№ 1707
гр. Варна , 19.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в закрито заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100501124 по описа за 2021 година
съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. Т. Н. и С. Т. Н., двамата от гр. Варна, подадена
чрез процесуален представител, срещу Решение № 260778/08.03.2021 год., постановено по
гр. дело № 4280/2019 год. по описа на РС-Варна, с което са отхвърлени предявените от
двамата въззивници против Държавата, представлявана от министъра на ЗХГ, в условията
на евентуалност един спрямо друг установителни искове за собственост за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищците са собственици при равни права от по
1 / 2 ид. част всеки от тях на недвижим имот, представляващ новообразуван имот с пл. №
502123 по ПНИ на местността „Орехчето“, в землището на село Звездица, община Варна,
приет със Заповед № 1035 от дата 21.09.2001 г. на Областния управител на обл. Варна,
изменен по размер на имота със Заповед № РД-08-7706-268 от 21.08.2008 г. на Областния
управител на обл. Варна, с площ 607, 00 кв. м. и граници: на запад - имот № 122; на север -
имот № 121 и имот № 9511 път; на изток - път № 9511, и на юг - път № 9511, иденчитен с
реална част от ПИ с идентификатор 30497.502.121 по КК и КР на с. Звездица, общ. Варна,
одобрени със Заповед № РД-08-18-17/06.03.2015 г. на изп. д. на АГКК – Варна, целият с
площ от 1207 кв. м., при граници на целия имот: ПИ с идентификатори 122; 294; 89; 301 и №
361 (път) по същите КК и КР, с площ на реалната част от 607, 00 кв. м. и при граници на
реалната част: ПИ № 122; от две страни път с № 361 и в останалата си част ПИ № 121, която
реална част е повдигната окомерно в цвят на скица на л. 89 от делото на РС-Варна, на
основание трансформирано в собственост право на ползване, предоставено в полза на
наследодателката на ищците Кина Атанасова Тодева, ЕГН **********, поч. на 16.05.2015 г.,
1
въз основа на Решение № 8/20.10.1986 г. на УС на ПИМТС по реда на ПМС №26/23.04.1987
г. и ПМС №4/12.02.1988 г., преобразувано с приключена процедура по § 4а, ал. 5 от ПЗР на
ЗСПЗЗ чрез плащане на оценката на 08.06.1994 г., както и наследяване от ищците след
смъртта на трансформираната ползвателка, а в условията на евентуалност – въз основа на
придобивна давност евентуално придобивна давност, респективно кратка по чл. 79, ал. 2 от
ЗС или 10 години по чл. 79, ал. 1 от ЗС, с присъединяване на владението на всички
предходни във времето собственици, общо считано за периода от 08.06.1994 г. до 16.05.2015
г., евентуално от 14.11.2001 г. до изтичането на пълния законов срок на давността.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и необосновано,
постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Твърди се, че съдът неправилно е приложил нормата на § 4а, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
като е придал обратно действие на цитираната разпоредба, каквото действие тя няма, тъй
като е материалноправна норма и обратно действие на същата не е предвидено в закона.
Неправилно не е зачетено и осъществяваното от наследодателката на двамата ищци
давностно владение върху процесния имот с пл. № 123 по ПНИ на местността „Орехчето“, в
землището на с. Звездица, община Варна за времето до 21.11.1997 год. Нормата на чл. 5, ал.
2 ЗВСОНИ, ДВ, бр. 107/18.11.1997 год. се отнася само за отнети в миналото от бивши
собственици (физически лица) земи, а в случая такова отменане не е имало. Неправилно
съдът се е позовал и на ТР № 9/2012 год. на ВКС на РБ, без да съобрази, че постановките на
цитирания тълкувателен акт, в случая са неприложими, тъй като ТР № 9/2012 год. на ВКС
на РБ, не е обсъждан изобщо въпроса за приложението на чл. 17, ал. 2 ГПК, предвиждащ
инцидентния контрол от гражданския съд за валидност на реституционното решение.
Неправилен е и изводът на първоинстанционния съд, че „реституционното“ решение №
864/06.03.2002 год. на ПК – Варна (сега ОС „Земеделие“ – Варна) е валидно, тай като
подобен извод е необоснован. Считат, че цитираното решение на административния орган
по поземлената собственост е нищожен административен акт, тъй като по делото не е
представено заявлението с вх. № 60241/04.08.1992 год. на Държавен поземлен фонд –
Министерство на земеделието, храните и горите, а освен това е установено, че не
съществува в правния мир и ПМС № 1080/1958 год., въз основа на които е постановено и
решението № 864/06.03.2002 год. на ПК – Варна. С оглед нищожността на решението №
864/06.03.2002 год. на ПК – Варна, нищожна е и заповедта на кмета на община Варна
1443/14.06.2002 год., по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за придобиване от ДПФ – МЗГ – София
на процесния имот с пл. № 123 по ПНИ на местност „Орехчето“ землище с. Звездица,
община Варна.
Неправилни са и изводите на съда относно неоснователността на заявения като
евентуален иск за собственост на процесния имот по давност, като в тази насока са
изложени и подробни съображения, които обобщено се сведат до това, че собствеността
върху процесния имот е придобита по давност на дата 31.05.2006 год., т. е., преди
2
установения с § 1 ЗД на ЗС мораториум, както и поради това, че имотът към 01.06.2006 год.
не е бил държавна собственост, поради което и не се обхваща от цитираната забрана.
Направени са и оплаквания за нарушение на процесуалните правила, които обобщено
се свеждат до това, че съдът не е допуснал установяване на факта, че държавата не е
придобила в миналото собствеността върху поцесния поземлен имот с пл. № 123 по ПНИ на
местност „Орехчето“ землище с. Звездица, община Варна, че никога не е била собственик на
този имот, че не е придобила собствеността върху имота през 2002 год. и че понастоящем
също не е негов собствеиник. С това съдът е лишил ищците от право на защита и ги е
поставил в неравноправно положение спрямо насрещната страна.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което
исковата им претенция да бъде уважена, ведно с присъждане на разноските за двете
инстанции.
С жалбата са направени следните доказателствени искания: 1) Да се изиска от ОС
„Земеделие“ - Варна да представи по делото заверен за вярност препис от заявление на
ДПФ-МЗГАР за възстановяване на земи в землището на село Звездица, община Варна,
заведено в тази служба (тогава с наименование ПК-Варна) с вх. № 60241/04.08.1992г., както
и заверени преписи от ПМС № 1080/1958г., а също и от Протокол № 1 от 04.12.1997г. по
чл.18г и Протокол № 4/04.01.1993г. по чл.18е – посочени в текста на приложеното по делото
реституционно решение на ПК-Варна № 864/06.03.2002г., а в случай че заявление на МЗГАР
от 04.08.1992г., както и ПМС № 1080/1958г. не са постъпвали в ПК-Варна, да бъде
удостоверен този факт от ОС „Земеделие“ -Варна.
В условия на евентуалност се иска да им бъде издадено съдебно удостоверение което
да послужи пред ОС „Земеделие“ – Варна за снабдяване с горепосочените документи или с
друго удостоверение, от което да е видно, че тези документи липсват.
Към жалбата са приложени и писмени доказателства с искане за приемането им –
Решение от 20.10.1986 г. на УС на АПК „Димитър Кондов" по точка 19 от дневния ред
(РДА-Варна, фонд № 1146, инв. опис № 3, арх. ед. № 25, листи 70 и 73) и Извлечение от
брошурата на Светослав Лучников „Разяснения на ЗОСОИ" от 1998г.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, ответникът – Държавата,
чрез министъра на ЗХГ, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Навежда
оплаквания за недопустимост на решението, като постановено оп нередовна искова молба –
от наведените от ищците твърдения, не ставало ясно на коя от двете хипотези на § 4 ПЗР на
ЗСПЗЗ ищците основават правата си, респ. правата на своята наследодателка – дали въз
основа на § 4а, ал. 5 или на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Считат, че това е необходимо, доколкото
нормата на § 4а, ал. 5 ПЗР на ЗСПЗЗ не урежда фактически състав на придобивен способ, а
урежда единствено заплащането на земята и срока за това, а предпоставките за упражняване
на правото на изкупуване и съответтно придобиване на предоставен за ползване имот били
3
предвидени в § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, една от които е наличието на построена в имота
сграда, каквато сграда в случая няма построена, няма и подобни твърдения от страна на
ищците. Поради това и мотивите на съда в обратен смисъл са необосновани. Твърди се
също, че по делото не са налице и предпоствките на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ имотът да бъде
придобит от наследодателката на двамата ищци, с оглед пречките, установени в § 4б, ал. 1,
изр. трето от ПЗР на ЗСПЗЗ.
В случай, че е допустимо, въззиваемят счита, че като краен резултат решението на
РС-Варна е правилно. Навежда оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните
правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и анализ на доказателствата, в
резултат на което и голяма част от изводите на РС-Варна са необосновани. Безкритично са
възприети представени от ищците писмени доказателства, оспорени своевременно от
ответника, без да бъдат обсъдени възрженията на ответника против тях, в резултат на което
неправилно е прието, че процесният имот е идентичен с имота, за който ищците твърдят, че
е бил предоставен за ползване на наследодателката им Кина Тодева; че на наследодателката
на ищците е било валидно предоставено право на ползване и то именно върху процеснсия
имот; че имотът е бил оценен съобразно изискванията на ЗСПЗЗ и е бил заплатен по реда и в
сроковете, установени в ЗСПЗЗ. Въззиваемият счита, че анализът на доказателствата изобщо
не налага подобен извод, противно на извода на първоинстанционния съд, като в отговора
на въззивната жалба са изложени подробни съображения.
По отношение на изводите на РС за неоснователност на предявените искове,
въззиваемият счита същите за правилни и настоява първоинстанционото решение да бъде
потвърдено.
По отношение на направените с жалбата искания за събиране на доказателства във
въззивната инстанция, счита същите за неоснователни, като счита, че за установяване на
посочените от въззивниците факти са ангажирани доказателства – приложена е в цялост,
заверена за вярност административната преписка по заявелнието с вх. № 60241/04.08.1992
год.
По отношение на представените с жалбата писмени доказателства счита, че искането
за приемането им е преклудирано, както и че не са налице предпоставките по чл. 266, ал. 3
ГПК.
С отговора на въззивната жалба са направени искания за събиране на доказателства
във въззивната инстанция, а именно:
1) за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с друго такова от Държавен
архив, от което да е видно: Кой е бил директор на Предприятие за изкупуване и материално
техническо снабдяване (ПИМТС) Варна към 02.04.1990 год., като се посочат трите имена на
лицето, с какъв документ е определено, избрано или назначено лицето за директор; Да се
приложат заверени за вярност копия от документа за назнчаване на лицето за директор, от
4
Решение № 8 от 20.10.1986 год. на Управителния съвет на Предприятие за изкупуване и
материално техническо снабдяване – Варна, от удостоверение № К-31-А/02.04.1990 год.,
както и от Допълнителния устав на асоциация НАПС; наследодателката Кина Атанасова
Тодева работила ли е в това предприятие – ПИМТС – да се приложи документ; 2) За
издаване на съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди от Община Варна с
друго такова, от което да е видно: Постъпила ли е сумата от в размер на 19980 лева, която
сума е посочена във вносна бележка от 08.06.1994 год., (кога) на коя дата; кое е лицето
вносител и в полза на кого е внесена визираната сума, за кой имот, от къде е видно това,
както и по коя сметка на община Варна; да се приложи извлечение/копие от регистъра в
който е регистрирано (заведено с входящ номер) заявление с вх. № 834/12.06.1992 год.,
посочено в оценителен протокол № 636/30.09.1993 год.; да се приложат и заверени копия от
документите, източник на информацията, а ако същите не се съхраняват, да се посочи
причината (законното основание) за това, в това число да се приложи протокола за
унищожение, ако документите са били унищожени.
Исканията са обосновават с нормата на чл. 266, ал. 3 ГПК.
По направените от страните искания за събиране на доказателства във въззивната
инстанция съдът намира следното:
Искането на въззивниците – ищци да бъдат изискани от ОС „Земеделие“ - Варна
посочените по – горе документи, а в евентуалност - за издаване на съдебно удостоверение
което да послужи пред ОСЗ-Варна за снабдяване с горепосочените документи или с друго
удостоверение, от което да е видно, че тези документи липсват, е неоснователно – по делото
е приложена цялата преписка по заявлението с вх. № 60241/04.08.1992 год. Отделно от това
Разпореждането № 1080/1958 год. на МС на НРБ вече е приложено по делото – л. 501 от
делото на РС-Варна.
По искането за приемане и приобщаване към делото на Решение от 20.10.1986 г. на
УС на АПК „Димитър Кондов" по точка 19 от дневния ред (РДА-Варна, фонд № 1146, инв.
опис № 3, арх. ед. № 25, листи 70 и 73), съдът ще се произнесе след като въззивниците
изложат причините, поради които едва с въззивната жалба представят посоченото писмено
доказателство, доколкото същото не е новосъздадено, нито установява новоосъществен
факт.
Извлечението от брошурата на Светослав Лучников „Разяснения на ЗОСОИ" от
1998г., не съставлява писмено доказателство по смисъла на ГПК, поради което и искането за
приемането му следва да се отхвърли.
Искането на въззиваемия за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с друго
такова от Държавен архив, с посоченото по – горе съдържание е онователно само относно
снабдяването със заверен препис от Решение № 8 от 20.10.1986 год. на Управителния съвет
на Предприятие за изкупуване и материално техническо снабдяване – Варна и от
5
Допълнителния устав на асоциация НАПС и следва да бъде уважено в хипотезата на чл. 266,
ал. 3 ГПК. В останалата част искането е неоснователно, тъй като на страната е било
издадено вече съдебно удостоверение за снабдяване с посочените документи (л. 300 от
делото на РС-Варна), а освен това относно обстоятелството дали Кина Атанасова Тодева е
работила в ПИМТС –Варна е прието доказателство, съдържащо се на л. 457 от делото на РС-
Варна.
Искането на въззиваемия за издаване на съдебно удостоверение, въз основа на което
да се снабди от община Варна с друго такова с посоченото по – горе съдържание, също е
неоснователно, тъй като на страната е било издадено вече съдебно удостоверение за
снабдяване с посочените документи – л. 301 от делото на РС-Варна;
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане подадената от Н. Т. Н. и С. Т. Н., двамата от гр. Варна, чрез
процесуален представител, въззивна жалба срещу Решение № 260778/08.03.2021 год.,
постановено по гр. дело № 4280/2019 год. по описа на РС-Варна;
ОТХВЪРЛЯ, съдържащото се във въззивната жалба доказателствено искане, а именно:
Съдът да изиска от ОС „Земеделие“ - Варна да представи по делото заверен за вярност
препис от заявление на ДПФ-МЗГАР за възстановяване на земи в землището на село
Звездица, община Варна, заведено в тази служба (тогава с наименование ПК-Варна) с вх. №
60241/04.08.1992г., както и заверени преписи от ПМС № 1080/1958г., а също и от Протокол
№ 1 от 04.12.1997г. по чл.18г и Протокол № 4/04.01.1993г. по чл.18е – посочени в текста на
приложеното по делото реституционно решение на ПК-Варна № 864/06.03.2002г., а в случай
че заявление на МЗГАР от 04.08.1992г., както и ПМС № 1080/1958г. не са постъпвали в ПК-
Варна, да бъде удостоверен този факт от ОС „Земеделие“ –Варна, евентуално – за издаване
на съдебно удостоверение което да послужи пред ОС „Земеделие“ – Варна за снабдяване с
горепосочените документи или с друго удостоверение, от което да е видно, че тези
документи липсват, както и искането за приемане като доказателство по делото на
представеното с въззивната жалба Извлечение от брошурата на Светослав Лучников
„Разяснения на ЗОСОИ" от 1998г.;
6
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивниците Н. Т. Н. и С. Т. Н. в срок най-късно в
съдебното заседание да изложат причините, поради които едва с въззивната жалба
представят Решение от 20.10.1986 г. на УС на АПК „Димитър Кондов" по точка 19 от
дневния ред (РДА-Варна, фонд № 1146, инв. опис № 3, арх. ед. № 25, листи 70 и 73);
ДА СЕ ИЗДАДЕ на Държавата, представлявана от министъра на ЗХГ, чрез
процесуалния и представител юрисконсулт Биляна Борисова Христова – ст. Ю. к. при ОД
́
„Земеделие“ – Варна СЪДЕБНО УДОСТОВЕРЕНИЕ, въз основа на което същата да се
снабди от Държавен архив със заверени преписи от Решение № 8 от 20.10.1986 год. на
Управителния съвет на Предприятие за изкупуване и материално техническо снабдяване –
Варна и от Допълнителния устав на Асоциация НАПС (Национален аграрно – промишлен
съюз);
Удостоверението да се издаде след внасяне на държавна такса в размер на 5 /пет/ лева;
ОТХВЪРЛЯ, съдържащото се в отговора на въззивната жалба доказателствено искане,
а именно: за издаване на съдебно удостоверение, въз основа на което Държавата,
представлявана от министъра на ЗХГ, чрез процесуалния и представител юрисконсулт
́
Биляна Борисова Христова – ст. Ю. к. при ОД „Земеделие“ – Варна, за снабдяване с друго
такова от Държавен архив, от което да е видно: Кой е бил директор на Предприятие за
изкупуване и материално техническо снабдяване (ПИМТС) Варна към 02.04.1990 год., като
се посочат трите имена на лицето, с какъв документ е определено, избрано или назначено
лицето за директор; Да се приложат заверени за вярност копия от документа за назнчаване
на лицето за директор, от удостоверение № К-31-А/02.04.1990 год., наследодателката Кина
Атанасова Тодева работила ли е в това предприятие – ПИМТС – да се приложи документ,
както и за издаване на съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди от Община
Варна с друго такова, от което да е видно: Постъпила ли е сумата от в размер на 19980 лева,
която сума е посочена във вносна бележка от 08.06.1994 год., (кога) на коя дата; кое е лицето
вносител и в полза на кого е внесена визираната сума, за кой имот, от къде е видно това,
както и по коя сметка на община Варна; да се приложи извлечение/копие от регистъра в
който е регистрирано (заведено с входящ номер) заявление с вх. № 834/12.06.1992 год.,
посочено в оценителен протокол № 636/30.09.1993 год.; да се приложат и заверени копия от
документите, източник на информацията, а ако същите не се съхраняват, да се посочи
причината (законното основание) за това, в това число да се приложи протокола за
унищожение, ако документите са били унищожени.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за дата 28.06.2021 год.
от 14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители, ведно с връчване на препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8