Решение по дело №426/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 220
Дата: 6 юли 2020 г. (в сила от 16 април 2021 г.)
Съдия: Страхил Николов Гошев
Дело: 20201510200426
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

06.07.2020

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

НО - V

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

17.06.

 

2020

 
 


на                                                                                                           Година

Страхил Гошев

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Роза Цветанова

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

АН

 

426

 

2020

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 30-0000082 от 18.03.2020 г., издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 178б, ал.7, пр. 1 от ЗДвП, на В.Х.К., с адрес: ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 27, ал. 6 от Наредба №37/02.08.2002 г. на МТС

  Недоволен от НП е останал санкционираният субект, който го обжалва в срок. В жалбата излага съображения против атакувания акт. Развива подробни съображения за незаконосъобразност на атакуваното НП. Сочи, че е налице липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено  нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Счита НП за нищожно. Иска отмяна на същото.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозира писмена молба, в която поддържа изцяло съображенията си изложени в жалбата.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В придружителното писмо, с което е изпратена жалбата до съда въззиваемата страна взема становище по същата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 13.02.2020 г., около 14:00 ч., в района на с. Паничарево, обл. Кюстендил, на път II-62, жалбоподателят К. в качеството си на преподавател провеждал практическо обучение на кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС – Ц.Н., чрез управление от последната на учебен лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № СВ1170МВ, собственост на „АУТО СТАРТ ВИВ“ ЕООД, гр. София. Автомобилът бил спрян за проверка от служители на РД „АА“, гр. София – свидетелите Г. и И., които в хода на проверката от представените им от жалбоподателя документи установили, че автомобилът е включен в списъка на посоченото дружество, че жалбоподателят е преподавател в автошкола „АУТО СТАРТ ВИВ“ ЕООД с издадено удостоверение от МТИТС, ИААА, че учебният център е с регистрация в гр. София и извършва посоченото практическо обучение извън територията на област София по второкласен път, а не по магистрала.

С оглед на тези констатации на жалбоподателят бил съставен АУАН от св. Г., който му бил връчен и подписан от него без възражения. АУАН е подписан още от актосъставителя и свидетеля при установяване на нарушението и съставяне на акта И..

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 30-0000082 от 18.03.2020 г., издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 178б, ал.7, пр. 1 от ЗДвП, на В.Х.К., с адрес: ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 27, ал. 6 от Наредба №37/02.08.2002 г. на МТС.

Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Г. и И., както и въз основа на събраните по делото, вкл. служебно изисканите от ОПУ-Кюстендил при АПИ писмени доказателства и справки, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят изцяло от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични, последователни и ясни. Няма данни за предходни влошени взаимоотношения на някой от двамата спрямо жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити.

Конкретно с оглед възраженията относно липсата на териториална компетентност на АНО и служителите на РД „АА“ София извършили проверката следва да се отбележи следното:

Съгласно актуалните към датата на нарушението промени в УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК НА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ "АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ", приет с ПМС № 272 от 29.11.2013 г.; Обн. ДВ. бр.105 от 6 Декември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.33 от 8 Май 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.52 от 2 Юли 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.7 от 24 Януари 2020г., в чл. 17, ал.2, т.7 от същия се урежда териториалната компетентност на Директора и служителите на РД „АА“ София, която обхваща областите София-град, Софийска, Перник, Кюстендил, Благоевград. Отделно от това в чл. 20а, т.2 и т.3 от Правилника е учредена и материалната компетентност по издаване на АУАН и НП именно в полза на Регионалните дирекции "Автомобилна администрация", каквато е и РД „АА“ - София, както и на техните директори, съгласно чл. 22 от същия правилник.

Съгласно чл. 27, ал. 6 от Наредба 37/02.08.2002 г. на МТС „Разрешението /с каквото е разполагало дружеството организиращо обучението/ дава право за обучение на територията на областта, на която е учебният център, освен в случаите, когато се извършва практическо обучение по автомагистрала”.

На основание чл. 178б, ал. 7 от ЗДвП „За нарушения на изискванията за провеждане на обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и на изискванията при водене на свързаната с тях документация, за които не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба или с имуществена санкция в размер 500 лв.

В конкретния случай е безспорно установено от разпита на свидетелите и събраните писмени доказателства, вкл. служебно изисканата справка от ОПУ-Кюстендил при АПИ, че кандидат-водачът е управлявал процесния учебен лек автомобил, съгласно изготвения му график за практическо обучение и съобразно указаната му от преподавателя посока, в случая по път II-62, в района на с . Паничарево, обл. Кюстендил, с посока на движение към гр. Кюстендил. С оглед на това с поведението си жалбоподателят обективно не се е съобразил с параметрите за провеждане на практическото обучение на кандидати установени съобразно издаденото разрешение, обучението да се провежда в границите на област София или евентуално когато се извършва практическо обучение по автомагистрала, както се предвижда в цитираната Наредба №37/02.08.2002 г. на МТС. В случая жалбоподателят е провеждал практическо обучение извън областта посочена  в разрешителното /област София, съгласно регистрацията и седалището на учебния център/, както и учебният автомобил не се е движил по автомагистрала, а по второкласен републикански път.

От субективна страна съдът намира, че деянието е извършено с пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал, че не следва да нарушава изискванията за провеждане на обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, като провежда обучение извън територията на областта, в която е регистриран учебният център /обл. София/, съгласно издаденото му разрешение, когато не извършва практическо обучение по магистрала, както е в случая при управление на автомобила по горепосочения път II-62, в посока към гр. Кюстендил, но въпреки това съзнателно го е сторил.

За такова съставомерно от обективна и субективна страна деяние законът предвижда, съгласно чл. 178б, ал.7 от ЗДвП, глоба в размер на 500 лева, каквото наказание правилно му е било наложено. Същото е с фиксиран в закона размер и не подлежи на корекции /намаляване/ от страна на съда.

Не са налице предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото случаят не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, а типичната такава за нарушения от същия вид извършени на натоварен републикански път и то през две области от посочената в разрешението за провеждане на практическо обучение – област София.

Неоснователни са направените от жалбоподателя оплаквания. Конкретно и точно е описано мястото на нарушението. С оглед данните от служебно изисканата от съда справка от АПИ, които потвърждават в голяма степен свидетелските показания на служителите на РД „АА“ София, процесният пътен участък е с дължина от 5,920 км., като са налични 5 бр. кръстовища и 9 броя площадки за аварийно спиране подробно описани в справката. Тоест, ако наистина се касаеше за моментно объркване при слизане от магистралата на кандидат-водачът, то жалбоподателят е имал общо 14 възможности преди мястото на проверката да му укаже сам да спре и да обърне учебния автомобил в посока АМ-Струма и да продължи движението си по нея, вместо да пътува няколко километра към гр. Кюстендил в нарушение на посочената Наредба.

Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде потвърдено изцяло.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 30-0000082 от 18.03.2020 г., издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 178б, ал.7, пр. 1 от ЗДвП, на В.Х.К., с адрес: ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500,00 лева, за нарушение на чл. 27, ал. 6 от Наредба №37/02.08.2002 г. на МТС, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: