница от 240 000лева е постъпила
на 14.10.2008г. по сметката на кредитополучателя с основание „усвояване на
кредита“. От кредитополучателя и от солидарните длъжници не са погасени вноски
за главница и договорна лихва с дати на падежи 30.11.2018г.-30.05.2019г. в общ
размер на 13 549,44лева. Към главниците са капитализирани лихви и такси,
установени като неизплатени с анекс №1 от 02.03.2010г. и анекс №2 от
17.03.2011г., в т.ч. 8866,22лв. лихви по анекс №1 и 100лв. такса предоговаряне
и 3072,95лв. лихви по анекс №2. При обявена предсрочна изискуемост на 01.06.2019г.
към датата на предявяване на исковата молба остава непогасена главница в размер
на 186 564,47лева, както и неплатени договорни лихви в общ размер на сумата
от 33 956,60 лева, представляваща договорна лихва за периода
30.11.2018г.-13.12.2019г., както следва: 10 737,30 лв. лихва върху редовна главница,
20 317,20лв. лихва върху просрочена главница и 2902,10лв. наказателна
лихва при просрочие. Вещото лице е изготвило вариант на заключението, по който след като е
съобразило извършените плащания е изчислило съгласно първоначалния договор
размера на главницата за остатъка от действие на договора по вноски с падежи
30.08.2018г.-30.09.2033г. в размер на 208 350,99лева, ведно с договорната лихва до настъпване на предсрочната
изискуемост в размер на 18 211,33лв. по вноски с падежи за периода
30.08.2018г.-30.05.2019г.
БОС съобрази, че физическото
лице - кредитополучател Н.Д.Н. и регистрирания от
същото едноличен търговец ЕТ Арарат Н.Н.,
поел солидарно задължение по процесния договор за кредит, не
представляват различни правни
субекти. Регистрацията на
едноличен търговец по смисъла на чл. 56 и
следващите от ТЗ
единствено ползва физическото лице, осъществяващо търговска дейност по занятие,
за нуждите на водене делата му по търговски начин, като формално отграничава
имуществото му от това на физическото лице, с оглед оперативно обслужване на
търговската му дейност и правоотношенията с контрахенти, в които встъпва при
осъществяване на същата, както и правоотношенията му с фиска. Имуществото на
едноличния търговец е
неразделна част от имуществото на физическото лице и независимо от формалното
им отграничаване същият отговаря с
едно и също имущество както за задълженията
си, възникнали от сделки и действия като търговец, така и за задълженията си по
имуществени отношения, в които влиза в частния си живот. С оглед на това поради липсата на основание е нищожна
уговорката, с която ЕТ Арарат Н.Н. е поел солидарно задължение за погасяване на
задълженията на Н.Д.Н. по договора за кредит и последващите анекси към него.
Нормите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на
клаузи в потребителски договор, са повелителни и за тяхното приложение съдът следи служебно. Преценката на
неравноправния характер на дадена договорна клауза трябва да се направи от националния съд към момента на
сключване на договора при отчитане на всички обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е могъл да знае към този момент и които са от естество да
се отразят на по-нататъшното изпълнение на договора, тъй като договорната клауза може да е носител на неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на изпълнение на
договора.
Съгласно разпоредбата на § 13, т. 1 от ПЗР на ЗЗП
"потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон
действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, а според
т. 2 "търговец" е всяко физическо или юридическо лице, което продава
или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с
потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния
или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за
негова сметка.
В решение по
дело С-110/14 на СЕС е направено тълкуване на понятието „потребител“, като се приеме, че е обективно и не зависи от знанията, които
съответното лице може да има, или от информацията, с която то действително
разполага. В § 2, б. „б“ от Директива 93/13 е посочено, че това понятие
трябва да се преценява
по функционален критерий, в това число дали разглежданото договорно
отношение се вписва в рамките на дейности, външни за упражняването на дадена
професия. Преценката е конкретна и се извършва с оглед всички обстоятелства и
доказателства по делото - клаузите на
договора, естеството на представляващата предмет на договора стока или услуга,
за да се установи целта на придобиването или съответно на получаването й. Физическо лице, което
сключва договор за кредит с банка, в който не се уточнява предназначението на
кредита, може да се счита „потребител“ по смисъла на тази разпоредба, когато няма данни договорът да е свързан с неговата търговска или професионална дейност.
Съдът намира, че от ищеца не се доказва продоставеният
ипотечен кредит на ответника – кредитополучател Н.Д.Н., действащ и като ЕТ Н.Д.Н., да
е предназначен за
извършване на търговската му
или професионалната му
дейност, поради което същият
има качеството на потребител по смисъла на §13
от ДР на ЗЗП. Така,
както се приема в решение по дело С-105/17 на СЕС преценката на съда не следва да се основава само на една индиция в посока, че лицето
притежава търговско качество. Нужно е ангажираните по делото доказателства до водят до несъмнен и категоричен извод,
че лицето е действало
в търговско качество. Тежестта за доказване на този факт е за ответната страна при условията на пълно и
главно доказване, каквото не е проведено по делото. Напротив от представените
общи условия от ищеца, в които са посочени финансираните цели с ипотечни
кредити, е видно, че такива кредити се отпускат предимно за финансиране жилищни
нужди на кредитополучателя и семейството му, за покупка на допълнителни имоти и
техния ремонт и обзавеждане, както и за рефинансиране на кредити с аналогични
параметри, предоставени на кредитополучателя от други банки.
Според решение по
дело C-74-15 на
СЕС по отношение на сключените договори за лично и за реално обезпечение на
главния дълг следва да
се преценява качеството на лицата поотделно, за да се направи преценка дали се ползват с
потребителска защита.
Безспорно качеството потребител
има и ответницата – солидарен и ипотекарен длъжник В.И.К..
При това положение
съдът дължи служебна преценка за наличието на неравностойни клаузи в договора
за банков кредит, общите условия към него и последващите анекси по отношение на
ответниците физически лица.
Съдът приема, че страните
са постигнали съгласие в договора за банков ипотечен
кредит размерът на годишния лихвен процент
да се формира от променлив
базов лихвен индекс и фиксирана надбавка от 4,036%. Спрямо базовия лихвен индекс се
прилага едномесечния Sofibor, равен на индекса, публикуван на страницата Sofibor
на Reuters в 11.00 часа българско време, два работни дни преди първия работен
ден от всеки месец и се прилага от първия работен ден на месеца до деня,
предхождащ първия работен ден на следващия месец. Съгласно чл. 9, т.4 от общите условия при всяко нарастване на
базовия лихвен индекс с повече от 0.5 процентни пункта спрямо действащия към
момента на промяната размер, банката променя годишния лихвен процент в същия
размер, като промяната влиза автоматично с публикуването на новата стойност и
без за това да е необходимо сключването на допълнително споразумение, като
банката може да промени размера на анюитетната вноска по нейна преценка и в
интерес на кредитора, включително и към момент, различен от промяната на
лихвения процент. При
нарастването на индекса
Sofibor с повече от 0.5%, се
увеличенава автоматично базовия лихвен
индекс и годишния лихвен
процент.
Според съдебната
практика на касационната инстанция – решение №95 от 13.09.2016г. по
т.д.№240/2015г. на ВКС, II ТО методът на изчисляване на съответния лихвен процент
трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща
вида, количествените изражения и относителната тежест на отделните компонентни-пазарни
индекси и/или индикатори.
Съобразявайки
горецитираната практика, съдът намира, че въпреки, че механизма
на увеличение на годишния лихвен процент е
определен ясно и разбираемо за
потребителя, в
случая липсва предвидена
реципрочна възможност за намаляване на годишния лихвен
процент при намаляване на неговите компонети.
Съгласно решение №98 от 25.07.2017 г. по т.д.
№535/2018 г. на I т.о. на ВКС, подписването на договор за банков кредит от потребителя не освобождава
банката от задължението да докаже, че намиращи се в договора клаузи, са били
индивидуално уговорени с него. Обратното би означавало да се изключи защитата
на потребителя при всички договори за кредит.
Неиндивидуално
уговорената клауза в общите
условия към договор за банков ипотечен кредит на физическо лице е нищожна на
основание чл.
146, ал. 1, вр. чл.
143, ал. 1 от ЗЗП,
в случая, когато клаузата предвижда, че посочената в договора цена на
финансовата услуга, при промяна на пазарните тенденции, може само да нараства,
но не и да намалява.
Предвид това
разпоредбата на чл. 9, т.4 от общите условияе е нищожна на основание чл.
146, ал. 1, вр. чл.
143, ал. 1 от ЗЗП. По същите
съображения като неравностойна и неиндивидуално уговорена е нищожна клаузата на
чл.11, т.2 от договора, с която кредитополучателят е дал съгласието си
кредиторът да променя едностранно размера на годишния лихвен процент при
условията на чл.9, т.4 от ОУ.
Ищецът не доказва ясни и разбираеми критерии, както и разписана методология за евентуалните промени на годишния лихвен
процент в общите си условия. Правото на ищеца едностранно да променя базовия лихвен
процент е
поставено в зависимост от ценови условия на кредитния пазар. Базовият лихвен процент /формиран
съгласно чл.9, т.2 от общите условия като сбор от съответния пазарния лихвен
индекс, определен в зависимост от валутата на кредита и периода на олихвяване
на премията/, когато не е
съответствал на ценовите
условия е бил определян с решения на
УС, с които е добавян допълнителен елемент „премия“. Касае се за неравностойна клауза, която
не предоставя възможност на
кредитополучателя и на
солидарните длъжници към сключване на договора да преценят каква
е цената на финансовата услуга, както и въз основа на какви критерии и при
какви обстоятелства ще се считат за изменени ценовите условия.
Видно
от приложения лихвен лист на стр. 18 по
делото ищецът едностранно е увеличил размера на премията с решение на
управителния си съвет или друг оторизиран орган, считано от месец март 2019г.,
като от 4,036% надбавката се покачва на 6,036 %. при непроменен праг на промяна на действащия
БЛП 0,5%.
Не се установява наличието на ясни и разбираеми критерии за евентуалните промени на годишния лихвен
процент и при сключването на
анексите. Допълнителните споразумения, в които посочените пороци са възпроизведени, представляват спогодба върху
непозволен от закона договор на основание чл.366 от ЗЗД. Клаузите относно
размера на възнаградителните лихви от допълнителните споразумения са нищожни,
както и относно начисляването на увеличения лихвен процент върху лихвата от
стария дълг, включена в капитализираната главница. Уговорката в допълнителните споразумения към договора за кредит за преструктуриране на кредитно
задължение по Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковете
експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск
чрез прибавяне на просрочените задължения за лихви и такси към размера на
редовната главница представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3, който е допустим само между търговци на основание
чл.294, ал.1 ТЗ.
Нищожността
на допълнителните споразумения има за последица прилагане в отношенията между страните на
първоначалния договор, който може да бъде изпълняван без неравноправните клаузи.
Съгласно т.2 от
ТР№3/2017г. на ОСГТК на ВКС размерът
на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит
следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по
договора главница
и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата
на плащането, като не се дължи договорна
лихва след настъпване на предсрочната изискуемост.
При горните мотиви се налага извода, че ответниците Н.Д.Н. и В.И.К. дължат
на ищеца вземанията по вариант трети от заключението на вещото лице Д. съгласно
погасителния план по първоначалния договор. Вещото лице е изчислило размера на
непогасената главница, след като е съобразило извършените частични погашения на
дълга в размер на 208 350,99лева, както и на възнаградителни лихви по първоначалния договор до настъпване на
продсрочната изискуемост в размер на 18 211,23 лева. Лихвата върху
редовната главница по последния анекс е в размер на 10 737лева, при
действието на по-нисък лихвен процент съгласно анакса, който е по-благоприятен
за ответниците от първоначалния договор, като е била начислена от ищеца до
01.06.2019г.
С оглед на това по отношение на солидарните длъжници Н.Д.Н. и В.И.К. съдът
счете искът за главница в размер от 186 564,47 лв., така както е
претендиран от ищеца, за основателен. Искът за възнаградителна лихва /лихва
върху редовна главница/ е изцяло основателен в претендирания размер
10 737лева за периода 30.11.2008г.-01.06.2019г.
След настъпване на предсрочната изискуемост на 02.09.2019г. срокът на договора е
изтекъл и след този момент не се дължат наказателни лихви, а единствено законната
лихва за забава по чл.86 от ЗЗД. От ищеца не са ангажирани доказателства за размера за
дължимия период 30.11.2018г.-02.09.2019г., като определен от съда по реда на чл. 162 от ГПК същият
възлиза на 9649,96 лева лихва върху просрочена главница. Наказателната лихва за
просрочие същата е начислена от банката за периода 31.08.2015г.-03.01.2017г. преди
настъпване на предсрочната изискуемост и възлиза в размер на 2902,10лв.
При горните мотиви искът за лихва върху просрочена главница е основателен
до размера от 9649,96 лева за периода 30.12.2018г.-02.09.2019г., като за
горницата над посочения размер до претендирания размер от 20 317,20 лева е
неоснователен и следва да се отхвърли. Искът за назазателна лихва е изцяло
основателен в предявения размер от 2902,10лв. за периода
31.08.2015г.-03.01.2017г.
По отношение на ответника - солидарен длъжник Арарат пропърти ЕООД, чийто управител и едноличен собственик
на капитала е Н.Д.Н., считано от 16.09.2008г. и към сключване на договора за
кредит, съдът счете, че неговата отговорност е самостоятелна и не е акцесорна
на отговорността на кредитополучателя.
Като юридическо лице Арарат пропърти ЕООД не попада под обхвата на законовата дефиниция на понятието
„потребител“. Видно от договора за банков кредит, както и от анексите към него търговското
дружество се е задължило спрямо
кредитора в качеството на солидарен длъжник, а не на поръчител, поради което не може да се ползва от
разпоредбата на чл. 139, изр.2 от ЗЗД.
По
своята същност пасивната солидарност е вид лично обезпечение, като обстоятелството, че кредиторът може да се обърне срещу повече от един
длъжник за една и съща престация, намалява риска от неплатежоспособността на
някой от тях и гарантира кредитора, че интересът му ще бъде охранен. Съгласно чл.122, ал.3 от ЗЗД солидарният длъжник не може
да противопоставя личните възражения на своите съдлъжници.
В приетото по делото заключение на вещото лице Д. по съдебно-икономическата
експертиза, неоспорено от страните, е определило по вариант№ 1 от заключението размера
на непогасената главница към изготвяне
на заключението на 186 564,47лв., както и договорни лихви в размер на
33 956,60лв. за периода 30.11.2018г.-13.12.2019г., от които 10 737,30
лв. лихва върху редовна главница, 20 317,20лв. лихва върху просрочена
главница и 2902,10лв. наказателна лихва при просрочие.
При горните мотиви съдът приема, че ответното дружество следва да заплати
на ищеца сумата от 186 564,47лв. главница, 10 737,30 лева лихва върху редовна главница, 9
646,96лева лихва върху просрочена главница и 2902,10 лева наказателна лихви,
като за горницата над посочения размер до предявения размер искът за лихва
върху просрочена главница, начислена след обявяване на предсрочната
изискуемост, следва да се отхвърли.
При този изход от спора в полза на ищеца, съразмерно на уважената част от
исковете, следва да бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни
разноски в размер на 15 844 лева. Съразмерно на отхвърлената част от исковете в
полза на ответниците следва да се присъдят разноски в размер на 102 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Н.Д.Н., ЕГН **********, с адрес ***,
лично и в търговското му качество на ЕТ Арарат – Н.Н., ЕИК *********, със
седалище гр. Айтос, ул. Христо Ботев №12, В.И.К., ЕГН **********, с адрес *** и
Арарат Пропърти ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Бургас, ул.
Александровска №50, ет.2, да заплатят солидарно на Уни Кредит Булбанк АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, район Възраждане, площад Света Неделя №7,
сумата от 186 564,47 лева /сто
осемдесет и шест хиляди петстотин шестдесет и четири лева и четиридесет и седем
стотинки/, представляваща главница по
сключен договор за банков ипотечен кредит за покупка на недвижим имот №500 от
09.10.2008г., сумата от 10 737,30 лева /десет хиляди седемстотин тридесет и
седем лева и тридесет стотинки/,
представляваща възнаградителна лихва /лихва върху редовна главница/ за периода
30.11.2018г.-01.06.2019г., сумата от 9 646,96
лева /девет хиляди шестстотин четиридесет и шест лева и деветдесет и шест
стотинки/, представляваща лихва върху просрочена главница за периода
30.12.2018г.-02.09.2019г., както и сумата от
2902,10 лева /две хиляди деветстотин и два лева и десет стотинки/, представляваща
наказателна лихва за периода 31.08.2015г.-03.01.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на исковата молба - 13.12.2019г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за
солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца лихва върху просрочена главница за горницата
над уважения до предявения размер от 20 317,20 лева за периода
02.09.2019г.-13.12.2019г.
ОСЪЖДА Н.Д.Н., ЕГН **********,
с адрес ***, лично и в търговското му качество на ЕТ Арарат – Н.Н., ЕИК *********,
със седалище гр. Айтос, ул. Христо Ботев №12, В.И.К., ЕГН **********, с адрес ***
и Арарат Пропърти ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Бургас, ул.
Александровска №50, ет.2, да заплатят на Уни Кредит Булбанк АД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, район Възраждане, площад Света Неделя №7, сумата от 15
844 лева, представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Уни Кредит
Булбанк АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, район Възраждане, площад
Света Неделя №7 да заплати на Н.Д.Н., ЕГН **********, с адрес ***, лично и в
търговското му качество на ЕТ Арарат – Н.Н., ЕИК *********, със седалище гр.
Айтос, ул. Христо Ботев №12, В.И.К., ЕГН **********, с адрес *** и Арарат
Пропърти ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Бургас, ул. Александровска №50,
ет.2, сумата от 102 лева, представляваща направени по делото съдебно-деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: