Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 07.04.2013 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII
– ти граждански състав, в открито заседание на пети март през две хиляди и четиринадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Д.И., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 6321 по описа за 2013 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.34 от ЗС вр.чл.69
от ЗН – за делба на съсобствен недвижим имот.
Производството по делбата е във фазата по нейното
допускане.
Ищцата Н.М. *** твърди, че с ответниците М. Б. М.,
А.М.М.,*** и Б.М.Г. ***, са съсобственици по наследство и по силата на правни
сделки на дворно място с площ от 1435 кв.м., находящо се в гр.Сливо поле, общ.Сливо
поле, обл.Русе и представляващо понастоящем УПИ XII –
348 в кв.40, заедно с построените в него жилищна
сграда, лятна кухня, гараж и работилница, при съседи Х.А., И.Р., С.И., С.С. и
улица, при права 5/ 18 идеални части за ищцата, 7/18 идеални части за първата
ответница, 2/18 идеални части за втората ответница и 4/18 идеални части за
третия ответник. Твърди, че приживе, по време на брака си, наследодателите им –
М. С.А., починала на 25.08.2012 г. и М.М.А., починал на 14.02.1997 г., и
двамата б.ж. на гр.Сливо поле, обл.Русе придобили в режим на съпружеска
имуществена общност, съответно им оставили в наследство описаните в исковата
молба движими вещи, при права 4/12 идеални части за ищцата, 5/12 идеални части
за първата ответница, 1/12 идеална част за втората ответница и 2/12 идеални
части за третия ответник. Поддържа, че тези вещи се намират във фактическата
власт на ответниците А.М. и М.М.. Моли съда да постанови решение, с което да
допусне до делба процесния недвижим имот и движимите вещи при посочените по –
горе права.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответниците А.М.М.
и М. Б. М., чрез процесуалния си представител, са депозирали отговор, в който
оспорват правата, при които се иска да бъде допусната делбата на недвижимия
имот. Твърдят, че същия е съсобствен между тях при права 2/18 идеални части за
ищцата, 7/ 18 идеални части за А.М. и 9/ 18 идеални части за М.М. като третия
ответник – Б.Г. не участва в съсобствеността върху този имот. Релевират
възражение с правно основание чл.25, ал.1 от ЗЗД – за осъществило се
прекратително условие, респ. несбъднало се отлагателно условие по отношение на
договора за прехвърляне на 1/3 идеална част от процесния имот срещу издръжка и
гледане в полза на наследодателката М. С.А., обективиран в нотариален акт № 28,
т.IV, д. № 1304/ 1963 г. на Русенския нотариус.
Конкретно твърдят, че поради обстоятелството, че прехвърлителя по този договор
не е починал до навършване на пълнолетие от неговите деца – Б.М.Г. и Б.М.М., е
настъпило уговореното прекратително условие, поради което с обратна сила /чл.25,
ал.2 от ЗЗД/ е отпаднал вещноправния ефект на договора. От същите факти се
извежда и възражение за нищожност на договора. Поддържат, че по този въпрос
липсва формирана сила на присъдено нещо с постановеното по приложеното гр.д. №
5976/ 2011 г. по описа на РРС влязло в сила решение, поради което той следва да
бъде решен в настоящото делбено производство. Ответниците твърдят, че по
отношение на част от описаните в исковата молба движими вещи, а именно холова гарнитура,
състояща се от кушетка, два фотьойла, две табуретки и правоъгълна масичка и
печка „Мечта” делбата не следва да бъде допускана, тъй като те не са
съществували към момента на възникване на съсобствеността между страните. Поддържат
становище за неоснователност на иска за делба и по отношение на останалите
движими вещи, а именно телевизор „Фунай” /с екран от 14 инча/, хладилник
/полски/, легло „Приста”, кушетка разтегателна, кухненска маса с четири стола,
секционни шкафове за кухнята, комплект от 4 бр., готварска печка на твърдо
гориво, гардероб 3-крилен, 4 бр. ПВЦ рамки с мрежа против мухи и комари,
електрически бойлер „Елдом” 80 л., два персийски килима с размери 3x2 метра и
шивашка крачна машина „Сингер”. По отношение на тези вещи ответниците са релевирали
възражение по чл.12, ал.1 от ЗН като молят съда да ги изключи от делбената
маса, тъй като съставляват обикновена покъщнина, която са получили в лично
наследство. Поддържат, че посочените движими вещи се намират във фактическата
власт на ищцата.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото няма спор, че първоначално делбения
имот бил лична собственост на М.М.А.. С нотариален акт от 25.07.1963 г. последният
прехвърлил в полза на М. С.А., преди да сключи на 05.01.1964 г. граждански брак с нея, 1/3
идеална част от процесния недвижим имот срещу задължението на приобритателката
да дава цялостна издръжка на децата на прехвърлителя до навършване на пълнолетие от тяхна страна,
ако последният почине преди това.
Първият спорен момент по делото е дали по възражението на
ответниците за осъществилото се прекратително условие, респ. несбъдналото се отлагателно условие и свързаното с това отпадане с обратна сила на вещноправния ефект на договора е формирана сила на
присъдено нещо с постановеното решение по приложеното гр.д. № 5976/ 2011 г. по описа на РРС. Съдът намира
отговора на този въпрос отрицателен.
В съдебната практика и в доктрината е възприето виждането, че обективните
предели на силата на присъдено нещо се
определят от диспозитива на решението като разглеждането и произнасянето на
съда в мотивите на решението по преюдициално правоотношение, което не е предмет
на изрично предявените в процеса искове, не създава сила на присъдено нещо
относно това правоотношение. В този смисъл има формирана и задължителна съдебна
практика /вж. постановеното по чл.290 от ГПК решение № 472 от 12.01.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 1712/2010 г., IV г. о., ГК/. Касационното обжалване в този
случай е допуснато именно по въпроса допустимо ли е съдът да обоснове
фактически или
правен извод, позовавайки се на мотивите по влязло в сила друго решение. На този въпрос ВКС е дал
отрицателен отговор. В цитираното решение е
прието, че произнасянето по преюдициално правоотношение,
когато няма предявен нарочен инцидентен установителен иск, е част от спора, но
не е част от предмета на иска. Сочи се, че по този въпрос не се формира сила на
присъдено нещо, нито мотивите на съда имат доказателствено значение в
отношенията между насрещните страни по иска. Приема
се, че по друг спор, ако се позовават на съществуването
или не на същото преюдициално правоотношение, страните следва да изложат
фактическите си твърдения и правни доводи по новия спор, както и да проведат
доказване с оглед доказателствените си задачи.
Така е и в случая. Възражението за настъпило
прекратително условие, респ.несбъднало се отлагателно условие, което се свързва
и с нищожност на сключения с нотариален акт № 28, т.IV, д. № 1304/ 1963 г. на Русенския нотариус договор е било въведено с
отговора на исковата молба по приложеното гр.д. №
5976/ 2011 г. по описа на РРС. В мотивите към
постановеното по делото решение № 1449/ 30.07.2012 г. първоинстанционният съд е
пропуснал да обсъди посоченото възражение, поради което ответниците са поискали
допълване на решението, което искане е отхвърлено с допълнително решение № 1676/ 12.10.2012 г., потвърдено от въззивната
инстанция. Във въззивното решение коментар са намерили и доводите на
ответниците за отпадане на вещноправния ефект на договора, респ. неговата
нищожност. Това обстоятелство не променя факта, че тези доводи са въведени в
процеса именно посредством възражение, а не чрез иск, поради което са обсъдени
само в мотивите на решението като по тях сила на присъдено нещо не се формира
/изключенията са предвидени в чл.298, ал.4 от ГПК/. По тези съображения съдът
намира, че дължи произнасяне по посоченото възражение по същество.
При преценката на неговата основателност следва
да бъде подложена на тълкуване, съгласно чл.20 от ЗЗД, включената в договора
уговорка, според която приобритателката М. С.А. се задължава „да дава цялостна
издръжка на децата на продавача до навършване на пълнолетието им, ако
продавачът почине преди това”. От доказателствата по делото се установява, че
прехвърлителят М.М.А. е преживял навършването на пълнолетие и от двете си
родени към датата на сключване на договора деца - Б.М.Г. и Б.М.М., последният
починал на 28.03.1982 г. Тълкуването на договора обаче не дава основание да се приеме, че се касае до
уговорено прекратително, респ. отлагателно условие, според което вещнопрехвърлителното
му действие отпада щом към датата на навършване на пълнолетие на неговите деца прехвърлителят
е все още жив. По
същество се касае за алеаторен договор, а не за договор, сключен под условие. В
случая алеата /шанса, риска/ се отнася не до продължителността на периода, през
който приобритателката на имота ще дава издръжка и ще се гледа децата на прехвърлителя,
защото този срок е вече известен – най – късно до навършване на пълнолетие от
тяхна страна, а до самото пораждане на задължението за даване на издръжката и
полагане на грижите, доколкото неговото възникване е обусловено от едно
несигурно събитие – от смъртта на прехвърлителя в така определения срок. Алеаторността
няма за последица отлагане действието на договор или поставяне на неговото
действие /л.25, ал.1 от ЗЗД/, включително на вещнопрехвърлителния му ефект, в зависимост от едно бъдещо
несигурно събитие. Алеаторният договор поражда своето действие веднага като
особеното при него е, че търсената от страните еквивалентност на насрещните им престации
е обусловена от едно неизвестно събитие /вж. и чл.6, ал.1 от ЗЗД /отм./. Именно
тази неизвестност придава и алеаторния характер на договора. В този смисъл неговото реализиране не води до отпадане с обратно
действие на ефекта на контракта, както е при сключените под
условие договори /чл.25, ал.2 от ЗЗД/. По
тези съображения съдът намира, че сключения договор е произвел
целеното с него вещнопрехвърлително действие като въз основа на него приобритателката
М. А. е придобила 1/3 идеална част от имота.
Останалите 2/3 идеални части от него М.М.А., със съгласието на
своята съпруга М. А., прехвърлил в полза на сина си Б.М.М. срещу поетото от последния
задължение да гледа и издържа родителите си, който договор е обективиран в нотариален акт № 86, т.XXII, д. №
7231/ 03.12.1992 г. на нотариус при РРС.
Имотът е придобит от Б.М. по
време на брака му с ответницата А.М., сключен през 1986 г., поради което станал
съпружеска имуществена общност съгласно чл.19, ал.1 от СК /1985 г., отм./. С влязло
в сила решение № 172/ 12.02.2013 г., постановено по в.гр.д. № 10 по описа за
2013 г. на Русенския окръжен съд е потвърдено решение № 1449/ 30.07.2012 г.,
постановено по приложеното гр.д. № 5976 по описа за 2011 г. на Русенския
районен съд в частта, с която последният договор е развален до размер на 1/9
идеална част, припадаща се на ищцата Н.М. А.
съобразно наследствените и квоти. Последната била
конституирана в производството по посоченото дело на основание чл.227 от ГПК, след смъртта на своята майка М.
С.А.. Въззивният съд обезсилил частично първоинстанционното решение и прекратил
производството по делото за 1/9 идеална част от имота, припадаща се на ответницата М.М. /поради сливане в процеса на
качеството на ищец и ответник/ и отменил
решението за останалите 3/9 идеални части. В частта, с
която предявеният иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД е отхвърлен от първоинстанционния
съд за 4/9 идеални части, постановеното решение не било обжалвано и влязло в
сила. Съгласно чл.88, ал.1 от ЗЗД развалянето на договора за прехвърляне на
имот срещу гледане и издръжка има обратно действие /вж. напр. решение № 65 от
8.XII.1981 г. по гр. д. № 30/81 г., ОСГК и др./ като посочената 1/9 идеална
част от имота следва да се счита върната в патримониума конституираната в
производството ищца Н. А., считано от датата на влизане в сила на решението по иска по чл.87, ал.3 от ЗЗД, т.е. от 07.07.2013 г., съгласно заверката върху представения препис от решението
на РОС /в този смисъл и
постановеното по чл.290 от ГПК решение № 507 от 22.06.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 944/2009 г., I г. о., ГК/. В останалата, неразвалена със съдебното решение
част обаче процесният договор за прехвърляне на имот срещу задължение за
издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № 86, т.XXII, д. № 7231/
03.12.1992 г. на нотариус при РРС,
запазва своето действие и неговото
вещнотранслативно действие не отпада. Това следва и от
задължителното разрешение на въпроса, дадено в мотивите към т.3 от Тълкувателно решение № 30 от 17.VI.1981 г.,
ОСГК, в което се приема, че в случаите на наследяване на дробна част от правата
на кредитора-прехвърлител, развалянето на договора поради неизпълнение следва
да се осъществи частично, тъй като сънаследникът /в случая Н. А./ не може да
упражни и правата на другите сънаследници. Така от придобитите в режим на
съпружеска имуществена общност от Б.М. и ответницата А.М. общо 2/3 идеални
части от имота /
или 6/9 идеални части/ следва да се извади 1/9 идеална част, за която договорът
е развален. За съпрузите остава разликата от 5/ 9 идеални части. На 18.12.2009
г. Б.М.М. починал като оставил за свои наследници ответниците своята преживяла
съпруга – А.М. и дъщеря
си М.М.. Правата на последните, съобразно равните им наследствени квоти /чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН/ и
обстоятелството, че половината от тези общо 5/9 идеални части съставляват
прекратена съпружеска имуществена общност /чл.28 вр.чл.27, ал.1 вр.чл.44, т.1
от СК/ възлизат на 15/ 36 идеални части за А.М. и 5/36 идеални части за М.М..
На 25.08.2012 г. починала М. С.А. като оставила
за свои наследници своята дъщеря - ищцата Н.М. А. и своята
внучка М. Б. В., дъщеря на починалия преди наследодателката неин син Б.М.М., по заместване /чл.10, ал.1 от ЗН/.
Притежаваната от М. Скендер по силата на нотариален
акт № 28, т.IV, д. № 1304/ 1963 г. на Русенския нотариус 1/3 идеална част от имота се наследява поравно от нейната дъщеря и
нейната внучка /чл.5, ал.1 и чл.10, ал.1 от ЗН/, т.е. всяка от тях получава по
1/6 идеална част /т.е. по 6/36 идеални части/. Както
беше посочено по – горе в решението, ищцата притежава и 1/9
идеална част /т.е. 4/36 идеални части/,
колкото са върнати в нейния патримониум след частичното разваляне на договора
за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане с влязлото в сила
решение № 172/ 12.02.2013 г., постановено по в.гр.д. № 10
по описа за 2013 г. на Русенския окръжен съд. Така
правата на ищцата в делбения имот възлизат общо на 10/ 36 идеални части.
Другата 1/6 идеална част /или 6/36 идеални части/ от процесния имот се
наследява от ответницата М. Б. В.. Както беше посочено, последната притежава и 5/ 36
идеални части по наследство от своя баща Б.М.М., или правата и в съсобствеността върху недвижимия имот
възлизат общо в размер на 11/ 36 идеални части. Правата на ответницата А.М. са в
размер на 15/ 36 идеални части. Ответникът Б.М.Г. няма качеството на
съсобственик в процесния имот, поради което предявеният против него иск за
делба следва да бъде отхвърлен. Делбата следва да бъде допусната само между Н.М.
А., М. Б. М. и А.М.М. при посочените права: 10/ 36 идеални части за ищцата, 11
/36 идеални части за първата ответница и 15/ 36 идеални части за втората
ответница.
Ищцата е поискала до делба да бъдат допуснати и
описаните в исковата молба движими вещи. За част от тези вещи и конкретно по
отношение на телевизор „Фунай” /с екран
от 14 инча/, хладилник /полски/, легло „Приста”, кушетка разтегателна,
кухненска маса с четири стола, секционни шкафове за кухнята, комплект от 4 бр.,
готварска печка на твърдо гориво, гардероб 3-крилен, 4 бр. ПВЦ рамки с мрежа
против мухи и комари, електрически бойлер „Елдом” 80 л., два персийски килима с
размери 3x2 метра и шивашка крачна машина „Сингер” ответниците са релевирали
възражение по чл.12, ал.1 от ЗН като молят съда да ги изключи от делбената
маса, тъй като съставляват обикновена покъщнина, която са получили в лично
наследство. Възражението е неоснователно.
Разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗН предвижда, че наследниците, които са живели заедно с наследодателя и са се грижили за
него, получават в наследство обикновената покъщнина. Законът съдържа три
условия, които кумулативно следва да бъдат изпълнени, за
да бъде уважено искането – да е налице качеството на
наследник /по закон или по завещание/, да е налице съвместно живеене с
наследодателя и полагане на грижи за него. А.М. не е наследник на
родителите на своя починал съпруг. Наследник на своята баба – М. А. е само
ответницата М.М.. По отношение и на двете ответници обаче не е удовлетворено
условието да са се грижили за наследодателката, което обстоятелство е
установено с влязлото в сила решение, постановено
по приложеното № 5976/
2011 г. на РРС. Именно неизпълнението на това задължение, което ответниците са
имали и въз основа на сключения договор за прехвърляне на процесния имот срещу
задължение за издръжка и гледане, е станало повод за неговото частично
разваляне.
От показанията на разпитаните свидетели не може да се направи
категоричен извод във фактическата власт на кой от съделителите се намират
движимите вещи, предмет на иска за делба.
Конкретно от събраните гласни доказателства не може да се установи в кой от тях се намират ключовете за входната врата на имота и за помещенията, в които се намират тези вещи. При делба на движими вещи
предмет на доказване е и обстоятелството в държане на кой от съделителите се
намират те, по което обстоятелство
съдът дължи произнасяне с решението си съгласно чл.344, ал.1, изр.2 от ГПК. След
като по делото не може да се установи при кой от съделителите се намират
процесните вещи, то предявеният иск за тяхната делба се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен / в този смисъл вж. напр. решение № 287 от 21.06.2004 г.
на ВКС по гр. д. № 686/2003 г., I г. о./.
Така мотивиран и на основание чл.344, ал.1 от ГПК,
Русенският районен съд
Р
Е Ш И :
ДОПУСКА ДО ДЕЛБА между Н.М. А., с ЕГН **********,***, М. Б. М., с ЕГН **********
и А.М.М., с ЕГН **********, последните две от гр.Сливо поле, общ.Сливо поле,
обл.Русе, ул.”Алеко Константинов” № 3, при права:
-
10/36 идеални части за Н.М. А., с ЕГН **********;
-
11/36 идеални части за М. Б. М., с ЕГН ********** и
- 15/36 идеални части за А.М.М.,
с ЕГН **********, следния недвижим имот, а именно: дворно място с площ от 1435
кв.м., находящо се в гр.Сливо поле, общ.Сливо поле, обл.Русе и представляващо УПИ
XII – 348 в
кв.40, заедно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня, гараж и
работилница, при съседи Х.А. Ч., И.Р.
М., С.И., С.С. Н. и улица.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Н.М. А., с ЕГН **********,***, против Б.М.Г., с ЕГН **********,***,
иск за делба на същия недвижим имот.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.М. А., с ЕГН **********, против М. Б. М., с ЕГН
**********, А.М.М., с ЕГН ********** и Б.М.Г., с ЕГН **********, иск за делба
на следните движими вещи: холова гарнитура, състояща се от кушетка, два
фотьойла, две табуретки, правоъгълна масичка, два персийски килима с размери
3x2 метра, телевизор „Фунай” / с екран от 14 инча/, печка „Мечта”, хладилник
/полски/, легло „Приста”, кушетка разтегателна, кухненска маса с четири стола, секционни
шкафове за кухнята, комплект от 4 бр., готварска печка на твърдо гориво, шивашка
крачна машина „Сингер”, гардероб 3-крилен, 4 бр. ПВЦ рамки с мрежа против мухи
и комари, електрически бойлер „Елдом” 80 л.
ОТХВЪРЛЯ
искането на М. Б. М., с ЕГН ********** и А.М.М., с ЕГН **********, да
им бъде присъдена, на основание чл.12, ал.1 от ЗН, обикновената покъщнина на
наследодателя М. С.А., с ЕГН **********,***, починала на 25.08.2012 г., а
именно: телевизор „Фунай” /с екран от 14 инча/, хладилник /полски/, легло
„Приста”, кушетка разтегателна, кухненска маса с четири стола, секционни
шкафове за кухнята, комплект от 4 бр., готварска печка на твърдо гориво,
гардероб 3-крилен, 4 бр. ПВЦ рамки с мрежа против мухи и комари, електрически
бойлер „Елдом” 80 л., два персийски килима с размери 3x2 метра и шивашка крачна
машина „Сингер”.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от него на страните.
След
влизането му в сила, делото да се докладва с оглед продължаване на делбата във
втората фаза.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: