№ 9453
гр. София, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110132291 по
описа за 2022 година
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 411
КЗ ЗК „Л.И. АД срещу ЗАД „...“ за заплащане на сумата от 1208,80 лева, представляваща ½
част от изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие,
настъпило на 08.11.2016 г. в Германия между застрахован при ищеца товарен автомобил
марка „М.Б.“, модел „А.“ с рег. № .., с прикрепено към него ремарке марка „Ш.“ с рег. № ...,
застраховано при ответника и лек автомобил марка „Ф.“, с рег. № .., ведно със законната
лихва от 15.06.2022 г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, на територията на Р.Г., в
причинна връзка с което са причинени вреди на лек автомобил марка „Ф.“, с рег. № ...
Поддържа, че вредите са на обща стойност 2417,57 лева, в който размер е изплатил
застрахователно обезщетение по претенция Зелена карта от AVUS. Твърди, че към
застрахования от него товарен автомобил марка „М.Б.“, модел „А.“ с рег. № .., било
прикрепено ремарке марка „Ш.“ с рег. № ..., застраховано при ответното дружество по
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, като тази
комбинация следвало да се разглежда като една оперативна единица. Сочи, че за
настъпилото ПТП следва да се приложи застрахователното покритие по двойната
застрахователна полица на превозните средства – товарен автомобил и влекач ремарке,
поради което всяка страна следва да понесе половината от дължимото застрахователното
обезщетение на лекия автомобил за причинените му вреди. Поддържа, че след покана
ответникът отказал заплащане на сумата в размер на 1208,80 лева, представляваща ½ част от
изплатено по застраховка „Каско” обезщетение.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество депозира отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск като неоснователен. Излага доводи, че в случаите на спор в
съда между застрахователи приложимото право е българското, уреждащо, че при нанесени
вреди от ремарке, свързано с МПС и функционално зависимо от него по време на движение,
същите се покриват от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, свързана с притежаването и ползването на теглещото
МПС.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено следното:
За уважаване на предявения иск следва да бъдат установени следните обстоятелства
от ищеца: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди.
Представено е доказателство, че МПС с рег. № .. за периода 14.10.2016 г. – 13.10.2017
г. има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца.
От представената застрахователна полица от 09.05.2016 г. се установява, че
ответникът е застраховател по застраховка „Гражданската отговорност“ на ремарке марка
„Ш.“ с рег. № ... за периода 11.05.2016 г. – 10.05.2017 г.
Представени са доказателства за заплащане на процесната сума в полза на
собственика на увредения автомобил.
По делото е изготвена съдебно-автотехническа експертиза, в която вещото лице е
посочило, че на 08.11.2016 г., около 12:30 часа, влекач „М.А. с рег. № .. с прикачено
полуремарке „Ш.“ с рег. № ... се движи по ул. „В.“ в гр. Н. Германия и в района на № 2 при
десен завой на пътя водачът реализира ПТП с паркирания от лявата му страна лек
автомобил „Ф. П.“ с рег. № PF-W5270. Всички увреждания по лек автомобил „Ф. П.“,
отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с
механизма на процесното събитие. Стойността, необходима за възстановяване на лек
автомобил „Ф. П.“, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 1491,74
лева. Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Ф. П.“, съгласно
приложената по делото Оценка на разходите към датата на ПТП, е 1186,08 евро.
Действителната стойност на лек автомобил „Ф. П.“, определена по метода на амортизация
към датата на настъпване на застрахователното събитие, е 4560 лева.
Съдът намира за основателно възражението на ответника, че при нанесени вреди от
ремарке, свързано с МПС и функционално зависимо от него по време на движение, същите
се покриват от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, свързана с притежаването и ползването на теглещото МПС. Съобразно
разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 24 от 08.03.2006 г. за задължителното
2
застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 КЗ и за Методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на МПС вреди, нанесени от ремарке, което е свързано с
МПС и е функционално зависимо от МПС по време на движение се покриват от
застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност", свързана с
притежаването и ползването на влекача. С оглед на изложеното съдът приема, че съобразно
изричната законодателна уредба в случая пълната отговорност за нанесените вреди следва
да понесе застрахователят на водача, управлявал влекача, тоест застрахователят на товарен
автомобил марка „М.Б.“, модел „А.“, а именно ищецът.
Поради изложеното не са налице основания за ангажиране на регресната отговорност
на ответника и предявеният иск се явява неоснователен, поради което и следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на спора право на разноски има ответникът, който е претендирал
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в
размер на 50 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК от ЗК „Л.И. АД, ЕИК ...., срещу ЗАД
„...“, ЕИК ... иск с правна квалификация чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 1208,80 лева,
представляваща ½ част от изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 08.11.2016 г. в Германия между застрахован при
ищеца товарен автомобил марка „М.Б.“, модел „А.“ с рег. № .., с прикрепено към него
ремарке марка „Ш.“ с рег. № ..., застраховано при ответника и лек автомобил марка „Ф.“, с
рег. № .., ведно със законната лихва от 15.06.2022 г. до изплащане на вземането, за която
сума е била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 8087/2022 г. на СРС,
82 състав.
ОСЪЖДА „Л.И. АД, ЕИК ...., да заплати на ЗАД „...“, ЕИК ... на основание чл. 78, ал.
3 ГПК сумата от 50 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3