Решение по дело №62/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, във вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.

Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на „И.А.М.“ АД ***, представлявано от ** Г.Т., чрез пълномощник – ** Д.Н., против Решение № 65 от 05.11.2024г. постановено по АНД № 262 по описа на Районен съд /РС/ – Козлодуй за 2024 г., с което е потвърдено издаденото против дружеството от Председателя на Комисия за защита на потребителите /КЗП/ - гр. София, Наказателно постановление /НП/ № К-004976/09.07.2024 г., с наложената „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв., на основание чл. 210а от ЗЗП /Закон за защита на потребителите/ - за нарушение на чл. 68в вр. чл.68г ал.4 вр. чл.68д ал.1 пр. 1-во от същия закон.

В касационната жалба са изложени доводи, че оспореното решение е постановено в противоречие с материалния закон, при неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните и процесуални норми, и направените изводи са неправилни и незаконосъобразни. Твърди се, че няма извършено нарушение. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Пред настоящия съд в с.з. не се явява представител на касатора - „И.А.М.“ АД ***.

Ответникът по касационната жалба – Председателя на КЗП-София, чрез процесуалния си представител ** С.П., в представено по делото писмено становище, оспорва същата с доводи, че  обжалваното решение не страда от сочените пороци. Сочи се, че твърденията в касационната жалба са били повдигнати и във въззивната жалба, разгледани са в производството пред въззивния съд, който правилно и мотивирано се е произнесъл за тяхната неоснователност. Иска оставяне в сила на решението. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Пред настоящия съд не се явява представител.

Участващият в касационното производство прокурор при Окръжна Прокуратура - Враца, дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, както и за оставяне в сила на оспореното решение. Сочи, че безспорно е установено, че е представена невярна информация свързана с годишния процент на разходите, като в тях не е включено възнаграждението за предоставяне на гаранция. Това при всички случаи води до заблуждение в потребителите и е в разрез с изискванията за добросъвестност и професионална компетентност, което води до заблуждаваща практика по чл.68г от ЗЗП.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата и в  писменото становище доводи и съображения, както и становището на прокурора, и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба против решението е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и  допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Предмет на касационна проверка е Решение № 65 от 05.11.2024г.  постановено по АНД № 262 по описа на РС – Козлодуй за 2024 г., с което е потвърдено НП № К-004976 от 09.07.2024 г., издадено от ответника – Председателя на КЗП, с наложената на касатора „И.А.М.“ АД ***,   „имуществена санкция“ от 2 000 лева. - на основание чл. 210а от ЗЗП - за нарушение на чл. 63в вр. чл.68г ал.4 вр. чл.68д ал.1 пр.1-во от ЗЗП – затова, че при проверка на служители на КЗП на 23.10.2023г. в офис на ** , находящ се в  ***,  е установено, че е предоставил невярна и подвеждаща информация в сключен с потребител Договор за паричен заем № ** /13.10.2023г., относно годишния прецент /ГПР/, като не е включил в тях размера на възнаграждението за предоставяне на гаранция от одобрено от заемателя дружество – гарант „Ф.Б.“ ЕООД /общо 920 лв./ за което потребителя реално заплаща по-висока сума за общите разходи по кредита. По този начин кредиторът използва нелоялна и заблуждаваща търговка практика по смисъла на ЗЗП.

В оспореното решение е прието, че АУАН е съставен при спазване на  предвидената в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН процедура, и съдържа визираните в чл.42 от ЗАНН реквизити. НП е изготвено съгласно изискванията на чл.57 ал.1 от ЗАНН и в него не се установяват пороци, като описаното нарушение кореспондира изцяло с описанието, направено в АУАН. АУАН и НП са издавени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които са извършено нарушението и начина на констатиране на същото, като същите са съставени в сроковете по ЗАНН. Прието е, че няма допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето и връчването им. Ясно е описано нарушението. По същество са изложени подробни доводи, че е налице извършено нарушение по смисъла на чл. 68в вр. чл.68г ал.4 вр. чл.68д ал.1 пр.1-во  от ЗЗП, което се доказва безспорно от доказателствата по делото. Размера на „имуществената санкция“ от 2000 лв. е приет за правилно определен доколкото за извършено административно нарушение от този вид размера е от 1000 лв. до 30 000 лв. Затова и въззивния съд е потвърдил НП.

  Решението на районният съд е валидно - постановено от законен състав, допустимо – разгледан е заявения спор и са конституирани надлежните страни и правилно – постановено при правилно приложение на материалния закон и без допуснати съществени процесуални нарушения.

  Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, като не е допуснал твърдените в касационната жалба нарушения.

Събрани са от въззивния съд необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка. Обсъдени са всички възражения и са формирани изводи за тяхната неоснователност, които изводи се споделят напълно от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК не следва да бъдат повтаряни.

Само следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 210а от ЗЗП – за нарушения на чл.68в, чл.68г, чл.68ж т.1-11, 13,15,18-27 и чл.68к т.3-6, на виновните лица се налага глоба в размер от 1 000 до 30 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 2 000 до 50 000 лв. С процесното НП е наложена имуществена санкция на ЮЛ, която е в минималния размер от 2 000 лв.

Районния съд не е обсъдил възможността за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, но същото не е съществено процесуално нарушение. Не е налице маловажен случай на административно нарушение. Засегнатите с деянието обществени отношения и права на потребителите са съществен елемент, както на вътрешния правов ред, така и на правото на ЕС. Правата на потребителите, са и си остават особено важен елемент от реда на държавно управление. Не е налице „маловажен случай“ по смисъла на § 1 т. 4 от ЗАНН – не е налице липса или незначителност на вредните последици, няма смекчаващи обстоятелства, както и нарушението не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или неизпълнение на задължения от съответния вид.

При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно, допустимо, обосновано и правилно решение, в съответствие с приложимия материален закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях, което настоящата касационна инстанция възприема напълно.

Неоснователни се явяват доводите в касационната жалба, че решението на РС е постановено в противоречие с материалния закон, при неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните и процесуални норми, и направените изводи са неправилни и незаконосъобразни. Правилно е приложен материалния закон и е налице осъществен фактически състав на нарушение по смисъла на чл.68в вр. чл.68г ал.4 вр. чл.68д ал.1 пр.1-во /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ от ЗЗП. Няма допуснати съществени процесуални нарушения. Не е налице маловажен случай на административно нарушение. Няма основания за отмяна на решението и отмяна на НП или намаление на санкцията. Наложената имуществена санкция е в минималния размер по закон.

По изложените съображения, касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде присъдено такова в размер определен в чл.37 от ЗПП /Закона за правната помощ/ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт, сумата от 200 /двеста/ лева – за разноски пред настоящата инстанция.

По отношение искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и пред районния съд, тъй като същия не се произнесъл, въпреки, че са били поискани в писмено становище, съдът го намира за неоснователно. Следвало е да се иска допълване на решението на РС в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 65 от 05.11.2024 г., постановено по АНД № 262/2024г.  по описа на Районен съд – Козлодуй.     

 

ОСЪЖДА „И.А.М.“ АД ***, да заплати на Комисия за защита на потребителите - гр. София, разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 200 лв.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.