О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. София, 27.11.2020г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева в.гр.д. № 12127 по описа за
2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от ответника „Ю.Б.“ АД срещу решение от 26.08.2020г.,
постановено по гр.д. № 64820/2019г. по описа на СРС, ГО, 41 състав.
Съдът констатира, че във въззивната жалба е инкорпорирано искане по чл. 248 от ГПК
за изменение на постановеното решение в частта за разноските при фактически
твърдения за наличието на предпоставките на нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК и
искане за възлагане на сторените разноски в тежест на ищеца, тъй като
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Компетентен
да се произнесе по това искане е съдът, постановил обжалваното решение.
Разрешаването на спора за разноските зависи от разрешаването на основния спор
по делото, поради което следва да се разгледа заедно или след постановяването
на решението по депозираната въззивна жалба. Ето защо
делото следва да се върне на СРС за произнасяне по искането, като след влизане
в сила на постановения акт, респективно след надлежно администриране на
евентуални жалби срещу него, делото да бъде изпратено на въззивния
съд за разглеждане на депозираната въззивна жалба.
На следващо място, при
извършената служебна проверка се установи, че въззивната
жалба не отговаря на изискването на чл. 261, т. 4 от ГПК, тъй като не е внесен
пълният размер на дължимата държавна такса за въззивно
обжалване. Жалбоподателят е представил доказателства за заплатена държавна
такса по сметка на СГС в размер на 203, 87 лева, а в случая дължимият размер на
държавната такса за обжалване пред въззивната
инстанция, определен по реда на чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс, е 226, 34 лева.
По изложените съображения се
налага извод, че въззивната жалба не отговаря на
изискванията на чл. 261, т. 4 от ГПК /не е внесен пълният размер на дължимата
държавна такса/ и на жалбоподателя следва да се укаже на основание чл. 262,
ал. 1 от ГПК процесуалното задължение за внасяне на държавна такса по сметка на
СГС в размер на още 22, 47 лева.
Настоящият съдебен състав счита,
че първоначалната проверка за допустимост, редовност, както и администрирането
на въззивната жалба, следва да бъде осъществено от първоинстанционния съд в изпълнение на правомощията му по
чл. 262, ал. 1 от ГПК. Ето защо делото следва да се върне на СРС за
осъществяване на посочените процесуални действия /извършване на преценка за
редовност на въззивната жалба/, като на
жалбоподателя следва да се укаже да отстрани в едноседмичен срок от получаване
на съобщението посочените по-горе в настоящото определение нередовности,
както и неблагоприятните последици от неотстраняването им в срок.
След отстраняване но
констатираните нередовности делото следва да бъде
изпратено на въззивния съд за разглеждане на подадената въззивна жалба.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството
по в.гр.д. № 12127/2020г. по описа на СГС, ГО, ІІ А въззивен
състав.
ВРЪЩА делото
на СРС, ГО, 41 състав за процедиране съобразно мотивите на настоящото
определение.
Определението, като непреграждащо
по-нататъшното развитие на производството, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.