Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София, 26.01.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1953
по описа за 2020 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския
закон.
Образувано е
по молба с правно основание чл. 625 от ТЗ, подадена от НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на
ответника - “Б.” ЕООД, ЕИК ******, поради
неплатежоспособност. Молителят твърди,
че има качеството на кредитор на длъжника по изискуеми публични вземания за
данъци съгласно влезли в сила ревизионни актове в общ размер на 11 422 832,13 лева, в това число главници - 8274005,36
лева и лихви - 3 148 826,77 лева, както следва:
- по Ревизионен акт № К2041206415 от 14.01.2013 г.,
издаден от ТД на НАП - София, поправен с Ревизионен акт № 1318150 от 29.03.2013
г. за поправка на ревизионен акт - задължения за данък по чл. 38 от ЗДДФЛ в общ
размер на 5 955 537,28 лева, в това число главници в
общ размер на 4 716 845,41 лева за периода от 01.01.2010 г. до
31.12.2010 г. и лихви в общ размер на 1 238 691,87 лева, изчислени до 14.01.2013г.;
- по Ревизионен акт № ********** от
31.10.2013 г., издаден от ТД на НАП - София, частично изменен и потвърден с
Решение № 915 от 23.05.2014 г. на директора на дирекция ОДОП - София при ЦУ на
НАП – задължения за корпоративен данък в общ размер на 2 279 509,51 лева, в
това число главници в общ размер на 1 693 711,43 лева за периода от 01.01.2009
г. до 31.12.2010 г. и лихви в общ размер на 585 798,08 лева, изчислени до
31.10.2013 г.; задължения за данък върху добавената стойност в общ размер на 1
377 460,89 лева, в това число главници в общ размер на 1 047 771,77 лева за
месец 07.2009 г. за периода от 01.09.2009 г. до 31.10.2009 г., за месец 10.2009
г., за месец 03.2010 г., за месец 06.2010 г. и за периода от 01.09.2010 г. до
31.12.2010 г. и лихви в общ размер на 329 689,12 лева, изчислени до 31.10.2013
г.;
-
по Ревизионен акт № ********** от 21.11.2013 г., издаден от ТД на НАП - София,
частично изменен и потвърден с Решение № 463 от 14.03.2014 г. на директора на
дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП - задължения за данък върху добавената
стойност в общ размер на 1 810 324,45 лева, в това число главници в общ размер
на 815676,75 лева за месец 05.2007 г., за периода от 01.07.2007 г. до
31.08.2007 г. и за периода от 01.04.2008 г. до 30.06.2009 г., и лихви в общ
размер на 994 647,70 лева, изчислени
до 20.07.2020 г.
Молителят твърди, че ответното дружество не е в
състояние да изпълни изискуемите си публични задължения към държавата, поради
което на основание чл.608, ал. 1 от ТЗ се намира в състояние на
неплатежоспособност. Позовава се на презумпцията на чл. 608, ал. 2 от ТЗ, че
ответното дружество не е заявило за обявяване в Търговския регистър годишните
си финансови отчети за 2017 г., 2018 г. и 2019 г.
Молителят
прави искане да бъде обявена неплатежоспособността на длъжника и определена
началната й дата, да бъде открито производство по несъстоятелност, да бъде
обявено ответното дружество в несъстоятелност и да бъде прекратена дейността
му, да бъде допуснато обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху
имуществото на длъжника и да бъде спряно производството по несъстоятелност.
В дадения срок с определението от 15.10.2020 г. ответникът “Б.” ЕООД не представя отговор на молбата по чл. 625 от ТЗ, не изразява становище по наведените от молителя твърдения и не прави възражения, не обоснова собствени твърдения и не представя доказателства за тях. Същият не е изпратил и представител в проведеното по делото открито съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът
приема от фактическа страна следното:
По делото са представени от молителя и приети като доказателства Ревизионен акт № К2041206415 от 14.01.2013 г., издаден от
ТД на НАП - София, поправен с Ревизионен акт № 1318150 от 29.03.2013 г. за
поправка на горецитирания ревизионен акт, потвърден в една част с решение №
894/20.05.2013 г. на директора на дирекция ОДОП – София, както и влязло на
11.04.2014 г. в сила решение № 1019/24.02.2014 г. по адм. дело № 8051/2013 г.
на Административен съд – София град, I отделение, 19 състав.
Представени са от молителя Ревизионен акт №
********** от 31.10.2013 г., издаден от ТД на НАП - София, частично изменен и
потвърден с Решение № 915 от 23.05.2014 г. на директора на дирекция ОДОП -
София при ЦУ на НАП, и Определение № 587/04.02.2015 г.
по дело № 6842/2014 г. на Административен съд – София град, I отделение, 47 състав.
Представени са от молителя и Ревизионен акт № **********
от 21.11.2013 г., издаден от ТД на НАП - София, частично изменен и потвърден с
Решение № 463 от 14.03.2014 г. на директора на дирекция ОДОП - София при ЦУ на
НАП, както и влязло в сила решение № 7327/01.12.2014
г. по адм. дело № 4377/2013 г. на Административен съд – София град, I отделение, 11 състав, оставено в сила с решение № 1659/16.02.2016 г. по
адм. дело № 1651/2015 г. по описа на ВАС, 8 отделение.
Представена е от молителя Справка за
публичните задължения на ответното дружество, от която се установяват публични
вземания на молителя към “Б.” ЕООД към 20.07.2020 г. в общ размер
на 11 422 832,13 лева, от които главници в общ
размер на 8 274 005,36 лева и лихви в общ размер на 3 148 826,77 лева.
Безспорно е, че
установените
с ревизионните актове задължения представляват публични държавни вземания по смисъла
на чл. 162, ал. 2 от ДОПК.
Видно от представеното от молителя писмени доказателства и осъществения контрол по
административен и съдебен ред, то ревизионните актове са връчени и са влезли в
сила в съответните части.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 192 от ГПК е изискана и приложена по делото справка от Агенция по вписванията, че за периода от 01.01.1991 г. до 15.10.2020 г. за територията на цялата страна се установява едно вписване – само на договор за аренда, с арендатор – ответното дружество. Не се установяват други вписвания, отбелязвания и заличавания на териториите на службите по вписванията по отношение на “Б.” ЕООД. Изискана е и получена информация от СДВР – Отдел “Пътна полиция”, че на името на ответното дружество има данни за регистрирани пътни превозни средства (настояща и бивша собственост). От НАП са изискани и представени данни за наложени обезпечителни мерки, като в писмото е посочено, че има започнати действия по принудително изпълнение по реда на ДОПК.
В дадения срок ответникът не е представил счетоводни документи, които е бил задължен да представи на основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 190 от ГПК – годишните си финансови отчети на ответното дружество с всички съставни части по Закона за сметоводството за периода от 2015 г. до 2019 г. вкл., а ако подлежат на независим финансов одит – и докладите на независимия одитор; инвентаризационните описи и сравнителната ведомост на ответното дружество за 2017 г., 2018 г. и 2019 г., а ако няма такива описи и ведомост - последните съставени от ответника; списък на кредиторите на ответното дружество, с посочване на вида, размера и обезпеченията на вземанията им.
За установяване на финансово-икономическото състояние на дружеството молител, е допусната съдебна финансово-икономическа експертиза (СФИЕ), която да даде отговор за структурата на активите и пасивите на ответното дружество и да изчисли показателите за ликвидност, рентабилност, финансова автономност и задлъжнялост на ответника за периода от 2015 г. до 2019 г. вкл. и към 01.10.2020 г. Същата е заличена поради невнасяне в срок от молителя на определения депозит за вещо лице, който е заявил в съдебното заседание, че няма представени ГФО в НАП и в Търговския регистър от ответника за периоди, близки до посочените в молбата по чл.625 от ТЗ, за да може се изготви заключението.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл. 631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения при условията на чл. 608, ал. 1, т. 4 от ТЗ; да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, евентуално да се установи свръхзадължеността съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.
В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на ответника към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.
Налице е и втората предпоставка за откриване на производството – длъжникът “Б.” ЕООД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане, както и Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда” при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца.
В конкретния случай съдът е сезиран с молба от кредитор – Национална агенция за приходите, който е включен в кръга на легитимираните лица по смисъла на чл. 625 от ТЗ.
Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда следващите описани по-горе предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, като посочва, че неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.
Неплатежоспособността съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ е обективно състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения към определени категории кредитори, чиито вземания произтичат от сделки, свързани с търговската (стопанската) дейност на длъжника, или са публични вземания, свързани с тази дейност, или частни държавни вземания, или съответно от задължения за изплащане на трудови възнаграждения при законоустановените предпоставки.
Търговски са сделките, сключени от търговеца
при и по повод на извършване на занятието му, а също така и абсолютните
търговски сделки, изброени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ, независимо от качеството на
страните (чл. 286 от ТЗ). От своя страна публичните задължения на търговеца са
установени в ДОПК и са такива за данъци, мита, такси. Във всички случаи,
независимо от това дали се касае за задължение по търговска сделка, или за
такова от публичен характер, следва да се установи, че същото е действително и
съществува към момента на произнасяне на съда по молбата за откриване на
производство по несъстоятелност. Задължението следва да е изискуемо, т.е.
падежът му да е настъпил, за което се прилагат общите правила на гражданското
право.
Представените от молителя НАП документи, в това число ревизионните актаве, не са оспорени от ответника, като съдът приема, че същите доказват наличието на изискуемите публични държавни вземания, произтичащи от дейността на длъжника. Задълженията на ответника за данък върху добавената стойност и за данък върху доходите по трудови и приравнени на тях правоотношения, са публични съгласно нормата на чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Публични са и вземанията за лихви върху вземанията за данъци, съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК. С оглед на горното съдът намира, че е налице материално-правна легитимация на молителят НАП да поиска откриване на производство по несъстоятелност за ответното дружество.
Предвид установената материално-правна легитимация на молителя, съдът пристъпва към разглеждане и обсъждане на финансово-икономическото състояние на ответното дружество.
Въпреки изричното определение на съда на основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 190 от ГПК, ответникът не е представил счетоводни документи, които е бил задължен да представи – включително годишните си финансови отчети за периода от 2015 г. до 2019 г. вкл., инвентаризационните описи и сравнителната ведомост на ответното дружество за 2017 г., 2018 г. и 2019 г., както и списък на кредиторите на ответното дружество, с посочване на вида, размера и обезпеченията на вземанията им.
От служебно извършена справка в Търговския регистър по партидата на дружеството се установява, че последният обявен в регистъра годишен финансов отчет на дружеството е за 2010 г. След това няма данни за заявени или обявени годишни финансови отчети на дружеството.
В случая длъжникът е възпрепятствал с поведението си извършването на проверка на неговото финансово-икономическо състояние от вещо лице. От друга страна се установява наличието на публични задължения на ответника към НАП, а няма данни за притежавани от ответника активи, с които са да се покрият същите. Предвид процесуалното поведение на ответника, което възпрепятства извършването на проверка на неговото финансово-икономическо състояние от вещо лице, както и след съвкупен анализ на посочените по-горе доказателства съдът прави извода за влошено финансово-икономическо състояние на ответника и приема, че към настоящия момент “Б.” ЕООД не разполага с имущество, достатъчно за изпълнение на задължението му към кредитори на дружеството. С оглед на обстоятелствата по делото и предвид невъзможността да се изследва счетоводството на ответника през анализирания период 2015 г. – 2019 г., следва да се приложи и санкцията по чл. 161 от ГПК, като съдът приеме за доказани фактите, за които страната е станала пречка за събиране на допуснати доказателства. Не се установява за периода 2015 – 2019 г. и към 01.10.2020 г. наличието на краткотрайни активи, като евентуален източник на парични средства за посрещане на краткосрочните задължения. Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът приема, че към настоящия момент длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за изпълнение на задължението му към молителя. Следва изводът, че ответното дружество е декапитализирано и е в голяма зависимост от кредиторите си. Състоянието е трайно изразено, след като ответното дружество не е в състояние да обслужва краткосрочните си публични задължения към НАП. Ответното дружество обективно не е в състояние да изпълни изцяло изискуемите си парични задължения към държавата, свързани с търговската му дейност. Налице е хипотезата на чл. 608, ал. 1, от ТЗ.
С изменението на Търговския закон (обн. ДВ. бр.105 от 2016 г.) са въведени оборими презумпции за неплатежоспособност, с които се размества доказателствената тежест, включително и при засиленото служебно начало, съгласно което съдът служебно събира доказателства за осъществяване на фактическите състави на законовите оборими презумпции и за тяхното оборване.
В случая молителят се позовава на презумпцията на чл. 608, ал. 2 от ТЗ (изм. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.), че се предполага,
че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по търговска
сделка, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност
не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за
последните три години. От справка в
Търговския регистър по партидата на ответното дружество се установява, че
последният обявен ГФО на ответното дружество е за 2010 г. Съгласно чл. 38, ал.
1, т. 1 от ЗСч (обн. ДВ, бр. 95/08.12.2015 г.), търговските дружества представят
чрез заявление за обявяване в Търговския регистър годишния си финансов отчет в
срок до 30 юни на следващата година, т.е. за ГФО за 2017 г. срокът е изтекъл на
30.06.2018 г. и за ГФО за 2018 г. срокът е изтекъл на 30.06.2019 г. Съгласно §
33 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, през 2020 г.
сроковете по чл. 38, ал. 1 от ЗСч се удължават до 30.09.2020 г., т.е. срокът за
заявяване на годишния финансов отчет за 2019 г. на търговско дружество е
удължен до 30.09.2020 г. Следователно преди датата на подаване на разглежданата
молба по чл. 625 от ТЗ (на 13.10.2020 г.) е бил изтекъл срокът за подаване в
Търговския регистър на ГФО за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. на ответното дружество,
които няма данни да са заявени за обявяване. Поради това съдът намира, че са
налице предпоставките на презумпцията по чл. 608, ал. 2 от ТЗ.
Ответникът не представя доказателства, че вземанията към молителя са погасени. Ответникът не е ангажирал и доказателства, че затрудненията му са временни. От обстоятелствата по делото се установява, че ответното дружество не е подавало годишни финансови отчети за обявяване в Търговския регистър за последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, ответното дружество не може да бъде намерено на вписания в Търговския регистър адрес на управление (видно от съобщенията по делото до ответника). Не се установява ответното дружество да е извършвало плащания. Поради това може да се направи извод, че състояние на неплатежоспособност има траен и необратим характер.
По изложените съображения съдът намира, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на “Б.” ЕООД поради неплатежоспособност.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността следва да се вземе предвид, че за да е налице неплатежоспособност, е необходимо длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, както и същият да не е в състояние да го изпълни. Не е необходимо началната дата на неплатежоспособността да се покрива с датата на извършване на определени правни действия, а с фактически настъпилата невъзможност за плащане.
За начална дата на неплатежоспособността на длъжника “Б.” ЕООД следва да се приеме датата 15.06.2007 г. Към тази дата е
възникнало и е изискуемо най-ранното от процесните публичноправни задължения по
ревизионните актове, а именно: данък добавена стойност за внасяне за м. май,
2007 г. в размер на 2 711 лева – главница, съгласно ревизионен акт № ********** от 21.11.2013 г., издаден от ТД на
НАП - София. Съгласно чл. 89, ал. 1 вр. с чл. 125, ал. 5 вр. с ал. 1 от ЗДДС,
данъчно задълженото лице лице е длъжно да внесе определения данък до 14-то
число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася
данъкът. В
случая падежът за внасяне на начисления ДДС за м. май, 2007 г. е изтекъл на 14.06.2007
г., поради което
след тази дата ответникът е изпаднал в забава. Поради това съдът не взема предвид по-късната дата, с оглед презумпцията
по чл. 608, ал. 2 от ТЗ.
По делото липсват доказателства, че ответното дружество разполага с парични средства или бързоликвидни материални активи за посрещане на първоначалните разноски в производството, както и готовност на молителя за предплащане на същите, което е декларирано със заявеното от молителя в молбата по чл. 625 от ТЗ и в съдебно заседание искане за спиране на производството по реда на чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
Поради това съдът намира, че съгласно искането на молителя производството по несъстоятелност по отношение “Б.” ЕООД следва да бъде открито при условията на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, с произтичащите от това последици – обявяване на неплатежоспособността на ответника и определяне на началната й дата, откриване на производство по несъстоятелност, допускане на обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на ответника, обявяване на ответното дружество в несъстоятелност, прекратяване на дейността на предприятието му и спиране на производството.
Предвид данните по делото и липсата на доказателства ответното дружество да разполага с парични средства, с които да се покрият необходимите начални разноски за издръжка на производството по несъстоятелност, дори и текущото възнаграждение на синдика, съдът намира, че на основание чл. 629б от ТЗ следва да укаже на кредиторите да привнесат сумата от 4 000 лева, необходима за покриване на разноските в производството, и да предупреди кредиторите и длъжника за последиците от невъзобновяване на производството в законоустановения срок.
По разноските:
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 250 лева– държавна такса по молбата на молителя НАП по чл. 625 от ТЗ, съгласно чл. 24, ал. 1, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В случай на служебно издаване на изпълнителен лист ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 5 лева – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от изложеното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на “Б.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата - 15.06.2007 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника “Б.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на длъжника “Б.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника “Б.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***.
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ чрез налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника “Б.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника във фирмата си да прави добавка “в несъстоятелност”.
СПИРА производството по търговско дело № 1953 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-8 състав.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника “Б.” ЕООД, ЕИК ******, че на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ спряното производство може да бъде възобновено в срок една година от вписването на настоящото решение в търговския регистър, по молба на кредитор или длъжника, при условие че бъде удостоверено наличие на достатъчно имущество на длъжника или при представяне на доказателства за предплащане по сметката за депозити и гаранции на Софийски градски съд с IBAN: ***ародна банка, BIC: ***, на сумата от 4 000 лева (четири хиляди лева), необходима за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника “Б.” ЕООД, ЕИК ******, че ако в срок една година от вписването на настоящото решение в търговския регистър не бъде поискано възобновяване на производството, производството по несъстоятелност следва да бъде прекратено и да бъде постановено заличаване на длъжника от търговския регистър.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК “Б.” ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийски градски съд сумата от 250 лева (двеста и петдесет лева) - държавна такса по делото по молбата по чл. 625 от ТЗ и в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист сумата от 5 лева (пет лева) – държавна
такса.
УКАЗВА на длъжника “Б.” ЕООД, ЕИК ******, че в едномесечен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър следва да изпълни задълженията си по чл. 632, ал. 6 от ТЗ, както и в двумесечен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър да представи по делото удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от ТП на НОИ – София-град дали по отношение на “Б.” ЕООД, ЕИК ******, е издадено удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО, като се изпрати на ТП на НОИ – София-град препис от настоящото решение. Ако е издадено такова, препис от същото да се изпрати по настоящото дело в едномесечен срок от получаване на искането.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622 и чл. 624
от ТЗ вр. с чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ.
Решението да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ, която се
води при СГС, ТО.
СЪДИЯ :