№ 71
гр. Добрич, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Данчо Й. Д.
при участието на секретаря Илияна Ст. Г.а
като разгледа докладваното от Данчо Й. Д. Административно наказателно
дело № 20223230200342 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. Е. Н., ЕГН **********, с адрес: ****,
срещу наказателно постановление № **** г., издадено от Началника на
сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Добрич, с което на М. Е. Н., ЕГН
**********, с адрес: ****, за нарушение по:
- чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са
наложени административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 (две хиляди)
лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО
СРЕДСТВО за срок от 24 (двадесет и четири) месеца.
- чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от
ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 10 (десет)
лева.
На основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 12
контролни точки.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като
неправилно и незаконосъобразно.
1
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, в писмено
становище се иска съдът да остави жалбата без последствие и да потвърди
наложените наказания.
Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните
доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен
срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт,
какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното производство е
започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
серия GA № 572808/**** г., съставен в законоустановените срокове от
компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от
ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за
установяване на административни нарушения, да издават наказателни
постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за
движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда.
Съгласно т. 1.1.2 от заповедта, на полицейските органи от секторите „Пътна
полиция” (СПП) в областните дирекции на Министерството на вътрешните
работи (ОДМВР) е възложено да издават фишове и да съставят актове за
установяване на административни нарушения по Закона за движението по
пътищата. Няма спор в настоящия случай, че актосъставителят Д. С. И. е
именно младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР -
Добрич.
АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и в присъствие на двама
свидетели, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При
съставянето на акта, който е бил електронно генериран, нарушителят е заявил,
че няма възражения, поради което и в акта е отбелязано: „Нямам
възражения“ (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е
депозирал писмени възражения по акта.
2
Редът за предявяване и връчване на АУАН е предвиден в нормата на чл.
43 от ЗАНН. Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, актът се подписва от
съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на
нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със
задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си, като в
ал. 2 е предвидено, че когато нарушителят откаже да подпише акта, това се
удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точния адрес на който
се отбелязват в акта. Видно от приложения по делото АУАН, нарушителят е
отказал да подпише акта, което обстоятелство е удостоверено чрез подписа на
един свидетел, името и точния адрес на който са отбелязани в акта, съобразно
разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Съобразно разпоредбата на чл. 43, ал. 5
от ЗАНН, при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него
срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. В
настоящия случай, с оглед обстоятелството, че нарушителят е отказал да
подпише акта, същият сам се е поставил в положение да не получи препис от
него. При това положение, предявяването е извършено редовно, а липсата на
връчване не накърнява правото на защита на наказаното лице, тъй като е
резултат от неговото поведение, а никой не може да черпи права от
собственото си виновно поведение. В тази насока е и константната съдебна
практика.
Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното
наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на давностния
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от
ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица
от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за
установяване на административни нарушения, да издават наказателни
постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за
движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда,
съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на
нарушителя. Съгласно т. 2.2.7 от заповедта, началниците на СПП при
ОДМВР са определени да издават наказателни постановления по ЗДвП на
обслужваната територия. Няма спор в настоящия случай, че наказващият
орган Ж.Й.М. е началник сектор „Пътна полиция” (СПП) при ОДМВР -
3
Добрич, поради което настоящият съдебен състав намира, че наказателното
постановление е издадено от компетентния административнонаказващ орган.
Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в
издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за
пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушенията, тъй като са
посочени всички елементи на съставите, които са нарушени, както и на
обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочени са и
съответните законни разпоредби, за които се твърди, че са нарушени, като
разминаване на фактическо и правно положение не съществува.
Също така, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е
проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, като
поради липса на спорни обстоятелства, не е извършено и разследване.
Тук е мястото да се посочи, че в оперативната самостоятелност на
наказващият орган е да прецени достатъчни ли са събраните доказателства, за
да бъде ангажирана наказателната отговорност на определено лице, явяващо
се субект на нарушението, като непосочването на доказателствата, които го
потвърждават не е съществено процесуално нарушение, засягащо
наказателното постановление в степен, водеща до неговата отмяна.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
Тъй като жалбоподателят е санкциониран за две нарушения,
съобразявайки разпоредбата на чл. 301, ал. 2 от НПК, приложима по
препращане от чл. 84 от ЗАНН, съдебният състав следва да обсъди и реши
въпросите по ал. 1 за всяко нарушение поотделно.
АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189,
ал. 2 от ЗДв.П с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на
противното.
Относно нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на **** г., в 00:49 часа, в
гр. Добрич, по ул. „****“, в посока бул. „****“, преди кръстовището с бул.
„****“, управлява моторно превозно средство – лек автомобил „****” с рег.
4
№ **** като отказва да бъде тестван с техническо средство за употреба на
алкохол. На водача е издаден талон за изследване с номер 072625/**** г. ,
който водачът отказва да подпише – нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в акта, съставен на М. Е. Н. и издаденото въз основа
на него наказателно постановление. Разпитаните свидетели в съдебно
заседание – И. Б. И. и Х. Г. М. потвърждават констатациите в акта и в
наказателното постановление. Същите са категорични, че жалбоподателят е
управлявал лекия автомобил, като е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, като е
отказал и да даде кръвна проба за химическо изследване.
Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите И. Б. И. и Х. Г.
М., които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на
извършвания от тях пътен контрол и чиито показания са последователни,
логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната
заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито
да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено
установяване на обективната истина.
В тази насока са и показанията на свидетелите Д. С. И. и Д. П. Д.,
посредством които се установява идентична фактическа обстановка.
Свидетелите И. и Д. са категорични, че М. Н. е отказал да бъде тестван за
употребата на алкохол, под предлог, че не е управлявал автомобила.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите О.Е.С. и С.С.Д., дадени
в съдебно заседание, тъй като е налице индиция за тяхната заинтересованост
– същите са в приятелски отношения с жалбоподателя по настоящото дело М.
Е. Н., поради което е налице обвързаност и тази обвързаност променя
отношенията на свидетелите към фактите, имащи значение за делото. От
друга страна показанията на тези свидетели се оборват по категоричен начин
както от показанията на свидетелите И. Б. И. и Х. Г. М., така и от фактите,
обективирани в съставения АУАН, който както вече бе посочено има
доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.
Или, от така събраните доказателства, съдът намира за безспорно
установено, че жалбоподателят М. Е. Н. в качеството си на водач на моторно
превозно средство е бил поканен от полицейските служители да му бъде
5
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта, като Н. отказал да му бъде извършена такава проверка.
Отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта е отразен в АУАН и в НП и сам
по себе си представлява нарушение.
На следващо място, безспорно по делото е установено, че свидетелят Д.
С. И. – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Добрич е издал талон за изследване № 072625 от **** г., който талон М. Е. Н.
отказал да получи, обстоятелство, удостоверено с подписа на свидетеля Д. П.
Д..
Този талон за изследване се издава именно за да сложи начало на
процедурата за изследване чрез кръвна проба и с който талон, Н. е бил
уведомен, че трябва да се яви в ЦСМП - Добрич до 45 мин. от връчването му.
Т.е., от страна на жалбоподателя е налице и неизпълнение на предписанието
за медицинско изследване за употребата на алкохол.
От доказателствата по делото, писмени и гласни, се установява по
безспорен начин, че водачът е извършил и двете Д.ия, представляващи отказ
да бъде изпробван за употреба на алкохол. Първо е отказал да бъде изпробван
с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, а
впоследствие е отказал да даде кръв за химическо изследване, т.е. не е
изпълнил и предписанието за медицинско изследване за употребата на
алкохол.
Изложената фактическа обстановка, отразена в АУАН и в издаденото
въз основа на него НП, съдът намира за безспорно установена въз основа на
показанията на свидетелите И. Б. И., Х. Г. М., Д. С. И. и Д. П. Д., както и от
приложените и приети по делото писмени доказателства: АУАН серия GA №
572808/**** г. и талон за изследване № 072625 от **** г.
Иначе казано - доказателствената сила на АУАН не само че не е
оборена, но фактическата обстановка описана в него и в НП е безспорно
установена в съдебно заседание. Визираното нарушение – отказ да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта, а в последствие и отказ да му бъде взета кръв за
медицинско и химическо изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му е именно нарушение на нормата на чл. 174, ал. 3 от
6
ЗДвП, която вменява на водача такова задължение.
Така установената фактическа обстановка води до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да
му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от две години и глоба 2000 лв.
Два са правно-релевантните факта за ангажиране на отговорността по
реда на цитираната разпоредба, а именно: да се докаже качеството водач на
моторно превозно средство и да се докаже отказ на водача да бъде тестван за
употреба на алкохол, наркотично вещество и т.н.
В настоящия случай, от събраните по делото доказателства, съобразно
изложените по-горе съображения, съдът намира за безспорно установено, че
към момента на проверката жалбоподателят е имал качеството водач на
моторно превозно средство и е отказал да бъде тестван за алкохол.
За пълнота на изложението, съдът намира за нужно да отбележи и
следното:
От посочената нормативна регламентация следва извода, че законът
предвижда в условията на алтернативност две форми на изпълнителното Д.ие,
с които се осъществява състава на административното нарушение по чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП „отказ за установяване употребата на алкохол от водачите на
моторни превозни средства“, а именно: 1. Отказ на водача на моторно
превозно средство да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с
техническо средство и 2. Неизпълнение на предписанието за медицинско
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта.
Видно от съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз
7
основа на него НП, при фактическото описание на нарушението са изложени
обстоятелства, сочещи осъществяване и на двете форми на изпълнителното
Д.ие, регламентирани в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Както в акта, така и в НП
изрично е посочено, че водачът на моторното превозно средство е отказал да
му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство,
след което му е бил издаден талон за изследване с номер 072625/**** г.,
който водача отказал да подпише, респективно - да получи. Ако водачът е
желаел да даде кръв за медицинско изследване, то от данните по делото се
установява, че същият не е бил възпрепятстван от полицейските служители да
стори това.
От друга страна, описаното поведение на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице (изричен отказ да бъде
тестван за употреба на алкохол с техническо средство, както и изричен отказ
да му бъде извършено медицинско изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта), е поведение, правните последици на
което се свързват с отказ на водача на моторното превозно средство да бъде
проверен за употреба на алкохол, което съставлява административно
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, при осъществяване и на двете
предвидени в закона форми на изпълнителното Д.ие. В тази насока е и
константната съдебна практика (Виж: Решение № 147 от 10.05.2021 г. на
АдмС – Добрич по к.а.н.д. № 120/2021 г., Решение № 71 от 04.03.2020 г. на
АдмС – Добрич по к.а.н.д. № 767/2019 г., Решение № 105 от 30.03.2020 г. на
АдмС – Добрич по к.а.н.д. № 772/2019 г., Решение № 423 от 17.10.2018 г. на
АдмС – Добрич по к.а.н.д. № 519/2018 г.).
С оглед изложеното, съдът намира така описаното нарушение за
доказано, поради което законосъобразно на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП, административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателя.
По отношение на наложените наказания:
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
8
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсилогично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и глоба 2000 лв.
Наложените от наказващия орган наказания глоба в размер на 2000 лв.
и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24
месеца са законоустановени и не подлежат на преразглеждане от съда.
Относно отнетите контролни точки:
Отнемането на контролни точки е уредено в Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в
сила от 23.03.2018 г.).
Съобразно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП и чл. 2, ал. 1 от Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 г. тези точки са контролни точки за отчет на извършваните
нарушения. Изхождайки от тази формулировка, следва да се приеме, че
законодателят ги е предвидил единствено като средство за отчитане на
установените нарушения, без да третира отнемането им като самостоятелно
административно наказание или принудителна административна мярка.
Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните
административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП. В тази насока
следва да се приеме, че отнемането на контролни точки не е санкция, която
подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-
отчетен характер, което изпълнява предупредителна по отношение на
водачите и информационно - статистическа от гледна точка на контролните
органи функция. Видно от разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредбата, при
отнемане на контролни точки, съответният административнонаказващ орган
действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се
предопределя от факта на налагане на административно наказание за
9
извършеното нарушение, т.е. има ли доказано нарушение, има и отнемане на
предвидените за съответното нарушение контролни точки.
Законосъобразно на основание чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в
сила от 23.03.2018 г.), за нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (за отказ на
водач, който управлява МПС, трамвай или самоходна машина, да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози) са отнети 12 контролни точки.
Относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на **** г., в 00:49 часа, в
гр. Добрич, по ул. „****“, в посока бул. „****“, преди кръстовището с бул.
„****“, управлява моторно превозно средство – лек автомобил „****” с рег.
№ **** като не носи контролния талон към свидетелството за управление на
моторно превозно средство – нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водачът на
моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към
него.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в акта, съставен на М. Е. Н. и издаденото въз основа
на него наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по
нарушението са установени от показанията на свидетелите И. Б. И., Х. Г. М.,
Д. С. И. и Д. П. Д., които съдът кредитира по съображенията, изложени
относно нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Иначе казано – доказателствената сила на АУАН не само че не е
оборена, но фактическата обстановка, описана в него и в НП е безспорно
10
установена в съдебно заседание.
С оглед изложеното, съдът намира така описаното нарушение по чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за доказано, поради което законосъобразно на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, административнонаказващият
орган е санкционирал жалбоподателя.
По отношение на наложеното наказание:
Наложеното от наказващия орган наказание глоба в размер на 10 лв. е
законоустановено и не подлежи на преразглеждане от съда.
Съдът намира, че нарушенията не представляват маловажен случай по
следните съображения:
Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се прилага на
основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление (респективно нарушение) с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление (нарушение) от съответния вид. Т.е.,
маловажността е конкретна преценка на степента на обществена опасност на
нарушението от страна на съда, респективно на административнонаказващия
орган, в сравнение с други случаи на нарушения от съответния вид. В случая
извършените нарушения не са с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените нарушения от този вид. В конкретния казус се
касае до така наречените в теорията „формални нарушения”. Фактът, че
жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка за установяване на
употребата на алкохол в кръвта, както и фактът, че е управлявал моторно
превозно средство, без да носи определените документи – контролен талон
към свидетелството за управление на моторно превозно средство от
съответната категория, осъществява състава на съответното нарушение,
поради което не е необходимо да има или да няма вредни последици. Липсват
обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност
на Д.ието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, като
например наличието на обективни причини, довели до извършване на
нарушенията. Следва да се има предвид и че са извършени две нарушения със
завишена степен на обществена опасност, свързани най-вече с безопасността
на движението, тъй като управлението на моторно превозно средство е правно
11
регламентирана дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него
и всички останали участници в движението – водачи, пътници и пешеходци.
Няма спор в настоящия случай, че жалбоподателят е преминал през
съответното обучение, обуславящо отлично познаване на нормативната
уредба, регламентираща извършваната от него дейност, поради което не може
да става и дума за маловажен случай на административно нарушение.
Въззиваемата страна не претендира направени по делото разноски.
С оглед изложеното, съдът намира, че наказателното постановление е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № **** г., издадено от
Началника на сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Добрич, с което на М.
Е. Н., ЕГН **********, с адрес: ****, за нарушение по:
- чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са
наложени административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 (две хиляди)
лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО
СРЕДСТВО за срок от 24 (двадесет и четири) месеца.
- чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от
ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 10 (десет)
лева.
На основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 12
контролни точки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред Административен
съд Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
12