Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 414
Гр. Перник, 30.09.2020 година.
Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание
проведено на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при
съдебния секретар и с участието на
прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа
докладваното от съдия Ивайло Иванов касационно административно дело № 356 по
описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 14, ал. 3 от Закона
за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).
Образувано е по касационна жалба на Общинска служба по
земеделие (ОСЗ) – К. против съдебно решение № 175 от 19.12.2019 година,
постановено по административно дело № 3 по описа за 2019 година на Районен съд
Радомир.
С обжалваното решение е прогласена нищожността на
решение, обективирано в протокол № 16/20.08.2019 година на ОСЗ К., постановено
по преписка с вх. № 838/24.01.1992 година при Поземлена комисия (ПК) К., като
преписката е изпратена за ново произнасяне на ОЗС К., както и ОСЗ К. е осъдена да
заплати в полза на жалбоподателя сумата в размер на 500.00 (петстотин) лева,
представляваща разноски по делото за заплатен адвокатски хонорар.
Касаторът счита, че решение № 175 от 19.12.2019 година,
постановено по административно дело № 3/2019 година по описа на районния съд е
постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необосновано. Поддържа се становище, че процесното
решение е постановено от предвидения в чл. 60а от Правилника за прилагане на
ЗПЗЗ (ППЗСПЗЗ) състав на ОДЗ К., и при изисквания кворум. Пледира се, че
оспореният административен акт е мотивиран, както и че същият не е нищожен, тъй
като е издаден в изпълнение на съдебно решение № 182/02.01.2019 година,
постановено по административно дело № 2 по описа на Районен съд Радомир. По
отношение на разноските твърди, че постановеното определение е неправилно и
незаконосъобразно, както и се твърди, че са присъдени в завишен размер. Моли
съда да отмени изцяло решението на Районен съд Радомир.
В проведеното съдебно заседание на 16.09.2020 година,
касаторът ОСЗ К., редовно призован, не изпраща процесуален представител.
В проведеното съдебно заседание на 16.09.2020 година,
ответниците Д.А.М., А.Л.Г. и М.Л.М., не се явяват и не се представляват. В
писмена молба с вх. № 2693/16.09.2020 година, чрез пълномощника им адвокат В.М.
*** моли съда да остави в сила решението на районния съд, както и да присъди съдебни
разноски за адвокатски хонорар в минимален размер по реда на чл. 38, ал. 2, във
връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
В проведеното съдебно заседание на 16.09.2020 година,
заинтересованата страна Л.А.М., редовно призован, не се явява и не изпраща
процесуален представител.
В проведеното съдебно заседание на 16.09.2020 година представителя
на Окръжна прокуратура Перник, прави заключение за неоснователност на касационната
жалба. Предлага решението на районния съд да се остави в сила, като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав,
намира следното:
По допустимостта:
Жалбата срещу решение № 175 от 19.12.2019 година,
постановено по АД № 3 по описа на Районен съд Радомир и жалбата срещу
определение № 42 от 29.01.2020 година за допълването на решение № 175 от 19.12.2019
година, постановено по АД № 3 по описа на Районен съд Радомир, са процесуално
допустими за разглеждане, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и във
вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, от страна по делото
пред първата съдебна инстанция, за която актовете са е неблагоприятни, срещу
подлежащи на обжалване съдебни актове.
По основателността:
Разгледани по същество са неоснователни.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид доводите
на страните, представените за установяване на касационните основания
доказателства и данните по делото, намира следното:
Производството пред районния съд е образувано по жалба
срещу решение, обективирано в протокол № 16 от 20.08.2019 година на ОСЗ К., с
което е отказано да се признае право на възстановяване на собствеността върху 15
(петнадесет) недвижими имота в землището на с. Е., община К. по план за
земеразделяне на наследниците на А.М.Д..
Производството по издаване на оспорения пред районния
съд акт е започнало по заявление вх. № 838/24.01.1992 година, депозирано пред
ПК К. от Л.А.М., като наследник на А.М.Д., за възстановяване на собствеността
върху петнадесет земеделски имота в землището на с. Е., община К.. С решение,
обективирано в протокол № 16/20.10.1992 година на ПК К., на наследниците на А.М.Д.
е признато и определено за възстановяване с план за земеразделяне, правото на
собственост върху всички имоти, предмет на заявлението.
На 04.12.2017 година, във връзка с подадено заявление
от 25.07.2017 година от Л.А.М. и във връзка с решение №
16/20.10.1992 година на ПК К., началникът на ОСЗ К., е поискал от Общински
съвет (ОбС) К., предоставяне на наследниците на А.М.Д., бивш жител ***, на имоти,
придобити от общината по реда на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗСПЗЗ. С решение №
252/19.12.2017 година на ОбС К., обективирано в протокол № 28 от редовно
заседание на ОбС К., проведено на 19.12.2017 година, е дадено разрешение на наследниците
на А.М.Д. да бъдат предоставени на имоти от общинския поземлен фонд, находящи
се в землището на с. Е., община К., област Перник, подробно индивидуализирани в
решението. Съгласно протокол № 9 от 06.02.2018 година на ОСЗ К., комисия,
включваща в състава си началника на ОСЗ К., двама старши експерти от ОСЗ К. и
главен експерт в ОДЗ Перник, е постановила отказ по преписка № 838/24.01.1992
година, образувана по заявлението, подадено от Л.А.М.. Така постановеният отказ
е бил прогласен за нищожен с влязло в сила решение № 182/02.01.2019 година по
административно дело № 2/2018 година по описа на Районен съд Радомир, а
преписката е върната за ново произнасяне.
С решение, обективирано в протокол № 16/20.08.2019
година на ОСЗ – К., постановено по преписка с вх. № 838/24.01.1992 година при
ПК К., на наследниците на А.М.Д. е отказано признаването на правото на
възстановяване на собствеността с план за земеразделяне върху недвижимите имоти
в землището на с. К., предмет на заявление № 838/24.01.1992 година. Това
решение на ОЗС К. е обжалвано пред Районен съд Радомир, който с решение № 175
от 19.12.2019 година, постановено по административно дело № 3 по описа за 2019
година на Районен съд Радомир, е прогласил нищожността на обжалвания
административен акт, а преписката е изпратена за ново произнасяне на ОЗС К..
За да постанови този резултат районният съд, след
анализ и преценка на приобщените по делото доказателства, е приел от правна
страна на първо място, че обжалваното решение на ОСЗ К., като индивидуален административен
акт, е подписано от комисия в състав, несъобразен с разпоредбата на чл. 60а от
ППЗСПЗЗ, тъй като по делото не е представена като доказателство заповед на
директора на ОДЗ Перник, за определяне състава на служителите (колективен
орган), които да подписват решенията по ЗСПЗЗ.
На следващо място, е прието с решението, че
обжалваният административен акт е издаден в нарушение на
административнопроизводствените правила, тъй като не е мотивиран – липсват
фактически и правни основания за издаването му.
На трето място, е прието с обжалвания съдебен акт, че
недопустимо и незаконосъобразно ОЗС К., отново се е произнесла по отношение на
правото на собственост върху имотите, предмет на заявлението №
838/24.01.1992 година, анализирайки повторно доказателствената сила на
приложените доказателства, респективно липсата на такива, въпреки наличието на
влязъл в сила индивидуален административен акт – решение, обективирано в
протокол от 20.10.1992 година, ползващ се със съответния стабилитет, без ОСЗ К.
да може сама да го отменя или изменя извън предвидените в закона случаи. (при
условията и в срокове по чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ). Това повторно, според районния
съд, произнасяне, по отношение правото на собственост върху имотите и по
приложените доказателства, респективно липсата на такива, също е обосновало извод
за нищожността на решение, обективирано в протокол № 16/20.08.2019 година на ОСЗ К., постановено
по преписка с вх. № 838/24.01.1992 година при ПК К.. С Определение № 42 от
29.01.2020 година на Районен съд Радомир, решение № 175 от 19.12.2019 година,
постановено по АД № 3 по описа на Районен съд Радомир е допълнено в частта му
за разноските, като ОСЗ К. е осъдена да заплати на жалбоподателя Л.А.М. сума в
размер на 500.00 (петстотин) лева, представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
По касационната жалба срещу Решение № 175 от
19.12.2019 година, постановено по административно дело № 3 по описа за 2019
година на Районен съд Радомир:
Решението е правилно, макар касационният състав да не
споделя в цялост мотивите, обосновали постановяването на обжалвания съдебен акт.
На първо място, основателно е възражението в
касационната жалба срещу изводите на районния съд, че процесното решение,
обективирано в протокол № 16/20.08.2019 година на ОСЗ К., постановено по
преписка с вх. №
838/24.01.1992 година при ПК К., е постановено некомпетентен орган.
Съгласно разпоредбата на чл. 60а от ППЗСПЗЗ общинските
служби по земеделие във връзка с възстановяването на собствеността и
обезщетяване на собствениците по реда на ЗСПЗЗ се подписват от началника на
общинската служба по земеделие, от служители, определени от директора на
областната дирекция „Земеделие“, и от длъжностни лица, определени от министъра
на земеделието, храните и горите. Процесното решение на ОСЗ К., е подписано от
началник на ОСЗ З.Н., и членове: Б.А., Л.Г. С.Г.. Установява се от Заповед №
РД-298/24.10.2018 година на директора на ОДЗ Перник, представена като
доказателство за установяване на касационните основания, че определени да
подписват решенията на ОСЗ К., във връзка с възстановяване на собствеността и
обезщетяване на собствениците по реда на ЗСПЗЗ са освен началника на ОСЗ К. (комуто
това право е делегирано директно от закона), са също – старши експерт в ОСЗ К.,
и Б.Ф.А.– старши експерт в ОСЗ К.. Установява се от Заповед №
РД-09-261/12.03.2018 година на министъра на земеделието храните и горите, р. I, т. 41, че третият член на комисията, С.Л.Г.– главен
експерт в ОДЗ Перник е сред длъжностните лица, определени да подписват
решенията на ОСЗ във връзка с възстановяването на собствеността и
обезщетяването на собствениците по реда на ЗСПЗЗ. При това положение в случая е
безспорно, че компетентността за възстановяване на правото на собственост е на
органа, издал процесното решение именно в посочения състав. Несъбрал
доказателства относно компетентността на издалия оспорвания административен акт
орган, районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение във връзка с
дължимата служебно проверка за законосъобразност на акта на всички основания по
чл. 146 от АПК, вкл. основанието по чл. 146, т. 1 от АПК – липса на
компетентност, каквото императивно предвижда разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК.
Разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, на която се е позовал съдът в решението
си, се отнася до разпределението на доказателствената тежест, но не може да
бъде основание за отказ от страна на съда да събере, вкл. като изрично и
служебно укаже на административния орган да представи доказателства за
материалната си компетентност относно издадения административен акт.
Въпреки горните изводи не е налице основание за отмяна
на решението на районния съд и връщане на делото за ново произнасяне от друг
съдебен състав на Районен съд Радомир. Това е така, тъй като ОСЗ Перник, е
постановила решение, което не е мотивирано, както фактическа, така и от правна
страна, като освен това актът (а видно от приложената по делото административна
преписка и производството въобще по заявление вх. № 838/24.01.1002 година) не
кореспондира адекватно и коректно на нито една от процедурите по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. В чл. 14, ал. 1 и 2 ЗСПЗЗ са посочени две категории
решения, с които общинската служба по земеделие се произнася за възстановяване
на собствеността. Разграничителен критерий е начинът за определяне на границите
при възстановяването на имотите: стари (съществуващи или възстановими) граници,
или нови такива. Актовете са решение за възстановяване на правото на
собственост върху земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални
граници или решение за възстановяване на правото на собственост върху
земеделски земи в нови реални граници с план за земеразделяне
Решение на ПК К., обективирано в протокол №
16/20.10.1992 година на ПК К., на наследниците на А.М.Д. е признато и
определено за възстановяване с план за земеразделяне, правото на собственост
върху всички имоти, предмет на заявлението. Решението е правно основано в
разпоредбите на чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, и в протоколи № 12/09.04.1993 година
по чл. 18г, по чл. 18д (без данни) и по чл. 18е (без данни) от ППЗСПЗЗ,
неприложени по преписката. С това решение е признато и определено за
възстановяване с план за земеразделяне правото
на собственост върху 15 имота, предмет на заявлението с вх. № 838/24.01.1992
година, с мотиви „липса на документи за собственост“. Съгласно чл. 18ж, ал. 2
от ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34 от 1992 г.)
„в случаите, когато правото на собственост се възстановява с план за
земеразделяне, общинската поземлена комисия в срока по ал. 1 постановява
решение, с което определя размера и категориите земеделски земи, на които има
право заявителят“. Това решение е влязло в законна сила по отношение начина на
възстановяване на собствеността, а именно с план за земеразделяне.
С решението на ОСЗ К., предмет на съдебна проверка
пред районния съд, в производство развило се повече от 25 години след подаване
на заявлението за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, е
постановен отказ да се признае правото на възстановяване на собствеността с
план за земеразделяне, с посочено идентично на влязлото в сила решение от 1992
година правно основание в чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, както и по чл. 18г, във връзка
с чл. 18д и чл. 18е от ППЗСПЗЗ. Фактически
решението отново е мотивирано с „липса на документи за собственост“. При това
положение касационният състав споделя доводите в решението на районния съд,
мотивирали извод за тежък порок на производството.
По преписката не се съдържат документи и данни
производството, развило се във връзка със заявление вх. № 838/24.01.1992
година, в което е постановено и влязлото в сила решение на ПК К. от 1992 година
(с което е признато правото на заявителя да възстанови собствеността върху
заявените имоти в нови граници, с план
за земеразделяне), да се основава, да кореспондира, с влязъл в сила план за
земеразделяне на с. Е.. За пълнота на изложението, след справка съдът установи,
че в ДВ, бр. 29 от 05.04.1994 година е публикувано обявление от Общинска
поземлена комисия с. К., с което е съобщено, че е изработен проект на план за
земеразделяне на землището на с. Е., община К..
Във връзка с горното от решението на ОСЗ и от преписката
по неговото издаване не става ясно и в каква точно процедура се е произнесла
ОСЗ К., независимо от посочените в акта правни основания, обосновали идентично
и вече издадения и влязъл в сила административен акт. Отново е постановено
решение по чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, при факт на влязло в сила такова решение,
постановено през 1992 година. Законът дава възможност на ОСЗ да измени
решението си, в случая такова – по чл. 14, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ, респ. чл. 18ж,
ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Това обаче може да се случи само при условията и в сроковете
по чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ, както правилно е посочил и районният съд. Няма данни по
делото процесното решение да е резултат именно от проведена по реда на чл. 14,
ал. 7 от ЗСПЗЗ процедура.
Същевременно по преписката са налице данни и за инициирана
от ОСЗ К. пред кмета на Община К., респ. ОбС К., процедура по чл. 45ж, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ, за предоставяне на А.М.Д. (бивш жител ***) на имотите, описани в решение
№ 16/20.10.1992 година, придобити от Общината по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ
(след влизане в сила на плана за земеразделяне). Във връзка с това заявление пред
ОбС К. е проведена процедура по § 27, ал. 1, т. 1 от ПРЗ на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г., доп., бр. 61 от 2016 г., в сила
от 5.08.2016 г.), която обаче е за предоставяне на земи от общинския поземлен
фонд, при установени граници на поземлените имоти, за които е издадено решение
на ОЗС за признаване правото на възстановяване на собствеността в съществуващи
или възстановими стари реални граници. Такова решение – по чл. 14, ал. 1, т. 1
от ЗСПЗЗ, респ. чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, по отношение наследниците на А.М.Д.
и имотите, предмет на заявлението, не е постановявано. Постановеното решение е
такова, по чл. 14, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ, респ. чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Съгласно
разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ ОСЗ се произнася с решение по възстановяване
на правото на собственост върху земеделски земи в нови реални граници с план за
земеразделяне. Съгласно чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ в случаите, когато правото на
собственост се възстановява в нови граници с план за земеразделяне, ОСЗ
постановява решение, с което определя размера, категориите и ако е известна
местността, в която са се намирали земеделските земи. Това решение е елемент от
процедурата за възстановяване на имоти с план за земеразделяне, но не я
финализира. Със същото не се възстановява право на собственост, а само се
признава правото на възстановяването му в нови граници с план за земеразделяне.
Това решение не е основание за провеждане на процедура по § 27, ал. 1, т. 1 от
ПРЗ на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г., доп., бр. 61 от 2016 г., в сила от
5.08.2016 г.) Това решение служи в процедурата по изработване на плана за
земеразделяне и има за цел индивидуализиране на поземлените имоти, върху които
с окончателното решение – това по чл. 27 от ППЗСПЗЗ, се признават правата на
собственика. Съгласно чл. 27 от ППЗСПЗЗ, на основание влезлия в сила план за
земеразделяне ОСЗ постановява решение за възстановяване правото на собственост,
в което описва размера и категорията на имота, неговото местоположение,
граници, съседи, както и ограниченията на собствеността, с посочване на
основанията за тях.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав
приема, че решение № 175 от 19.12.2019 година, постановено по административно
дело № 3 по описа за 2019 година на Районен съд Радомир, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
По жалбата срещу Определение № 42 от 29.01.2020 година
на Районен съд Радомир, за допълване на решение № 175 от 19.12.2019 година.
Определението е правилно.
С обжалваното определение съдът е уважил молбата на жалбоподателя
по административно дело№ 3/2019 година по описа на Районен съд Радомир, за
допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските.
В постановеният съдебен акт съдът е пропуснал да се
произнесе по своевременно направеното искане (с жалбата и преди приключване на
устните състезания по делото) за присъждане на разноски, с приложен списък по
чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, съгласно който по делото са сторени
съдебни разноски за един адвокат в размер на 500.00 (петстотин) лева, във вид
на заплатено адвокатско възнаграждение.
В жалбата за първи път се излагат доводи за присъдени
в завишен размер разноски, както несъответни на реално доказаните, така и на
фактическата и правна сложност на делото.
Доводите се преценяват като възражение за прекомерност
на присъдените на жалбоподателя разноски за адвокатски хонорар – искане по чл.
78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, за присъждане на по – нисък размер
на разноските, представляващи възнаграждение за адвокат.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр.
с чл. 144 от АПК, съдът може по искане на насрещната страна, да намали
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, ако то не съответства на
фактическата и правна сложност на делото.
Искането е преклудирано. Същото е следвало да бъде
направено, писмено или устно, пред районния съд, но до приключване на устните
състезания по делото, при положение че искането за присъждане на разноски също
е направено до този момент. От доказателствата по делото е видно, че до
приключване на последното заседание пред районния съд не е направено възражение
по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради това и при произнасянето си районният
съд е присъдил разноски в пълния претендиран размер, съгласно представен по
делото списък по чл. 80 от ГПК. Направено едва с жалбата срещу допълващото
решението определение, искането за изменение на съдебния акт в частта за
разноските поради прекомерност адвокатското възнаграждение, се явява неоснователно.
Относно разноските:
Претендира се възнаграждение за адвокат, поискано по
реда на чл. 38, ал. 2, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата. От представените договори за правна защита и съдействие е видно,
че в тях, със всеки от ответниците, е уговорено предоставянето на безплатна
помощ в условията на чл. 38, ал. 1, т.
2 от ЗА. Удостоверените в него изявления за наличие на конкретно основание за
оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не
дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза (виж определение № 575
от 14.01.2020 година, постановено по адм. дело № 2471/2019 година по описа на
ВАС). Поискано е възнаграждение в минимален размер, съобразно разпоредбата на
чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА.
При този изход на делото налице е положителната
предпоставка по чл. 38, ал. 2 от ЗА за осъждане на ответника по делото да
заплати на адвоката на жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Същото, на
основание с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 38, ал. 2 във вр. с чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, се определя в общ размер на 1 500
(хиляда и петстотин) лева или по 500 (петстотин) лева за всеки от тримата
ответници на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл.
първо от АПК, във връзка с чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА съдебно решение № 175 от
19.12.2019 година, постановено по административно дело № 3 по описа за 2019
година на Районен съд – Радомир, както и определение № 42 от 29.01.2020 година
за допълване на решението, постановено по административно дело № 3 по описа за
2019 година на Районен съд Радомир.
ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие К., да заплати на адвокат
В.М. ***, адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 (хиляда и петстотин)
лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/