Определение по дело №2/2021 на Районен съд - Исперих

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 януари 2021 г.
Съдия: Юлияна Василева Цонева Йорданова
Дело: 20213310200002
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 януари 2021 г.

Съдържание на акта

                                                         

                                             П Р О Т О К О Л                                                           

                                              2021г., гр. Исперих

 

ИСПЕРИХСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

На 08.01.2021 година

В публично заседание в следния състав:

                   

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯНА ЦОНЕВА    

 

 

Секретар: НАТАЛИЯ ТОДОРОВА

Прокурор:

          Сложи за разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

АНД 2 по описа за 2021 година

На поименното повикване в 10.30 часа се явиха:

 

НАРУШИТЕЛИТЕ, всички редовно призовани, се явяват лично, осигурени  от РУ на МВР гр.Исперих.

 За С.М. се явява адв.П.М. *** отпреди.  

За Ф.С. и М.М. се явява адв.Явор Попов от АК-Русе, редовно упълномощен от днес, когото съдът прие.

 АКТОСЪСТАВИТЕЛЯТ Д.Д.Д. се явява лично.

Осигурени са и свидетелите В. Иванов, В.Д. и Й.М., които се явяват лично.

ЗА РП – РАЗГРАД, ТО – ИСПЕРИХ, редовно уведомени, не се явява   представител.

АДВ.М.  – Да се даде ход, няма пречки.  

АДВ.ПОПОВ – Да се даде ход на делото.  

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО в насроченото производство по Указа за борба с дребното хулиганство.

СНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА НАРУШИТЕЛИТЕ, КАКТО СЛЕДВА:

С.Ю.М. - роден на ***г***, български гражданин, живущ ***, понастоящем живущ ***, с основно образование, неженен, ЕГН: **********, осъждан.

Ф.Е.С. - роден на *** ***, български гражданин, живущ ***,  с основно образование,  неженен, ЕГН:**********,  неосъждан.

М.М.М. - роден на ***г***, български гражданин, живущ ***, с основно образование, неженен,ЕГН: **********, осъждан.

СЪДЪТ СНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛИТЕ, КАКТО СЛЕДВА:

В.В.Д. ***, ЕГН:**********, осъждан, б.р.

В.Й.Д. ***,  ЕГН:**********,  осъждан, б.р.

Й.К.М. ***, ЕГН:**********, осъждан, б.р.

С.Е.И. ***, ЕГН:**********, неосъждана, фактическа съжителница на С.  М..

СЪДЪТ РАЗЯСНИ на свидетелката С.Е.И. правото й на отказ да дава показания по делото, съгласно чл.119 от НПК по препращане от УБДХ, предвид фактическото й съжителство с нарушителя С.М..

          СВИДЕТЕЛКАТА С.И. - Ще давам показания по делото.

Четиримата свидетели, предупредени за наказателната  отговорност, която носят по чл. 290 от НК, обещават да говорят истината.

СЪДЪТ ИЗВЕДЕ  свидетелите от съдебната зала.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА внесения Акт за констатиране на дребно хулиганство, рег.№  А-1 от 05.01.2021 г. на РУ на МВР гр.Исперих.

СЪДЪТ ИЗСЛУША страните относно искания за отвод към състава на съда и съдебния секретар. 

АДВ.М. – Нямам искания за отводи.

АДВ.ПОПОВ – Нямам искания за отвод към състава на съда или съдебния секретар.  

АДВ.М. - Уважаема  г-жо съдия,  запознати сме с внесения акт. По отношение на същия ще дадем по - нататък  обяснения. За днешното  с.з. желаем да бъде разпитана водената от нас свидетелка, като с разпита на същата ще докажем обстоятелства,  предхождащи инцидента, по точно   вечерта преди инцидента, касаещи поведението на другите двама нарушители спрямо майката, тъста и бабата на нарушителя С.. Желаем тя да бъде допусната за разпит за изясняване на посочените от на нас обстоятелства, както и желаем да представим копие на съдебно – медицинско удостоверение по отношение на нанесени и получени от страна на другите двама нарушители телесни увреждания спрямо нарушителя С.М..

АДВ.ПОПОВ - Г-жо съдия, представяме копие на съдебно – медицинско удостоверение за нанесени телесни увреждания от страна на С. към М.М.. Също така и ние водим като свидетел Ивелин М.М.,  който не е упоменат по делото, но дефакто той се явява причина за стълпновението във връзка с проведен от него телефонен разговор, проведен вечерта преди инцидента, за изясняване фактическата обстановка и защо е възникнал инцидента.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И :

 ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.  

ПРОЧЕТЕ акта за констатиране на дребно  хулиганство.

ПРИЕМА като писмени доказателства материалите приложени към Акта за констатирано дребно хулиганство, служебно изисканите от съда свидетелства за съдимост на тримата нарушители, както и днес представените от защитата съдебно - медицински удостоверения.

ДОПУСКА ДО РАЗПИТ допълнително посочените от защитниците  двама свидетели.

Допуснатите свидетели се въведоха в залата.

СЪДЪТ СНЕ САМОЛИЧНОСТТА ИМ, КАКТО СЛЕДВА:

СЕВДЖАН АЙШЕ МУСТАФА – от с.Хърсово, обл.Разградска, ЕГН:**********, неосъждана, б.р.

ИВЕЛИН М.М. ***, ЕГН:**********, осъждан, брат на нарушителя М.М.М..

СЪДЪТ РАЗЯСНИ на свидетеля Ивелин М.М. правото му на отказ да дава показания по делото, съгласно  чл.119  от НПК по препращане от УБДХ, предвид близкото родство с нарушителя М.М.М..

СВИДЕТЕЛЯТ ИВЕЛИН М. - Ще давам показания.

Свидетелите Севджан Айше Мустафа и Ивелин М.М., предупредени за наказателната отговорност, която носят по чл.290 от НК, обещават да говорят истината.

 СЪДЪТ ИЗВЕДЕ двамата  свидетели от съдебната  зала.

 СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към разпит на нарушителите.

НАРУШИТЕЛЯТ С.М.- На  4 – ти януари  към 10,00 – 10,30 часа  с жена ми С. решихме да отидем до съвета в с.Самуил,  обаче нямахме предпазни маски и отидохме до супермаркета, не знам точно как се казва. Тя влезе за маски, излезе и през това време  като ги видях двете момчета, аз ги познавам,  говоря за Ф. и М.,  видях ги пред маркета,  до моята кола. Аз бях паркирал там.Слязох,  за да ги питам, с най - нормално поведение, защо така се отнасят, понеже вечерта имаше телефонно обаждане от тяхна страна, от Ивелин към моята балдъза.  Те, оттам, после се обадили на свекърва ми, след нашия конфликт с Ивелин. Аз му вдигнах телефона,  понеже  Ивелин звънеше на балдъзата и аз вдигнах телефона и му казах, че е пиян.Затворих му,  понеже не е добре по това време на деня да звъни на балдъзата.  Ивелин и балдъзата не знам точно  какво имат. Предупредих го да не я безпокои,  но затворих телефона. След това той й звънна още няколко пъти. Балдъзата е Севджан И., сестрата на С., т.е. по - малката сестра. Още веднъж звънна, почна да  псува на майка и аз му затворих, и няма и половин час и звъняха  вкъщи. След това Ф. звънял от своя номер на Севджан Айше Мустафа, майката на моята жена. Говорил й  глупости за моята майка  и за мен. Това е  предната вечер. Сутринта по този повод реших да разговарям с М.. Не мога да кажа, че го познавам М., но знам, че не е побойник. Здрависахме се  и му казах за Ф., че неговия син, така -  така,  е казал за свекърва ми. Първо отрече и после каза:„Защо да не е казал?“. Аз му посочих с пръст и го питах, а той крещи  и псува моята майка. Само го посочих с  пръст и го питах „Ти ли ще псуваш  моята майка?“. През това време М. ме удари по лицето. Призна за предната вечер, че е  псувал по адрес на моята майка, на свекърва ми, и аз  тогава  така реагирах, и през това време вече ме е ударил. В този момент М. ме удари и след това и Ф. ме удари. Първо М. с юмрук по носа и после Ф. ме удари по носа. Тогава не знам дали съм успял да отвърна.  Те гледаха да ме повалят долу на земята, но аз ги овладях по някакъв начин. Опитах се сигурно  да ги удрям, но не мога да кажа. Освен това, М. побягна към колата, взе бухалката, аз след него тръгнах. Държах му ръката, за да не вземе бухалката, но той успя да я вземе. Удари ме веднъж, вторият път по главата  някъде. После аз взех бухалката, ударих го по крака.  След това дойдоха тези момчета,  които са свидетели.  Хванаха него и мен. Взеха бухалката,  за да ни разтърват. Спря боят.  Преди това те искаха да избягат с колата, но аз бях така паркирал, че им затворих пътя, да не избягат.  Щях да се обадя на полицията, но те, през това време, други са се обадили на полицията.

 Докато се борихме с бухалката М.  също беше край нас. Единият ме държи, другият иска да ме  удари. Това беше цялата история.

Обаждането, предната вечер,  беше в 23,45 часа. Продължиха, няма и минута и повторно обаждане. Първото обаждане нямаше и десет секунди. Аз му затворих телефона. Той продължи два – три пъти, но не сме отговаряли. След това балдъзата вдигна. Псуваше балдъзата и аз пак затворих телефона.

Чувствах се застрашен, когато ми нанасяха удари. Аз се пазех да не ме ударят, понеже те са двама. Аз не съм спирал пред тяхната кола, аз бях спрял на 6 метра по – нататък. Имаше предостатъчно място за всички коли на паркинга, за да си излязат. Не ми е било цел да преградя колата им, те са можели да си тръгнат.

М. ме удари първи, веднага след това ме удари и Ф..Тръгнаха  да ме държат, по някакъв начин да ме удрят. М., като ме удари първия път, хвана ми дясната ръка, за де не ударя Ф. или него  и Ф. ме удари втори път. Сигурно имаше и трети път, защото в него момент някаква  болка имаше.  През това време жената, с която живея, видяла,  че той извадил бухалката и помислила, че ще ставало нещо по – лошо, и то да се прекрати по някакъв си начин. М. извади бухалка от неговата кола, а С. извади бухалка от нашата кола.

Съшият ден  Ф. или М., лично мен и жената, с която живея, не  са ни обиждали

Аз не съм искал  от С.  помощ по време на сбиването, не съм искал да вади бухалка.  Понеже детето, което е на две  години,  по едно време почва да плаче в колата, защото аз го оставих при борбата с двамата.

АДВ.М.- Нямам въпроси.

АДВ.ПОПОВ – Нямам въпроси.

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ  към разпит на  нарушителя Ф.С..

НАРУШИТЕЛЯТ Ф.С. – Неделя вечерта бяхме с Ивелин вкъщи. Ивелин реши да се обади на приятелката си, на Сейдето.   Ивелин отиде в другата стая, по едно време ми каза „С. ме псува.“. Разбрах, че С. е отговорил на телефонно обаждане и затворил телефона на Ивелин. Ивелин ми разказа това.  Пред мен пак  се обажда три – четири  пъти. Те не вдигнаха телефона. По едно време отново С. отговори на  телефона. Ивелин попита  защо го псува, взаимно се псуваха. Ивелин пита „къде си“, С. пита „ти, къде си“. Стана ясно, че Ивелин е при мен. С. тогава отговори на мен и каза „ Ще те еба теб и цялото семейство,   ще ви еба, ще ви запаля.“. Попитах защо псува по този начин, а той  затвори телефона. Ивелин пак звъня на същия номер, на сестрата на С.. Те не вдигаха. Звъня, звъня и те не вдигат. Тогава решихме да се обадим от моя телефон. Тогава на моя  телефон отговори сестрата на С.. Викам й „ Къде е С., защо псува.“, а тя се разкрещя и после майка й взе телефона.  Попитах къде е С. и защо псува цялото семейство, какви   проблеми има,  те затвориха телефона. След това Севджан звънна на моя телефона, но батко ми вдигна телефона и пита Севджан защо са тези проблеми, какво стана, и Севджан каза, че Ивелин звънял да псува, аз  съм бил псувал. Аз казах да прекратим това, че имаме семейства.

Сутринта с батко ми М. *** да платим  застраховката на колата, пред магазина паркирах. Той, С., преди нас е бил там паркирал и го видяхме, че още преди нас е там. Аз отивах към  магазина и най – нормално да го питам защо са тези проблеми от вечерта. През това време С. ми подаде знак с пръста си да отида при него. Тъй  като имаше много хора на опашка в магазина, тръгнах към С. с документите в ръка. Отидох при тях. Батко го пита защо псува, цялото семейство ли ще ебе, защо. Нормално разговаряхме.  Почна разправия, С. вика на батко ми, че псувам, обърна се към мен  и пита защо псувам,  и ме хвана за дрехата, за якето, и ми удари един юмрук отдясно на главата. Той, като ме удари, изтървах си документите, които носех в ръка. М.  тръгна да ме разтърва, но С. удари и него. След това почнахме да се бием.  С. извика на жена си да извади бухалката от колата. Батко ми, М., като видял, че жена му на С. вади бухалката и  искаше да го удари с нея, аз хванах бухалката и й казаха да остави бухалката, а  тя каза, че няма да я остави. Свидетелите  през това време дойдоха, момчетата, които са свидетели, и започнаха да ни разтърват. Аз докато бях при жена му, да везма бухалката, той взе бухалката от нашата кола. Взел бухалката от М. и го удари в главата и краката. Тогава аз оставих жена му и тръгнах към тях. Продължихме да се бием, после ни разтърваха. После той се дръпна настрани,  аз се качих в колата, обаче той запречи колата, за да не мога да излизам. Свидетелите са се обадили в полицията.

 Телефонните обаждания са първо от Ивелин, после от мен. Към 12  часа вечерта бяха. 

След боя той дръпна колата, за де не тръгна никъде. След боя ние се качихме в колата да си отидем, но той си дръпна колата, за да ни попречи.

След като слязох от колата, пред магазина,  взех документите и отидох до магазина, да платя застраховката. Батко ми М., отива най -  нормално да говори какви са проблемите. Аз влизам в магазина и там имаше опашка. Излязох и отидох при тях, и го питах защо псува на майка. Аз му обяснявах, че не съм псувал, но той пак, и ме хвана за якето.

Когато М. тръгна  към С., той беше в автомобила и излезе след като С. ни видя и с пръст ни даде знак, да отидем при него.

Аз с лоши намерения не съм звънял и не съм псувал.

АДВ.М. – Нямам въпроси.  

АДВ.ПОПОВ – Нямам  въпроси.

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към изслушване на нарушителя М.М..

НАРУШИТЕЛЯТ М.М. – Няма какво различно да кажа. Нея вечер бях си легнал. Момчетата, брат  ми и малкия, бяха в салона. Аз живея с майката на Ф. и той ми вика батко. Въпросната вечер, когато били телефонните разговори, бях си легнал. Брат ми  и Ф. слязоха долу  при мен и казаха, че има проблем. Аз станах да ги питам  какво става и те ми казаха, че С. се обадил по телефона. Аз не съм бил там, когато са говорили. Разказаха, че С. се обадил и псувал. Аз му казах да не се занимава. Дума –  дупка, не прави, да се обади в полицията.  Викам  им, че такива работи не ми трябват. От  там, утешихме то,  защото беше ядосан. С.  му казал „Къде си ?“,  а той викал „ В батко ми.“, говоря за Ивелин. Той беше доста ядосан. Той казал, че е при мен, вкъщи.  От там С. му казва „ Батко ти и тебе, цялото семейство  ще ви запаля, ще ви дигна.“. Аз,  лично, не съм чул това, но така разказват. Аз им казах, че  няма смисъл да се занимават, на Ивелин, да си лягат и на следващия ден да подадат оплакване в полицията. След това Севджан, свекърва му, говори с малкия по телефона на Ф. и тогава аз й вдигнах да говоря. Севджан говореше с Ф., но аз взех телефона,  като разумен човек, казах й  „Виж  колко часа е, какви  са тези проблеми?“, тя вика „Те са виновни, те звънят.“ Казах й, че аз имам семейство, тя има семейство.  Затворих телефона, пожелах  й всичко хубаво, лека вечер, да извинява ако има нещо. На другия  ден, около 10,30 часа,   отиваме в Самуил  през магазина  на „Мерт макс“,  слизам от автомобила, а С. беше паркирал на паркинга. Аз спрях на същия паркинг, с Ф., на  6 м от него. Тръгнах като човек да го питам. Ф. тръгна към магазина, аз към С.. Той излезе от колата сам. Подпря се на колата. Аз  бях до него. Викам му „Много голям сикиджия ли си, че ще ебеш цялото  семейство?“ , а  той „Да,  що проблем ли има.“. След това малкия, Ф., дойде, много опашка имало в магазина, идва пред него, пред С., а аз отстрани.  Той вика за моята майка това – онова. Аз не съм чувал Ф. да го псува. С. ми вика, че малкия го псувал, но  аз не съм чувал.  От там  С. хвана Ф. за якето и го пита още  ще псува ли, и го ударих  с юмрук по лицето, по главата  и тогава момчетата се намесиха да ни разтърват.  С. пак посягаше и аз тогава  му нанесох удар. Може да съм го ударил по лицето, но не се сещам дали с юмрук. От там почнахме да се бием. С.  каза на съпругата си „Дай ми бухалката.“, и жена му  изкара бухалката от колата. Аз, като видях, тръгнах към нашата кола, той  пък тръгна към Ф. и тръгнах да взема бухалката. Не успях, върнах се към тях, не успях да взема бухалката, това е една сопа, не е точно бухалка.  Неговата беше истинска бухала, а моята една сопа.  После прибягах до колата, спрях да взема сопата от нашата кола.  С. не държеше тогава бухала, съпругата му я държеше.  Посегна с нашата сопа към С., но не помня къде съм го ударил, по ръката ли. Оттам, ние се боричкахме, С. падна на земята, а аз бях върху него. В него момент момчетата, свидетелите, те ни разтърваха. С. дръпна сопата  и ме удари по главата отзад. Оттам, веднага последва следващ удар по капачката на крака. Вторият  път, пак по краката, но ударът е по прасеца. Оттам, дойде  полиция, ние влязохме в магазина. Като ни разтърваха момчетата, ние с Ф. влязохме  в магазина.  Преди това искахме да си тръгнем, да се махнем от там, но С. ни попречи, защото той си дръпна колата назад, да ни затвори  пътя. Оттам, тръгна да се обажда по телефона,  но вече Ф. говореше с полицията и влязохме в магазина. Бяхме там, когато дойдоха полицаите. Свидетелите също минали покрай полицията, за да дадат сигнал, че пред магазина става бой.

АДВ.М. – Нямам въпроси.

АДВ.ПОПОВ – Нямам въпроси.

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към разпит на свидетелите.  

В залата се въведе свидетелят В.В.Д..

СВИДЕТЕЛЯТ В.Д.- Видях инцидента. Познавам, от тримата, само М. и Ф..*** виждал и С., /свидетелят посочва нарушителя С.М./, но му бъркам имената. На 4 –ти януари имаше инцидент между тях. Скараха се, почнаха да се бият. Аз всичко видях.  По това време бях пред магазина, видях всичко. Не съм видял как тръгна боя.  Другото  момче, В., повече знае.  Той видял, че С. удря малкия Ф.. По това време бях в колата. Слязох от колата и почнахме да ги разтърваваме с В., а Й. беше в магазина. После и той като  излезе от магазина,  и ги видял и той също се включи, за да ги разтървем. Размениха си по една - две бухалки.  М. тръгна да вземе бухалката от колата на Ф., но не успя, защото С. го  удари и М.  падна. Те се дърпаха,  но въпреки това  С. я взема.  Посегна М. да удари с нея, но С. успя да я вземе от ръката му и го удари един – два пъти. Аз тогава хванах ръката и сопата от С., да я взема. Й.  излиза през това време, взехме сопата и  после на полицията се обадих и казах, че  става бой. Аз повече разтървах М. и С., за Ф. не мога да кажа нищо. Той се въртеше там наляво – надясно. С. имаше кръв на носа. Друго не забелязах.Имаше камери там, всичко може да се види. Което съм видял, това казвам. Аз държах повече С., защото той повече налиташе. М. тръгна към колата с Ф., а С. пак тръгна към тях.  Вижда се как им затваря колата, даже казах на М. да тръгват,  защото ще стане по - голям проблем.Ако ние не бяхме там, щеше да стане по - зле. Аз  не заставам  на никого на страната  нито на М., нито на С..  Ние с Й. и В. си имахме друга работа, затова  бяхме там.

Имаше видими следи и по двамата, и на С., и на М.. На М. главата беше ожулена, по лицето на скулата. На Ф. не съм  забелязал. 

Аз, преди момента, когато се намесих да ги разтървавам,  не мога да кажа  кой как се е държал   тъй като бях в колата си.

АДВ.М. – Нямам въпроси към свидетеля.

АДВ.ПОПОВ – Аз, също нямам въпроси.

 Със съгласието на страните свидетелят  беше освободен от съдебната зала.

В залата се въведе свидетелят В.Й.Д..

СВИДЕТЕЛЯТ В.Д. - Двете момчета, М. и Ф.,***.  Третото момче не го познавам. Бяхме в Самуил на  4 – ти януари. Някъде  към обяд беше, когато М. и Ф. бяха дошли  до един магазин с колата си. С. също беше на същото място, когато момчетата бяха дошли. С. беше там, когато дойдоха М. и Ф.. М. го попита нещо, какъв проблем, какво е станало. Говориха си нещо на турски език, не можах да ги разбера. С. беше хванал Ф. и го удари пръв.  Първо С. тръгна към Ф.,  удари го и тогава М. се намеси, за да разтърве Ф. и С..  Тогава С. продължи да удря Ф. и  после се намесихме да ги разтърваваме.    

Първо, М. попита С. какъв проблем има и тогава С. хвана Ф. и го удари. Те просто се приближиха и говориха, С.  първи удари Ф. и тогава се намеси М., тогава стана сбиването.  Първи С. удари Ф.. След това М. удари С. и  стана мелето. Ние се намесихме да ги разтърваваме.  Не знам какви са проблемите  помежду им. Видях, че М. падна на земята при сбиването. С. беше казал  на жена си да извади бухалка и М. тръгна към колата си да вземе една сопа, за да се защити. Извади сопата, М. беше го предупредил да се спре, но С. продължи да се бие, да му посяга и тогава М.  удари С. със сопата.  Първо го предупреди,  обаче той не го разбра и продължи да посяга. Тогава М. го удари. С. взе сопата и му отвърна с удар със сопата, по главата. Два удара му нанесе.  Вторият удар пак по главата.  Тогава аз, Ивелин и Й. почнахме да ги разтърваваме.  Това беше.  Докато ги разтървавам,е ние ги отделихме, не са си нанасяли удари. На магазина, мисля че има камери, май пред магазина.

В. беше в колата, аз бях на един метър от тях. Още в началото, като почнаха да се бият, аз се намесих, но не успях да ги разтърва и се намесиха В. и Й.. На турски каза С. на  жена си да извади бухалката. Аз разбирам малко турски език. Разбрах, че С. казва на жена си да извади бухалката.

АДВ.М. – Нямам въпроси.

АДВ.ПОПОВ – Нямам въпроси.  

Със съгласието на страните свидетелят беше освободен от съдебната зала.

В залата се въведе свидетелят Й.К.М..

СВИДЕТЕЛЯТ Й.М. – Познавам тримата, които са в залата. На 4 - ти януари 2021 г. тръгвахме за Разград, имахме малко работа.  Отбихме се на магазина да си вземем някаква закуска и видяхме, че се бият.В Самуил  е това. Влязох в магазина да си купя закуска, като излизам гледам тримата, които са тук в залата, биеха се помежду си. Беше бой, боричкане. Не мога да кажа кой кого е удрял, просто се намесих да ги разтървавам. Много не видях какво става, както видяха другите момчета, тъй като те бяха навън. Аз бях с В. и В.. Те са видели какво  е станало преди това. Аз вече видях боя. Разтървахме момчетата, за да не стане по - голяма беля и отидох да се спре боя, и спряхме боя.  На полицията ние се обадихме. Тримата отидохме в Районното, в участъка, за да съобщим. Аз, като излязох от магазина, на свършване беше боя. В. беше там. Когато излязох от магазина В.  и В. вече бяха се намисли да разтървават боя. И М. и С. имаха кръв по лицата си.  Смятам, че има камери в магазина.

АДВ.М. – Нямам въпроси.

АДВ.ПОПОВ – Нямам  въпроси.  

Със съгласието на страните свидетелят беше освободен от съдебната зала.  

В залата се въведе свидетелката С.Е.И..

СВИДЕТЕЛКАТА С.И. – Аз живея на семейни  начала със С.. На 4 – ти  отидохме да вземем маски в с.Самуил. После аз влязох в магазина, С. и детето останаха в колата. Аз бях на магазина и когато излизам виждам, че те, тримата, говорят. С. разговаряше с М. и Ф. до нашата кола. После  аз се качих в колата. После видях, че започнаха да се карат. М. удари С. с юмрук по носа, после  се намесиха хора, за да хванат С., за да не ударя М. и в това време Ф. удари С.  отзад някъде. С. един път удари май Ф., не видях точно. Детето плачеше през това време, аз с него се занимавах. Не съм видяла изцяло боя. После М. взе тупалката от неговата кола и искаше да удари С.. Не успя да го удари, защото С. взе тупалката. С. не е  удрял никого. После спряха да се бият.

 Вечерта, преди инцидента,  със С.  бяхме при майка, тя се казва Севджан. Ивелин се обади на сестра ми. После сестра ми затвори, не искаше да говори с него,  но Ивелин пак звъня. Това става  в 12,00 часа  през нощта и после С. вдигна и му вика „Недей да звъниш на балдъзката.“, на сестра ми тоест. После пак почнаха да се обаждат, но ние блокирахме телефона. После на майка ми на телефона и тя вдигна. Обади се Ф. и псуваше. Те са пияни, проблемът беше в това, че  се Севджан не разговаря с Ивелин, затова почнаха да псуват. Ние, когато отидохме в Самуел, С.  нямаше нагласа да се разправя с другите двама.  Случайно се засякоха там. Вечерта, когато са се водили телефонните  разговори, сестра ми беше с нас. Чувахме псувните, защото пускахме телефона на високоговорител.

АДВ.М. – Нямам въпроси.

АДВ.ПОПОВ – Нямам въпроси.

Със съгласието на страните свидетелката  беше освободена от съдебната зала.

В залата се въведе свидетелката Севджан Айше Мустафа.

СВИДЕТЕЛКАТА СЕВДЖАН МУСТАФА - Познавам тримата в залата. За случая съм запозната. Ивелин звънеше на дъщеря ми вечерта преди инцидента.  Датата не я помня. Към вечерта, към 12 часа през нощта беше, когато Ивелин звънеше по телефона на дъщеря ми, която се казва Севджан И.. Звънна й по това време телефона, детето си играеше, питах я кой звъни, тя ми вика, че Ивелин звъни. Казах й да нему вдига. Два пъти му даде заето. Тя не му вдигаше и третият път вдигна телефона С.. Тогава Ивелин почна да псува,  що на Севджан телефона  го вдигал  С.,  какво било, що било, такива неща. Псува. После затвори  телефона.Ивелин казал по телефона, че ще дойдат в нас. Така си остана това. После звъняха от телефона на Ф.  на моя телефон. Аз като вдигнах и Ф. каза „Ще еба майка ти. На едно място ще ви сложа и ще ви наеба.“. Питах го какъв е, че ще псува и после взе  пак телефона Ивелин от Ф.. Започнах да се обяснявам с него. Викам му „Момче, по това време нямате  право да я търсите.“ . Беше вече към 01,00 часа през нощта. После малката стана, най – малката, дето е на три години.  Почна детето от шума да се буди, защото почнахме да говорим с М.. Там, като се разправяхме  с М., той каза, че няма да правят така  Ф. и Ивелин,  обаче те пък са извикали кола да дойдат до нас. М. ги спрял. Това знам. За следващия ден, за сутринта, чух,  че станала караницата. Не съм била там. Чувала  съм  няколко пъти. Севджан е болна, идва й акъла - отива си акъла.  Чувала съм когато на високоговорител говори, аз не й давам да говори скришно. Чух  два - три пъти Ивелин като казва на дъщеря ми, той не знае, че съм  там, чух, че искал да ядоса С., защото били скарани отпреди, не се разбирали. Това знам аз. След инцидента видях С..*** видях С..  По лицето имаше наранявания,  като надраскано, наранено. И по крака имаше. От дъщерята чух, че имал болки през нощта. Разбрах, че тези наранявания, от дъщеря ми разбрах, чух че са се скарали,  сбили се.

АДВ.М. -  Нямам въпроси.

АДВ.ПОПОВ – Нямам въпроси.

Със съгласието на страните свидетелката  беше освободена от съдебната зала.   

В залата се въведе свидетелят Ивелин М.М..

СВИДЕТЕЛЯТ ИВЕЛИН М. - Вечерта преди  4-ти  януари   с Ивелин си взехме туба бира и цигари,  и се прибрахме.  Аз съм брат на М.. Ние живеем в една къща. Прибрахме се и изпихме бирата, гледахме телевизия. Някъде  към 10,30 – 11,00 вечерта звъннах на това момиче Севджан.  После говорихме по месинджър. След това на мен интернетът ми свърши и й звъннах от номера, но вместо Севджан ми вдига С. и ми вика „ За какъв хуй звъниш на това момиче?“. Питах нещо ли има и той почна да псува. Питах го защо на майка псува.  Къде си ми  вика, вика ми  „путко“ – викам  му „при батко“. Каза „ Ей ся ще дойда  при вас, ще ви еба майката, ще ви подпаля.“. Някъде към 11,00 вечерта стават тези разговори. Не си спомням точно. Със Севджан в добри отношения сме. Почнаха  разправиите по телефона и в понеделник, на  4 –ти  януари,  се прибирам да си ходя на работа,  напсувахме се  по телефона, той каза къде си и аз казах, че съм на село при батко ми. Той каза, че ще дойде, че ще видим какво ще става. Аз  му викам „добре“. На сутринта  се обличам  за работа и чувам, че е станал бой между тях. Вечерта само един разговор проведохме. Когато С. каза, че ще дойде,  ние не сме се оплаквали на никого. М. ходихме да го събудим. Събудихме го и му казах, че С. ми звънна и тъй- тъй ми е казал.

АДВ.М. – Нямам въпроси.

АДВ.ПОПОВ- Нямам въпроси към свидетеля.

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.  

Прекъсва с.з.  

С.З. ПРОДЪЛЖИ в 12,25  часа,

Съдът, след проведено съвещание, въз основа на извършените до момента следствени действия и събраните доказателства, прецени наличие на данни, установяващи  признаци на извършено престъпление, свързано с причиняване на телесни увреждания на участниците в процесния инцидент, както и за нарушаване на обществения ред,  което налага делото да бъде изпратено на Прокуратурата за провеждане на разследване по случая, с оглед наличието на данни за престъпление.

 По тези съображения и на осн. чл.6,  ал.2 от УБДХ, съдът 

О П Р Е Д Е Л И:

 ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по АНД №2/2021 година по описа на РС – Исперих.

ИЗПРАЩА делото на РП – Разград, ТО – Исперих за провеждане на разследване, с оглед наличие на данни, установяващи извършено престъпление, свързано с причиняване на телесни увреждания и  нарушаване на обществения ред. 

Протоколът се изготви в с.з.

Заседанието приключи в 12.30 ч.

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                   СЕКРЕТАР: