Решение по дело №471/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6966
Дата: 22 юни 2022 г.
Съдия: Деница Николаева Урумова
Дело: 20221110100471
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6966
гр. София, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110100471 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от на от Р. П. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: АДРЕС, чрез
адв. Д., за признаване за установено по отношение на ответника ФИРМА, ЕИК НОМЕР, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС, представлявано от В.Б, че ищеца не му дължи
следните суми: сумата от 709,56 лв., представляваща дължима главница по Договор за
потребителки кредит от 29.09.2006г., ведно със законна лихва върху главницата от
02.12.2013 г. до изплащане на вземането, сумата от 156,78 лв. договорна лихва за периода
20.10.2006г. до 20.03.2008г., сумата от 326,67 лв., предствляваща законна лихва за забава за
периода 30.06.2009г. до 26.11.2013г., както и сумата от 125 лв. разноски, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 29.04.2014г. по ч.гр.д.№ 17591/2013 г. по описа на РС-гр. В.,
поради погасяването им по давност.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът поддържа, че не дължи така посочените суми, тъй като същите са погасени
по давност. Твърди, че въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 17591/2013 г. по
описа на РС-гр. В., е образувано изп.д.№ 20148380405180 по описа на описа на ЧСИ М.Б.
Излага съображения, че не са извършвани никакви изпълнителни действия и е настъпила
пепрмпция, след което е настъпила и погасителната давност на вземането.
В срока за отговора, ответникът по делото не е депозирал такъв.
В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява. Депозира писмена
молба, с която поддържа исковите претенции.
Ответника, редовно призован, не изпраща представител. Депозира писмена молба, с
която заявява, че признава предявения иск. Претендира разноски.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения изпълнителен лист изпълнителен лист от 29.04.2014г.,
издаден по ч.гр.д.№ 17591/2013 г. по описа на РС-гр. В., ищеца е осъден да заплати на
ответника сумата от 709,56 лв.- главница по Договор за потребителки кредит от
29.09.2006г., сумата от 156,78 лв.- договорна лихва за периода 20.10.2006г. до 20.03.2008г.,
1
сумата от 326,67 лв.- законна лихва за забава за периода 30.06.2009г. до 26.11.2013г. и
сумата от 125 лв.- разноски.
Не е спорно между страните, а и видно от молба за образуване на изпълнително дело
от 16.05.2014г., въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано изпълнително дело
№20148380405180 по описа на ЧСИ М.Б, рег.№ 838 от КЧСИ. Със запорно съобщение изх.
№37947/21.05.14г., ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки на ищеца. Със запорно
съобщение изх. №60205/20.07.21г., ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение
на ищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.439 ГПК. Със
същия се цели установяване недължимостта на вземането, предмет на започнало
принудително изпълнение поради настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, факти. В случая ищеца се
позовава на настъпила погасителна давност.
Ответникът по делото с молба вх. №125546/17.06.2022г. прави признание на
исковете, което съдът намира, че не противоречи на закона и на добрите нрави, нито пък е
свързано с право, с което ответникът не може да се разпорежда. С оглед така представените
доказателства и извършеното от ответника признание, съдът намира иска за основателен,
поради което следва да бъде уважен в пълния му предявен размер, като на основание чл.
237, ал.2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за това.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Видно от представеното от ищеца запорно съобщение изх. №60205/20.07.21г., ЧСИ е
наложил запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, поради което ответника е станал
причина за завеждане на делото, като в случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2
ГПК и ответника дължи направените от ищеца разноски. Съдът намира за основателно
направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, предвид фактическата и правна сложност на спора, поради което същото
следва да бъде присъдено до размера от 300 лв. Следва да бъде присъдена и заплатената ДТ
в размер на 100 лв.
Следва да бъде оставено без уважение и искането за присъждане юрисконсулстко
възнаграждение на ответника.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ФИРМА, ЕИК НОМЕР, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС, че Р. П. П., ЕГН **********, с постоянен адрес:
АДРЕС, не му дължи следните суми: сумата от 709,56 лв., представляваща дължима
главница по Договор за потребителки кредит от 29.09.2006г., ведно със законна лихва върху
главницата от 02.12.2013 г. до изплащане на вземането, сумата от 156,78 лв. договорна
лихва за периода 20.10.2006г. до 20.03.2008г., сумата от 326,67 лв., предствляваща законна
лихва за забава за периода 30.06.2009г. до 26.11.2013г., както и сумата от 125 лв. разноски,
за които суми е издаден изпълнителен лист от 29.04.2014г. по ч.гр.д.№ 17591/2013 г. по
описа на РС-гр. В., поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, да
заплати Р. П. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: АДРЕС, сумата от 400,00 лв.
/четиристотин лева/, представляваща направени по делото разноски, от които сумата от
2
100,00 лв. за внесена държавна такса, а сумата от 300,00 лв. лв. за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3