О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№________________
гр. Варна, 20.05.2019г.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на двадесети май през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: С. ЦАНКОВА
ТАНЯ КУНЕВА
като разгледа
докладваното от съдията Юлия Бажлекова в.гр.д.№852 по описа за 2019г. на ВОС, съобрази:
Производството по делото е образувано по
въззивна жалба на Т.Г.Д. и П.И.Ж., чрез адв. Св.Е.
срещу решение № 430 от 06.02.20198 г., постановено по гражданско дело № 3681 по
описа за 2018 г. на Районен съд – Варна, с което е отхвърлен иска с правно
основание чл.128 СК, вр. чл.59, ал.9 СК, за изменение
на постановените с Решение №1273/26.06.2015г. по в.гр.д.№1400/2015г. по описа
на ВОС, мерки на лични контакти на въззивниците с внук им Т. И. Г..
Във
въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Твърдят, че съдът не е обсъдил всички, събрани по делото
доказателства и не е ги е ценил по отделно и в съвкупност. Не са изложени
мотиви и аргументи защо съдът не е кредитирал събраните по делото гласни
доказателства и КСППЕ, в частта, съдържаща експертно заключение за наличие на
лека към умерена форма на синдром на родителски отчуждаване. Счита, че от
доказателствата по делото се установява трайно изменение на обстоятелствата,
при които е определен първоначалния режим на контакти, както и системно възпрепятстване
на контактите с детето от страна на майката В.Ш. и това поведение се отразява
негативно на развитието на детето. Считат, че определянето на по-разширен режим
на контакти на Теодор с неговите баба и дядо е изцяло в интерес на детето.
Излагат още, че съдът не е обвързан с поискания в исковата молба режим на лични
контакти и ако се прецени, че той не е подходящ, изхождайки от интереса на
детето следва да определи режим с различни параметри от посочените в нея и
подходящ за детето.Оспорват се като неправилни изводите на съда, че искането за
определяне на режим на контакти с детето по телефон и интернет е недопустимо,
предвид дадените разрешения с трайно установената съдебна практика.
Претендира
се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявените
претенции да бъдат уважени. Претендират присъждане на разноските по делото
В срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата В.Ш. депозирала
отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Моли
за потвърждаване на решението на ВРС, като правилно и законосъобразно.
Въззиваемият И.Т.Г. не е депозирал отговор на въззивната
жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК.
Страните не са направили
доказателствени искания
Съдебният състав на въззивния
съд, като съобрази разпоредбата на чл.
266 и чл.267 от ГПК, намира следното: Подадената жалба е от легитимирани лица, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и в предвидения от закона срок, поради което е допустима.
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2013 г., ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури
прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на
страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален
закон, установен в обществен интерес. Затова, когато законът е възложил на съда
служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово задължение
е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от
страните допустими и относими доказателства без
ограничения във времето. При проверка на правилността на първоинстанционното
решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на
тази императивна материалноправна норма е необходимо
събирането на доказателства, въззивният съд следва
служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е
въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или
за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение.
Спорът пред
въззивната инстанция е досежно, режима на лични
отношения детето, с неговите баба и дядо по бащина линия, тоест съдът следва да
съобрази интересите на детето.
Доколкото
във въззивната жалба и отговора на
въззивна жалба не се твърдят новонастъпили
обстоятелства относно състоянието на детето и отношенията му с въззивниците –
негови баба и дядо, както и, че при първоинстонционното
разглеждане на делото са събрани доказателства за относимите
към спора и обстоятелствата, включително и СЕ, настоящият състав на съда
намира, че не е необходимо събирането на доказателства при въззивното
разглеждане на делото.
С оглед
гореизложеното и на основание член 267, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс, настоящият състав на Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.07.
2019 година от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.