№ 13577
гр. София, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110174635 по описа за 2024 година
ЮЛ е предявило срещу И. С. С. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, с искане спрямо ответника да
бъде признато за установено, че същият дължи на ищеца сумата от 2800 лв., представляваща
задължение по договор за потребителски кредит от 11.09.2018 г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението в съда -29.02.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, законна лихва за забава върху главницата в размер на 1035.57 лв. за периода от
11.09.2018 г. до 26.02.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение от
03.04.2024 г. по гр. д. № 12480/2024 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че на дата 11.09.2018 г. между ЮЛ и И. С. С. бил сключен договор за
потребителски кредит № **********. Сочи, че договорът е сключен като част от системата
за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при
което от отправяне на предложението до сключването на самия договор страните за
използвали средства за комуникация от разстояние. Поддържа, че ако съдът приеме, че
договорите не са сключени по електронен път по силата на ЗПФУР, то моли да приеме, че
договорът за паричен заем е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата
на получаване на паричната сума. Заявява, че видно от приложените ОУ и процесния
договор за потребителски кредит по безспорен начин се установявало сключения между
страните договор. Счита, че процесният договор бил действителен, тъй като е сключен
съобразно нормите на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 ЗПК. Твърди, че длъжникът бил кандидатствал
онлайн за отпускане на потребителски кредит „ЮЛ“, като за целта бил попълнил заявление
за отпускане на кредит от разстояние, в което попълнил личните си данни и данни за
кореспонденция с него. Сочи, че цялата преддоговорна информация относно кредита била
налице чрез хиперлинкове, в това число ОУ, Стандартен европейски формуляр, договора за
кредит, ведно с Приложение № 1 към него, както и погасителен план. Изтъква, че тази
информация била изпратена и на имейл на кредитоискателя, като след запознаване с нея,
същият е отправил към кредитора обвързващо електронно волеизявление по чл. 2 от
ЗЕДЕУУ на сайта чрез натискане на бутон, като според т. 11 от ОУ, с извършване на горните
действия, се считало, че заявлението за кредит било подадено, а ОУ и договорът приети и
подписани от кандидатстващия. Поддържа, че след електронното изявление, договора,
Приложение № 1 към него, ОУ и СЕФ автоматично били изпратени на имейла на длъжника,
1
ведно с електронно изявление на кредитора за сключване на договора за кредит и
приложенията към него. Сочи, че при кандидатстването за кредита ответницата била избрала
да обезпечи изпълнението на задълженията си чрез поръчителството на ЮЛ, като договорът
за предоставяне за поръчителство не е бил задължителен за сключване. Счита, че
разпоредбата на чл. 13, ал. 4, изр. 2 от ЗЕДЕП допуска страните да се съгласят в
отношенията си да придадат на обикновения подпис стойността на саморъчен. Поддържа, че
длъжникът получил сумата от 2800лева, срещу което се съгласил да върне 8 броя вноски по
406.26 лева в срок до 20.05.2019 г., когато е падежирала последната вноска. Бил уговорен и
фиксиран лихвен процент в размер на 41,24%, както и годишен процент на разходите по
кредита в размер на 50%. Изтъква, че в Раздел X, чл. 2 от ОУ за предоставяне на кредити на
Заемодателя, страните се съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска,
длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху
всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за събиране на вземането,
извършени от „ЮЛ“ АД. Твърди, че на дата 11.09.2018 г. ответникът И. С. С. е сключил
Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството ЮЛ, като по силата на този
договор дружеството се задължило да сключи договор с трето за процеса лице – „ЮЛ“ и да
отговаря солидарно с ответницата за всички задължения по Договора за кредит с „ЮЛ“ така,
както са установени в Договора за кредит и приложенията към него. Твърди, че съгласно чл.
3 от Договора за поръчителство, Дружеството се е задължило да плати всички изискуеми
задължения при поискване от „ЮЛ“. Поддържа, че на дата 11.09.2018 г. ЮЛ и „ЮЛ“ са
сключили договор за поръчителство, по силата на който ЮЛ се е задължило спрямо „ЮЛ“ за
всички задължения на ответницата по Договора за кредит. Твърди, че ответникът не е
изпълнил в срок задълженията по процесния Договор за кредит. Заявява, че „ЮЛ“ е
поканило ЮЛ да плати всички изискуеми задълженията на ответницата по Договора за
кредит на дата 18.02.2021 г., като за това обстоятелство ЮЛ е изпратило уведомление до
Длъжника на дата 18.02.2021 г., в което е посочило всички дължими суми и предстоящо
плащане от ЮЛ. Поддържа, че на дата 23.02.2021 г. ЮЛ е погасило дължимите от
ответницата на „ЮЛ“ суми, както следва: 2800 по договор за кредит и 1035.57 лева
(обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава). Твърди, че на същата дата
ЮЛ е уведомило по електронна поща Длъжника за извършеното плащане съобразно
уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за поръчителство, за встъпването на ЮЛ в правата на
кредитора „ЮЛ“. Заявява, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата
02.03.2021 г. ЮЛ, като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания
договор за потребителски кредит на цесионера ЮЛ. Твърди, че длъжникът бил уведомен за
цесията на посочената в договора електронна поща. Счита, че съобразно константната
съдебна практика няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор от името на
цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за
извършената цесия. В случай, че уведомяването на длъжника – ответник на посочения от
него имейл адрес не е извършено надлежно, моли съда да приеме за надлежно връчването на
уведомлението, извършено с настоящата искова молба. Заявява, че ответника не е изпълнил
в срок задълженията си по Договор за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване
на кредита, като към настоящия момент задължението все още не е погасено. Моли съда да
уважи предявените искове. Претендира разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение. Пред съда страната не изпраща процесуален представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в
който заявява, че оспорва изцяло по основание и размер предявените установителни искове.
Оспорва да е сключил с ЮЛ договор за потребителски кредит № **********/11.09.2018 г. по
електронен път при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние. Счита, че Договорът за потребителски кредит не отговаря на
изискванията на ЗПК. Сочи, че приложените към исковата молба документи не обвързват
ответницата, тъй като последната не е заявявала съгласие с тях и не съдържат неин подпис.
Твърди, че не е участвала в описаната в исковата молба процедура по отпускане на
потребителски кредит от разстояние. Поддържа, че не е сключвала и Договор за
предоставяне на поръчителство с ЮЛ ЕООД на дата 11.09.2018 г. Твърди, че не е получавала
никаква сума. Намира горепосочените договори за нищожни на основание чл. 26, ал. 2,
предл. 2 – ро ЗЗД, поради липса на съгласие. Посочва, че Договора за потребителски кредит
с „ЮЛ“ е недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
2
т. 7 – 12 и 20, чл. 12, ал. 1, т. – 9 от ЗПК. Също така счита, че Договорът е написан на сложен
и неразбираем език, което представлява нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 ЗПК, както
и че не е посочен начина на усвояване на кредита, което е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т 7 от
ЗПК. Заявява, че не е посочено какво включват посочените в договора 50 % ГПР, въпреки
изричното изискване за това на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Заявява, че видно от Договор за
предоставяне на поръчителство от 11.09.2018 г. на ЮЛ като поръчител се дължи
възнаграждение в размер на 218,20 лева на месец за периода на действие на договора за
кредит или общо 1745,60 лева, като посочената сума се явява част от общите разходи по
кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство е пряко свързано с договора за кредит. Твърди, че това
възнаграждение не е включено в ГПР по кредита. Счита, че посочения в договора за
потребителски кредит лихвен процент на кредита в размер на 41,24 % противоречи на
добрите нрави и е основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, предл. III ЗЗД, тъй като е повече
от четири пъти над основния лихвен процент. Твърди, че нормативно установената горна
граница в чл. 19, ал. 4 от ЗПК за ГПР на кредита в размер на 50% от получената сума, е
многократно надвишена, което представлява съществено нарушение на императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че възнаграждението на поръчителя е било
уговорено с цел несправедливо обогатяване на кредитодателя – ЮЛ. Твърди, че
възнаграждението на поръчителя е разход по кредита, който не е включен в ГПР по кредита.
Заявява, че е налице съществено нарушение на чл. 19, ал. 4 и чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 9 от ЗПК.
Счита, че процесния договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22
от ЗПК поради нарушение на императивните изисквания на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7, т.
9, т. 9а, т. 10 от ЗПК. Също така смята, че Договорът за поръчителство между ЮЛ и ЮЛ
ЕООД е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. първо и предложение четвърто от ЗЗД,
тъй като е сключен на основание нищожен Договор за потребителски кредит, с оглед на
което не произвежда действие и счита, че не може да легитимира поръчителя като носител
на права. Посочва, че нищожността на Договора за потребителски кредит с ЮЛ и на
Договора за поръчителство между ЮЛ и ЮЛ ЕООД обуславя и нищожност на Договора за
продажба на прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г., тъй като няма валидно вземане,
спрямо длъжника, което да бъде прехвърлено. Прави възражение за нищожност на Договор
за потребителски кредит от 11.09.2018 г. с ЮЛ, Договор за поръчителство от 11.09.2018 г. с
ЮЛ ЕООД, Договор за поръчителство от 11.09.2018 г. между ЮЛ и ЮЛ ЕООД, както и
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г. между ЮЛ ЕООД и ЮЛ.
При условията на евентуалност релевира възражение за изтекла погасителна давност. Пред
съда процесуалният представител на ответника поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По делото е представен договор за потребителски кредит № ********** от 11.09.2018
г., сключен между И. С. С. и ЮЛ по силата, на който на ищецът се е задължил да представи
на ответника потребителски кредит. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора е посочени, че в
случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще представи обезпечение на
кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид обезпечение да
представи банкова гаранция съгласно Общите условия в срок от 10 дни от подаване на
заявлението, или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „ЮЛ“
юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Съгласно приложение № 1
към договор за потребителски кредит № ********** от 11.09.2018 г. общия размер на
предоставената сума е 2800 лв. със срок за погасяване на кредита осем месеца с размер на
погасителната вноска от 406.26 лв. Съгласно приложението към договора е уговорено
лихвен процент по кредита в размер на 41.24 %, като годишния размер на разходите е
посочен в размер на 50 %, като в приложението е съставен и погасителен план.
По делото е предоставен и стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредит, както и Общи условия за предоставяне на кредити.
Представен е договор за представяне на поръчителство от 11.09.2018 г., сключен между
И. С. С. и ЮЛ ЕООД, съгласно който ЮЛ ЕООД се задължавало да отговаря солидарно с
потребителя при изпълненията на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно
3
договор за паричен заем № ********** от 11.09.2018 г. Съгласно чл. 8, ал. 1 от договора е
предвидено, че за обезпечаване на изпълнението на задълженията на поръчителя се дължало
възнаграждение от страна на потребителя. В чл. 8, ал. 4, т. 2 от договора е предвидено, че
заплащане на възнаграждението следва да бъде извършено по конкретна сметка на ЮЛ или
по сметката на ЮЛ посочена в договор за паричен заем ********** от 11.09.2018 г. Съгласно
приложение № 1 към договора за поръчителство от 11.09.2018 г. е предвидено, че дължимото
възнаграждение на поръчителя е в на 3027.60 лв.
Представен е договор за поръчителство от 11.09.2018 г., сключен между ЮЛ и ЮЛ
ЕООД, съгласно който ЮЛ ЕООД се задължавало да отговаря солидарно с потребителя при
изпълненията на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договор за
паричен заем № ********** от 11.09.2018 г. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора поръчителят се
задължавал при писмено поискване от страна на ЮЛ да заплатял всички изискуеми
задължения на потребителя по договора за кредит.
По делото е представен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021
г., сключен между ЮЛ, като цедент 1, между ЮЛ ЕООД, като цедент 2, и ЮЛ в качеството
му на цесионер, по силата на който цедент1 продава на цесионера свои парични вземания,
произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит сключени с физически лица,
сключени между цедент 1 в качеството на кредитор и физически лице, в качеството им на
кредитополучатели, индивидуализирани в приложение № 1 към договора. Съгласно
договора цедент 2 продава на цесионера свои парични вземания, произтичащи от встъпване
на поръчителя ЮЛ ЕООД в правата на първоначалния кредитор /цедент 1/ по просрочени и
неизплатени договори за кредит сключени с физически лица, сключени между цедент 1 в
качеството на кредитор и физически лице, в качеството им на кредитополучатели, както и
вземанията на цедент 2 по договорите за предоставяне на поръчителство по потребителски
кредити на „ЮЛ“, ведно с техните привилегии, обезпечения и другите им принадлежности,
включително и с начислените лихви. Вземанията на цедент 2 били индивидуализирани в
приложение № 1 към договора.
Съгласно представена извадка, в която е посочен договор № ****** от 15.12.2018 г. с
длъжник И.И.Х. и общо задължение в размер на 2103.34 лв.
Представеното е пълномощно с нотариално удостоверяване на подписите, от което се
установява, че ЮЛ е упълномощен от „ЮЛ“ ЕАД да уведоми от името на ЮЛ длъжниците
по всички вземания, които дружеството било цедирало, съгласно договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г.
Представеното е пълномощно с нотариално удостоверяване на подписите, от което се
установява, че ЮЛ е упълномощен от ЮЛ ЕООД да уведоми от името на ЮЛ ЕООД
длъжниците по всички вземания, които дружеството било цедирало, съгласно договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г.
Представено е уведомление за извършено прехвърляне на вземания от ЮЛ, съгласно
което ищецът, в качеството си на пълномощник на „ЮЛ“ ЕАД, уведомява И.И.Х., ЕГН
**********, че на основание договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021
г., сключен между „ЮЛ“ ЕАД и ЮЛ, „ЮЛ“ ЕАД е прехвърлило на ЮЛ изцяло вземанията
произтичащи от договор за потребителски паричен кредит № ****** от 15.12.2018 г.
По делото са представени справки за актуално състояние издадени от Търговския
регистър по отношение на „ЮЛ“ ЕАД и ЮЛ ЕООД.
По делото е представена справка извлечение от системата ЮЛ ЕООД хронологични
записи за сметка 531006, вземания от клиенти по претенции „ЮЛ“ по отношение на клиент
И. С. С. по договор № ********** към 18.03.2021 г.
По делото е представена справка извлечение от системата „ЮЛ“ ЕАД по отношение на
клиент И. С. С. по договор № ********** към 18.03.2021 г., в която е посочено, че сумата от
1006.43 лв. била изплатена като превод разлика по нов заем, а сумата от 1793.57 лв. е
погасила задължения по стар заем с отпусната сума по нов заем.
Представена е разписка за извършено плащане от 11.09.2018 г., от която е видно, че
„ЮЛ“ ЕАД е извършил превод в полза на И. С. С. на сума в размер на 1006.43 лв. с
посочено основание паричен превод.
4
По делото е представена справка от системата на „ЮЛ“ ЕАД във връзка с подаване на
заявка за сключване на договора за кредит.
Представени са и три броя съобщения от 11.09.2018 г. изпратени по електронната поща
от „ЮЛ“ и ЮЛ ЕООД до ответника.
С оглед разпределението на доказателствената тежест по иска чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД е да докаже следните обстоятелства: наличие
на валидно облигационно отношение, възникнало по силата на договор за кредит №
********** от 11.09.2018 г., сключен между ЮЛ и И. С. С., чрез средствата за комуникация
от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР /предоставил е информация на
потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и е получил съгласието на потребителя за
сключване на договора, въз основа на който на ответника е предоставена парична сума, а за
ответника е възникнало задължение да върне същата в претендираните размери, че
претендираното вземане за главница е станало изискуемо, наличието на валидно
облигационно отношение между ЮЛ и ЮЛ ЕООД по договор за поръчителство за
обезпечаване задълженията на ответника по договор за потребителски кредит № **********
от 11.09.2018 г., датата на отправяне на искане от ЮЛ към ЮЛ ЕООД за плащане на
задълженията на ответника по процесния договор за потребителски кредит, уведомяване на
ответника от ЮЛ ЕООД за отправеното към него, в качеството му на поръчител, искане за
плащане, плащане от ЮЛ ЕООД на задълженията на ответника по процесния договор за
потребителски кредит, , прехвърлянето на вземанията по договора за потребителски кредит
в негова полза, както и уведомяването на ответника за това прехвърляне. С оглед
възражението за изтекла погасителна давност – и наличието на обстоятелства, водещи до
спиране или прекъсване на давността.
Настоящият състав намира, че вземането на ищеца, произтича от сключен на
11.09.2018 г. с ответника договор за предоставяне на кредит от разстояние № **********. В
случая доколкото се касае за предоставяне на кредит от разстояние, по отношение на който
наред с правилата на общия закон – Закона за задълженията и договорите – намират
приложение и тези, съдържащи се в Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за потребителския кредит. В чл.
6, ал. 1 ЗПФУР е дадена легална дефиниция на този вид договори, съгласно която всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средствата за
комуникация от разстояние – едно или повече, е договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние. В чл. 18 ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване обстоятелства
от страна на доставчика във връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит
от разстояние между които, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация
на потребителя и, че е получил съгласието му за сключване на договора. За доказване
предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно
този закон, се прилага ЗЕДЕУУ – Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги, загл. изм. - ДВ, БР. 85 от 2017 г.
Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за
сключване на договора. Съгласно чл. 18, ал. 3 от ЗПФУР изявленията, направени чрез
телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна
поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Анализирайки посочените
разпоредби, настоящият съдебен състав намира, че за сключването на договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние потребителят следва да изрази по ясен и
недвусмислен начин волеизявлението си, че приема направеното от доставчика
предложение, което при спор /какъвто е налице в случая/ следва да се докаже от доставчика.
Настоящият състав приема, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно
доказване, в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че ответницата е изразила по
несъмнен начин волята си за сключване на процесния договор. Действително по делото е
5
представена справка от системата на „ЮЛ“ ЕАД във връзка с подаване на заявка за
сключване на договора за кредит, съгласно която това дружество е създало профил на името
на ответницата, в който са записани лични данни, а именно, три имена, ЕГН, номер на лична
карта, адрес, телефон и електронна поща. По смисъла на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ, страните
могат да уговорят, че ще признават стойността на електронния подпис на саморъчен в
отношенията помежду си. Съгласно чл. 12, ал. 2 от договора е посочено, че
кредитополучателят декларирал, че му било известно, че всички негови изявления,
направени чрез средствата за комуникация от разстояния в т. ч. попълване в полета в сайта
на „ЮЛ“, са валидни и го обвързват съгласно ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Предвид направеното
изричното оспорване обаче, че липсва воля от страна на ответницата за сключването на
процесния договор, както и че именно тя го е подписала, следва да се отбележи, че само по
себе си, разполагането с лични данни на ответницата от страна на ЮЛ, не означава, че
ответницата е изразила съгласието си за сключването на договора. От събраните по делото
доказателства не се установява процесният договор да се предхожда от изрично
предварително искане за предоставяне на кредит от разстояние, както и от молба за кредит,
съобразно изискванията за кандидатстване за кредит, изложени в представените по делото
Общи условия на ЮЛ дружество, които да обективират желанието на ответницата за
неговото сключване, т. е. личните данни, отразени в договора за кредит, да са предоставени
лично от ответницата, която да е генерирала и подала необходимите документи за
предоставяне на паричен заем. Същият извод се потвърждава и от представените три броя
електронни писма, изпратени от ищеца на адреса на електронна поща, посочен в договора,
доколкото електронната кореспонденция е изцяло едностранна и липсват каквито и да било
изявления от страна на ответницата, обективиращи волята да сключи процесния договор за
кредит. Също така по делото не се установява посоченият в договора мобилен телефонен
номер да е регистриран на името на ответницата. С оглед на гореизложеното в случая не
може да се установи по несъмнен начин потребителят да е изразил ясно и недвусмислено
съгласието си за сключване на процесния договор за кредит, нито да е приел и да се е
съгласил с представените ОУ, т. е. да са налице предпоставките за валидно обвързване на
потребителя по процесното договорно правоотношение, поради което предявеният иск за
главница се явява неоснователен.
Следва да бъде посочено, че дори в случая да се приеме, че страните са били обвързани
от валидно облигационно правоотношение между страните по силата на процесния договор,
то от събраните по делото доказателства не се установява ответницата да е получила
процесната сума от 2800 лв. Съгласно чл. 5 от договора, сумата по одобрения кредит се
усвоявала по посочения в заявлението на кредитополучателя начин, а в самото заявление е
посочено, че сумата се изплащала в брой, като не е посочена банкова сметка на ответника
ниво в заявлението, нито в договора за кредит. За установяване на предоставяне на заемна
сума ищецът е представил справка извлечение от системата „ЮЛ“ ЕАД по отношение на
клиент И. С. С. по договор № ********** към 18.03.2021 г., в която е посочено, че сумата от
1006.43 лв. била изплатена като превод разлика по нов заем, а сумата от 1793.57 лв. е
погасила задължения по стар заем с отпусната сума по нов заем, както и разписка за
извършено плащане от 11.09.2018 г., от която е видно, че „ЮЛ“ ЕАД е извършил превод в
полза на И. С. С. на сума в размер на 1006.43 лв. с посочено основание паричен превод.
Следва да се посочи, че така представената справка представлява частен свидетелстващ
документ, едностранно издадени от ЮЛ и съдържащи изгодни за автора факти /за наличие
на предходен договор за кредит сключен с ответницата, по който има задължения в размер
на 1793.57 лв., както и неговото погасяване с част от процесната сума по процесния кредит
и възникнали в негова полза парични вземания/, поради което същата не се ползват с
материална доказателствена сила за констатираните в тях права и задължения, а формалната
им доказателствена сила се отнася единствено до факта на писменото изявление и неговото
авторство. Документът не е подписан от длъжника и не съдържат негово признание за
дължимостта на сумите и следователно установяват само наличието на парична претенция
на посочената стойност, но не и реалното предоставяне на сумата като основание за
възникване на това вземане. Ето защо, при липсата на други доказателства по делото съдът
намира, че едностранно съставената справка от „ЮЛ“ ЕАД не доказват съществуването на
предходен договор за кредит сключен с ответницата, както и че същият е бил погасен с част
от усвоената сума от процесния кредит в размер на сумата от 1793.57 лв.
6
По отношение на представената разписка за извършено плащане от 11.09.2018 г., в
която е посочено, че „ЮЛ“ ЕАД е извършил превод в полза на И. С. С. на сума в размер на
1006.43 лв. с посочено основание паричен превод, то следва да се посочи, че също не е годна
да установи заплащане на така посочената сума. Съгласно договореното ответницата е
следвало да получил в брой заемната сума. Съгласно чл. 75, ал. 1 ЗЗД изпълнението на
задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или
от закона лице, а в противен случай то е действително, само ако кредиторът го е потвърдил
или се е възползвал от него. В конкретния случай соченият от ищеца превод е извършен чрез
„ЮЛ“, е било необходимо същият да бъде получен, за да породи погасителен ефект.
Разписката от 11.09.2018 г. не удостоверяват получаване на сумата от страна на ответницата,
а единствено, че сумата е внесена на нейно име и е на нейно разположение, още повече, че
по делото не са представени доказателства, че преводът е бил изплатен на ответника. За
разлика от внесената на открита на името на кредитора банкова сметка, сумата, изпратена
както чрез пощенски запис, така и чрез „ЮЛ“, може да остане неполучена. Предвид
гореизложеното съдът намира, че извършеният от „ЮЛ“ ЕАД и неполучен от ответника
превод не представлява изпълнение, доколкото не са налице доказателства ответника да е
потвърдил изпълнението и да е получил преведената сума. Наличието на превод в „ЮЛ“ АД
не представлява изпълнение по чл. 75, ал. 1 ЗЗД, доколкото до получаването на сумата
същата е на разпореждане на изпращача. С оглед гореизложеното съдът намира, че по
делото не беше установено, че сумата по договора е усвоена от ответницата, като в кориците
на делото не се съдържа и информация за извършени плащания от страна на последната,
които биха могли да подкрепят извода за възникнало между страните правоотношение,
породено от процесния договор за кредит от разстояние.
За пълното следва да се посочи, че в настоящият случай от представените по делото
доказателства не може да се направи категоричен и несъмнен извод, че процесното вземане,
е включено в предмета на договора за цесия от 02.03.2021 г. От представения договор за
цесия от 02.03.2021 г., сключен между ЮЛ, като цедент 1, между ЮЛ ЕООД, като цедент 2, и
ЮЛ, като цесионер се установява, че със същият са прехвърлени задължения съгласно
индивидуализирани в приложение № 1 към договора. По делото е представена извадка с
посочен договор № ****** от 15.12.2018 г. с длъжник И.И.Х. и общо задължение в размер на
2103.34 лв. На първо място по никакъв начин не се установява така представената извадка
да представлява част от приложение № 1 от процесния договор за цесия. На следващо място
видно от съдържанието й, същата не се отнася за процесния договор за кредит, а именно №
********** от 11.09.2018 г., сключен с И. С. С., а се отнася договор № ****** от 15.12.2018
г. с длъжник И.И.Х. и общо задължение в размер на 2103.34 лв. Като дори по делото е
представено единствено уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания /цесия/
от ЮЛ до И.И.Х. за вземанията по договора № ****** от 15.12.2018 г. При липса на
доказателства, че вземанията по договор за кредит № ********** от 11.09.2018 г., сключен с
И. С. С. са прехвърлени, не може да се приеме за доказано по несъмнен начин, че предмет на
договора за цесия е именно процесното вземане, поради което предявеният иск се явява
неоснователен и на това основание.
С оглед на гореизложеното предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна
квалификация с правно основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9
ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за сумата от
2800 лв. се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, то настоящият състав намира, че същият
се явяват акцесорен по отношение на главния иск и доколкото главния иск се явява
неоснователен, то такъв се явява и искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, поради което следва да бъде
отхвърлен.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. С
оглед изхода на спора на ищеца не се дължат разноски. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на
процесуалния представител на ответника се дължат разноски за първата инстанция в размер
на 600 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд,
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ЮЛ, ЕИК ************* със седалище и адрес на
управление ****************** срещу И. С. С., ЕГН **********, със съдебен адрес
************* чрез адв. Р. Й., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 143,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР и
чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че И. С. С. дължи на ЮЛ
сумата от 2800 лв., представляваща задължение по договор за потребителски кредит от
11.09.2018 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда -
29.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, законна лихва за забава върху
главницата в размер на 1035.57 лв. за периода от 11.09.2018 г. до 26.02.2024 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение от 03.04.2024 г. по гр. д. № 12480/2024 г. по
описа на СРС, 39 състав.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ************* със седалище и адрес на управление
******************, да заплати на адв. Р. П. Й., САК, с адрес ************* на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 600 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ответника И. С. С. пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8