Решение по дело №356/2020 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 септември 2020 г.
Съдия: Ивайло Емилов Иванов
Дело: 20207160700356
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 3 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 414

 

Гр. Перник, 30.09.2020 година.

 

Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание проведено на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

                                                                                                СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

 

при съдебния секретар  и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов касационно административно дело № 356 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 14, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).  

Образувано е по касационна жалба на Общинска служба по земеделие (ОСЗ) – К. против съдебно решение № 175 от 19.12.2019 година, постановено по административно дело № 3 по описа за 2019 година на Районен съд Радомир.

С обжалваното решение е прогласена нищожността на решение, обективирано в протокол № 16/20.08.2019 година на ОСЗ К., постановено по преписка с вх. № 838/24.01.1992 година при Поземлена комисия (ПК) К., като преписката е изпратена за ново произнасяне на ОЗС К., както и ОСЗ К. е осъдена да заплати в полза на жалбоподателя сумата в размер на 500.00 (петстотин) лева, представляваща разноски по делото за заплатен адвокатски хонорар.   

Касаторът счита, че решение № 175 от 19.12.2019 година, постановено по административно дело № 3/2019 година по описа на районния съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Поддържа се становище, че процесното решение е постановено от предвидения в чл. 60а от Правилника за прилагане на ЗПЗЗ (ППЗСПЗЗ) състав на ОДЗ К., и при изисквания кворум. Пледира се, че оспореният административен акт е мотивиран, както и че същият не е нищожен, тъй като е издаден в изпълнение на съдебно решение № 182/02.01.2019 година, постановено по административно дело № 2 по описа на Районен съд Радомир. По отношение на разноските твърди, че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно, както и се твърди, че са присъдени в завишен размер. Моли съда да отмени изцяло решението на Районен съд Радомир.

В проведеното съдебно заседание на 16.09.2020 година, касаторът ОСЗ К., редовно призован, не изпраща процесуален представител.

В проведеното съдебно заседание на 16.09.2020 година, ответниците Д.А.М., А.Л.Г. и М.Л.М., не се явяват и не се представляват. В писмена молба с вх. № 2693/16.09.2020 година, чрез пълномощника им адвокат В.М. *** моли съда да остави в сила решението на районния съд, както и да присъди съдебни разноски за адвокатски хонорар в минимален размер по реда на чл. 38, ал. 2, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

В проведеното съдебно заседание на 16.09.2020 година, заинтересованата страна Л.А.М., редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

В проведеното съдебно заседание на 16.09.2020 година представителя на Окръжна прокуратура Перник, прави заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на районния съд да се остави в сила, като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, намира следното:

По допустимостта:

Жалбата срещу решение № 175 от 19.12.2019 година, постановено по АД № 3 по описа на Районен съд Радомир и жалбата срещу определение № 42 от 29.01.2020 година за допълването на решение № 175 от 19.12.2019 година, постановено по АД № 3 по описа на Районен съд Радомир, са процесуално допустими за разглеждане, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, от страна по делото пред първата съдебна инстанция, за която актовете са е неблагоприятни, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове.

По основателността:

Разгледани по същество са неоснователни.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид доводите на страните, представените за установяване на касационните основания доказателства и данните по делото, намира следното:

Производството пред районния съд е образувано по жалба срещу решение, обективирано в протокол № 16 от 20.08.2019 година на ОСЗ К., с което е отказано да се признае право на възстановяване на собствеността върху 15 (петнадесет) недвижими имота в землището на с. Е., община К. по план за земеразделяне на наследниците на А.М.Д..

Производството по издаване на оспорения пред районния съд акт е започнало по заявление вх. № 838/24.01.1992 година, депозирано пред ПК К. от Л.А.М., като наследник на А.М.Д., за възстановяване на собствеността върху петнадесет земеделски имота в землището на с. Е., община К.. С решение, обективирано в протокол № 16/20.10.1992 година на ПК К., на наследниците на А.М.Д. е признато и определено за възстановяване с план за земеразделяне, правото на собственост върху всички имоти, предмет на заявлението.

На 04.12.2017 година, във връзка с подадено заявление от 25.07.2017 година от Л.А.М. и във връзка с решение                                      № 16/20.10.1992 година на ПК К., началникът на ОСЗ К., е поискал от Общински съвет (ОбС) К., предоставяне на наследниците на А.М.Д., бивш жител ***, на имоти, придобити от общината по реда на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗСПЗЗ. С решение № 252/19.12.2017 година на ОбС К., обективирано в протокол № 28 от редовно заседание на ОбС К., проведено на 19.12.2017 година, е дадено разрешение на наследниците на А.М.Д. да бъдат предоставени на имоти от общинския поземлен фонд, находящи се в землището на с. Е., община К., област Перник, подробно индивидуализирани в решението. Съгласно протокол № 9 от 06.02.2018 година на ОСЗ К., комисия, включваща в състава си началника на ОСЗ К., двама старши експерти от ОСЗ К. и главен експерт в ОДЗ Перник, е постановила отказ по преписка № 838/24.01.1992 година, образувана по заявлението, подадено от Л.А.М.. Така постановеният отказ е бил прогласен за нищожен с влязло в сила решение № 182/02.01.2019 година по административно дело № 2/2018 година по описа на Районен съд Радомир, а преписката е върната за ново произнасяне.

С решение, обективирано в протокол № 16/20.08.2019 година на ОСЗ – К., постановено по преписка с вх. № 838/24.01.1992 година при ПК К., на наследниците на А.М.Д. е отказано признаването на правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне върху недвижимите имоти в землището на с. К., предмет на заявление № 838/24.01.1992 година. Това решение на ОЗС К. е обжалвано пред Районен съд Радомир, който с решение № 175 от 19.12.2019 година, постановено по административно дело № 3 по описа за 2019 година на Районен съд Радомир, е прогласил нищожността на обжалвания административен акт, а преписката е изпратена за ново произнасяне на ОЗС К..

За да постанови този резултат районният съд, след анализ и преценка на приобщените по делото доказателства, е приел от правна страна на първо място, че обжалваното решение на ОСЗ К., като индивидуален административен акт, е подписано от комисия в състав, несъобразен с разпоредбата на чл. 60а от ППЗСПЗЗ, тъй като по делото не е представена като доказателство заповед на директора на ОДЗ Перник, за определяне състава на служителите (колективен орган), които да подписват решенията по ЗСПЗЗ.

На следващо място, е прието с решението, че обжалваният административен акт е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не е мотивиран – липсват фактически и правни основания за издаването му.

На трето място, е прието с обжалвания съдебен акт, че недопустимо и незаконосъобразно ОЗС К., отново се е произнесла по отношение на правото на собственост върху имотите, предмет на заявлението                                      № 838/24.01.1992 година, анализирайки повторно доказателствената сила на приложените доказателства, респективно липсата на такива, въпреки наличието на влязъл в сила индивидуален административен акт – решение, обективирано в протокол от 20.10.1992 година, ползващ се със съответния стабилитет, без ОСЗ К. да може сама да го отменя или изменя извън предвидените в закона случаи. (при условията и в срокове по чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ). Това повторно, според районния съд, произнасяне, по отношение правото на собственост върху имотите и по приложените доказателства, респективно липсата на такива, също е обосновало извод за нищожността на решение, обективирано в протокол  № 16/20.08.2019 година на ОСЗ К., постановено по преписка с вх. № 838/24.01.1992 година при ПК К.. С Определение № 42 от 29.01.2020 година на Районен съд Радомир, решение № 175 от 19.12.2019 година, постановено по АД № 3 по описа на Районен съд Радомир е допълнено в частта му за разноските, като ОСЗ К. е осъдена да заплати на жалбоподателя Л.А.М. сума в размер на 500.00 (петстотин) лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

По касационната жалба срещу Решение № 175 от 19.12.2019 година, постановено по административно дело № 3 по описа за 2019 година на Районен съд Радомир:

Решението е правилно, макар касационният състав да не споделя в цялост мотивите, обосновали постановяването на обжалвания съдебен акт.

На първо място, основателно е възражението в касационната жалба срещу изводите на районния съд, че процесното решение, обективирано в протокол № 16/20.08.2019 година на ОСЗ К., постановено по преписка с вх.                      № 838/24.01.1992 година при ПК К., е постановено некомпетентен орган.

Съгласно разпоредбата на чл. 60а от ППЗСПЗЗ общинските служби по земеделие във връзка с възстановяването на собствеността и обезщетяване на собствениците по реда на ЗСПЗЗ се подписват от началника на общинската служба по земеделие, от служители, определени от директора на областната дирекция „Земеделие“, и от длъжностни лица, определени от министъра на земеделието, храните и горите. Процесното решение на ОСЗ К., е подписано от началник на ОСЗ З.Н., и членове: Б.А., Л.Г. С.Г.. Установява се от Заповед № РД-298/24.10.2018 година на директора на ОДЗ Перник, представена като доказателство за установяване на касационните основания, че определени да подписват решенията на ОСЗ К., във връзка с възстановяване на собствеността и обезщетяване на собствениците по реда на ЗСПЗЗ са освен началника на ОСЗ К. (комуто това право е делегирано директно от закона), са също – старши експерт в ОСЗ К., и Б.Ф.А.– старши експерт в ОСЗ К.. Установява се от Заповед № РД-09-261/12.03.2018 година на министъра на земеделието храните и горите, р. I, т. 41, че третият член на комисията, С.Л.Г.– главен експерт в ОДЗ Перник е сред длъжностните лица, определени да подписват решенията на ОСЗ във връзка с възстановяването на собствеността и обезщетяването на собствениците по реда на ЗСПЗЗ. При това положение в случая е безспорно, че компетентността за възстановяване на правото на собственост е на органа, издал процесното решение именно в посочения състав. Несъбрал доказателства относно компетентността на издалия оспорвания административен акт орган, районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение във връзка с дължимата служебно проверка за законосъобразност на акта на всички основания по чл. 146 от АПК, вкл. основанието по чл. 146, т. 1 от АПК – липса на компетентност, каквото императивно предвижда  разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК. Разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, на която се е позовал съдът в решението си, се отнася до разпределението на доказателствената тежест, но не може да бъде основание за отказ от страна на съда да събере, вкл. като изрично и служебно укаже на административния орган да представи доказателства за материалната си компетентност относно издадения административен акт.

Въпреки горните изводи не е налице основание за отмяна на решението на районния съд и връщане на делото за ново произнасяне от друг съдебен състав на Районен съд Радомир. Това е така, тъй като ОСЗ Перник, е постановила решение, което не е мотивирано, както фактическа, така и от правна страна, като освен това актът (а видно от приложената по делото административна преписка и производството въобще по заявление вх. № 838/24.01.1002 година) не кореспондира адекватно и коректно на нито една от процедурите по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. В чл. 14, ал. 1 и 2 ЗСПЗЗ са посочени две категории решения, с които общинската служба по земеделие се произнася за възстановяване на собствеността. Разграничителен критерий е начинът за определяне на границите при възстановяването на имотите: стари (съществуващи или възстановими) граници, или нови такива. Актовете са решение за възстановяване на правото на собственост върху земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници или решение за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в нови реални граници с план за земеразделяне

Решение на ПК К., обективирано в протокол № 16/20.10.1992 година на ПК К., на наследниците на А.М.Д. е признато и определено за възстановяване с план за земеразделяне, правото на собственост върху всички имоти, предмет на заявлението. Решението е правно основано в разпоредбите на чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, и в протоколи                             № 12/09.04.1993 година по чл. 18г, по чл. 18д (без данни) и по чл. 18е (без данни) от ППЗСПЗЗ, неприложени по преписката. С това решение е признато и определено за възстановяване с план за земеразделяне правото на собственост върху 15 имота, предмет на заявлението с вх. № 838/24.01.1992 година, с мотиви „липса на документи за собственост“. Съгласно чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34 от 1992 г.) „в случаите, когато правото на собственост се възстановява с план за земеразделяне, общинската поземлена комисия в срока по ал. 1 постановява решение, с което определя размера и категориите земеделски земи, на които има право заявителят“. Това решение е влязло в законна сила по отношение начина на възстановяване на собствеността, а именно с план за земеразделяне.

С решението на ОСЗ К., предмет на съдебна проверка пред районния съд, в производство развило се повече от 25 години след подаване на заявлението за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, е постановен отказ да се признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне, с посочено идентично на влязлото в сила решение от 1992 година правно основание в чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, както и по чл. 18г, във връзка с чл. 18д и чл. 18е от ППЗСПЗЗ. Фактически решението отново е мотивирано с „липса на документи за собственост“. При това положение касационният състав споделя доводите в решението на районния съд, мотивирали извод за тежък порок на производството.

По преписката не се съдържат документи и данни производството, развило се във връзка със заявление вх. № 838/24.01.1992 година, в което е постановено и влязлото в сила решение на ПК К. от 1992 година (с което е признато правото на заявителя да възстанови собствеността върху заявените имоти в нови граници, с план за земеразделяне), да се основава, да кореспондира, с влязъл в сила план за земеразделяне на с. Е.. За пълнота на изложението, след справка съдът установи, че в ДВ, бр. 29 от 05.04.1994 година е публикувано обявление от Общинска поземлена комисия с. К., с което е съобщено, че е изработен проект на план за земеразделяне на землището на с. Е., община К..

Във връзка с горното от решението на ОСЗ и от преписката по неговото издаване не става ясно и в каква точно процедура се е произнесла ОСЗ К., независимо от посочените в акта правни основания, обосновали идентично и вече издадения и влязъл в сила административен акт. Отново е постановено решение по чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, при факт на влязло в сила такова решение, постановено през 1992 година. Законът дава възможност на ОСЗ да измени решението си, в случая такова – по чл. 14, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ, респ. чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Това обаче може да се случи само при условията и в сроковете по чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ, както правилно е посочил и районният съд. Няма данни по делото процесното решение да е резултат именно от проведена по реда на чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ процедура.

Същевременно по преписката са налице данни и за инициирана от ОСЗ К. пред кмета на Община К., респ. ОбС К., процедура по чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, за предоставяне на А.М.Д. (бивш жител ***) на имотите, описани в решение № 16/20.10.1992 година, придобити от Общината по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ (след влизане в сила на плана за земеразделяне). Във връзка с това заявление пред ОбС К. е проведена процедура по § 27, ал. 1, т. 1 от ПРЗ на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г., доп., бр. 61 от 2016 г., в сила от 5.08.2016 г.), която обаче е за предоставяне на земи от общинския поземлен фонд, при установени граници на поземлените имоти, за които е издадено решение на ОЗС за признаване правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници. Такова решение – по чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ, респ. чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, по отношение наследниците на А.М.Д. и имотите, предмет на заявлението, не е постановявано. Постановеното решение е такова, по чл. 14, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ, респ. чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ ОСЗ се произнася с решение по възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в нови реални граници с план за земеразделяне. Съгласно чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ в случаите, когато правото на собственост се възстановява в нови граници с план за земеразделяне, ОСЗ постановява решение, с което определя размера, категориите и ако е известна местността, в която са се намирали земеделските земи. Това решение е елемент от процедурата за възстановяване на имоти с план за земеразделяне, но не я финализира. Със същото не се възстановява право на собственост, а само се признава правото на възстановяването му в нови граници с план за земеразделяне. Това решение не е основание за провеждане на процедура по § 27, ал. 1, т. 1 от ПРЗ на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г., доп., бр. 61 от 2016 г., в сила от 5.08.2016 г.) Това решение служи в процедурата по изработване на плана за земеразделяне и има за цел индивидуализиране на поземлените имоти, върху които с окончателното решение – това по чл. 27 от ППЗСПЗЗ, се признават правата на собственика. Съгласно чл. 27 от ППЗСПЗЗ, на основание влезлия в сила план за земеразделяне ОСЗ постановява решение за възстановяване правото на собственост, в което описва размера и категорията на имота, неговото местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността, с посочване на основанията за  тях.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че решение № 175 от 19.12.2019 година, постановено по административно дело № 3 по описа за 2019 година на Районен съд Радомир, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

По жалбата срещу Определение № 42 от 29.01.2020 година на Районен съд Радомир, за допълване на решение № 175 от 19.12.2019 година.

Определението е правилно.

С обжалваното определение съдът е уважил молбата на жалбоподателя по административно дело№ 3/2019 година по описа на Районен съд Радомир, за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В постановеният съдебен акт съдът е пропуснал да се произнесе по своевременно направеното искане (с жалбата и преди приключване на устните състезания по делото) за присъждане на разноски, с приложен списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, съгласно който по делото са сторени съдебни разноски за един адвокат в размер на 500.00 (петстотин) лева, във вид на заплатено адвокатско възнаграждение.

В жалбата за първи път се излагат доводи за присъдени в завишен размер разноски, както несъответни на реално доказаните, така и на фактическата и правна сложност на делото.

Доводите се преценяват като възражение за прекомерност на присъдените на жалбоподателя разноски за адвокатски хонорар – искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, за присъждане на по – нисък размер на разноските, представляващи възнаграждение за адвокат.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, съдът може по искане на насрещната страна, да намали заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, ако то не съответства на фактическата и правна сложност на делото.

Искането е преклудирано. Същото е следвало да бъде направено, писмено или устно, пред районния съд, но до приключване на устните състезания по делото, при положение че искането за присъждане на разноски също е направено до този момент. От доказателствата по делото е видно, че до приключване на последното заседание пред районния съд не е направено възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради това и при произнасянето си районният съд е присъдил разноски в пълния претендиран размер, съгласно представен по делото списък по чл. 80 от ГПК. Направено едва с жалбата срещу допълващото решението определение, искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските поради прекомерност адвокатското възнаграждение, се явява неоснователно.  

Относно разноските:

Претендира се възнаграждение за адвокат, поискано по реда на чл. 38, ал. 2, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. От представените договори за правна защита и съдействие е видно, че в тях, със всеки от ответниците, е уговорено предоставянето на безплатна помощ в условията на   чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Удостоверените в него изявления за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза (виж определение № 575 от 14.01.2020 година, постановено по адм. дело № 2471/2019 година по описа на ВАС). Поискано е възнаграждение в минимален размер, съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА.

При този изход на делото налице е положителната предпоставка по чл. 38, ал. 2 от ЗА за осъждане на ответника по делото да заплати на адвоката на жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Същото, на основание с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, се определя в общ размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева или по 500 (петстотин) лева за всеки от тримата ответници на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 175 от 19.12.2019 година, постановено по административно дело № 3 по описа за 2019 година на Районен съд – Радомир, както и определение № 42 от 29.01.2020 година за допълване на решението, постановено по административно дело № 3 по описа за 2019 година на Районен съд Радомир.

ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие К., да заплати на адвокат В.М. ***, адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

 

 

ЧЛЕНОВЕ:/п/

 

 

                  /п/