Решение по дело №516/2020 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 260321
Дата: 15 юли 2021 г. (в сила от 25 февруари 2022 г.)
Съдия: Мирослав Цветанов Марков
Дело: 20203630100516
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

260321/15.7.2021г.

 

15.07.2021г., гр.Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

    Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, на петнадесети юни  през  две хиляди и двадесет и първа година, в следния състав:

 

       Районен съдия: Мирослав Марков

    

при секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията,

гражданско дело №516 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано по повод искова молба, предявена от „МБАЛ - ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление, гр. Велики Преслав, ул. ***” № 51, представлявано от управителя д-р И.П.Д., с адрес на призоваване: гр. Велико Търново, ул. „***" № 3, ет. I, чрез адв. Ж.Д.Д. против Национална Здравноосигурителна каса, с БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “***" 1, представлявана от директора на Районна здравноосигурителна каса, гр. Шумен и.д. Д.И.Г., с ЕИК по БУЛСТАТ ***, с адрес на призоваване: гр. Шумен, ул. “***" 102, с посочено правно основание: чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и посочена цена на иска: 3 133.35 лева, от които 2 400 лева - главница и 733.35 лева - лихва за забава.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от завеждане на исковата претенция, навеждайки следните фактически твърдения:

Ищецът твърди, че  е извършена проверка от РЗОК, гр. Шумен на основание Заповед № РД-18-324/19.12.2016 год. на Директора на РЗОК - Шумен със задача контрол по изпълнение на договорения пакет болнична помощ по клинични пътеки в съответствие с общите и специални условия на НРД за МД за 2015 год. и Решение РД-НС-04-24-1/29.03.2016 год. на Надзорния съвет на НЗОК. При извършената проверка проверяващият екип констатира 11 броя нарушения на чл. 158, т. 15 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 год. на Надзорния съвет на НЗОК. Издадена е Заповед за налагане на санкция „финансова неустойка" в размер на 200 лева за всяко нарушение в общ размер на 2 400 лева. След влизане в сила на заповедта за санкция сумата в размер на 2400 лева е прихваната от ответната страна по фактура № ********** от 06.02.2017 год. за оказана медицинска помощ по клинични пътеки през м. януари 2017 год. на МБАЛ - ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ" ЕООД, на 24.02.2017 год.

Според ищеца, наложените на лечебното заведение санкции със Заповед от 06.02.2017 год. на Директора на РЗОК, гр. Шумен са определени на основание - чл. 261, ал. 1, т. 1 и чл. 265, ал. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 год. на Надзорния съвет на НЗОК. Посочените разпоредби с решение № 1341 от 31.01.2019 год. постановено по адм. дело № 8647/2018 год. на тричленен състав на Върховен административен съд, Шесто отделение са обявени за нищожни. Същото решение е влязло в законна сила на 10.01.2020 год. Според ищеца решението има обратна сила, сумата е удържана въз основа на отпаднало основание и следва да бъде върната на лечебното заведение. С обявяване на Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 год. на Надзорния съвет на НЗОК за нищожно е отпаднало и основанието за извършеното плащане, поради което сумата в общ размер на 2400 лева подлежи на възстановяване.

В писмено становище по същество на делото, моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявените искове, като основателни и доказани. Иска се от съда, да бъде осъден ответника да плати сума в общо в размер на 3133,35 лева, от които 2400 лева - главница и обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение върху главницата от деня на падежа - 24.02.2017 год. до датата на предявяване на иска 28.02.2020 год. в размер на 733,35 лева. Претендира и присъждане на законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, както и присъждане на извършените по делото разноски.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът подава отговор на исковата молба.  Счита искът за допустим, но неоснователен. Посочва, че претендираната от ищеца сума е недължима. Ответната страна възразява и оспорва част от изложените от ищеца в исковата молба факти и обстоятелства. Не се оспорват фактите свързани с удържането на сума, в размер на 2400 лв. по процесния административен акт.  В съдебно заседание, иска съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

В заседението по същество на делото сочи, че в чл. 195, ал. 2 от АПК е предвиден специален ред за уреждане на правните последици, в случай на отменен или обявен за нищожен подзаконов административен акт, какъвто в случая се явява и решението на Надзорния съвет на НЗОК от 29.03.2016 г. Позовава се на съдебна практика на ВКС и ВАС, че за периода от приемането на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение, този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици. Освен това претендира, че в конкретния случай, контрола, осъществяван от органите на НЗОК спрямо болничната медицинска помощ, е уреден в нормата на чл. 72 и следващите от ЗЗО. Моли  за постановяване на решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове, като неоснователни и недоказани. Също претендира разноски.

При преценката на доказателствата, съдът е взел предвид и събрал като относими по делото представените писмени доказателства: представените с ИМ писмени доказателства: заверени  ксерокопия на заповед за налагане на санкции № РД-09-32/06.02.2017 г. на РЗК Шумен; Заповед № РД-18-324/19.12.2016 г. на  РЗК Шумен; Решение № 333 от 10.11.2020 г. постановено по адм. дело № 6284/2019 г. на  ВАС; представените с отговора на ИМ писмени доказателства: заверени  ксерокопия на  пълномощно; № РД-12-137 от 28.05.2020 г.; пълномощно № РД-12-71 от 19.03.2020 г.; договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 270308/17.02.2015 г. сключен между страните; приложение № 2 „Стойности на дейностите в БМП, медицинските изделия в БМП и лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на БМП“ към договора болнична медицинска помощ № 270308; Приложение № 1 – Списък на лекарите на основен трудов договор, оказващи медицинска помощ по КП в „МБАЛ-Велики Преслав“ ЕООД гр. В. Преслав по договор № 270308/17.02.2015 г. с НЗОК; допълнително споразумение № 14/26.05.2016 г. към Договор № 270308/17.02.2015 г. за  оказване на болнична помощ по клинични пътеки; Приложение № 1  към договор № 270308/17.02.2015 г. с НЗОК– Списък на специалистите, работещи по КП в „МБАЛ-Велики Преслав“ ЕООД гр. В. Преслав, съгласно допълнително споразумение  № 14/26.05.2016 г.; Приложение № 2 „Стойности и обеми на дейностите в БМП и стойности на  медицинските изделия в БМП и лекарствените продукти за лечение на злокачествени заболявания в БМП“ към договор за болнична медицинска помощ №270308 – част А и част Б.

Настоящият съдебен състав, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Между страните не се спори за посочените фактически обстоятелства, като същите се установяват от приетите писмени доказателства. Спорните обстоятелства са свързани с решението по адм. дело № 8647/2018 год. на Върховен административен съд, Шесто отделение, влязло в законна сила на 10.01.2020 год. Според ищеца решението има обратна сила, търсената сума е удържана въз основа на отпаднало основание и следва да бъде върната на лечебното заведение. С обявяване на Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 год. на Надзорния съвет на НЗОК за нищожно е отпаднало и основанието за извършеното плащане, поради което сумата е общ размер на 2400 лева подлежи на възстановяване.

На основание Заповед № РД-18-324 от 19.12.2016г., издадена от Директора на РЗОК – Шумен била извършена проверка на МБАЛ „Велики Преслав“ ЕООД, която била с предмет „контрол по изпълнение на договорения пакет болнична помощ по клинични пътеки в съответствие с общите и специални условия на НРД за МД за 2015г. За резултатите от проверката бил съставен протокол, като за констатираните при проверката общо осем нарушения била издадена Заповед за налагане на санкции № РД-09-32 от 06.02.2017г., като били наложени общо 11 санкции „финансова неустойка“ в размер на 200 лв. всяка (общ размер от 2400 лв.) на основание чл.261, ал.1, т.1 и чл.265, ал.3 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016г. По делото е установено, че сумата е прихваната в полза на РЗОК – Шумен, на 24.02.2017г.

Видно от представено Решение № 333 от 10.01.2020г. по адм. д. № 6284/2019г. на Петчленен състав на Върховния административен съд, влязло в законна сила на 10.01.2020г. е потвърдено решение по адм.д.№ 8647/2018г. на Тричленен състав на ВАС, с което е обявено за нищожно Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016г., издадено от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса.

В съдебния акт на тричленния състав на ВАС  по адм.д. № 8647/2018г., което е потвърдено от петчленен състав и влязло в законна сила се приема, че Решението на Надзорния съвет на НЗОК е подзаконов нормативен акт, издаден на основание чл.54, ал.9  и чл.59а, ал.6 от ЗЗО.   Съдебното решение, с което се отменя подзаконов нормативен акт или се обявява неговата нищожност няма обратно действие, а отмяната действа занапред, тъй като изрично в чл.195, ал.1 от АПК е регламентирано, че подзаконовия нормативен акт се смята за отменен в деня на влизане в сила на съдебното решение. Съгласно чл.194 от АПК това е денят на обнародване на съдебното решение. Със съдебното решение не се премахват породените от оспорения подзаконов нормативен акт правни последици, а се премахват от деня, в който съдебния акт влезе в сила и такова решение има действие занапред. Дотогава подзаконовия нормативен акт произвежда действие. Ефектът на отмяната, респективно на нищожността не се разпростира върху издадените до този момент на това основание актове. В този смисъл е постоянната съдебната практика.

За това, към момента на налагане на санкциите със Заповед № РД-18-324 от 19.12.2016г., издадена от Директора на РЗОК – Шумен и на прихващане на сумата от ищеца на ответника, то те са били дължими на валидно правно основание. Обявената нищожност на подзаконовия нормативен акт няма обратно действие, а има действие занапред, поради това и не отпада правното основание, на което сумата се е дължала. В конкретния случай не се доказа фактическия състав на чл.55, ал.1 от ЗЗД от страна на ищеца, поради което и предявения главен иск е неоснователен и като такъв следа да се остави без уважение.

Предвид отхвърлянето на главния иск, следва и неуважаване на акцесорния иск за присъждане на  лихва за забава върху главницата.

Предвид този изход от делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат възложени и направените от ответника разноски в производството в размер на 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК и доказателства за реалното им заплащане от страната.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от МБАЛ „ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Велики Преслав, ул.“***“ № 51, представлявано от д-р И.П.Д., чрез адв. Ж.Д.Д.от АК-Хасково, съдебен адрес *** иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3-то от ЗЗД срещу НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА с БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“***“ № 1, представлявана, чрез Районна здравноосигурителна каса – гр.Шумен, ул.“***“ № 102  за  сумата от 2400,00 лв., платена от ищеца на ответника без правно основание, предвид обявената нищожност на Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016г. на НС на НЗОК с Решение на тричленния състав на ВАС  по адм.д. № 8647/2018г., потвърдено с Решение № 333 от 10.01.2020г. по адм. д. № 6284/2019г. на петчленен състав на Върховния административен съд,  като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения от МБАЛ „ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ“ ЕООД с ЕИК *** иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД предявен срещу НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА с БУЛСТАТ *** за заплащане на сума в размер на 733,35 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 1600 лв. за периода от 24.02.2017г. до датата на депозиране на исковата молба в съда, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА МБАЛ „Велики Преслав“ ЕООД с ЕИК *** да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на Национална Здравноосигурителна Каса с БУЛСТАТ *** сумата  от 400,00 лв., представляваща направените от ответника разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък за разноски по чл.80 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН   СЪДИЯ: