ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 85702.10.2020 г.Град Смолян
Окръжен съд – СмолянВтори въззивен граждански състав
На 02.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно частно
гражданско дело № 20205400500417 по описа за 2020 година
Производството е по чл.396 ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх.№6402/11.09.2020г. от „Етна Карго
Транспорт" ООД, ЕИК**, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Искър", кв. „Гара искър", ул. „5004" № 5 чрез адвокат Николай Павлевчев
против определение № 548/20.08.2020 г. по гр. д. № 731/2020 г.по описа на
районен съд гр.Смолян,с което по отношение на доверителя му е допусната
обезпечителна мярка „запор на банкови сметки" в изброените 28 кредитни
институции. Счита определението за незаконосъобразно.Намира ,че
предявеният иск не е местно подсъден на районен съд - гр. Смолян. Счита ,че
това произтича както от обстоятелството, видно от партидата на доверителя
му в Търговския регистър, че седалището на ответника е в гр. София, така и
че по отношение на страните в настоящото производство е възникнало
облигационно отношение от търговска сделка, в която е уговорена местна
подсъдност на всички спорове в полза на родово компетентния съд в гр.
София (видно от доказателство № 2 - т. 20 от Общите условия).Счита ,че
подсъдността на съда, разглеждащ иска, обуславя и подсъдността на съда
разглеждащ молбата за обезпечението. Поради това намира че определението
за допускане на обезпечение е постановено от ненадлежен съд .Счита ,че
обезпечение на предявен иск може да бъде допуснато при доказана вероятна
основателност на иска. Вероятна основателност е налице, когато са
представени убедителни писмени доказателства или когато сериозността на
претенцията се обуславя от готовността, респективно ефективното внасяне на
парична гаранция. В настоящия случай съдът, допуснал обезпечението, на
счита ,че не е направил анализ на представените с исковата молба
доказателства и не е мотивирал защо приема, че същите са убедителни до
степен, че за допускането на обезпечението не е определил парична
гаранция.Вземането ищецът обосновава с представяне на фактура, която
доверителят му оспорва. От първоначално уговореното възнаграждение за
1
превоз е приспаднато вземане на „Етна Карго Трнаспорт" ЕООД за неустойка
в размер на 100 евро поради неспазване на датата за разтоварване на товара.
Счита ,че това обстоятелство е видно от международната товарителница
(доказателство № 1) - превозвачът е разтоварил товара на 09.07.2020 г. -
няколко дни преди уговореното в заявката за транспорт време (13.07.2020 г.) -
доказателство № 2. Твърди ,че превозвача не е изпълнил и задължението си да
авизира час по-рано за планираното от него разтоварване. Това задължение,
както и неустойката за неизпълнението му е уговорена в имейл
кореспонденцията, с която е изпратена заявката (доказателство № 3).
Неустоечното съглашение е прието от превозвача (ищец в настоящото
производство), поради която причина счита ,че той е издал фактура №
1105/14.07.2020 г. (доказателство № 4), в която е вписано възнаграждение за
превоз със 100 евро по-ниско от първоначално уговореното, а именно точно
колкото е размерът на удържаната неустойка. Съществуването на тези
обстоятелства, което подлежи на доказване в исковия процес, намира ,че
обосновава извода, че представените от ищеца доказателства не са от
естество да аргументират вероятна основателност на иска. Изводът за
убедителност на доказателствата съдът изгражда въз основа на представена от
ищеца фактура за доплащане на уговорено възнаграждение за превоз. По
отношение на фактурата обаче не е налице доказателство за получаването и
от доверителя му. Твърди ,че същата не е подписана от законен представител
на доверителя му, не е осчетоводена от него и по нея не е ползван данъчен
кредит.Претендираното вземане не е признавано от ответника по
обезпечението, доколкото и представената фактура не е отразена в
счетоводните му регистри, не е вписана в дневниците за покупко-продажби и
справките-декларации по ЗДДС (липсата на подобни правни действия
означава липса на признание за задължението по фактурата - изрично в този
смисъл Решение № 45/28.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 1882/2013 г., I т.о. и
цитираната в него съдебна практика).В този смисъл счита ,че една от
предпоставките за възникване правото на обезпечение, а именно вероятно
основателен иск - предвид представените писмени доказателства,
недоказващи фактите, пораждащи претендираните права не е налице. Поради
това намира ,че в настоящия случай обезпечение може да се допусне само
срещу представена от молителя гаранция. Такава обаче не е определена и не
е внасяна от ищеца.Намира ,че представените писмени доказателства не са
убедителни. Не е определена и внесена гаранция, поради което никоя от
алтернативните предпоставки за обезпечение не е налице.Счита ,че допусната
мярка води до свръхобезпечение, поради което е
неподходяща.Обезпечителната мярка „налагане на запор на банковите
сметки" води до свръхобезпечение по начина, по който е формулирана.
Твърди ,че понастоящем мярката е изпълнена, като запорни съобщения са
изпратени в три кредитни институции, като и трите са блокирали наличност в
размер на исковата претенция. По този начин кредиторът е обезпечен не за
сума в размер на 234.70 лв., какъвто е размерът на претенцията му, а в размер
на 704.10 лв., което е исковата претенция в троен размер. Поради това намира
,че допуснатата обезпечителна мярка е незаконосъобразна. Предвид трайните
2
отношения между страните на ищеца, включително и плащането по банков
път на фактура № 1105/14.07.2020 г., за съществуването на което плащане
спор няма, е известна банковата сметка на ответника, поради което ищецът е
могъл да конкретизира искането си за обезпечение, като индивидуализира
банковата сметка, по отношение на която иска запор.Поради това моли съда
обжалваното определение № 548/20.08.2020 г. по гр. д. № 731/2020 по описа
на районен съд гр.Смолян да бъде отменено, а издадената обезпечителна
заповед - обезсилена.Претендира разносски за настоящото
производство.Представя и моли съда да приеме като доказателства по делото
- Международна товарителница,Заявка за транспорт; Имейл
кореспнденция;Фактура № 1105/14.07.2020 г.;Извлечение от банковите
сметки на ответника, от което е видно, че суми в размер на исковата
претенция са блокирани в три кредитни институции;Доказателство за
получаване на обезпечителната заповед от ЧСИ;Доказателство за платена
държавна такса;Пълномощно;Договор за правна защита и съдействие с
разписка, доказваща реалното плащане на възнаграждението, както и списък
на разноските.
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.
№6544/21.09.2020г. от ЕТ „Емил Хаджиев „ представлявано от Е.М.Х. ,с
адрес на управление - гр.Мадан чрез адв.Слави Чаушев , с който счита
подадената частна жалба от „ЕТНА КАРГО ТРАНСПОРТ” ЕООД. с ЕИК: **
срещу определение по гр. д. № 731/20г. за налагане на обезпечителни мерки
,за неоснователна и моли съда да я остави без уважение да потвърдите
определението на РС-Смолян, като правилно и законосъобразно.Претендира
се заплащане на сума по договор за извършен превоз, която сума
представлява главница по фактура №1117/29.07.2020г. на стойност 234.70
лева. която представлява и неизплатената част от общата цена в размер на
2339.95 лева с ДДС. уговорена между страните цена за извършеният от
доверителя ми международен превоз на 8700 кг. шоколадови изделия от гр.
Каргова, Република Полша до гр. София, бул. Европа 128. Съгласно чл. 293.
ал. 1 ТЗ. тъй като и двете страни са търговци, счита ,че не е необходимо
спазването на някаква особена форма за сключването на договор за търговска
продажба, който е неформален и писмената форма не е условие за неговата
действителност, но въпреки това, такъв е налице, като в договора е уговорена
и цената на превоза. Фактурата може да се приеме като доказателство за
възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между
страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид,
стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на
издаване - каквито реквизити са налице. Твърди ,че е приложено по делото и
ЧМР ,от което действително се установява, че доверителя му е извършил
възложеният му превоз. Намира ,че в производството по допускане на
обезпечението на бъдещия иск е достатъчно у съда да се формира
убеждението за вероятната основателност на този иск, каквото в случая счита
,че е налице.Намира извода на районен съд Смолян,че е обоснован досежно
наличие на обезпечителна нужда - мотивиран с убедителните писмени
доказателства за дължимост на сумата - наличие на договор, издадена
3
фактура, както и ЧМР, удостоверяващо извършеният транспорт от доверителя
му. Адекватна както на вида на правоотношението, така и на търсената
защита,счита ,че се явява и определената мярка, която ограничава
имуществената сфера на жалбоподателя, но до размер на претендираното
вземане.Моли съда да обърне внимание ,че жалбоподателя не конкретизира
какви дейности биха се възпрепятствали поради тази обезпечителна мярка, а
за наличието на евентуални имуществени вреди същият има правна
възможност за компенсация с оглед действително претърпени такива - чрез
надлежното им установяване Намира ,че неоснователен се явява и довода на
жалбоподателя, че производството е недопустимо - напротив, жалбоподателя
има възможност да възрази с отговора на исковата молба относно местната
подсъдност, тъй като тя не се прилага служебно, а само при възражение от
ответника.
Неоснователни намира ,че са наведените доводи, че спрямо
доверителя му има наложени неустойки, както и това, че той е съгласен с тях.
Липсват доказателства, че спрямо доверителя му има наложени неустойки по
съответния ред. както и доверителя му да е нарушил свои задължения, по
договора, водещи до налагане на неустойки, както и че той се е съгласявал с
тях, поради което и тези изявления на частния жалбоподател са
голословни.Намира за неоснователни наведените доводи на частния
жалбоподател,че фактурата не била отразена в счетоводните му регистри -
това обстоятелство е голословно , тъй като това би се установило в
последствие със съответната експертиза.Намира за неоснователни и другите
възражения, че съответната мярка е била свръхобезпечена - видно, е че след
като частния жалбоподател разполага със средства, той може да внесе сумата,
по отношение на която е допуснато обезпечението, след което да му бъде
вдигнат запора.Поради това моли съда да отхвърли частната жалба като
неоснователна, да потвърди определението на районен съд -Смолян, като
правилно и законосъобразно и присъди на доверителя му направените
разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно
представеният списък на разноски.
Смолянският окръжен съд намира ,че частната жалба е
процесуално допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен
процесуален представител,в законният срок , с внесена държавна такса и при
наличие на правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснвателна по следните
съображения:
За да се допусне обезпечаване на иск е необходимо да са налице
кумулативно следните предпоставки: 1) искът да е допустим, 2) да
съществува интерес за обезпечаване, т. е. ако без него за ищеца ще бъде
невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по съдебното
решение, 3) да е вероятно основателен – да е подкрепен с убедителни
писмени доказателства или и без да е вероятно основателен, но ако молителят
4
изрази готовност да представи гаранция по чл. 180 и 181 ЗЗД в определен от
съда размер, и 4) обезпечителната мярка да е подходяща и съответна на
обезпечителната нужда. Наличието на същите подлежи на проверка от
въззивния съд, независимо от оплакванията в жалбата, тъй като при
разглеждане на частни жалби съдът действа при условията на пълен въззив.
Молбата за обезпечение е подадена от активно легитимирано лице –
ищеца по делото „Етна Карго Транспорт „ЕООД пред родово компетентния
по смисъла на чл. 389, ал. 1 от ГПК съд, пред който делото е висящо.
Правилно районният съд Смолян е приел ,че молбата за обезпечение е
допустима, респективно и атакуваното определение е допустимо. Доводите на
частния жалбоподател че обжалваното определение е недопустимо, тъй като
е следвало обективно съединените искове да бъдат предявени пред районен
съд гр.София , тъй като седалището на ответното дружество е в гр.София, са
неоснователни, защото жалбоподателят има възможност да възрази с
писмения отговор на исковата молба относно местната подсъдност ,тъй като
тя не се прилага служебно .
Въззивният съд приема, че молбата за допускане на обезпечение е
подадена по надлежно предявени и допустими обективно съединени искове .
Налице е и предпоставката - вероятна основателност на предявения иск. Към
исковата молба са представени убедителни писмени доказателства, от които
формално може да се направи този извод, като преценката на представените
доказателства ще се извърши едва по съществото на спора в исковия
състезателен процес.
Претендира се заплащане на сума по договор за извършен превоз,
която сума представлява главница по фактура №1117/29.07.2020г. на
стойност 234.70 лева. която представлява неизплатената част от общата цена
в размер на 2339.95 лева с ДДС. уговорена между страните цена за
извършеният от ЕТ „Емил Хаджиев „ международен превоз на 8 700 кг.
шоколадови изделия от гр. Каргова, Република Полша до гр. София, бул.
Европа 128. По делото е приложена заявка –договор за извършване на
транспорт като е уговорено,че ЕТ „Емил Хаджиев „ ще извърши превоза-
изписан е номера на превозното средство , с което той ще бъде извършен и
цената на превоза. Фактурата,приложена по делото представлява
доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за
продажба между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на
стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и
време и място на издаване . По делото е представено и ЧМР ,от което се
установява, че ЕТ“Емил Хаджиев е извършил възложеният му превоз.
Налице е и обезпечителна нужда с оглед на обстоятелството, че ищеца ще
бъде затруднен да осъществи правата си по евентуално постановено в негова
полза решение, с което иска да бъде уважен. Въззивният съд приема, че
поисканата обезпечителна мярка е и подходяща. Както ВКС приема в
практиката си, обезпечителната нужда се свързва с осъществяване правата по
5
решението, а не с доказването на иска, т. е. тя не се извършва според
основателността на доводите и възраженията и на двете спорещи страни
/определение № 443 от 04.12.2008 г. по ч. гр. д. № 1987/2008 г. на Второ ГО на
ВКС/. Именно наличието на обезпечителна нужда е в основата на преценката
за наличието на предпоставките за допускане на исканото обезпечение, като
вероятната основателност на иска се преценява само въз основа на
доказателствата, представени с исковата молба, респективно с искането за
допускане на обезпечение. В обезпечителното производство съдът не
проверява дали длъжникът е титуляр на посоченото от ищеца вземане или
собственик на посочената от ищеца вещ/В този смисъл е определение № 320
от 25.05.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 271/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Борислав Белазелков В искането за налагане на обезпечителна мярка
"запор върху банкови сметки" е напълно достатъчно да бъде посочена само
банката, в която са разкрити сметки на ответника.В този смисъл е
определение № 8 от 11.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 888/2009 г., II т. о., ТК,
докладчик съдията Камелия Ефремова .Неоснователно е възражението в
частната жалба , че съответната мярка е била свръхобезпечена - видно, е че
след като частния жалбоподател разполага със средства, той може да внесе
сумата, по отношение на която е допуснато обезпечението, след което да му
бъде вдигнат запора.Поради това ще следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и обосновано обжалваното определение.
Относно искането на пълномощника на ответника по частната
жалба ЕТ“Емил Хаджиев „ ,адв.Слави Чаушев за присъждане на разноски по
представен списък , съдът намира ,че в това производство разноски не се
присъждат Същите следва да бъдат поискани в производството по исковия
състезателен процес пред първата инстанция и ще бъдат присъдени
съобразно изхода на делото./В този смисъл е тълкувателно решение
№6/06.11.2013г. по тълк. Д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС/
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №548/20.08.2020г. по гр.д.
№731/2020г. по описа на районен съд гр.Смолян ,като законосъобразно и
обосновано.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно искането на
пълномощника на ЕТ“Емил Хаджиев „ адв.Слави Чаушев за присъждане на
разноски в настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7