ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 45647
гр. София, 20.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Частно гражданско
дело № 20221110133356 по описа за 2022 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е такова по чл.410 от ГПК.
Съдът е уважил заявлението и е издал ЗАПОВЕД № 23900 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК в проведеното на 22.08.2022 г. закрито разпоредително
заседание по частно гражданско дело № 33356 по описа на съда за 2022 г., с която е
разпоредил: длъжникът Е. И. В. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, общ. Столична, обл.
София (столица) да заплати на заявителя кредитор Е, следните суми: - сумата от 2 500,00
лева (двe хиляди и петстотин лева), представляваща главница дължима по Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен
лимит/овърдрафт/ по разплащателна сметка № 000CC-R-019647 от 03.02.2011г., ведно със
законна лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението пред
заопведния съд, считано от 21.06.2022 г. до изплащане на вземането, - сумата 1 000,00 лева
(хиляда лева), представляваща мораторна лихва, дължима за период от 04.02.2013 г. до
21.06.2022 г., - сумата на сторените по делото разноски за заплатена държавна такса в
размер на 70,00 лева (седемдесет лева) и адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лева
(сто и осемдесет лева).
Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника, който е депозирал възражение
по смисъла на чл.414 от ГПК като е заявил, че не дължи сумите по издадената заповед за
изпълнение.
За постъпилото по делото възражение е уведомен заявителя – с връчване на съобщение
на 16.10.2023 година, като в указания по делото срок – изтекъл на 16.11.2023 година, по
делото не са постъпили доказателства за предявяване на иск за установяване на
съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение.
С оглед на горното се следва съдът да обезсили издадената заповед за изпълнение и се
1
произнесе по искането за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение,
обективирано във възражението.
По делото е постъпило възражение от заявителя – кредитор, с което се оспорва
претендирания размер на разноските, търсени от длъжника с възражението по чл.414 от
ГПК, като е заявено възражение за прекомерност на същите.
С оглед на горното и за да се произнесе, съдът съобрази следното:
По аргумент от чл.415, ал.5 от ГПК, когато заявителят не е предявил иск по реда на
чл.422 от ГПК съдът обезсилва издадената заповед за изпълнение и се произнася по
искането за разноски в полза на длъжника.
Съдът съобразява приетото в съдебната практика, че дължимото се адвокатско
възнаграждение дължимо, в случаите в които длъжникът е ползвал адвокатска помощ в
заповедното производство следва да се определя по правилото на чл.6, т.5 от Наредбата за
минималните възнаграждения на адвокатските възнаграждения. При това претендираното
такова и с оглед на основателното възражение за прекомерност следва да се определи в
размер от 50,00 лева. /така и Решение № 4378 от 8.08.2023 г. на СГС по в. гр. д. №
6838/2022 г./.
Съдът приема, че дължимия се размер за разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение следва и се определя при приложението на Наредба № 1/2004 година за
минималните адвокатски възнаграждения в редакция към датата на подаване на
възражението.
В полза на процесуалния представител на длъжника, предвид представените договори
за правна защита и съдействие в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК се дължи адвокатско възнаграждение. Процесуалното представителство за подаване на
възражение по чл. 414 от ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е сред
изрично предвидените в Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения хипотези, поради което и на основание § 1 от Допълнителните
разпоредби на Наредбата, възнаграждението подлежи на определяне по аналогия.
Прилагането по аналогия на норми от Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения следва да се базира на вида на процесуалното
действие. Относно възражението срещу издадена заповед за изпълнение с Наредба №
6/20.02.2008 година на Министъра на правосъдието е утвърден образец. Към заповедта за
изпълнение винаги е приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника,
съдържаща указания за нейното попълване, включително при признаване на част от
вземането това обстоятелство да се посочи изрично. Ето защо по аналогия следва да се
приложи нормата на чл. 6, точка 5 от Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения - възнаграждения за изготвяне на книжа и молби,
чиито минимален размер е 50,00 лева.
2
Мотивиран от горното и на основание чл.248 ал.1 от ГПК във връзка с чл.80 от ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА ЗАПОВЕД № 23900 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК в проведеното на 22.08.2022 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско
дело № 33356 по описа на съда за 2022 г., с която съдът е разпоредил: длъжникът Е. И. В. с
ЕГН: ********** и адрес: гр. С, общ. Столична, обл. София (столица) да заплати на
заявителя кредитор "Е, следните суми: - сумата от 2 500,00 лева (двe хиляди и петстотин
лева), представляваща главница дължима по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит/овърдрафт/ по
разплащателна сметка № 000CC-R-019647 от 03.02.2011г., ведно със законна лихва върху
тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението пред заповедния съд, считано от
21.06.2022 г. до изплащане на вземането, - сумата 1 000,00 лева (хиляда лева),
представляваща мораторна лихва, дължима за период от 04.02.2013 г. до 21.06.2022 г., -
сумата на сторените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 70,00 лева
(седемдесет лева) и адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лева (сто и осемдесет
лева).
Осъжда Е да заплати на Е. И. В. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, общ. Столична,
обл. София (столица) - сумата от 50,00 лева, представляваща сторените разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение по ч.гр.дело № 33356/2022 година по описа на
Софийски районен съд, като над този размер отхвърля искането за присъждане на разноски
за сумата от 480,00 лева, т.е. за разликата от 430,00 лева поради уважаване на заявено
възражение за прекомерност.“
Прекратява производството по ч.гр.дело № 33356/2022 година по описа на
Софийски районен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3