РЕШЕНИЕ
№ 3884
гр. В., 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 48 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря А. М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20223110111790 по описа за 2022 година
Предявен е иск от А. К. Х. от гр.В. срещу ПГСС „Иван Вл. Мичиурин“ гр. Долни
чифлик, представлявана от Директор В. В. с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ за
признаване за незаконно и отмяна на уволнението извършено със Заповед №ЧР
01956/30.06.22г.
Ищцата, твърди, че по Трудов договор № ЧР 01-58/14.09.2021 г. заемала длъжността
„старши учител, по общообразователен учебен предмет в гимназиален етап" в ПГСС „Иван
Вл. Мичурин - гр. Долни Чифлик". След връчване на Заповед №ЧР 01956/30.06.22г.
трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл. 259, ал. 1 от ЗПУО във
връзка с чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, а именно поради придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Ищцата излага, че съобразно Разпореждане № ********** по протокол №
N01KOR/17.02.2016 г. и по протокол № N01156/14.05.2016 г. е придобила право на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 27.01.2016 г. Към момента на
придобиване и упражняване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст - 27.01.2016 г.,
ищцата твърди, че е била в трудово-правни взаимоотношения с директора на
Професионална гимназия по аграрно стопанство - гр. Добрич, като считано от 02.09.2016 г.
правоотношението е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ. /за
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст/.
Твърди се, че впоследствие, след като придобила и упражнила правото си на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст сключила нов Трудов договор № ЧР 01-58/14.09.2021
г., във връзка с който установила трудовоправни взаимоотношения с директора на ПГСС
„Иван Вл. Мичурин" - гр. Долни Чифлик. Докато е упражнявала трудова дейност във връзка
с така цитираният Трудов договор № ЧР 01-58/14.09.2021 г. и е получавала трудово
възнаграждение, паралелно с него е получавала и определената й лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Ищцата твърди, че на 30.06.2022 г. й е връчена Заповед № ЧР 01-56/30.06.2022 г. Счита,
1
че към 30.06.2022 г. не е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а е
придобила и упражнила, това свое право още на 27.01.2016 г.
Ищцата счита, че посоченото в заповедта цифрово и словесно обозначение на
основанието, на което се прекратява правоотношението, сочените факти не съответстват на
дадената от работодателя правна квалификация на основанието, на което се прекратява
правоотношението - чл. 328, ал.1 д\ 10 от КТ поради обстоятелството, че е придобила и
упражнила правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст още към 27.01.2016 г., те.
преди възникване на трудовото правоотношение, което не кореспондира с цитираното
правно основание в самата заповед - чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, а кореспондира изцяло с
разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 106 от КТ. Именно това противоречие, счита, че води до
незаконосъобразност на процесната заповед, респективно на уволнението й.
Моли съдът да постанови решение, с което да признае уволнението със със Заповед
№ЧР 01956/30.06.22г. за незаконно и същата бъде отменена. Моли да и бъдат присъдени
сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът изразява становище за
неоснователност на предявените искове .
Ответникът сочи, че доводът на ищцата за незаконосъобразността на уволнението
касае използването на грешно правно основание за прекратяване на трудовото
правоотношение. Действително, при изготвянето на Заповед № ЧР 01-56 / 30.06.2022 г. при
правната квалификация на прекратителното основание е допусната неточност от формална
гледна точка, като не е изследван и отчетен факта, че ищцата вече е упражнила придобитото
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди сключването на трудов договор № ЧР
01-58 / 14.09.2021 г., поради което е следвало да се използва изрично предвиденото за тази
хипотеза правно основание, визирано в чл. 328, ал. 1, т. 10 б от Кодекса на труда, а не
вписаното в цитираната заповед основание - чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ.
Ответникът счита, че обстоятелството, че ищцата е упражнила правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст указва категорично и безспорно, че това право е вече
придобито. В този смисъл, не е налице несъответствие между посоченото в прекратителната
заповед основание и реалното фактическо положение към датата на прекратяване на
трудовия договор, ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Ответникът счита, че е допусната непреднамерена и формална неточност при
посочване на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение,което основание
обаче съответства на фактическото положение „придобито право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст" и предявяването на иск с претенция за незаконосъобразност на действията
на работодателя, намира за проява на явна злоупотреба с права.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа и правна страна и прави следните правни изводи:
Не се спори между страните и се подкрепя и от събраните писмени доказателства, че
ищцата е работила по Трудов договор № ЧР 01-58/14.09.2021 г. и е заемала длъжността
„старши учител, по общообразователен учебен предмет в гимназиален етап" с ПГСС „Иван
Вл. Мичиурин“ гр. Долни чифлик и че със Заповед №ЧР 01956/30.06.22г. е прекратено
трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.10 от Кодекса на труда, като
причина е посочено-придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Така заявената искова претенция съдът приема, че е допустима. Заявена е от лице,
което има правен интерес, като възражението на ответника относно липсата на правен
интерес от обявяване на уволнението с процесната заповед за незаконно съдът счита за
неоснователно, доколкото ищцата твърди, че не е имало основание за прекратяване на
трудовото правоотношение, което твърдение обуславя наличието й на правен интерес, а
доказаността на това твърдение не засяга правния интерес, а се свързва с основателността на
2
твърдението и съответно с основателността на исковата претенция.
В производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – трудов спор за законността на
извършено от работодателя уволнение, в тежест на ответника е да установи, че е упражнил
законно извънсъдебно потестативното си право да прекрати едностранно трудовото
правоотношение. В тежест на работодателя е да докаже, че доводите за незаконност на
уволнението, въведени с исковата молба от ищеца, са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 328, ал. 1,т. 10 КТ работодателят има право да
прекрати трудовия договор на работника с предизвестие при придобиване право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, освен в случаите на чл. 69в от Кодекса за социално
осигуряване; при навършване на 65-годишна възраст – за професори, доценти и доктори на
науките, освен в случаите на § 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за
висшето образование. Съгласно чл. 68, ал. 1 КСО Право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63
години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38
години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година, както следва до 31 декември 2029 г. възрастта за
жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. – с по 3
месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст.
Видно от представен по делото Разпореждане №********** на НОИ, ТП-Добрич
ищцата А. К. Х.е придобила правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст ,считано от
27.01.2016г. , който факт не се оспорва от ответника.
Възраженията на работодателя се свеждат до твърдения за допусната техническа
грешка при посочване на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение.
Законодателят изрично е предвидил отделни хипотези за прекратяване на трудовото
правоотношение по чл.328, ал.1 т.10 –т.10в връзка с придобиване правото на пенсия от
работника/служителя.
В случая видно в представеното по делото предизвестие №148/29.04.22г., връчено
на ищцата на 29.04.22г., както и в издадената Заповед №ЧР 01-56/30.06.22г. е посочено едно
и също основание-придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст и с посочване
чл.328, ал.1 т.10 от КТ. Повтарянето на едно и също основание в двата документа не би
могло да обоснове наличието на техническа грешка, а води единствено до извода за
незаконосъобразност на извършеното уволнение. Посочването като основание за
прекратяване на трудовото правоотношение на юридически факт, който вече е бил настъпил
поставя в невъзможност работникът да защити правата и интересите си.
Разноски: На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски.
Съдът приема направеното от ответника, възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на ищеца за основателно. Съгласно чл.1
от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възнаграждението за оказаната от адвокат правна помощ се определя по свободно
договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не може да бъде по-малко от
определения в същата минимален размер за съответния вид правна помощ. Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско
възнаграждение, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от
Закона за адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от
предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
3
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая ищцата е
заплатила адвокатско възнаграждение, съобразно представен договор за правна защита и
съдействие на л.32 от делото в брой сума от 1500 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т.
1 от Наредба №4 /в редакцията си към датата на заплащане/, то минималното
възнаграждение следва да е в размер от 710 лв. Поради което в случая се касае до
адвокатско възнаграждение, което определено съобразно нормативната уредба води до
извод за прекомерност предвид естеството на производството и проведено едно съдебно
заседание, като същото следва да се намали до размер от 800 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ВРС държавна такса по неоценяемия иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ в размер на 50
лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на А. К. Х., ЕГН
**********, извършено със Заповед №ЧР 01956/30.06.22г. на директора на ПГСС „Иван
Вл.Мичурин"-гр. Долни чифлик, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
ОСЪЖДА ПГСС „Иван Вл.Мичурин"-гр. Долни чифлик да заплати на А. К. Х.,
ЕГН ********** сумата от 800 лв. (осемстотин лева ), на осн.чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ПГСС „Иван Вл.Мичурин"-гр. Долни чифлик да заплати по сметка на
ВРС, сумата от 50 лв. (петдесет лева), на осн.чл.78 ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване с въззивна жалба пред ВОС в 2-
седмичен срок от датата на обявяването му-09.12.2022г., на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
РЕШЕНИЕТО да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4