№ 2901
гр. Варна, 12.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20243100501194 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. Ж. В., ЕГН **********, срещу
Решение №3954/05.12.2023г. по гр. дело №14620/2022г. на ВРС, 10-ти състав,
в частите с което:
1/ е определен режим на лични отношения на бащата И. В.
Д.,ЕГН**********, с детето Я. И. Д.а, ЕГН**********, разписан подробно и
поетапно в обжалваното решение;
2/ е отхвърлен искът за осъждане на бащата И. В. Д., ЕГН**********,
да заплаща издръжка на детето Я. И. Д.а, ЕГН**********, чрез майката и
законен представител Н. Ж. В., ЕГН **********, с падеж до 5-то число на
месеца, за който се дължи, считано от подаване на исковата молба в съда –
03.11.2022г. до настъпване на законово основание за нейното прекратяване
или изменение, по банков път по банкова сметка IBAN
BG42BPBI79451061527801, ведно със законната лИ. върху всяка закъсняла
вноска до изплащането й, за разликата над 300.00 лв. до пълния претендиран
размер от 500.00лв.;
3/ е дадено разрешение, заместващо съгласието на майката Н. Ж. В.,
ЕГН**********, детето Я. И. Д.а, ЕГН **********, да пътува, придружавано
от своя баща И. В. Д., ЕГН **********, до страни - членки на Европейския
съюз, както и Сърбия, Северна Македония, Великобритания, Швейцария,
Албания, Босна и Херцеговина и Турция, за срок от пет години от влизане на
решението в сила.
Решението не е обжалвано в останалите му части – по родителските
права, местоживеенето и издръжката до 300лв. на месец след 05.12.2023г.
1
Подадена е от Н. Ж. В., ЕГН**********, и частна жалба срещу
Определение №3646/27.03.2024г., постановено по същото дело на ВРС, с
което изменено Решение №3954/05.12.2023г. в частта за разноските, като е
оставено без уважение искането на Н. В. за присъждането на разноски в
производството пред ВРС.
Подадена е и въззивна жалба И. В. Д., ЕГН**********, срещу срещу
Решение №3954/05.12.2023г. по гр. дело №14620/2022г. на ВРС, 10-ти състав,
в частите с което:
1/ е определен режим на лични отношения на бащата И. В.
Д.,ЕГН**********, с детето Я. И. Д.а, ЕГН**********, разписан подробно и
поетапно в обжалваното решение;
2/ е осъден И. В. Д., ЕГН**********, да заплаща издръжка на детето Я.
И. Д.а, ЕГН**********, чрез майката и законен представител Н. Ж. В.,
ЕГН**********, с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи, по
сметка с IBAN BG42BPBI79451061527801, ведно със законната лИ. върху
всяка закъсняла вноска до изплащането й, в размер на 300.00лв., конкретно за
периода 03.11.2022г. до 05.12.2023г.;
3/ е дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата И. В. Д.,
ЕГН**********, детето Я. И. Д.а, ЕГН **********, да пътува,
придружавано от своята майка Н. Ж. В., ЕГН**********, до страни - членки
на Европейския съюз, както и Сърбия, Северна Македония, Великобритания,
Швейцария, Албания, Босна и Херцеговина и Турция, за срок от пет години
от влизане на решението в сила, в това число и за издаване на международен
паспорт за целта.
Решението не е обжалвано в останалите му части – по родителските
права, местоживеенето и издръжката до 300лв. на месец след 05.12.2023г.
Във въззивната жалба на Н. В. се твърди, че решението, в обжалваните
му части, е неправилно, необосновано, постановено при много и съществени
процесуални нарушения и в протИ.речие с интересите на детето.
Оплакванията обобщено се свеждат до непълни, немотивирани и избирателни
обсъждане и анализ на събраните доказателства, довели до необоснованост на
решаващите изводи в оспорените части, до накърняване правата на ищцата по
делото и до нарушаване на най-добрия интерес на детето в смисъла, посочен
от въззивницата. Относно режима на лични отношения(РЛО) на детето с баща
му се поддържа обобщено, че последният никога не е отглеждал дъщеря си
самостоятелно, не познава непосредствените й навици, режим и потребности,
поради което оставането за дълго с преспиване само с него ще стресира силно
момичето. Не са били взети предвид от ВРС и очевидната липса на родителски
качества у бащата и липсата на опит в отглеждане на малко дете.
Пренебрегнати са били също конфликтното, провокативното и неморалното
поведение на бащата към майката, към трети лица и към институции, вредни
за детето. Не са били отчетени и проблемите, създавани от бащата по повод
2
привременните мерки. С оглед на тези обобщени и на останалите посочени
съображения се моли да бъде отменено решението относно РЛО и да бъде
предоставен ограничен такъв, посочен от въззивницата. Относно издръжката
ВРС необосновано е приел за достатъчна обща такава от само 450лв. за дете
на 3 години, както и не е отчел възможностите на бащата да плаща повече от
300лв. на месец. По отношение на разрешението за пътуване в чужбина само с
бащата е относимо изложеното във връзка с РЛО, още повече при напускане
на пределите на страната само с детето, поради което се моли разрешението да
бъде едва за след 7 г. възраст на момичето. Моли се за отмЯ. на решението в
обжалваните му части и за уважаване на исканията на майката.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано в
обжалваните му части, за което излага подробни съображения по основните
въззивни оплаквания. Поддържа твърденията си пред първоинстанционния
съд относно родителските си качества, връзката между него и детето;
трудностите да пътува два пъти месечно от София до Варна и да наема
квартири и хотели, за да може да вижда дъщеря си; въпреки това активността
си и желанието си да се грижи и да общува с дъщеря си; недобросъвестното
поведение, в това число и пречките, създавани от майката, както при
осъществяване на РЛО от бащата, така и в цялото производство;
законосъобразното образуване на изп. дело от бащата с оглед последното; и
други. Относно издръжката акцентира на възрастта на детето и пълната му
обезпеченост при майката нейните близки. Относно разрешението за пътуване
в чужбина се позовава на равенството на двамата родители в тази принципно
подходяща за детето възможност. Моли за потвърждаване на решението в
обжалваните му от другия родител части.
Във въззивната жалба на И. Д. се твърди, че решението на ВРС, в
обжалваните му части, е неправилно и необосновано. Оплакванията обобщено
се свеждат до непълно обсъждане и анализ на събраните доказателства по
делото, довело до накърняване правата на бащата и интересите на детето. В
приетата СПсЕ не е посочен конкретен адаптационен период преди по-дългото
оставане на детето с баща му, нито конкретни условия за това. Ограниченият
РЛО дори ще забави този процес и няма да допринесе за нужния баланс в
отношенията с детето. Бащата има нужните качества и условия да се грижи за
дъщеря си, а между тях има силна привързаност. Поради това предложеният
от бащата РЛО е по-подходящият и се моли за одобряването му. По издръжата
за периода от 03.11.2022г. до 05.12.2023г. счита, че предвид привременните
мерки пред ВРС бащата не следва да дължи 300лв. на месец за този период.
По отношение на разрешението за пътуване в чужбина само с майката е
относимо изложеното във връзка с РЛО, с акцент върху необоснованост на
извода, че е неподходящо детето да пътува до София за РЛО с бащата, но в
същото време е допустимо да пътува в чужбина с майка си, както и че с оглед
възрастта му последното няма да доведе до неговото обогатяване. Моли се за
отмЯ. на решението в обжалваните му части и за уважаване на исканията на
3
бащата.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано в
обжалваните му части, за което излага подробни съображения по основните
въззивни оплаквания. Поддържа твърденията си пред първоинстанционния
съд относно родителските и личностните слабости на бащата; липсата на опит
и на способности да отглежда с преспиване дъщеря си; силно стресиращото за
нея положение, ако бъде принудена да пътува до София два път месечно за
РЛО с бащата; данните от СПсЕ в тази връзка;нуждата от дълъг адаптационен
период преди по-разширен РЛО и други. Изтъква и още примери за
неморалните лични качества на другия родител. Обобщено счита
предлаганият от бащата РЛО за неподходящ за детето. По издръжата от
03.11.2022г. до 05.12.2023г. поддържа, че платеното по привременните мерки
следва само да бъде приспаднато при принудително изпълнение. Твърди и да
са налице предпоставките за пътуване на детето в чужбина с майка си. Моли
за потвърждаване на решението на ВРС в обжалваните му от другия родител
части.
В частната жалба на Н. В. се твърди, че в производство по чл. 127, ал.2
от СК се дължат разноски на страната, на която са били предоставени
родителските права, позовавайки се на съдебна практика. Моли за отмЯ.та на
определението на ВРС и за присъждане на разноски пред ВРС в този смисъл.
С отговор в законоустановения срок насрещната страна счита частната
жалба за допустима, но неоснователна, предвид характера на производството
по чл.127, ал.2 от СК, като моли за отхвърляне на жалбата.
По редовността и допустимостта на жалбите: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбите са подадени в законовия
срок, от надлежни страни, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове и
съдържат реквизитите за редовност, поради което делото следва да бъде
насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
По доказателствата: Представените от двете страни с въззивните жалби
и отговорите писмени доказателства следва да бъдат допуснати до приемане,
с оглед характера на производството, като пряката им относимост и
значението им за процеса ще бъдат съобразени с крайния съдебен акт на
въззивния съд.
Молбите на Н. В. за изискване на преписки и доклади във връзка с
подадените от И. Д. сигнали до ДСП, както и на доклади за ползваните или не
от двамата родители социални услуги от ДСП, не следва да бъдат уважавани,
както с оглед липсата на конкретизация на замолените за изискване
документи, така и с оглед липсата на пряка относимост към предмета на спора
пред въззивния съд.
По аналогични съображения не следва да се уважава молбата на Н. В. за
4
издаване на СУ за снабдяване с информация от СДВР „дали срещу И. Д. са
подавани жалби и сигнали и за какво“.
Аналогично поради неотносимост към предмета на спора пред
въззивния съд не следва да се уважават и молбите на Н. В. от отговора на
въззивната жалба за „изискване на уведомление по чл.8 и чл.11 от ЗСММ до
община Варна“ с посочен рег. номер, както и „за изискване на цялото изп.
дело на ЧСИ ИлиЯ. Станчева“, още повече че страните по настоящото дело са
такива и по изп. дело и поради това могат да се снабдят с конкретни
документи от него, които считат за важни за производството.
На въззивницата следва да бъдат издадени 2 бр. СУ за пред ТД на НАП-
Варна и пред НОИ.рна за снабдяване с информация за размера на получени от
ответника доходи от всякакъв вид източници, в т.ч. и обезщетения по КСО, за
периода от 2019г. до настоящия момент, с оглед спора по издръжката.
Молбите на И. Д. за изискване на справки от ТД на НАП-Варна и от
НОИ.рна относно доходите на Н. Христова не следва да се уважават, с оглед
влязлото в сила решение по родителските права и следователно дългът само
на бащата за издръжка.
Молбата на И. Д. за допускане на СПсЕ на въпроси в жалбата му и в
отговора по жалбата на майката (сходни) би могла да бъде основателна
предвид възведените пред ВОС спорни въпроси относно РЛО и пътуването в
чужбина на детето. За равнопоставеност и с оглед отправената молба следва
да бъде дадена възможност и на Н. В. да формулира въпроси на СПсЕ, в
кратък срок от връчване на съобщението. В такъв срок бащата може и да
допълни въпросите на СПсЕ. След изпълнение от двете страни съдът ще се
произнесе по окончателните въпроси на СПсЕ и евентуалното им коригиране
и допълване на осн. чл.7 от ГПК.
На двете страни следва да се допусне по един свидетел при режим на
водене в о.с.з. да доказване на насрещните пречки и трудности при
провеждане на РЛО на бащата, в т.ч. поведението на родителите при вземане и
връщане на детето във връзка с РЛО.
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 21.10.2024г. от 15.30часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение, като на всяка главна
страна се изпрати и копие от отговора на подадената от нея жалба.
* ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ по делото на представените към
въззивните жалби и към отговорите на всяка от страните писмени
доказателства
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на Н. В.:
5
- за изискване на преписки и доклади във връзка с подадените от И. Д.
сигнали до ДСП, както и на доклади за ползваните или не от двамата
родители социални услуги от ДСП;
- за издаване на СУ за снабдяване с информация от СДВР „дали срещу
И. Д. или от него са подавани жалби и сигнали и за какво“;
- за „изискване на уведомление по чл.8 и чл.11 от ЗСММ до община
Варна“ с рег. №РД23028264ВН;
- „за изискване на копие от цялото изп. дело на ЧСИ ИлиЯ. Станчева“.
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на И. Д.:
- за изискване на справки от ТД на НАП-Варна и от НОИ.рна относно
доходите на Н. В..
* ДА СЕ ИЗДАДАТ на Н. В. чрез нейния адвокат 2 броя СУ за
снабдяване с други от ТД на НАП-Варна и от НОИ.рна с информация за
размера на всички получени от И. В. Д., ЕГН**********, доходи от всякакъв
вид източници на територията на цялата страна, в т.ч. и обезщетения по КСО,
за периода от 2019г. до настоящия момент, след доказателства за платена
държавна такса по сметка на ВОС в размер на 10.00лв.
* ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на двете страни да водят в о.с.з. пред ВОС по
един свидетел – всяка, за доказване на насрещните пречки и трудности при
провеждане на РЛО на бащата, в т.ч. поведението на родителите при вземане и
връщане на детето във връзка с РЛО.
* ОТЛАГА произнасянето по молбата за допускане на СПсЕ.
Дава възможност на двете страни, в едноседмичен срок от връчване на
съобщението за настоящото определение, да формулират и/или конкретизират
всичките си въпроси към евентуалната СПсЕ.
След изпълнение от страните съдът ще се произнесе по окончателните
въпроси на СПсЕ и евентуалното им коригиране и допълване на осн. чл.7 от
ГПК.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с
редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и
възможност за постигане на взаимноприемлИ. споразумение, включително по
6
въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7