№ 57
гр. Б., 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – Б. в публично заседание на тринадесети юни през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно търговско дело №
20242001000068 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
С Решение № 375 от 30.11.2023 г. по търговско дело №
20222100900182 по описа за 2022 година на Окръжен съд – Б. е уважен искът
на „Е.“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. В. Т.,
ул. „С. А.“ № 14, със съдебен адрес: гр. В. Т., ул. „В. Л.“ № 15, ет. 9 – адв. К. А.
против „К. - Б.“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
гр. Б., ул. „К. Б.“ № 2, ет.2, ап.10 за заплащане на сумата от 130244,77 евро,
представляваща неиздължено възнаграждение за извършени строително-
монтажни работи по договор от 01.09.2020 г. (по част А10 на обект
„Разширение на газопреносната инфраструктура на „Б.з“ ЕАД, паралелно на
северния магистрален газопровод до българо-сръбската граница”) ведно със
законната лихва от завеждането на делото на 17.03.2022 год. до окончателното
изплащане. В полза на ищеца са присъдени и съдебноделоводни разноски в
размер на 26020 лева.
Производството се е развило при участието на „П. И“ ЕООД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Х.“ № 2, вх. А,
ет. 1 като трето лице - помагач на ищеца.
С Определение № 266 от 26.02.2024 г. по същото дело, постановено
по реда на чл. 248 от ГПК, е била отхвърлена молбата на ответника „К. - Б.“
1
ООД за изменение на решението в частта за разноските, присъдени в полза на
ищеца.
С Решение № 58 от 26.02.2024 г. решението от 30.11.2023 г. е било
поправено по реда на чл. 247 от ГПК, тъй като е съдържало погрешен
осъдителен диспозитив в полза на помагача „П. И“ ЕООД.
Ответникът „К. - Б.“ ООД е обжалвал и трите акта.
Във въззивната жалба против първото решение са развити доводи за
неговата неправилност поради противоречие с материалния и процесуалния
закон и поради необоснованост.
Оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения се
свеждат до следното:
Липсвал окончателен доклад по чл. 375, ал. 1 от ГПК с указания за
разпределението на доказателствената тежест. Не били допуснати всички
поискани от ответника писмени доказателства. Приетото заключение по
изслушаната съдебносчетоводна експертиза не отговаряло на всички задачи,
но искането на ответника за допълването му било отхвърлено от съда без ясни
мотиви.
Ответникът многократно настоявал ищецът да представи фактури
във връзка със сключен договор за СМР с негов подизпълнител. Такива
документи били представени едва в последното заседание (без кредитното
известие към една от фактурите). Нямало преписи, което затруднявало
защитата на ответната страна. Освен това тези доказателства не били обект на
анализ от изслушаните експертизи.
По неясни причини по съдебнотехническата експертиза имало две
заключения с различно съдържание, депозирани съответно на 25.06.2023 г. и
на 08.10.2023 г.
Решението противоречало на материалния закон и било
необосновано поради следното:
Неверни били изводите на съда, че всички работи по част А9 били
изпълнени от ищеца и приети от ответника и че договорът не бил прекратен
преди да се пристъпи към изпълнение по част А10.
Именно поради преждевременното преустановяване на договорната
връзка голяма част от дейностите били възложени и изпълнени от трето лице -
„Т. Е. Х." ЕООД, за което имало приложени по делото фактури.
Договорът бил предсрочно прекратен по инициатива на ищеца, след
като вземанията му били запорирани по водено срещу него изпълнително
дело. Първоначално ищцовото дружество отправило предложение до
ответника да бъде заменено в договорното правоотношение от свързано лице -
2
„Т. Е. Х." ЕООД. Понеже не било постигнато разбирателство, страните
уредили отношенията си съгласно чл. 24, ал. 3 от договора - с усвояване на
платения аванс за сметка на изпълнените до момента СМР по част А9. Именно
затова ищецът издал фактури с нулеви стойности от 01.11.2020 г. и 30.12.2020
г. Той не засвидетелствал по никакъв начин, че желае да продължи работата по
част А10.
Самият ответник бил подизпълнител на строителния обект, който
бил снабден с разрешение за ползване от 23.12.2020 г.
Процесните СМР по част А10 били фактурирани от ищеца много по-
късно – на 11.11.2021 г.
Ответникът и ангажирани от него трети лица, а не ищецът,
изпълнили дейностите по част А10. Затова и нямало подписан от страните
приемно-предавателен протокол.
Ищецът се позовавал на договор от 01.09.2020 г., сключен с
подизпълнител – помагача „П. И“ ЕООД. Съставените по повод изпълнението
на тази сделка документи (сред които и проформа фактура) не били
противопоставими на ответника. От друга страна към една от данъчните
фактури било издадено кредитно известие, което не било представено като
доказателство.
Освен това приемно-предавателният протокол от 14.01.2021 г. за
изпълнението на същия договор противоречал на съставените от ищеца
доклади за напредък, както и на установеното от техническата експертиза.
Всъщност фактурите, издадени от „П. И“ ЕООД били за дейности по част А9,
които са извън предмета на спора.
В жалбата са формулирани доказателствени искания по чл. 266, ал. 3
от ГПК: (1) за допускане на допълнителна съдебносчетоводна експертиза, тъй
като в приетото пред първата инстанция заключение вещото лице не
отговорило на задача за дейностите по процесните СМР, които били отчетени
и осчетоводени от ответника; (2) за задължаване на третото лице – помагач на
основание чл. 190 от ГПК да представи: Кредитно известие № ********** от
23.11.2020 г. към Фактура № 587 от 30.10.2020 г. и споразумение от 20.11.2020
г., коментирано от счетоводната експертиза като основание за издаването на
известието; количествено-стойностна сметка от 14.01.2020 г. относно
изпълнение на СМР по част А9.
Ищецът „Е.“ ООД и третото лице – помагач „П. И“ ЕООД са
представили общ писмен отговор, с който са оспорили жалбата.
Възразили са по доводите за допуснати процесуални нарушения.
Първоинстанционният съд изготвил проект за доклад, в който
3
разрешил всички предварителни въпроси по събирането на относимите към
спора доказателства. Проектът бил обявен на страните в открито съдебно
заседание.
Правилно съдът преценил, че не се налага допускане на
допълнителна счетоводна експертиза.
По съдебнотехническата експертиза били представени две
заключения, тъй като първото от тях било непълно. Това било констатирано с
протоколно определение от 24.07.2023 г.
Решението било постановено в съответствие с материалния закон и
било обосновано.
Мотивите на съда относно изпълнението на СМР по част А9 нямали
пряко отношение към спора, но били в отговор на многобройните възражения
и доказателствени искания на другата страна.
Разсъжденията на ответника за прекратяването на договора били
погрешни. Не бивало да се извеждат аргументи в тази насока от съставянето
на коментираните по-горе фактури с нулеви стойности. Възлагането на част от
СМР на трети лица било направено с оглед спазването на кратките срокове за
предаване на строителния обект.
Между страните имало електронна кореспонденция, която
свидетелствала за запазване на договорната връзка. Ищецът изпращал по този
начин периодични отчети за напредък, касаещи и двата участъка – А9 и А10.
С отговора са оспорени и всички искания за събиране на
доказателства във въззивното производство по реда на чл. 266, ал. 3 от ГПК.
Във въззивната жалба на ответника против решението от 26.02.2024
г. по чл. 247 от ГПК се посочва, че действително била допусната очевидна
фактическа грешка чрез формулиране на осъдителен диспозитив в полза на
третото лице – помагач. Тя обаче не била надлежно отстранена.
Останалите страни са оспорили жалбата с нарочен писмен отговор.
В частната жалба на ответника против определението по чл. 248 от
ГПК се изтъква, че съдът присъдил разноски на ищеца, за които нямало
доказателства.
И тази жалба е оспорена от ищеца.
Б.кият апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на жалбите
и по направените с тях доказателствени искания с определение от 26.04.2024
г.
По основателността на жалбите:
С решението си от 26.02.2024 г. окръжният съд е поправил по реда на
4
чл. 247 от ГПК очевидна фактическа грешка в решението си от 30.11.2023 г., в
резултат на която помагащата страна „П. И“ ЕООД е посочена в диспозитива
като легитимирана да получи присъдените суми наред с ищеца „Е.“ ООД.
Видно от мотивите, волята на съда е била до постанови осъждане само полза
на ищеца. В поправения диспозитив ясно личи, че „П. И“ ЕООД участва в
процеса само като трето лице – помагач. Ето защо жалбата срещу решението
по чл. 247 от ГПК се явява неоснователна.
Поправеното решение от 30.11.2023 г. е валидно и допустимо. То е
постановено при изяснена фактическа обстановка. Неоснователни са
оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения. На
основание чл. 374 от ГПК окръжният съд е изготвил проект за доклад, който е
съобщил на страните. Допуснал е относимите доказателства. Разпределил е
доказателствената тежест. Докладът е обявен за окончателен с протоколно
определение от 31.10.2022 г., по което не е имало възражения. Съдът е уважил
всички последващи доказателствени искания от значение за разрешаването на
спора. Допуснал е съдебносчетоводна и съдебнотехническа експертиза, които
са били надлежно изпълнени.
В хода на изслушването на счетоводната експертиза в съдебно
заседание на 24.07.2023 г. ответникът „К. - Б.“ ООД е изразил опасения, че
предоставената от него счетоводна документация не била анализирана в
цялост от вещото лице Е. В.. Той обаче не се е позовал на конкретни
необсъдени документи. Не е имал възражение по определението за
приемането на експертизата. Молбата му от 28.04.2024 г. за допускане на
допълнителна експертиза е твърде обща, поради което правилно е била
оставена без последствие.
Депозираното на 26.06.2023 г. заключение на вещото лице И. З. по
техническата експертиза е било непълно. Това е било констатирано от съда в
откритото заседание от 24.07.2023 г. В съответствие с дадените му указания
експертът е представил писмено допълнение от 09.10.2023 г. Тези
обстоятелства са съобразени при приемането на заключението в съдебно
заседание от 30.10.2023 г.
По съществото на спора:
Първоинстанционният съд е уважил иска на „Е.“ ООД с правно
основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД против „К. - Б.“ ООД за сумата
от 130244,77 евро (с ДДС), представляваща неиздължено възнаграждение за
извършени строително-монтажни работи по договор от 01.09.2020 г. (по част
А10 на обект „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Б.з“ ЕАД,
паралелно на северния магистрален газопровод до българо-сръбската
граница”) ведно със законната лихва от завеждането на делото на 17.03.2022
5
год. до окончателното изплащане.
По исковата молба първоначално е било образувано т.д. № 37/2022 г.
на ОС – В. Т., но то е било прекратено и изпратено по на ОС – Б..
С договор от 01.09.2020г. (л. 9-21 от делото на ВТОС) ответникът „К.
- Б.“ ООД е възложил на ищеца „Е.“ ООД извършването на СМР по
прокарване на трасета с оптични кабели по части А9 и А10 от обект
„Разширение на газопреносната инфраструктура на „Б.з“ ЕАД паралелно на
северния магистрален газопровод до българо-сръбската граница. Инвеститор
е бил „Б.з“ ЕАД, а главен изпълнител – К. "А.“ – гражданско дружество.
Страните по договора са част от веригата подизпълнители.
Дейностите, които е следвало да изпълнява ищецът „Е.“ ООД, са
описани в количествено-стойностни сметки (КСС), приложени към договора.
Оптичните кабели е трябвало да бъдат изстрелвани под налягане в
пластмасови тръби с диаметър 40 мм с помощта на специализирана техника
(компресор и кабел-джет). Кабелните трасета по част А9 и А10 с дължини
съответно от 93716 метра и 129968 метра е следвало да бъдат готови за 19 и за
23 дни. Уговореното възнаграждение за СМР възлизало на 136205,27 евро без
ДДС – за част А9 и на 185646,72 евро без ДДС – за част А10.
Няма спор, че строителният обект е бил завършен и въведен в
експлоатация с разрешение от 23.12.2020 г. на ДНСК - София (л. 129 -137 от
делото на ВТОС).
Предмет на иска са дейностите по част А10, т. 82 от КСС към
договора по директно изстрелване с компресор на оптични кабели на
разстояние от 107675,90 метра при обща дължина на трасето от 129968 метра.
Уговорената цена за тази дейност възлизала на 1,008 евро на метър (без ДДС).
Останалата част от работата била възложена на трети лица.
Ищецът „Е.“ ООД сочи, че от своя страна ангажирал като
подизпълнител третото лице-помагач „П. И“ ЕООД (посочено в офертата му
към договора). Договорът с помагача и приемно-предавателният протокол към
него са приложени на л. 53-58 и 59-61 от делото на ВТОС. В протокола е
описано, че СМР били изпълнени през периода от 8 ноември – 3 декември
2020 г. вкл. За текущото изпълнение на работата ищецът изпращал до
ответника имейли с отчети за напредък (л. 22 -52 от цит. дело).
Ищецът е изпратил покана за уреждане на отношенията, връчена на
ответника по реда на чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ на 12.04.2021 г., но получил
отрицателен отговор (л. 62-64; л. 66 от делото на ВТОС).
За процесните СМР той издал Фактура № ********** от 11.11.2021
г. на стойност 130244,77 евро с ДДС (л. 71-74). Изпратил я отново чрез ЧСИ,
6
но ответникът отказал да я получи (виж придружителното писмо на съдебния
изпълнител на л. 67 от цит. дело).
Ответникът „К. - Б.“ ООД е оспорил иска като се е позовал на
прекратяване на договора с конклудентни действия. Повод за прекратяването
бил наложен запор върху вземанията на ищеца съгл. запорно съобщение изх.
№ 18419 от 06.11.2020 г. по изп. дело № 20207250401090 на ЧСИ В. Г. (л. 105).
С имейл ищецът „Е.“ ООД сам предложил да бъде заменен като страна по
договора от свързано лице – „Т. Е. Х.“ ЕООД със същия управител – Р. Ж..
Към електронното писмо бил предложен проект на тристранно споразумение
02.11.2020 г., който обаче не бил приет (л. 113). Ищецът усвоил получения
аванс за изпълнени СМР по част А9 от договора, като издал фактури с нулеви
крайни салда от 01.11.2020 г. и 30.12.2020 г. (л. 115 и 118). Тези фактури били
осчетоводени и от двете страни. Понеже съгласно чл. 24, ал. 3 от договора
авансът трябвало да се приспадне от стойността на последното плащане,
ответникът счита, че с посоченото осчетоводяване и двете страни
засвидетелствали желанието си да преустановят облигационната връзка.
Уговореният резултат по част А10 бил постигнат според ответника с негови
собствени усилия и чрез привличане на трети лица трети лица - „Т. Е. Х.“
ЕООД, „Е. – С“ ООД и др.
Настоящият съдебен състав споделя изложените от
първоинстанционния съд съображения, че договорът между страните не е бил
надлежно прекратен. Преждевременното усвояване на авансовите плащания
не е аргумент в тази насока. При липса на изявление за разваляне на договора
поради неизпълнение преустановяването на облигационната връзка би
следвало да бъде оформено в писмен вид и от двете страни. Такъв документ не
е бил съставен.
Изпълнителният запор върху вземанията на ищеца по процесния
договор най-вероятно е провокирал по-ранното усвояване на получения аванс
с издаването на нулеви салда по цитираните по-горе фактури от 01.11.2020 г. и
30.12.2020 г., касаещи СМР по част А9 от договора. Според изслушаната
счетоводна експертиза тези фактури са включени в дневниците за покупко-
продажби по ЗДДС и на двете страни. Ответникът е приел и платил и фактури
от 30.11.2020 г. и от 02.11.2021 г., издадени от свързано с ищеца лице - „Т. Е.
Х.“ ЕООД (със същия управител) за други СМР по договора, които са извън
процесните - тестване за проходимостта на тръбите по трасето по част А10
(преди монтажа на кабела) и изстрелване на кабели в участък от трасето по
част А9 (л. 123 – 128 от делото на ВТОС). Тези обстоятелства по-скоро указват
стремеж към запазване на договора с извършване на разплащания в
отклонение наложения изпълнителен запор.
Същевременно ответникът е получавал на електронния си адрес
7
изпращани му от ищеца през периода 19 - 29 ноември 2020 г. отчети за
напредък за процесните дейности по част А10, т. 82 - изстрелване на оптични
кабели и не е имал възражения по тях. Водената в тази връзка електронна
кореспонденция е приложена на л. 22 - 52 от делото на ВТОС. Отчетите са
анализирани от изслушаната съдебнотехническа експертиза, която е дала
заключение, че изпълнените СМР са дело на ангажирания от ищеца
подизпълнител „П. И“ ЕООД. Той е бил допуснат до работната площадка и е
разполагал с данни за уникални номера на кабелните барабани, предназначени
за пространствата между отделните комуникационни шахти по две успоредни
трасета (FOC1 и FOC2). В тази връзка са и показанията на разпитаните пред
първоинстанционния съд свидетели П. П. и Е. Г.. За получаването на готовите
за монтаж сертифицирани кабели от „П. И“ ЕООД свидетелства и
електронната корепонденция, приложена към допълнителната искова молба.
Ответникът не е ангажирал убедителни насрещни доказателства, от които да
се обосноват противоположни изводи. От представения от тази страна
договор с „Е. – С“ ООД от 18.11.2020 г. за осигуряване на ръководен персонал
и техника за изстрелване на кабели, както и от издадените от изпълнителя
фактури (л. 138 -141 от делото на ВТОС) не може категорично да се заключи,
че са били извършени СМР, идентични с процесните. Същото се отнася и за
коментираните от счетоводната експертиза дейности по изстрелване на
кабели, платени от ответника „К. - Б.“ ООД към неговия пряк възложител
„Б.“ ЕООД по Фактура № ********** от 30.11.2021 г. на стойност 57240,00
лева, издадена във връзка с дейности на други подизпълнители - „С. в.“ ООД
и „С. Р.“ ЕООД. В показанията си свидетелят Г. А., служител на „Б.“ ЕООД,
говори най-общо за извършени от трети лица СМР и не влиза в детайли по
отношение на описаните в отчетите дейности.
При така изяснената обстановка въззивният съд приема, че след като
не е възразил по своевременно отчетената от ищеца работа по изстрелване на
кабели за част А10, т. 82, ответникът трябва да я заплати.
Съставеният между ищеца „Е.“ ООД и третото лице – помагач „П. И“
ЕООД приемно-предавателен протокол от 14.01.2021 г. относно СМР,
изпълнени през периода 8 ноември – 3 декември 2020 г. вкл., следва да бъде
ценен, само доколкото не противоречи на коментираните по-горе отчети за
напредък. Последният от тях е от 29.11.2020 г. Той има обобщаващ характер и
съдържа информация за изпълненото до този момент по две паралелни
трасета с оптични кабели - FOC1 и FOC2. Цифровите обозначения на
комуникационните шахти по тези трасета са сходни.
Всички СМР по посочения предавателен протокол, които са
изпълнени след 29.11.2020 г., не са отчетени и за тях ответникът не дължи
плащане. Това са СМР по редове от № 30 до № 42 вкл. от протокола и от
8
издадената към ответника фактура от 11.11.2021 г. От друга страна СМР по
редове № 22, 23 и 29 от същите документи не са обозначени в обобщаващия
отчет от 29.11.2020 г. като надлежно изпълнени. Затова и за тях не се дължи
възнаграждение.
Подлежат на заплащане останалите СМР по изстрелване на оптични
кабели по част А10, т. 82 от договора, които касаят участъци с обща дължина
70381,74 метра. Издаването на фактурата за тези СМР след срока по чл. 113,
ал. 4 от ЗДДС се санкционира единствено по административен ред.
При съобразяване на уговорената цена от 1,008 евро на метър без
ДДС ответникът следва да заплати на ищеца 70944,79 евро без ДДС или
85133,75 евро с ДДС. Доколкото не се касае за регрес, уважаването на иска не
се влияе от начина, по който ищецът и третото лице – помагач са уредили
разплащанията помежду си, нито пък от издаването на фактури по сключения
между тях договор. Представеното пред настоящата инстанция кредитно
известие към една от фактурите (основано на споразумение за обезщетяване
на вреди) не е от значение за разрешаването на спора.
Изложеното налага частичното уважаване на иска по чл. 79, ал. 1 вр.
266, ал. 1 от ЗЗД до размера на главницата от 85133,75 евро ведно с дирените
лихви. Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с
която в полза на ищеца е присъдено възнаграждение за изпълнени СМР над
размера от 85133,75 евро до горницата от 130244,77 евро ведно със
съответните лихви. В тази част претенцията трябва да се отхвърли. В
останалата част решението следва да се потвърди.
По съдебноделоводните разноски:
Първоинстанционният съд е присъдил в полза на ищеца разноски в
размер на 26020 лева, от които адвокатски хонорар на стойност 14600 лева
съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
С Определение № 266 от 26.02.2024 г. молбата на ответника за
изменение на решението по реда на чл. 248 от ГПК правилно е била
отхвърлена. Изложените доводи, че нямало доказателства за заплащане на
разноските за адвокат, са безпочвени.
Отбелязвания за извършени частични плащания в размер на 1000
лева и на 8000 лева се съдържат в договора за правна защита и в анекса към
него. Към списъка по чл. 80 от ГПК е приложена разписка за доплащане на
стойност 5600 лева.
Изложеното обосновава отхвърлянето на частната жалба против
определението.
Присъдените в полза на ищеца разноски за първоинстанционното
9
разглеждане на делото следва да се намалят от 26020 лева на 17007,82 лева, но
не по реда на 248 от ГПК, а заради частичното отхвърляне на иска от
въззивната инстанция.
Ответникът не е представил своевременно списък с разноски пред
първата инстанция, поради което такива не му се дължат.
Във въззивното производство страните са направили следните
разноски: ищецът – 7000 лева (платено адвокатско възнаграждение), а
ответникът – 12812 лева (държавна такса по първата му въззивна жалба от
5097 лева; държавна такса по частната му жалба от 15 лева и платен
адвокатски хонорар от 7700 лева).
Предвид постановения резултат по жалбите разноските пред
настоящата инстанция се разпределят по следния начин: в полза на ищеца
„Е.“ ООД – 4575,51 лева, а в полза на ответника „К. - Б.“ ООД – 4432,31 лева.
Мотивиран от горното, Б.кият апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 58 от 26.02.2024 г. по търговско дело
№ 20222100900182 по описа за 2022 година на Окръжен съд – Б., с което е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 375 от
30.11.2023 г., постановено по същото дело.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 266 от 26.02.2024 г. по търговско
дело № 20222100900182 по описа за 2022 година на Окръжен съд – Б..
ОТМЕНЯ Решение № 375 от 30.11.2023 г. по търговско дело №
20222100900182 по описа за 2022 година на Окръжен съд – Б., поправено по
реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 58 от 26.02.2024 г. по същото дело, В
ЧАСТТА, с което ответникът „К. - Б.“ ООД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление гр. Б., ул. „К. Б.“ № 2, ет.2, ап.10 е осъден да заплати на
ищеца „Е.“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. В.
Т., ул. „С. А.“ № 14, със съдебен адрес: гр. В. Т., ул. „В. Л.“ № 15, ет. 9 – адв. К.
А. възнаграждение за извършени строително-монтажни работи по договор от
01.09.2020 г. (по част А10 на обект „Разширение на газопреносната
инфраструктура на „Б.з“ ЕАД, паралелно на северния магистрален газопровод
до българо-сръбската граница”) над размера от 85133,75 евро (осемдесет и пет
хиляди сто тридесет и три евро и седемдесет и пет евроцента) до горницата от
130244,77 евро ведно със законната лихва върху тази част от главницата,
считано от завеждането на делото на 17.03.2022 год. до окончателното
изплащане, както и В ЧАСТТА, с която ответникът „К. - Б.“ ООД е осъден да
заплати на ищеца „Е.“ ООД разноски за първоинстанционното разглеждане
10
на делото над размера от 17007,82 лева (седемнадесет хиляди и седем лева и
осемдесет и две стотинки)
до горницата от 26020 лева.
Вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Е.“ ООД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление гр. В. Т., ул. „С. А.“ № 14, със съдебен адрес: гр. В. Т., ул.
„В. Л.“ № 15, ет. 9 – адв. К. А. против „К. - Б.“ ООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „К. Б.“ № 2, ет.2, ап.10 за заплащане
възнаграждение за извършени строително-монтажни работи по договор от
01.09.2020 г. (по част А10 на обект „Разширение на газопреносната
инфраструктура на „Б.з“ ЕАД, паралелно на северния магистрален газопровод
до българо-сръбската граница”) В ЧАСТТА над размера от 85133,75 евро
(осемдесет и пет хиляди сто тридесет и три евро и седемдесет и пет
евроцента) до горницата от 130244,77 евро ведно със законната лихва върху
тази част от главницата, считано от завеждането на делото на 17.03.2022 год.
до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 375 от 30.11.2023 г. по търговско дело
№ 20222100900182 по описа за 2022 година на Окръжен съд – Б., поправено по
реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 58 от 26.02.2024 г. по същото дело, В
ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА „Е.“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. В. Т., ул. „С. А.“ № 14, със съдебен адрес: гр. В. Т., ул. „В. Л.“
№ 15, ет. 9 – адв. К. А. да заплати на „К. - Б.“ ООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „К. Б.“ № 2, ет.2, ап.10 разноски
пред въззивната инстанция в размер на 4432,31 лева (четири хиляди
четиристотин тридесет и два лева и тридесет и една стотинки).
ОСЪЖДА „К. - Б.“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. Б., ул. „К. Б.“ № 2, ет.2, ап.10 да заплати на „Е.“ ООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул. „С. А.“ № 14,
със съдебен адрес: гр. В. Т., ул. „В. Л.“ № 15, ет. 9 – адв. К. А. разноски пред
въззивната инстанция в размер на 4575,51 лева (четири хиляди петстотин
седемдесет и пет лева и петдесет и една стотинки).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12