РЕШЕНИЕ
№ 402
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Георги Ст. Мулешков
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно гражданско дело
№ 20221800500525 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260030 от 26.04.2022 г., постановено по гр. дело №
489/2020 г. по описа на РС – гр. Своге, постановено при участие на трето
лице-помагач на страната на ищеца, е признато за установено на
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че С. П. П., ЕГН: **********, дължи на „Т. С.“ ЕАД, сумата от 243,
94 лева - главница, представляваща ½ от цената на доставената топлинна
енергия за периода от месец май 2016 г. до месец април 2018 г. в имот с аб. №
397146, заедно със законната лихва върху посочената сума, считано
от 02.06.2020 г. до погасяване на задължението, както и сумата от 53,35 лева –
законна лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 15.09.2017
г. до 22.05.2020 година. С решението в тежест на ответника са възложени
разноските в заповедното производство – ч. гр. д. № 314/2020 г. по описа на
РС – гр. Своге, както и тези в исковото производство, понесени от ищеца.
Решението е обжалвано от ответника С. П. П. с доводи за
необоснованост и неправилност и с искане за бъде отменено, а вместо него –
постановено нов акт по съществото на спора, с който исковете да бъдат
отхвърлени. Жалбоподателят счита за недоказано твърдението на ищеца, че
между главните страни е съществувало облигационно правоотношение с
източник договор за доставка на топлинна енергия. При условията на
1
евентуалност навежда възражение за наличието на неравноправна клауза в
ОУ към договора – чл. 33, ал. 1 ОУ, задължаваща клиентите да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от
публикуването им на интернет страницата на „Т. С.“ ЕАД. Твърди, че
подобна клауза задължавала потребителите на топлинна енергия да заплащат
такса за допълнителна услуга – за интернет. Твърди, че липсата на
констативни протоколи, удостоверяващи публикуването в интернет
страницата на ищеца на данните за дължимите от клиентите суми за топлинна
енергия, водела до неоснователност на исковата претенция. Сочи, че
начисленията за потребена топлинна енергия били извършени не по реален
отчет, а „на база“, с което била нарушена Директива 2006/32/ЕС.
Ответникът по жалбата „Т. С.“ ЕАД не е подал отговор, но в хода на
производството пред въззивния съд изразява становище за нейната
неоснователност.
Привлеченото от ищеца трето лице-помагач „Б.“ ООД не изразява
становище по въззивната жалба.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен
акт и възраженията на насрещните страни, приема следното.
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 149 ЗЕ, вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на
ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните
кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и
размера на претендираните от него вземания, т. е. наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като
потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период;
използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия;
стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Ответникът оспорва обстоятелството, че между страните по делото е
налице валидно възникнало правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия.
Договорът за търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с
конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а
топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от
комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен
2
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Съгласно §1, т.13 от ДР на Закона на енергетиката и енергийната
ефективност – ЗЕЕЕ (действал за периода от 1999 г. до м.03.2004 г.),
„потребител” е физическо и юридическо лице, което получава топлинна
енергия от енергийното предприятие и я използва за собствени нужди.
Нормата на чл.106а от ЗЕЕЕ (отм.) предвижда продажбата на топлинна
енергия за битови нужди да се извършва при публично оповестени общи
условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от
тези в общите условия. Според нормата на чл. 106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ след
изтичане на едномесечния срок от публикуването на общите условия те
влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. Установяването на
факта на доставяне на топлинна енергия в един обект (какъвто безспорно е
настоящия случай – така заключението на съдебно-техническата експертиза)
не е достатъчно (при наличие на изрично оспорване на това обстоятелство) да
се приеме, че ползвател на тази енергия е именно соченото от ищцовото
дружество лице. Необходимо е да се установи качеството му на ползвател на
топлоенергията т.е. да се установи титулярство в правото на собственост на
ответника върху отопляемия имот, респективно качеството му на ползвател на
същия.
Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба
на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР (писмена форма на
договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл.150, ал.2 от
закона/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. По силата на определителната правна норма,
регламентирана в § 1, т. 42б, б. „а“ и б. „б“ ЗЕ потребител на енергийни
услуги е краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или
ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с
енергия или природен газ. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената
и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни
3
правоотношения с ищцовото дружество.
В разглеждания случай от представения и неоспорен от страните договор
за покупко-продажба на недвижим имот от 24.09.2008 г., обективиран в
нотариален акт № .., рег. № ...., нот. дело № .../.... г., е видно, че ответникът С.
П. е носител на ½ ид. ч. от правото на собственост върху следния недвижим
имот: ателие, находящо се в гр. С., ж.к. „С.”, бл. ., вх. .. Следователно
съобразно действащата нормативна уредба ответникът се явява заварен
потребител на енергия за битови нужди. Предвид елемента на
административно регулиране в чл.153, ал. 1 от ЗЕ, съдът приема, че между
страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ. Обстоятелството дали ответникът реално е ползвал
топлинна енергия е без значение – достатъчно е да е собственик на жилище в
топлоснабдяваната сграда, за да се счита за потребител. При това те остават
такива дори и да прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни
тела в жилището, тъй като в тази хипотеза и съгласно изричната норма на чл.
153, ал. 6 от ЗЕ остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.
Съдържанието на този договор е уредено в представените Общи условия,
утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да са ги приели
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ и доколкото
не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ – няма
твърдения, нито данни ответникът да е упражнил правото си на възражение
срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Според чл. 153, ал. 1
ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или
титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот.
Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на
ползване.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1
от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по допусната и
изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно, че
4
делът на ответника за отопление на имота, за сградна инсталация и битово
горещо водоснабдяване са били изчислени в съответствие с правилата на
действащата нормативна уредба. Количеството топлинна енергия, постъпило
в сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната
станция топломер, който е преминал на периодични метрологични проверки
за техническа годност. Посочено е, че начислените суми за процесния период
са в съответствие с действащите нормативни актове – Наредба № 16-
334/06.04.2004г., ЗЕ, Общите условия за продажба на топлинна енергия.
Възражението, че не е налице реално потребление на топлинна енергия се
опровергава от доказателствата по делото (заключението на съдебно-
техническата експертиза, което следва да се кредитира като обективно и
компетентно), съобразно което стойността на потребената топлинна енергия е
изчислена в съответствие с действащата за процесния период нормативна
уредба. В този смисъл неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че
дяловото разпределение е било извършвано неправилно, както и че не е било
изчислявано реалното потребление на топлинна енергия.
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в
сградата и в жилището на ответника е от значение единствено към
доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този
размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл. 162 ГПК. В случая
количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от
общия топломер, който според представените писмени доказателства
отговаря на метрологичните изисквания. От заключенията на приетите
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи се установява, че в
конкретния случай дяловото разпределение е извършено правилно и
съобразно нормативните изисквания, като начислените на ответника суми
съответстват на действително дължимите, като този извод е направен не само
на база едностранно съставени от ищеца частни документи, но и въз основа
на документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение, които са
били предмет на изследване на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза.
В този смисъл при установеното облигационно правоотношение между
страните и при съобразяване на действащата през процесния период
нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на
стойността на доставената топлинна енергия, правилно районният съд е
приел, че исковете за главници и обезщетение за забава са основателни до
размерите и за периодите, посочени в обжалваното решение.
Доколкото няма доказателства да е заплатена претендираната за исковия
период главница (напротив събрани са данни за обратното – въз основа на
заключението по съдебно-счетоводната експертиза), то следва да се приеме,
че за процесния период ответникът дължи на ищцовото дружество заплащане
на присъдената с решението на районния съд сума за главница. За да стигне
до този извод, съдът съобрази и отразеното в заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза обстоятелство, че след изготвяне на
5
дяловото разпределение за съответните отчетни периоди и въвеждане на
същите в информационната система на ищцовото дружество, дължимата от
ответника сума за реално доставената топлинна енергия възлиза на ½ от
491.71 лева. Законната мораторна лихва за забава върху главницата за
исковия период е в размер на 106 70 лева, определен съгласно заключението
на съдебно-счетоводната експертиза.
Възраженията на ответника за наличие на неравноправна клауза в ОУ към
договора – чл. 33, ал. 1 ОУ - и за недоказване от ищеца да е публикувал на
интернет страницата си общите фактури за процесния период, са
ирелевантни, тъй като приложими за спора по акцесорния иск са Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т. С. " ЕАД на
клиенти в град С., в сила от 12.08.2016 година. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези
ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността по общата фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно ал. 4 и ал. 5 на
чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по общата фактура, отразяваща реално
потребеното количество топлинна енергия след изравняването, ако не са
заплатени в 45-дневния срок, който срок следва да се приеме, че тече от
издаването на общата фактура.
Тъй като изводите на въззивния съд съвпадат с тези на районния в
обжалваното решение, последното трябва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на въззиваемия следва да се присъдят разноските
във въззивното производство – 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК и предвид цената на предявените
искове настоящото решение е окончателно.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260030 от 26.04.2022 г., постановено по гр.
дело № 489/2020 г. по описа на РС – гр. Своге.
ОСЪЖДА С. П. П., ЕГН: **********, да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:
........, сумата от 100 (сто) лева – юрисконсултско възнаграждение в
производството пред въззивния съд.
Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Т. С.“ ЕАД - „Б.“ ООД.
Решение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7