№ 5615
гр. София, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Т. ЕРМЕНКОВА
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20221110124362 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „****************“ ЕАД
срещу Е. Д. Н., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както
следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата в общ размер на 493, 95 лева – главница, от която
сумата 492,08 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., и сумата 1,87 лева, представляваща стойността на услугата
дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.06.2019 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата
сума; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на
ищеца сумата в общ размер на 113,01 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 30.07.2019 г. до 13.01.2022 г.
В исковата молба се твърди, че ответницата Е. Д. Н. (в качеството й на законен
наследник на починалите К. Т. Н. и Д. Г. Н.) била клиент на топлинна енергия по смисъла
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за нея били приложими всички нормативни актове в
областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „****************“ ЕАД на потребители в гр. София,
приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
„****************“ ЕАД и одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от
11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия клиентите били длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок, който започвал
да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответницата използвала доставената
от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 35,
находящ се в гр. ***********************************, през периода от 01.05.2018 г. до
1
30.04.2019 г., но не била заплатила цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в
сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „****************“ ЕООД. През
отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края
били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота, собственост на
ответницата, били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна
енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово
разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Въпреки настъпването на падежа
задължението не било погасено. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата Е. Д. Н. за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата. Ответницата
твърди, че в срока за отговор, на 26.09.2022 г. погасила в пълен размер претендираните от
ищеца суми, за което прилага доказателства. Ето защо моли съда да прекрати
производството по делото, като на основание чл. 78, ал. 2 ГПК всички разноски да бъдат
възложени в тежест на ищеца, тъй като с поведението си не била давала повод за неговото
образуване. До получаването на препис от исковата молба ответница не знаела за
съществуването на задължения на нейните наследодатели към ищцовото дружество, поради
което и същите не били заплатени своевременно.
Третото лице – помагач „*********************************” ООД не изразява
становище по предявените искове.
В съдебно заседание ищецът „****************” ЕАД, редовно призован, се
представлява от юрк. Михайлов. Процесуалният представител поддържа исковата молба,
като признава, че на 26.09.2022 г. ответницата погасила в пълен размер претендираните в
настоящото производство суми. В хода на устните състезания моли съда да постанови
решение, като съобрази извършеното плащане. Претендира присъждане единствено на
дължимото за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение, за което
представя списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответницата Е. Д. Н., редовно призована, се явява лично.
Поддържа депозирания отговор, като потвърждава, че всички процесни суми били
заплатени. В хода на устните състезания моли съда да отхвърли предявените искове.
Възразява срещу присъждане в полза на ищеца на юрисконсултско възнаграждение, тъй
като по никакъв начин не е била уведомена за съществуването на задължение на нейните
наследодатели.
Третото лице – помагач „*********************************” ООД, редовно
призовано, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
2
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Страните не спорят по фактите по делото. Нещо повече, в хода на процеса ответницата
е погасила в пълен размер претендираните суми. Извършените плащания се признават от
ищеца. На основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид фактите, настъпили
след подаване на исковата молба в съда, включително извършеното в хода на процеса
доброволно плащане от длъжниците. Процесуалният представител на ищцовото дружество
признава, че главницата, мораторната лихва и законната лихва били погасени изцяло. С
оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че кумулативно обективно
съединените искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени изцяло поради извършено в
хода на процеса плащане.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на дължимото за
настоящото производство юрисконсултско възнаграждение, тъй като единствено то
останало непогасено от ответницата. Настоящият съдебен състав намира, че макар
плащането на претендираните вземания да е извършено след подаване на исковата молба в
съда, ответницата не е дала повод за завеждане на делото. И това е така, защото от
приложените към исковата молба писмени доказателства (и по-конкретно нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 131, том І, рег. № 1638, нот. дело № 107 от 2019 г.) се
установява, че след края на исковия период, а именно на 26.06.2019 г. наследодателите на
ответницата – К. Т. Н. и Д. Г. Н. са продали процесното жилище на трето за спора лице, с
което облигационното отношение между тях и ищцовото дружество е било прекратено.
След смъртта на двамата наследодатели, настъпила съответно на 15.11.2021 г. и на
29.11.2021 г., за ответницата не е възниквало задължението по чл. 63, ал. 1 от общите
условия на ищцовото дружество да уведоми продавача за настъпилото обстоятелство и да
подаде заявление за промяна на партидата, тъй като жилището вече е било собственост на
друго лице. Е. Н. е наследила единствено съществувалите към този момент задължения на
нейните наследодатели. По делото обаче не бяха представени каквито и да било
доказателства, че ищецът по някакъв начин е уведомил ответницата за съществуването на
тези задължения. Веднага след получаване на препис от исковата молба и в срока за отговор
Е. Н. е признала исковете и е погасила в цялост претендираните суми. С оглед изложеното
съдът намира, че с поведението си ответницата не е дала повод за образуване на настоящото
производство и приложение следва да намери хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, като на ищеца
не бъде присъждано поисканото юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „****************” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и адрес на
3
управление гр. София, район „Красно село“, ул. *****************, срещу Е. Д. Н., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. София, ул. „Рибарица“ № 22, вх. А, ет. 2, ап. 4,
кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата да заплати на ищеца
сумата в общ размер на 493, 95 лева – главница, от която сумата 492,08 лева,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а
именно: апартамент № 35, находящ се в гр. ***********************************, през
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., и сумата 1,87 лева, представляваща стойността на
услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.06.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата в общ размер на 113,01 лева, представляваща лихва
за забава върху главницата за периода от 30.07.2019 г. до 13.01.2022 г., поради извършено в
хода на процеса плащане.
Решението е постановено при участието на „*********************************”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район
********************, представлявано от управителя И.Ц.Р., като трето лице – помагач на
страната на ищеца „****************” ЕАД по предявените от него искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4