Р Е Ш
Е Н И Е
№ 261198 15.04.2021 г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, І-ви гр. състав в
открито съдебно заседание на пети април през две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Невена
Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 191 по описа
на ПРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове при условията на евентуалност по
член 240 ЗЗД и член 55, ал. 1, пр. 1,2 и 3 ЗЗД.
Ищецът Глобал Транс Трейд ЕООД с ЕИК ********* е
предявило против ответника С.Б.К., ЕГН ********* искове за осъждането му да
заплати сумата от 2650 лева, представляваща дадена в заем сума на основание сключен
устен договор за заем от 13.04.2017г., ведно със зак. лихва върху тази сума,
считано от 08.01.2020г. до окончателното
й изплащане, като ако съдът не уважи иска за заем да се осъди ответника да
върне получената от него искова сума в размер на 2650 лева, като дадена при
начална липса на основание, на отпаднало, на неосъществено основание, ведно със
зак. лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.01.2020г. до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди,
че ответникът е работил по трудов договор в дружеството, като ***, като е извършвал превози на стоки.
Излага се, че през месец април 2017 г. на ответника е бил възложен курс до Г., като на 13.04.2017 г. ответникът се обадил на у. на
ищцовото дружество с информацията, че властите в Г. са му наложили глоба, за
нарушаване правилата за движение,
като в случай, че глобата не бъде платена транспортното средство ще бъде
отведено на паркинг.
В допълнително
уточняваща се искова молба се излага, че с оглед изложените по -горе
обстоятелства между ищеца и ответника на 13.03.2017г. е бил сключен устен
договор за заем по силата на който на ответника К. е била предоставена сума от 2650 лв., която му е била
преведена по банков път на 13.04.2017 г. , и която заемна сума е
трябвало да се върне в срок до един месец като заемната сума не
била върната от ответника.
При условията
на евентуалност в случай, че съдът приеме, че не е налице заемно правоотношение
са предявени осъдителни искове за за връщане на получената от ответинка сума от
2 650 лв., поради липса на основание, на неосъществено и отпаднало основание.
В писмения отговор ответникът възразява относно твърдението на
ищеца за сключен заем за сумата от 2650 лева, като се твърди, че преведената от ищеца сума е за заплащане на глоба, наложена
на ищцовото дружество, като по този начин ищецът е изпълнил свое задължение.
Такава била наложената практика относно
глобите, които се налагали за превози в чужбина, а именно да се заплащат
от дружеството, в което работи ***.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Между страните не е налице спор, че са се намирали в
трудовоправна връзка, по силата на която ответникът е изпълнявал длъжността ****,
като в тази връзка е представен трудов договор от 04.05.2015г.
Представено е платежно нареждане за преведена сума в
размер 2650 лева на С.Б.К. от дружеството Глобал Транс Трейд ЕООД с ЕИК
********* с посочено основание за превода – заплащане на глоба в Г., като
ответникът не отрича обстоятелството, че я е получил, но отрича нейното връщане на работодателя, понеже глобите били
наложени на дружеството, а не на ***, а и освен това в дружеството-работодател
била наложена практиката глобите и санкциите, свързани с дейността на това
дружество в чужбина ще поемат тяхното
заплащане.
Съгласно представеното от ищеца
писмено доказателство, с превод от немсик на български език, е видно, че от *****
на С.К. е определена гаранция от 400 евро за извършено нарушение – подправяне
на данни с доказателствена цел и пр. за нарушена разпоредба по пар. 269 НК.
По делото са разпитани св. Г.Д. и
Г.Д.. От разпита на св. Г.Д. се установява, че преди Великден 2017г. С. му се
обадил по телефона, че му е наложена
голяма глоба в размер на 1000 евро, понеже имал проблем с дигиталната карта,
след което този свидетел го свързал с у. на дружеството. Свидетелят чул, че у.т
се съгласил да му отпусне заем в размер на 2650 лева, която сума щяла да се
преде по банковата сметка на К., за глоба и храна и провизии. Разговорът между
двамата се водил по телефона, като свидетелят казва, че чувал само това било
казвано от у.. Отделно от това свидетелят подчертава, че парите за глоби се
дават в заем от дружествата на **, които след това ги връщали в определен срок,
като идеята била *** със стоката да се освободи, за да се осъществят поетите
доставки в срок. Единственият случай, в който глобата се поема от собственика
на *** е в хипотезата когато се гонят срокове с оглед на което се допуска
каране на *** с превишена скорост.
Другият разпитан с. Д., който не
работи в ищцовото дружество и няма преки впечатления от работата в ищцовото
дружество, споделя че по принцип глобите за скорост, за превишаване на
работното време и работния ден са за сметка на **, като транспортните фирми в
България допускат нарушения в трудовото законодателство, защото имат информация
за движението на управляваните от ****, посредством монтираните в ***.
Следва да се подчертае, че ищецът
не е представил доказателства, от които да се установява какъв е размерът на
наложената глоба на ответника и за какво конкретно нарушение е бил наказан. По
данни на свидетеля Д. глобата била 1000 евро, като този свидетел не може да
посочи за какво нарушение е наложена тази глоба.
Според протокола нарушението, извършено
от ответника се изразява в подправяне на
данни с доказателствена цел и пр.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Не
всяко плащане на суми от едно лице на друго става въз основа на сключен договор
за заем между тях, като за предаването на сумите може да има различни основания.
При наличие на различни хипотези относно факта на плащането не може от самия
факт на предаването на сумата, при липса на други данни, да се презумира, че
страните сключват договор за заем. В случая ищецът е установил предаването на
сумата от 2650 лева, но не установява поемане на задължение от страна на
ответника за нейното връщане, доколкото от свидетелските показания не се
установява такова задължение да е било поето от ответника, още повече, че в
представеното платежно нареждане е посочено, че средствата са преведени за
заплащане на глоба.
С оглед на изложеното не са налице предпоставки за
уважаване на иска за паричен заем, поради недоказване на фактическия му състав,
а именно съгласието на страните за
предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със
задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа.
С оглед настъпилото вътрешнопроцесуално условие, подлежат
на разглеждане предявените при условие на евентуалност кондикционни искове в
заявената от ищеца последователност, доколкото при евентуалното обективно
съединяване на искове съдът разглежда претенциите в реда, посочен от ищеца,
освен ако друго не следва от естеството на спорните права и правоотношения.
По предявения иск с правно основание член 55, ал. 1 , пр.
1 ЗЗД.
Първият фактически състав на член 55, ал. 1 ЗЗД изисква
предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е.
когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. Напълно възможно е също
предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение.
Страните по делото са се намирали в трудовоправно
отношение, по силата на което ответникът е изпълнявал длъжността „**“ и е
предоставял работната си сила на ищеца, негов работодател. Ищецът твърди, че
преведената на ответника сума е получена от същия без правно основание, а
ответникът настоява на това, че процесната сума му е преведена, за да заплати
глоба на дружестовото в Г.. Освен това ответникът
отрича да е бил глобяван, напротив твърди, че глобено било дружеството, поради
неизрядна документация на превозното средство. В представеното от ищеца
платежно нареждане /л.4/ е посочено като основание за превод на сумата –
заплащане на глоба в Г..
По принцип в тежест на получилия плащането е да докаже
основанието, на което го е получил, но когато платецът е посочил в платежния
документ основание за плащането, това е извънсъдебно признание, че основанието
съществува. В този смисъл е и съдебната практика /Р№ 151 от 16.04.2015г. по
гр.д. № 5341/2015г. ВКС, ІV г. о./.
Издаденият от платеца-ищец писмен
документ съставлява частен свидетелстващ документ, в който се съдържат
неблагоприятни за издателя му факти и по смисъла на член 180 ГПК, съставлява
доказателство, че изявлението, което се съдържа в него е направено от ищеца.
С оглед на изложените обстоятелства искът за връщане на
даденото без основание като недоказан следва да се отхвърли.
По предявения при условията на евентуалност иск за
връщане на даденото на отпаднало основание. Доколкото ищецът не е установил
сключването на договор за заем за сумата от 2650 лева с ответника, няма как
несъществуващ между страните договор да отпадне с обратна сила, ето защо искът
като недоказан ще се отхвърли.
По предявения при условията на евентуалност иск за
връщане на даденото на неосъществено основание. В случая не се установява
процесната сума да е била дадена в период на преговори за сключване на договор
за заем, който впоследствие да не е бил сключен от страните, с оглед на което
искът като недоказан ще се отхвърли.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ще се осъди ищецът да
заплати на ответникът сумата от 300 лева за адв. възнаграждение.
По изложените по-горе съображения, ПРС, І гр.с,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Глобал Транс
Трейд ЕООД с ЕИК ********* против
ответника С.Б.К., ЕГН ********* искове за осъждането му да заплати сумата от
2650 лева, представляваща дадена в заем сума на основание сключен устен договор
за заем от 13.04.2017г., ведно със зак. лихва върху тази сума, считано от 08.01.2020г. до окончателното й изплащане;
както и исковете за връщане на сумата от 2650 лева като дадена при начална
липса на основание, на отпаднало и на неосъществено основание, ведно със зак.
лихва върху семата от 2650 лева, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 08.01.2020г. до окончателното й изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА Глобал Транс Трейд ЕООД с ЕИК ********* да заплати на ответника
С.Б.К., ЕГН ********* сумата от 300 лева разноски за настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала!
РЦ