№ 168
гр. Враца, 08.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на осми април през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петя П. Вълчева-Чукачева
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
в присъствието на прокурора К. Мл. Тр.
като разгледа докладваното от Петя П. Вълчева-Чукачева Частно
наказателно дело № 20221400200158 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа
на молба от Я. С. М., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора
гр. Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната
част от наложеното му наказание лишаване от свобода.
Към молбата са приложени писмени доказателства– становище от
началника на Затвора гр. Враца със справка за изтърпяната част от
наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното
затворническо досие на осъдения Я.М..
В съдебно заседание осъденият лично поддържа молбата с изложените в
нея доводи и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Представителят на Затвора гр. Враца изразява становище за
неоснователност на молбата, като излага съображения, че осъдения с
поведението си не е дал доказателства за своето поправяне. Представя
актуална справка за изтърпяното наказание лишаване от свобода и размера на
неизтърпения остатък от това наказание.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава
становище за неоснователност на молбата, с оглед на което прави искане
същата да не бъде уважавана.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери
1
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за
неоснователна по следните съображения:
С определение, постановено по НОХД № 1068/2021г. по описа на PC
Монтана е одобрено споразумение, като на л.св. М. му е наложено наказание
в размер на 4 месеца лишаване от свобода. Л.св. М. е започнал да търпи
определеното му наказание на 28.01.2022г. и до момента е изтърпял
фактически 2 месеца и 10 дни, като от работа му се зачита 8 дни или общо 2
месеца и 18 дни. Към момента неизтърпяната част от наказанието е в размер
на 1 месец и 12 дни.
При това положение, осъденият М. е изтърпял фактически по- голямата
част от наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл. 70,
ал.1 НК.
От приложения доклад за оценка на риска и вреди, изискуем съгласно чл.
155 ЗИНЗС е видно, че рискът от вреди е среден за служителите и останалите
лишени от свобода по време на изтърпяване на присъдата. Съгласно
експресно психологическо заключение, л.св. М. има лош контрол на гнева и
агресията. След употреба на алкохол и ПАВ може да реагира без задръжки,
като е способен, както на индиректни форми на агресия, така и на прояви на
открита физическа агресия. По време на престоя в ПО показва толерантно
отношение към служителите и останалите лишени от свобода. Има нагласи за
безпроблемен престой. Не декларира дискриминационни нагласи по
отношение на малцинствените групи в затвора.
Рискът от суицид и самоувреждане е с ниски стойности - не споделя
суицидни мисли и желание за автоагресия, който са индикация за подобен
тип поведение в затвора. Рискът от бягство е с ниски стойности. Това
обстоятелство се извежда от липсата на данни в криминалната история на
л.св. М. за бягство или опити за бягство. Рискът от вреди е среден за
обществото след изтърпяване на наказанието. Аргумент в тази насока е
настоящото правонарушение на л.св. М. и деянията от криминалното му
минало. Осъден е за управление на МПС след употреба на наркотично
вещество, което е предпоставка за причиняване на вреди на участниците в
движението по пътищата. В миналото е осъждан за притежание на
наркотични вещества. Употребата на алкохол и ПАВ, в комбинация с лош
контрол на гнева и агресията повишават риска от причиняване на вреди на
2
обществото.
В плана за осмисляне на престоя в затвора са заложени следните цели:
пълноценно оползотворяване на престоя в затвора, ограничаване на участието
в субкултурни дейности, трудова заетост, снижаване на емоционалното
напрежение и недопускане на агресивни и автоагресивни прояви.
Според затворническата администрация л.св. М. до момента спазва реда и
дисциплината и няма извършени дисциплинарни нарушения и наложени
наказания, не е и награждаван. Не създава проблеми на НОС и
администрацията на затвора, но при засягане на интересите реагира с
вербална агресия. Няма злоупотреба с гласувано доверие.
Включен е в трудова дейност- доброволен труд съгласно чл. 80 от ЗИНЗС
като общ работник в строителство от 21.03.2022г. Показва толерантно
отношение към останалите лишени от свобода. Избягва конфликтните
ситуации в десета група, където е настанен. Склонен е да решава проблемите
си чрез използване на вербална агресия или заплаха. Липсват данни за
участие в затворническата субкултура.
По отношение на извършеното правонарушение л. св. М. не проявява
нужната самокритичност. Омаловажава извършеното и не осъзнава
последиците от системното нарушаване на правилата да движение по
пътищата, отрича да е извършил правонарушението под влияние на ПАВ.
Затворническата администрация сочи, че към настоящият етап от
изтърпяване на присъдата си обаче, л. св. М. все още не е дал достатъчно
категорични доказателства за промяна в нагласите за водене на
законосъобразен начин на живот. Утвърдените криминални нагласи, както и
употребата на ПАВ и алкохол са фактори който увеличават в голяма степен
вероятността след освобождаването затвора да продължи престъпната си
дейност.
Становището изразено в Доклада по чл.155 от ЗИНЗС е, че индивидуално-
корекционната работа с л. св. М. ще продължи в посока към промяна на
нагласите, формиране на самокритично отношение към собственото
поведение и създаване на навици за системно полагане на труд. Договорените
дейности в Плана за осмисляне на престоя в затвора не са изпълнени в пълен
обем.
3
В обобщение на горното, следва да се посочи, че според затворническата
администрация към настоящият момент л.св. М. не отговаря на изискванията
по чл. 439а НПК. Обосновава се необходимостта от продължаване на
корекционната работа с него в условията на затвора за трайна положителна
промяна и постигане на целите по чл.36 от НК.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл.439а, ал.1 НПК,
обстоятелствата, сочещи за положителната промяна у осъдения по време на
изтърпяване на наказанието са доброто поведение, участието в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. В
разпоредбата на ал. 2 на чл.439а НПК изрично предвижда, че доказателствата
за поправянето се установяват от оценката за осъдения по чл.155 ЗИНЗС и от
работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от
същия закон. Прочита на приложените по делото доказателства и най-вече на
доклада по чл.155 ЗИНЗС, изготвен от компетентно длъжностно лице–
ИСДВР, сочи че не са налице данни за окончателна положителна промяна у
лишения от свобода М..
В случая, от данните по делото е видно, че не са налице и двете законови
предпоставки за УПО, а именно М. е изтърпял фактически половината от
наложеното му наказание, но същият с поведението си не е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне. Индивидуално- корекционната работа със
същия следва да продължи в насока към промяна на нагласите, формиране на
самокритично отношение към собственото поведение и създаване на навици
за системно полагане на труд. Всичко това е основание да бъде постановен
отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание.
Съдът намира за основателни доводите на затворническата администрация,
че е препоръчително процеса на ресоциализация на л.св. М. да продължи в
условията на затвора за изпълнение на плана на присъдата в пълен обем.
Съгласно императивната норма на закона осъденият не може да подаде
нова молба за УПО преди изтичане на 6-месечен срок от постановяване на
настоящето определение.
При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК,
Врачанският окръжен съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Я. С. М., роден на *** в
гр.Монтана, с постоянен адрес гр. ***, ЕГН ********** за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част на
определеното му наказание "лишаване от свобода" в размер на 4 месеца, с
остатък от 1/един/ месец и 12/дванадесет/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от
днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.
Враца и на л.св. М..
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
5