РЕШЕНИЕ
Номер ІІ-24 03.05.2019 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори въззивен
граждански състав
На: пети март
две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно гражданско дело номер 134 по описа за 2019 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от „Домконсулт 6“ ООД, ЕИК *********,
представлявано от Чавдар Трифонов, за Етажната собственост с адрес гр.Бургас, ул.“Алеко
Богориди“ 13, подадена чрез пълномощник адв.Трифонова, против решение № 2166/02.11.2018 г., постановено по
гр.д.№ 492/2018 г. по описа на РС-Бургас.
С първоинстанционното решение е уважен предявения от
„Домино“ ООД, ЕИК ********* насрещен иск с правно основание чл.40 ЗУЕС и са
отменени решенията, приети на проведеното на
23.06.2017 г. Общо събрание на собствениците на ЕС на сграда с адрес гр.Бургас,
ул.“А. Б.“ № *, като незаконосъобразни.
Със същото решение е отхвърлен иска на първоначалния ищец „Домконсулт 6“ ООД, ЕИК ********* за
приемане за установено спрямо „Домино“ ООД,
ЕИК *********, съществуването на парично вземане в полза на ищеца, в
качеството му на управител на Етажната собственост на сграда с адрес в
гр.Бургас, ул.“А. Б.“ № *, съобразно Договор за предоставяне на услуга
„Професионален домоуправител“ от 23.06.2017 г., в размер на 239.54 лв.,
представляваща сбор от дължимите такси за управление и поддръжка на общите
части на сградата, находяща се на адрес в гр.Бургас, ул.“А. Б.“ № *, за:
хигиенист, домоуправител, абонамент за асансьорно поддържане, ел.енергия за
стълбище и асансьор, както и вноски към фондовете „Ремонт“ и „Текуща поддръжка“
за периода от м.май до м.октомври 2017 г., ведно със законната лихва от
29.11.2017 г. до окончателното й плащане, за които суми има издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 5348/30.11.2017 г.,
постановена по ч.гр.д.№ 9013/2017 г. по описа на РС-Бургас.
С решението „Домконсулт 6“ ООД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на „Домино“ ООД, ЕИК *********, сумата от
350 лв. за направените по делото разноски.
С въззивната жалба на „Домконсулт 6“ ООД постановеното решение
се обжалва в неговата цялост,
като същото се счита за неправилно, незаконосъобразно и постановено при явно
несъответствие със събрания по делото доказателствен материал. Изложени са
съображения, че насрещният иск на ответното дружество е предявен след изтичане
на срока по чл.40 ЗУЕС и е преклудирана възможността му да оспорва
законосъобразността на взетите от ОС на ЕС решения, поради което насрещният иск
следва да бъде отхвърлен като недопустим и неоснователен. Оспорват се като
неправилни изводите на районния съд за отхвърляне на иска на ищеца, като се
сочи, че от писмените доказателства е установено, че процедурата по ЗУЕС е
спазена и взетите на ОС на ЕС решения са законосъобразни, а от гласните
доказателства е установено, че през процесния период ответното дружество е
обитавало и ползвало двата апартамента, на които е собственик, поради което
дължи предентираните суми. По тази причина въззивникът счита, че районният съд
неправилно и необосновано е отхвърлил исковите му претенции, поради което моли
въззивния съд да отмени решението изцяло, да уважи първоначалния иск и да
отхвърли насрещния иск на ответника. Не са направени нови доказателствени
искания. Претендират се направените по делото разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемата страна „Домино“ ООД,
подаден чрез адв.Христова, с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна, като са развити подробни доводи за основателността на предявения
от ответника насрещен иск, респ. за неоснователност на иска на ищцовото
дружество. Моли въззивния съд да отхвърли жалба и да потвърди
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се
направените по делото съдебни разноски.
В отговора
въззиваемият е направил доказателствено искане за ангажиране на гласни
доказателства, което е оставено без уважение от въззивния съд, поради липса на
предпоставките по чл.266, ал.3 ГПК.
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259 ГПК от лице, което има
правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима и
следва да я разгледа по същество.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата
на страните, след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и
като съообрази разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Районният съд е сезиран с първоначален иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, както и с насрещен иск с
правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС.
Ищецът „Домконсулт 6“ ООД иска от съда да приеме за
установено спрямо ответника „Домино“ ООД съществуването на парично вземане в негова
полза, в качеството му на управител на Етажната собственост на сграда с адрес гр.Бургас,
ул.“А. Б.“ № *, съгласно Договор за предоставяне на услуга „Професионален
домоуправител“ от 23.06.2017 г., в размер на 239.54 лв., представляваща сбор от
дължимите такси за управление и поддръжка на общите части на сградата за
хигиенист, домоуправител, абонамент за асансьорно поддържане, ел.енергия за
стълбище и асансьор, както и вноски към фондовете „Ремонт“ и „Текуща поддръжка“,
за периода м.май 2017г. – м.октомври 2017г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението на 29.11.2017 г. до окончателното плащане, за които
суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с №
5348/30.11.2017г. по ч.гр.д.№ 9013/2017г. по описа на БРС.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът изпълнява услугата „професионален домоуправител“ на ЕС на сградата с адрес гр.Бургас, ул.“А. Б.“ № *, на основание сключен с етажната собственост договор от 23.06.2017 г. Твърди се, че ответното дружество е собственик на два самостоятелни обекта в ЕС – ап.* и ап.*в сградата, за всеки от които дължи заплащане на такси и разноски за хигиенист, такса абонаментно асансьорно обслужване, ел.енергия за стълбище, ел.енергия за асансьорно обезпаразитяване и обеззаразяване на мазе и общи части, ремонтни дейност и поправки, такси фонд „Ремонт и поддръжка“, такса услуга за домоуправител. Твърди се, че за периода м.май 2017 г. – м.октомври 2017 г., ответникът не е заплащал дължимите ежемесечни такси и сметки, както и че същите възлизат общо на сумата от 239.54 лв., поради което ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, но ответникът депозирал писмени възражения в срок, поради което е предявен и настоящия установителен иск.
В депозирания писмен отговор по чл.131 ГПК ответникът е
оспорил иска като недопустим с твърдението, че ищецът не е процесуално
легитимирана страна да предяви иска, тъй като решението за делегиране на
правомощията по поддръжката на общите части на сградата в полза на трето лице –
несобственик е взето в нарушение на чл.19, ал.8 ЗУЕС. По същество искът е
оспорен като неоснователен, поради допуснати нарушения при процедурата по
свикване на ОС, поради което счита, че взетите на 23.06.2017 г. решения от ОС
на ЕС са незаконосъобразни. Оспорил е претенцията и по размер.
С писменият отговор ответникът Домина“ ООД е предявил
насрещен иск срещу „Домконсулт 6“ ООД, с правно основание чл.40 ЗУЕС, за отмяна
като незаконосъобразни на всички приети на 23.06.2017 г. решения на ОС на ЕС,
като е изложил пространни съображения за допуснати нарушения на нормите на
ЗУЕС.
В писмения отговор на насрещната искова молба
„Домконсулт 6“ ООД е оспорил насрещния иск като недопустим, поради
предявяването му извън срока по чл.40 ЗУЕС, а по същество е оспорил иска като
неоснователен, за което е изложил подробни доводи.
И
двете страни за ангажирали доказателства за установяване на твърденията си.
Предвид събраните по делото доказателства,
БРС е приел за безспорно между страните, че ответникът „Домино“ ООД е собственик на самостоятелни обекти в сградата ЕС
с № * и № *, както и че в периода м.май 2017 г. – м.октомври 2017 г. същият не е
заплащал на ищеца суми за разходи за управление и поддръжка на общите части на
сградата, включващи консумативи за хигиенист, такса абонаментно асансьорно
обслужване, ел.енергия за стълбище, ел.енергия за асансьор, обезпаразитяване и
обеззаразяване на мазе, ремонтни дейности и поправки, вкл. такса „професионален
домоуправител“. Съдът е приел, че ищецът „Домконсулт 6“ ООД не е провел пълно и
главно доказване на законосъобразността на решенията, приети от ОС на
собствениците на ЕС, проведено на 23.06.2017 г., като не установил ОС да е било
валидно свикано в срока и при спазване на изискванията на чл.13, ал.1 ЗУЕС,
неизяснен е останал въпроса по чия инициатива е било свикано общото събрание,
тъй като в поканата е посочено общо домоуправител, без да са налице данни за
наличието на такъв и самоличността му, удостоверена чрез подпис; няма и
доказателства за поставяне на писмената покана на видно и общодостъпно място
във входа на сградата и в определения за това срок. На следващо място е прието,
че не са представени данни за титулите за собственост на присъствалите на
събранието етажни собственици, поради което не е установено наличието на
кворум, като не са представени и доказателства за наличието на спадащ кворум.
По тези съображения, БРС е приел, че при свикването и провеждането на общото
събрание са били нарушени императивните изисквания на ЗУЕС, което води до
незаконосъобразност на приетите на събранието решения, поради което с
постановеното решение е уважил насрещния иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС и е отмени
като незаконосъобразни всички взети решение от ОС на ЕС, проведено на
23.06.2017 г. По отношение на първоначалния иск по чл.422 ГПК районният съд е
приел, че незаконосъобразността на взетите решения засяга валидността на
облигационното правоотношение, от което „Домконсулт 6“ ООД черпи правата си по
сключения Договор за предоставяне на услуга „Професионален домоуправител“ от
23.06.2017 г. с Е. С. С.в качеството й на представител на процесната Етажна собственост,
поради което е отхвърлил първоначалния иск като неоснователен.
Съгласно
на чл.269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част,
а по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
При
тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за
валиден съдебен акт.
Въззивната
инстанция намира, обаче, че първоинстанционното решение е недопустимо в частта,
с която БРС се е произнесъл по насрещния иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС, което налага
неговото обезсилване в тази част. Съображенията на съда са следните:
В конкретния случай, насрещната исковата
молба на „Домино“ ООД е подадена след изтичането на преклузивния срок по чл.40,
ал.2 ЗУЕС, съгласно който срокът за предявяване на иск от етажен собственик за
отмяна на решенията на ОС на ЕС започва да тече от получаване на решението по
реда на чл.16, ал.7 ЗУЕС. Към датата на провеждане на процесното ОС –
23.06.2017 г. е в сила правилото на чл.16, ал.7 ЗУЕС (ДВ-бр.26/01.04.2016),
което урежда фикция за уведомяването на етажните собственици за изготвения
протокол от проведеното ОС на ЕС. Така, съгласно нормата на чл.16, ал.7 ЗУЕС – „Председателят на управителния съвет (управителят) в срока по ал.6
поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за
изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол от
председателя на управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател
или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на
съобщението. Копие от протокола от провеждане на общото събрание, заверен с
надпис „Вярно с оригинала“, и приложенията към него се предоставят на
собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите по чл.13, ал.2 се
изпраща на посочената електронна поща или адрес в страната. Когато в случаите
по чл.13, ал.2 лицето не е посочило електронна поща или адрес в страната, на
които да се изпращат копия на протоколи, то се смята за уведомено с поставяне
на съобщението“. Съгласно чл.13, ал.2 ЗУЕС, собственикът или ползвателят, който
не ползва самостоятелния си обект или ще отсъства повече от един месец, е
длъжен да уведоми писмено управителя или председателя на управителния съвет,
като посочи електронна поща и адрес в страната, на които да му бъдат изпращани
покани за свикване на общо събрание, както и телефонен номер. Следователно, ако
в хипотезата на чл.13, ал.2 ЗУЕС собственикът не е уведомил писмено
председателя на УС (управителя), т.е. не е представил писмена молба с посочена
електронна поща или адрес в страната, на които да му се изпращат покани за общо
събрание, респ. протоколи от проведеното общо събрание, то той се счита за
уведомен на датата на поставяне на съобщението за изготвения протокол от ОС на видно
място, от която дата започва да тече и 30-дневния срок по чл.40, ал.2 ЗУЕС.
В случая, от представените по
делото писмени доказателства е видно, че съобразно чл.16, ал.7 ЗУЕС и в
предвидения в чл.16, ал.6 ЗУЕС срок – на 27.06.2017
г. домоуправителят е залепил съобщение, с което е уведомил собствениците на
обекти в сградата, че протоколът от проведеното на 23.06.2017 г. общо събрание
на ЕС е изготвен, а съобщението е поставено на установените са целта места – на
видно и общодостъпно място във входа на сградата, като действията по
поставянето на съобщението са удостоверени в протокол от 27.06.2017 г.,
съдържащ необходимите реквизити. В конкретния случай, въззивният съд намира, че
насрещният ищец „Домино“ ООД не е доказал спазването от негова страна на срока
по чл.40, ал.2 ЗУЕС, тъй като не е ангажирал надлежни писмени доказателства за
наличието на хипотезата по чл.13, ал.2 ЗУЕС, за която е изложил твърдения в насрещната
си искова молба. Тук следва да се има предвид, че само изложени в този смисъл
твърдения не са достатъчни за доказване на горното обстоятелство, а доводите за
всеизвестност на факта, че дружеството не обитава апартаментите си и седалището
му е известно в публичния Търговски регистър, са ирелевантни в случая. Това е
така, тъй като в чл.13, ал.2 ЗУЕС се съдържа изискване за писмено уведомяване на
председателя на УС на за електронна поща ЕС на собственика или на адрес в
страната, на които да му се изпращат копия от протоколи на общото събрание,
т.е. представяне на писмен акт, а за подобно писмено уведомяване насрещният
ищец не е представител никакви доказателства. В тази връзка и при липсата на
представена по делото писмена молба в горния смисъл, се налага извода, че към датата на
изготвяне на протокола от ОС не може да се презумира знание у управителя на ЕС
за електронния адрес на „Домино“ ООД и за адрес, на който да му се изпращат
съобщения, покани и протоколи от ОС, независимо от публичността на Търговския
регистър.
Предвид горното, след като насрещният
ищец не е представил доказателства за писмено уведомяване на управителя на ЕС
за електронна поща или адрес, на които да му бъдат изпращани протоколи от ОС и
доколкото в случая са спазени изискванията на чл.16, ал.7 ЗУЕС за изготвяне на
съобщението и на протокола за неговото залепяне, приложение намира фикцията на
чл.16, ал.7, изр.4 ЗУЕС. Поради това, следва да се приеме, че за дружеството
30-дневния срок за обжалване по чл.40, ал.2 ЗУЕС тече от датата, на която е
било поставено съобщението за изготвения протокол от проведеното на 23.06.2017
г. общо събрание, а именно от 27.06.2016 г., който е изтекъл на 27.07.2017 г. В случая
насрещната искова молба на „Домино“ ООД е депозирана в съда на 25.04.2018 г.,
т.е. значително време след изтичането на 30-дневния срок, поради което
предявеният от него иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС е недопустим и оспорените решение,
взети от ОС на ЕС не подлежат на съдебен контрол. Произнасянето на съда по
такъв иск е недопустимо и решението му подлежи на обезсилване, а производството
по иска – на прекратяване.
За допустимостта на иска съдът е
длъжен да следи служебно във всеки етап от производството. Констатирането на
недопустимостта на иска по чл.40, ал.1 ЗУЕС във въззивната инстанция налага
обезсилване на първоинстанционното решение в тази част и прекратяване на делото
по отношение на иска за отмяна на решенията на ОС на ЕС.
По отношение на иска по чл.422 ГПК,
въззивният съд намира, че решението на първата инстанция в тази част
представлява допустим съдебен акт. По
същество решението на районния съд е частично неправилно, по следните
съображения:
Бургаският окръжен съд не споделя правни изводи
на БРС относно валидността на облигационното правоотношение по сключения с ЕС
договор за предоставяне на услуга „Професионален домоуправител“, от който
ищецът „Домконсулт 6“ ООД черпи права. В случая е безспорно, че въззиваемото
дружество „Домино“ ООД е собственик на самостоятелни обекти – ап.* и ап.*в
процесната сграда-ЕС, поради което в това си качество същият има задължението
да участва в разходите по поддържане и управление на общите части на сградата. Въззивният
съд приема за установено и обстоятелството, че между Етажната собственост и „Домконсулт
6“ ООД е сключен Договор от 23.06.2017 г. за предоставяне на услуга
„Професионален домоуправител“. Предвид безспорното обстоятелство, че решението
за сключването на този договор, взето на проведеното на 23.06.2017 г. Общо
събрание на ЕС, както и останалите взети на същото събрание решения, не са
оспорени от ответното дружество-етажен собственик по надлежния ред и срок по
ЗУЕС, то същите са произвели своето действие и валидно обвързват ответника. В
този смисъл е налице и валидно правоотношение между ЕС и ищцовото дружество по
сключения договор за професионален домоуправител, поради което „Домконсулт 6“
ООД се ползва с правомощията на домоуправител на процесната ЕС.
За
установяване на задълженията на ответника по делото са представени писмени
доказателства, в които същите са подробно конкретизирани по вид, стойност и
период. В случая липсва противоречие с императивни правни норми на определените
в представените от ищеца справки дължими такси на етажните собственици, вкл. и
ищеца, за периода м.май 2017 г. – м.октомври 2017 г., като доводите на въззиваемото
дружество в този смисъл са неоснователни. Тук следва да се отбележи, че
ответникът „Домино“ ООД не е релевирал в писмения си отговор пред БРС
възражения за недължимост на претендираните от него суми, поради противоречие с
нормата на чл.51, ал.2 ЗУЕС, поради което навеждането на подобни доводи едва
във въззивното производство е преклудирано. Независимо от това, съдът намира,
че тези доводи на въззиваемия са неоснователни. Твърденията на ответното
дружество, че не обитава собствените си имоти се опровергават от събраните пред
първата инстанция гласни доказателства – св.С. Д., от показанията на която се
установява, че в процесния период ответникът чрез наети от него работници е
извършвал ремонти на собствените му апартаменти в сградата на ул.“А. Б.“ № *.
Съдът намира показанията на свидетелката за обективни и незаинтересовани, като
не са налице основания същите да не бъдат кредитирани, поради което съдът ги
възприема изцяло. Освен това, доказателства, опровергаващи изнесените от св.Д.
данни за извършваните от ответника ремонти в апартаментите през процесния
период, не са ангажирани от негова страна, като възраженията му в този смисъл
са неоснователни. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че в качеството
си на етажен собственик, ответникът дължи заплащане на таксите и разноските по
поддръжка и управление на общите части на сградата, включващи консумативи за хигиенист, такса абонаментно асансьорно
обслужване, ел.енергия за стълбище, ел.енергия за асансьор, обезпаразитяване и
обеззаразяване на мазе, ремонтни дейности и поправки, включително и такса „професионален домоуправител“, както и вноски към фондовете „Ремонт“ и „Текуща
поддръжка“.
Ето защо, настоящият съдебен състав счита
исковите претенции за основателни. Същите са доказани и по размер,
като от приложените по делото справки се установява, че задълженията на
ответника за притежаваните от него ап.* и ап.*в сградата ЕС възлизат общо на
сумата от 239.54 лв., дължими за периода от м.май 2017 г. до м.октомври 2017 г.
По делото не са ангажирани доказателства от ответника, нито се твърди от негова
страна да е погасил задълженията си като етажен собственик, поради което
исковата претенция следва да се уважи изцяло в претендирания размер от 239.54
лв. При това положение, поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция
с тези на районния съд, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
тази част и вместо него да се постанови решение за уважаване на иска по чл.422 ГПК. Като последица от огроно, решението на БРС следва да бъде отменено и в
частта за разноските.
С оглед изхода на делото и направените
от двете страни искания за разноски, БОС намира, че на въззиваемото дружество
такива не му се следват, като същото следва да заплати на въззивника сумата от
300 лв. за направенитев във въззивното производство разноски, съгласно
представен списък по чл.80 ГПК. Въззивникът следва да заплати и направените от
ищеца разноски пред първата инстанция от 575 лв., както разноските в
заповедното производство в размер на 250 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
на основание чл.270, ал.3 ГПК решение № 2166/02.11.2018 г., постановено по
гр.д.№ 492/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас, В ЧАСТТА, с която по предявения
от „Домино“ ООД, ЕИК ********* насрещен иск с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС, са отменени като незаконосъобразни решенията, приети на проведеното на
23.06.2017 г. Общото събрание на ЕС на сградата с адрес гр.Бургас, ул.“А. Б.“ №
*, и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото по предявения иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС.
ОТМЕНЯ решение № 2166/02.11.2018
г., постановено по гр.д.№ 492/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас, В ЧАСТТА,
с която е отхвърлен предявения от „Домконсулт 6“ ООД, ЕИК *********, за приемане за установено спрямо „Домино“
ООД, ЕИК *********, съществуването на парично
вземане в полза на ищеца, в качеството му на управител на Етажната собственост
на сграда с адрес в гр.Бургас, ул.“А. Б.“ № *, съобразно Договор за
предоставяне на услуга „Професионален домоуправител“ от 23.06.2017 г., в размер
на 239.54 лв., представляваща сбор от дължимите такси за управление и поддръжка
на общите части на сградата, находяща се на адрес в гр.Бургас, ул.“А. Б.“ № *,
за: хигиенист, домоуправител, абонамент за асансьорно поддържане, ел.енергия за
стълбище и асансьор, както и вноски към фондовете „Ремонт“ и „Текуща поддръжка“
за периода от м.май до м.октомври 2017 г., ведно със законната лихва от
29.11.2017 г. до окончателното й плащане, за които суми има издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 5348/30.11.2017 г.,
постановена по ч.гр.д.№ 9013/2017 г. по описа на РС-Бургас, както
и В ЧАСТТА, с която „Домконсулт 6“ ООД, ЕИК ********* е
осъдено да заплати на „Домино“ ООД, ЕИК ********* сумата от 350 лв. за разноски
по делото,
КАТО ВМЕСТО
ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между
страните, че „Домино“ ООД, ЕИК *********,
дължи на „Домконсулт
6“ ООД, ЕИК *********, в качеството му на управител
на Етажната собственост на сграда с адрес в гр.Бургас, ул.“А. Б.“ № *,
съобразно Договор за предоставяне на услуга „Професионален домоуправител“ от
23.06.2017 г., сумата от 239.54 лв.,
представляваща сбор от дължимите такси за управление и поддръжка на общите
части на сградата, находяща се на адрес в гр.Бургас, ул.“А. Б.“ № *, за:
хигиенист, домоуправител, абонамент за асансьорно поддържане, ел.енергия за
стълбище и асансьор, както и вноски към фондовете „Ремонт“ и „Текуща поддръжка“
за периода от м.май до м.октомври 2017 г., ведно със законната лихва от
29.11.2017 г. до окончателното й плащане, за които суми има издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 5348/30.11.2017 г.,
постановена по ч.гр.д.№ 9013/2017 г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА Домино“ ООД, ЕИК
*********, да заплати на „Домконсулт 6“ ООД,
ЕИК *********, сумата от 300 лв. за направените
във въззивното производство пред БОС съдебни разноски, сумата от 575 лв.
за рнаправените разноски по гр.д.№ 492/2018 г. на БРС, и сумата от 250 лв.
за направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 9013/2017 г. на
БРС.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване (чл.280, ал.3 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.