№ 543
гр. Пловдив , 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Сийка К. Радева
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20205330207967 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Хри Сим Ауто“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ул."***" №*, представлявано от ***
Х.Г.С., ЕГН: *** против Наказателно постановление № 36-0000680 от
12.11.2020 г., издадено от Г.В.В - *** в ***, с което на основание чл. 178а, ал.
4, т. 1, предл. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на
жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 000
(хиляда) лева за нарушение по чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011
г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на
пътните превозни средства (Обн. ДВ. бр. 104 от 27.12.2011 г., изм. и доп.).
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди в акта за
установяване на административно нарушение (АУАН) и в издаденото въз
основа на него НП да е посочена различна дата на извършване на
нарушението, което да ограничава правото му на защита. В условията на
евентуалност претендира да е налице хипотеза на маловажен случай на
административно нарушение, като взема становище да са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради които
конкретното деяние да представлява по-ниска степен на обществена опасност
спрямо обикновените нарушения от този вид. Моли наказателното
постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят се представлява от адв. В.В., който поддържа жалба.
Претендира сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. № 55557 от
1
21.12.2020 г., с което изпраща жалбата и административната преписка,
изразява становище наказателното постановление да е издадено в
съответствие с материалния и процесуалния закон, а извършването на
нарушението да е установено по категоричен начин. В писмено становище с
вх. № 4184/01.02.2021 г. се поддържа жалбата и наведените с нея възражения
да са неоснователни, в хода на производството да не са допуснати
съществени процесуални нарушения, а извършеното деяние да не
представлява маловажен случай. Моли се наказателното постановление да
бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата
страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от „Хри Сим Ауто“ ООД, спрямо което юридическо
лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект с надлежна
процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е
връчен на жалбоподателя на 16.12.2020 г., установено от приложената по
преписката разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез
административнонаказващия орган (АНО) на 17.12.2020 г., поради което
седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното
наказателно постановление следва да бъде отменено по следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят „Хри Сим Ауто“ ООД притежавал издадено разрешение
№ 1080 от 02.11.2015 г. за извършване на периодични прегледи на
техническата изправност на пътни превозни средства, категория III, валидно
до 02.11.2025 г.
На 25.02.2020 г. била извършена последваща проверка на 2 броя
газанализатори тип DEK DG-04IR с идент. № 04000110 и с идент. № 04000410
и на 2 броя димомери тип Екотест ДМР - 01 К с идент. № 420 и с идент. №
419, всичките собственост на жалбоподателя „Хри Сим Ауто“ ООД. За
извършените проверки били издадени свидетелства за проверка, както следва:
свидетелство от проверка № 4403-433/20 на димомер тип Екотест ДМР - 01 К;
свидетелство от проверка № 4402-435/20 на димомер тип Екотест ДМР - 01 К;
свидетелство от проверка № 4403-432/20 на газанализатор тип DEK DG-04IR
и свидетелство от проверка № 4402-434/20 на газанализатор тип DEK DG-
04IR.
На 13.10.2020 г. жалбоподателят уведомил изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ чрез РД „АА“ Пловдив
за настъпилата промяна, изразена в издадени свидетелства за проверка на
средствата за измерване, като подал заявление с № 42-03-23-1308/13.10.2020
г. По така подадено заявление на свид. К. С. К. – *** в ***, било възложено
2
извършването на проверка.
На 16.10.2020 г. свид. К. съставил акт за установяване на
административно нарушение с бл. № 277369 против жалбоподателя „Хри
Сим Ауто“ ООД в присъствието на управителя на дружеството и на свид. Х.
Й. Ч.. В акта било вписано, че нарушението е извършено на дата 04.03.2020 г.
Препис от този акт бил връчен на представителя на жалбоподателя срещу
разписка.
Против АУАН постъпило писмено възражение, което било намерено за
неоснователно от административнонаказващия орган.
На неустановена по делото дата свид. К. извършил поправка в
съдържанието на съставения АУАН с бл. № 277369 от 16.10.2020 г., като
върху цифрата „4“, отбелязваща деня от месец март 2020 г., когато е прието
да е извършено нарушението, изписал цифрата „5“. Отгоре свид. К. изпълнил
текста „корекцията е моя“ и се подписал.
На 12.11.2020 г. било издадено и обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите К. С. К. и Х. Й. Ч. в
частта им, в която възпроизвеждат събитията по извършената проверка и
констатираните в хода й обстоятелства. В тази им част показанията на
двамата свидетели се подкрепят и от събраните по делото писмени
доказателства, поради което те се явяват проверени, а достоверността им -
доказана. Дава се вяра и на твърдението автор на извършената поправка в
съставения АУАН да е свид. К.. Твърденията на свидетелите относно времето
и начина на извършване на поправката в съдържанието на АУАН обаче не
получават доверие от съда. И двамата свидетели заявяват, че не си спомнят
тези обстоятелства, поради което в показанията си не съобщават свои
възприятия за обективно случилото се, а изказват предположения какво
според тях е станало и как биха процедирали в посочената ситуация. Съдът
предостави възможност и на двамата свидетели да се запознаят със
съдържанието на приложения по преписката АУАН, както и на връчените на
жалбоподателя преписи, но и след това не беше отговорено категорично кога
и в присъствието на кои лица е извършена поправката, а единствено се
изказаха предположения. Първоначалното твърдение поправката да е
извършена още при съставянето на акта и преди неговото предявяване е
категорично оборено от факта на връчен на жалбоподателя препис от АУАН,
подписан от актосъставителя К. и свидетеля Ч., в който липсва поправеното
съдържание.
От препис от акт за установяване на административно нарушение с бл. №
277369 от 16.10.2020 г., съставен от К. С. К. против „Хри Сим Ауто“ ООД
3
(лист 9 от делото), се установява, че в него е записано, че нарушението е
извършено на дата 04.03.2020 г., след което е връчен препис на
жалбоподателя, носещ подписите на актосъставителя и на свидетеля по акта.
От разрешение № 1080 от 02.11.2015 г. (лист 13-14 от делото) се
изяснява, че жалбоподателят „Хри Сим Ауто“ ООД притежава разрешение за
извършване на периодични прегледи на техническата изправност на пътни
превозни средства, категория III, валидно до 02.11.2025 г.
От свидетелство от проверка № 4403-433/20 на димомер тип Екотест
ДМР - 01 К; свидетелство от проверка № 4402-435/20 на димомер тип Екотест
ДМР - 01 К; свидетелство от проверка № 4403-432/20 на газанализатор тип
DEK DG-04IR и свидетелство от проверка № 4402-434/20 на газанализатор
тип DEK DG-04IR се установява, че на посочените димомери и
газанализатори е извършена последваща проверка на дата 25.02.2020 г.
От заявление № 42-03-23-1308/13.10.2020 г. се изяснява, че със същото
жалбоподателят е уведомил Изпълнителна агенция „АА“ за извършената на
25.02.2020 г. последваща проверка на газанализатор тип DEK DG-04IR, за
която е издадено свидетелство от проверка № 4403-432/20.
От I, т.9 на Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията се установява, че
НП е издадено от надлежно оправомощено лице, което е действало в рамките
на своята материална и териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че на
дата 25.02.2020 г. са издадени четири свидетелства за извършени последващи
проверки на 2 броя газанализатори тип DEK DG-04IR с идент. № 04000110 и
идент. № 04000410 и на 2 броя димомери тип Екотест ДМР - 01 К с идент.
№420 и идент. № 419. Изяснява се и че всички описани средства за измерване
са притежавани от жалбоподателя „Хри Сим Ауто“ ООД. Задължението за
извършването на последваща проверка е регламентирано в чл. 9, ал. 6 от
Наредба № Н-32/16.12.2011 г. Доказа се и че дружеството жалбоподател е
лице по чл. 16 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г., като притежава валидно
издадено разрешение № 1080 от 02.11.2015 г. за извършване на периодични
прегледи на техническата изправност на пътни превозни средства, категория
III. Издадените свидетелства за извършени проверки представляват документ
по чл. 18, ал. 1, т. 10 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. При тези факти за
жалбоподателя на основание чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32/16.11.2011 г. е
възникнало задължение в 7-дневен срок от 25.02.2020 г., когато е извършена
промяната, да уведоми за това изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ чрез ръководителя на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“, като приложи екземпляр от
свидетелствата за извършена проверка. Жалбоподателят е изпълнил това си
задължение, но със закъснение и след изтичането на предвидения 7-дневен
срок. Доколкото срокът е изтичал в неприсъствен ден - 03.03.2020 г., то
4
жалбоподателят е могъл правомерно да изпълни задължението си и на първия
присъствен ден след това - 04.03.2020 г. Именно тази дата обаче е посочена
като дата на извършване на нарушението в първоначално съставения АУАН,
препис от който е бил връчен на жалбоподателя.
В тази връзка съдът приема, че по делото се доказва в хода на
административнонаказателния процес да е допуснато съществено
процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на
жалбоподателя, не може да бъде санирано едва в съдебната фаза на процеса и
обуславя отмяна на обжалваното наказателно постановление. В последното за
дата на извършване на нарушението е приета 05.03.2020 г. В приложения по
преписката АУАН отново фигурира тази дата, но е видно, че цифрата 5,
отбелязваща конкретния ден от месец март 2020 г., е допълнително вписана и
изпълнена над друго, нечетимо съдържание. Над датата на извършване на
нарушението в АУАН е записано: „корекцията е моя“ и е изпълнен подпис, за
който по делото се установява да е на актосъставителя К.. Същевременно на
лист 9 от делото е приложен и приет като писмено доказателство
първоначално връченият препис от АУАН на жалбоподателя. Изпълнен е
върху документ със същия сериен номер (серия А-2019 № 277369) и
съдържанието му кореспондира с екземпляра, приложен по преписката, с
единствените разлики, че в преписа за жалбоподателя за дата на извършване
на нарушението е посочена 04.03.2020 г. и липсва дописването „корекцията е
моя“ заедно с подписа на неговия автор. При тези факти по категоричен начин
се установява по делото, че първоначално в акта за установяване на
нарушението за дата на извършването му е била посочена 04.03.2020 г. и
препис от този акт е бил връчен на представителя на „Хри Сим Ауто“ ООД. В
издаденото наказателно постановление е приета различна дата на извършване
на нарушението, а именно 05.03.2020 г.
На следващо място от доказателствата по делото се установява и че след
съставянето на АУАН в него е била извършена поправка в частта относно
датата на нарушението. В административнонаказателния процес не е изрично
регламентиран институтът на явна фактическа грешка. Вместо това с
разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН е предвидено наказателното
постановление да бъде издавано и при определени нередовности в акта, без
това да засяга неговата законосъобразност. С разпоредбите на чл. 62, ал. 2 и
чл. 175 от АПК са установени способи за отстраняване на очевидна
фактическа грешка и неточности в административния акт и в съдебното
решение. Кодексът обаче е предвидил обжалваемост на решението за
поправка, гарантирайки правата на страните, каквито способи в ЗАНН не са
установени. С оглед регулираните със ЗАНН отношения не следва да бъде
допускано разширително тълкуване на нормите му. От процесуален аспект
следва да се съобразява и последицата на всеки способ за отстраняване на
пропуски, допуснати от страните в производството. АПК предвижда
оспорване на решението за отстраняване на ОФГ, следователно правата на
страните не се ограничават, докато ЗАНН не допуска подобна процесуална
5
възможност. С оглед конкретния начин, по който е процедирал
актосъставителят - с изписване на поправеното съдържание директно върху
първоначалния текст и отбелязване на авторството на поправката, то
очевидно не е използван някой от разгледаните по-горе способи. Вместо това
предприетото действието стои най-близо до процедурата по чл. 130 от НПК
за поправки, изменения и допълнения в протоколите, съставяни по реда на
НПК като писмени доказателствени средства. Тук следва да се има предвид,
че препращането по чл. 84 от ЗАНН към правилата на Наказателно-
процесуалния кодекс е към изрично предвидените процедури и други
процесуални действия. Следователно прилагането на реда по чл. 130 от НПК
би било допустимо при правоприлагане по аналогия. Дори и в този случай
процедурата не е надлежно спазена, тъй като извършването на поправката
трябва да бъде удостоверена с подписа на всички лица, подписали акта, т.е.
включително свидетеля и нарушителя, а не единствено на неговия съставител.
При липсата на изрични правила за отстраняването на грешки в
съдържанието на АУАН, то с оглед целите на настоящото производство от
решаващо значение за извода за допуснато същественото процесуално
нарушение е обстоятелството, че по начина, по който е процедирал
актосъставителят, не са създадени гаранции за спазването на правото на
защита на жалбоподателя. С АУАН се предявява своеобразното
административно обвинение на нарушителя, поради което наказателното
постановление ще бъде незаконосъобразно, ако с него наказание бъде
наложено за нарушение, извършено на различна дата от посочената в акта.
Следователно за охраняване правото на защита трябва да бъде доказано, че
актът с поправено съдържание /в което като дата на извършване на
нарушението е посочена датата 05.03.2020 г./ е бил връчен и предявен на
жалбоподателя преди издаването и връчването на НП. Ако актът с
поправеното съдържание е връчен едновременно с постановлението или дори
след него, то извършването на поправката би загубило смисъл, тъй като
жалбоподателят ще узнае за действителните фактически параметри на
нарушението едва след като вече е бил наказан с НП. В тази връзка от
момента на съставянето и предявяването на АУАН за лицето, срещу което
той е съставен, възникват определени процесуални права, гарантирани от
закона. Предоставянето на възможността да бъдат упражнени тези права
представлява част от общото право на защита, като лицето би могло да прави
възражения и да сочи нови доказателства. След като се внася промяна във
фактическата рамка на обвинението – твърди се нарушението да е извършено
на различна дата от първоначалната, то следва процедурата по предявяване на
обвинението и предоставяне на срок и възможност за възражения, защита и
сочене на доказателства също да бъде повторена. Това е така, защото при
наличието на съставен АУАН последващо издаване на наказателното
постановление не е обвързващ императив за административнонаказващия
орган, а е дейност по правоприлагане. Тази дейност трябва да е резултат от
един състезателен процес, в който страните да могат да участват съгласно
6
предоставените им от процесуалния закон права. По тези съображения
липсата на доказателство за възможността жалбоподателят да участва в
процеса и да се защитава срещу същото обвинение, по което е наказан с НП,
всякога представлява съществено нарушение на процесуалните правила.
Държейки сметка за тези общи, принципни правила на процеса, в
конкретния случай не се доказа по делото кога жалбоподателят е узнал за
поправката, дали това е преди издаването на наказателното постановление,
както и дали му е предоставена възможност да упражни предвидените си в
ЗАНН права, след новото предявяване на обвинението. За извършената
поправка в съдържанието на АУАН по делото е установено единствено
авторството й, но не и датата на осъществяването й, нито присъствалите лица.
Категорично доказано е обаче, че поправката не е извършена в момента на
съставянето на акта. Щом препис от акта, носещ подписите на
актосъставителя и на свидетеля, е връчен на жалбоподателя (приложен на
лист 9 от делото), то категорично доказано е, че поправката е извършена след
предявяването на акта със сгрешено съдържание. Показанията на свидетелите
К. и Ч. също не оборват този извод. И двамата свидетели не си спомням
конкретно случая с извършването на поправката, а споделят как принципно
смятат, че биха постъпили в такава ситуация. Следователно твърденията им
не отразяват техни конкретни възприятия, а предположения, поради което в
тази им част не са годен източник на доказателствена информация.
На следващо място освен неяснота относно момента на извършване на
поправката, действието е опорочено и поради липсата на доказателства то да
е извършено с участието на останалите задължителни участници. След като се
внася промяна в съдържанието на акта и то относно негово съществено
съдържание, това трябва да бъде извършено при спазване на общите правила
за начина, по който се съставят този вид актове. Поправката не може да бъде
извършена тайно. Както при изпълването на всеки друг реквизит на АУАН,
необходимо е било поправката да бъде направена в присъствието на свидетел,
както и на нарушителя, който да бъде поканен за това действие. Спазването
на това изискване също не е доказано по делото.
В заключение установяването дали жалбоподателят е могъл да се
защитава по измененото обвинение преди издаването на НП има съществено
значение за делото. Ако поправка засягаше несъществена нередовност на
АУАН, която би могла да бъде отстранена по реда на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН, то
ирелевантно би било кога и дали въобще жалбоподателят е уведомяван за
такава поправка в съдържанието на акта. Дата на извършване на нарушението
обаче е съществен реквизит, който пряко е свързан с възможността за
адекватно упражняване на правото на защита, и такава нередовност не може
да бъде преодоляна по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Недопустимо е с НП деецът да
бъде наказан за различно деяние от това, за което дотогава се е водил
процесът, а щом датата на извършването му е различна, то ще се касае
именно за ново деяние, по което лицето не се е защитавало. Трайна и
непротиворечива е съдебната практика, че различната дата на извършване на
7
нарушението в АУАН и в НП винаги представлява съществено процесуално
нарушение, ограничаващо правото на защита на наказания, и обуславя отмяна
на наказателното постановление. В настоящия случай порокът при
издаването на НП се изразява в това, че не е доказано жалбоподателят да е
бил уведомен за извършената поправка в съдържанието на АУАН и тя да му е
била надлежно предявена преди издаването на постановлението.
Действително по делото на лист 10 от същото е приложен препис и от
поправения АУАН, което налага извод, че той също е бил връчен. Неясно
остава кога е било сторено това. Както беше посочено, ако е поправеният
екземпляр е връчен заедно с НП или по-късно, то жалбоподателят ще е лишен
от възможността да се защитава срещу новото обвинение. От приложения на
лист 10 от делото препис не се установява и при неговото връчване, нито след
това да е давана нова възможност на жалбоподателя да направи възражения
или да посочи доказателства, въпреки че му е предявено ново обвинение. В
показанията си свид. К. сочи, че когато поправка в съдържанието на АУАН се
извършва на различна дата от съставянето му, не се отбелязва в акта тази дата
на поправката, а вписана остава единствено първоначалната дата на
съставяне. При липса на доказателства с предварително определена стойност
в административнонаказателния процес наказващият орган може да доказва
надлежното спазване на процедурата с всички допустими доказателства. По
делото бяха разпитани както актосъставителят, така и единственият свидетел
при съставянето на акта, но и от техните показания не беше отстранена
непълнотата в доказване спазването на процедурата. Същевременно цялата
доказателствена тежест в процеса се носи от наказващия орган, поради което
за него са и неблагоприятните последици от недоказването на действията по
предявяване и предоставяне на възможност на жалбоподателя да се защитава
срещу това обвинение, по което му е наложено наказание с НП.
По гореизложените съображения съдът намери жалбата за основателна, а
наказателното постановление като незаконосъобразно трябва да бъде
отменено.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на
разноски в процеса. С оглед изхода на делото такива се дължат единствено на
жалбоподателя, който е направил искане за присъждане на разноски в размер
на 300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. По делото е
доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран
размер. Съобразно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН е направено и възражение за
прекомерност от въззиваемата страна, което в случая настоящият състав
намира за неоснователно. Договорът за правна защита и съдействие е
сключен на 04.02.2021 г. Към тази дата и съгласно измененията с ДВ бр. 68 от
2020 г. действащото законодателство – чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, е предвиждало, че при имуществена санкция до 1 000 лева
8
възнаграждението е 300 лева. Следователно претендираните от
жалбоподателя разноски от 300 лева не надвишават минималния предвиден в
Наредбата размер и съдът не би могъл да присъди по-нисък размер на
разноските от минимално определения съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. Отделно от това съдът намира, че предвид извършените
следствени действия и материалния интерес по делото така заплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева не е прекомерно. По тези
съображения претенцията на жалбоподателя за присъждането на разноски е
основателна и следва да бъде уважена в пълен размер.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1
АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби
на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане
на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат
възложени върху това юридическо лице, от което е част
административнонаказващият орган, а това е Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ като второстепенен разпоредител с бюджетни
кредити по аргумент от чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на ИА „АА“.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000680/12.11.2020 г.,
издадено от Г.В.В - *** в ***, с което на „ХРИ СИМ АУТО“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул."***" №*,
представлявано от *** Х.Г.С., ЕГН: ***, на основание чл. 178а, ал. 4, т. 1,
предл. 1 от Закона за движението по пътищата е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1 000 (хиляда) лева за нарушение по чл. 24, ал. 1 от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ“ да заплати на „ХРИ СИМ АУТО“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул."***" №*,
представлявано от *** Х.Г.С., ЕГН: *** сумата от 300 (триста) лева,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
9
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10