Р
Е Ш Е Н И Е
№ 213
гр. ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, 20.04.2011 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното заседание на шестнадесети март, през две хиляди и единадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:З. Л.
при секретаря Р. А., като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 1401 по
описа за
Производство по реда на чл. 59
и сл. ЗАНН.
Жалбоподателят К.И.А. обжалва НП № 2226/22.10.2010 г. на
Началника на РУП гр. Горна Оряховица, с което на основание чл. 183 ал.І т. 1
пр. 1, чл. 183 ал.І т. 1 пр. 2, чл. 183 ал.І т. 1 пр. 3 и чл. 174 ал.ІІІ ЗДП са
му наложени административни наказания Глоба, общо в размер на 1030.00 лв.,
както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 18 месеца. На основание Наредба
№ Із-1959/27.12.2007 г. на МВР, на водача били отнети 12 к.т. предвид
наложеното наказание по чл. 174 ал.ІІІ ЗДП.
Моли същото да
бъде отменено като незаконосъобразно, поради липса на извършено нарушение от
обективна и субективна страна.
Въззиваемата
страна РУП Горна Оряховица не се представляваше в съдебно заседание и не зае
становище по наведените основания в жалбата.
Съдът,
след като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 17.10.2010
г. св. З. и Ч. - служители в РУП Горна Оряховица, работели като автопатрул по
СОТ и патрулирали в гр. Горна Оряховица.
Движейки се по ул.”Св. княз Борис” І,
около офиса на Банка „ДСК”, около 03:00 часа, забелязали движещо се МПС л.
а. „Рено клио” с рег. № СТ 87 52 СА, управлявано от служебно
известния им водач К. А.. И на двамата
им било известно, че същият бил с отнето СУМПС, следствие на което решили да
спрат водача и да му извършат проверка. Подали светлинен и звуков сигнал,
следствие на което водачът спрял до
офиса на Банка „ДСК”. На място пристигнал мл. автоконтрольор-св. М., който предложил на водача да бъде изпробван с техническо средство за
установяване на алкохол в кръвта му. А. бил във видимо нетрезво състояние и с дъх на алкохол, както и отказал да му
бъде извършена проверка с техническо средство „Алкотест 7410+ Дрегер” с инв. №
0128. На А. бил съставен талон за
медицинско изследване с № 0264312 и му
бил връчен екземпляр, като същият отказал да посети ФСМП Горна Оряховица, за да му бъде вземата
кръвна проба за изследване и установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му.
На А. бил
съставен АУАН № 2226 за
нарушенията установени от св. М. по чл. 174 ал.ІІІ вр. чл. 5 ал.ІІ т. 3,
чл. 100 ал.І т.1 и 2 ЗДП.
АУАН
бил предявен на нарушителя за запознаване със съдържанието му и подпис, като А. го подписал без възражения. В законоустановения срок по ЗАНН не постъпили
възражения от жалбоподателя, поради което не били извършено разследване на
спорни обстоятелства от
административнонаказващия орган.
На 22.10.2010
г. било издадено НП № 2226 против К.А., с което на основание чл. 175 ал.І т. 3
и чл. 174 ал.ІІІ ЗДП, чл. 183 ал.І т.1 пр. 1 , чл. 183 ал.І т. 1 пр. 2, чл. 183
ал.І т. 1 пр. 3, му били наложени административни наказания Глоба общо в размер
на 1030.00 лв., както и бил лишен от
право да управлява МПС за срок общо от 18 месеца. На основание Наредба №
Із-1959/27.12.2007 г. на МВР, във връзка с наложеното наказание по чл. 174
ал.ІІІ ЗДП, на А. били отнети 12 к. т.
На
20.10.2010 г., била издадена Заповед за налагане на ПАМ, с която било отнето
СУМПС на жалбоподателя, считано от 15.12.2010 г. до решаване на въпроса за
отговорността, но за не повече от 6
месеца. Заповедта била връчена на 15.12.2010
г.
Жалбата
е процесуално недопустима, относно наложените наказания по чл. 183 ал.І т. 1,
пр. 1,2 и 3 ЗДП, тъй като на основание чл. 189 ал.V ЗДП, не подлежат на
обжалване наказателни постановления, с
които е наложено наказание Глоба в размери до 50.00 лв., поради което в тази
част следва да бъде оставена без разглеждане.
В
останалата част жалбата е допустима, тъй
като е подадена в законоустановения срок за обжалване. По същество се явява
неоснователна, поради
следните съображения:
Безспорно
е установено в настоящото производство, от събраните гласни и писмени доказателства – показанията на св. Ч.,
З. и М., АУАН № 2226/17.10.2010 г., талон за медицинско изследване № 0264312,
че на 17.10.2010 г. в гр. Горна
Оряховица на пл. „Георги Измирлиев” в
посока ул.”Цар Освободител”, жалбоподателят е
управлявал МПС л. а.”Рено клио”,
рег. № СТ 87 52 СА, като при извършената
му проверка от св. М., отказал да му
бъде извършена такава с техническо средство „Алкотест 7410+ Дрегер” с инв. № 0128 за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта
му, така и да му бъде вземата кръвна проба за изследване, след като му бил
съставен талон за медицинско изследване № 0264312/17.10.2010 г.
Водачът е бил във видимо нетрезво състояние
е с дъх на алкохол, установени факти от
св. М. и описани в съставения АУАН № 2226/17.10.2010 г. Т. е. А. е извършил
нарушение по чл. 174 ал.ІІІ ЗДП. Въпреки че
разпоредбата на чл. 174 ал.ІІІ ЗДП
е санкционна, в нея се съдържа и задължението на водачите,
управляващи МПС, да оказват съдействие
на контролните органи, да им бъде извършвана проверка за установяване
употребата на алкохол с техническо
средство, като отказа да бъде извършена
такава проверка, влече санкцията , предвидена в чл. 174 ал.ІІІ ЗДП.
Съобразно чл.189 ал.ІІ
от ЗДП, редовно съставените актове, се На основание чл. 189 ал.ІІ ЗДП,
съставеният АУАН № 2226/17.10.2010 г. от св. М., се ползва се с материална
доказателствена сила, досежно описаните в него факти и обстоятелства, до
доказване на противното.
Разпоредбата
на чл. 189 ал.ІІ ЗДП е изключение от
правилото на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 16 НПК, която
предвижда, че само и единствено редовно съставените актове по ЗДП имат доказателствена сила за описаните в тях факти
и обстоятелства, до доказване на противното. Противното следва и може да се
докаже в производството пред първоинстанционния
съд, с допустимите по НПК доказателства и доказателствени средства. Обратният принцип е
бил залегнат в българското законодателство до
1969 година, когато е приет сега действащия ЗАНН, обн. в ДВ бр. 92 от
28.11.1969 г. С § 1 от ЗАНН, е отменена глава XXVIII от
Наказателно-процесуалния кодекс(отм. В сила от 01.03.1975 г.), наименована „Наказателни
постановления, издавани от несъдебни органи”. В същата тази глава до 28.11.1969
г., в чл.358 НПК е било предвидено, че обстоятелствата,
констатирани в акта, се приемат за установени до доказване на противното. Този принцип
е бил изоставен с приемането на ЗАНН и
отмяната на глава ХХVІІІ НПК и е бил възприет принципът, че обвиняемият, респ.
нарушителят се счита невинен до доказване на противното.
Изключението
от принципа „невинен до доказване на противното”, е въведен с приемането на
настоящия ЗДП- чл. 189 ал.ІІ от същия
закон, обн., ДВ, бр.
20 от 05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г. В този
смисъл Постановление № 10 от 28.IX.1973 г.,
Пленум на ВС, в т. 7 е загубило сила, тъй като тълкуването, направено с него е имало
правно значение, до приемане на новия
ЗДП, влязъл в сила на 01.09.1999 г. В случая в специален закон е
предвидена разпоредба, която въвежда
изключение от правилото, уредено в общия закон, а съобразно чл. 11 ал.ІІ от Закон за нормативните актове, когато е дадена обща уредба на определена
материя, особен закон може да предвиди отклонения от нея само ако това се
налага от естеството на обществените отношения, уредени от него, какъвто е
случая с разпоредбата на чл.189 ал.ІІ ЗДП.
На
основание изложеното, съдът приема за безспорно доказани, фактите
и обстоятелствата, описани в акта. Не се събраха доказателства, които да
оборят описаните в АУАН факти и
обстоятелства.
Същият
е редовно съставен, като са спазени правилата на чл.40-44 ЗАНН, както и тези по
чл. 34 ЗАНН.
Правилно е
наложено наказанието Глоба и лишаване от
правоуправление в максималния, предвиден в закона размер от
административнонаказващия орган,като са отчетени отегчаващите отговорността
обстоятелства- множеството наложени наказания по ЗДП, както и липсата на
смекчаващи отговорността обстоятелства.
Правилно за
извършено нарушение по чл. 174 ал.ІІІ
ЗДП, съпоставяйки установените факти от св. М., административнонаказващият
орган е наложил наказание по същия законов текст.
При провеждане на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушени на процесуалните правила, които да доведат до
отмяна на атакуваното НП на това основание. Поради изложените съображения, НП следва да бъде потвърдено, като законосъобразно.
Като правна последица от потвърждаване на наложениото наказание Глоба и лишаване от
правоуправление и потвърждаване на НП, относно извършеното от жалбоподателя нарушение, актът следва да бъде
потвърден в частта, в която е извършено удостоверяване на отнетите контролни
точки- 12 на
брой, във връзка с наложеното наказание по чл. 174 ал.ІІІ ЗДП. Отнемането на контролните точки следва ex lege във връзка с наложените наказания на жалбоподателката, като в случая отнемането
следва да се извърши с влизане в сила на настоящото НП , с което е потвърдено
налагането на административно наказание, във връзка с извършеното нарушение по чл. 174 ал.ІІІ ЗДП(чл. 3 ал.І от
Наредба № Із-1959/27.12.2007 г. на МВР), а административнонаказващият орган е
задължен да отрази(удостовери) в НП
когато го издава, какъв размер на контролните точки на водача се отнемат,
предвид наказанията , които му се налагат.
В чл. 6 от нормативния акт е предвидено, че при обжалване на наказателно
постановление, какъвто е настоящият случай,
контролни точки се отнемат само за потвърденото наказание. Т. е. съдът с произнасянето си, относно
потвърждаване като цяло, или отмяна на
наказанията, наложени с НП, влияе и
следва да се произнесе и относно това какъв размер к. т. следва да се отнемат, както и дали посоченият размер от к.т. преди обжалването, следва да се запази или да
се отмени. Съдът дължи това произнасяне въпреки обстоятелството, че посочване
на размера на к. т. от
административнонаказващият орган има удостоверителна функция, тъй като е
извършил произнасяне по законосъобразността на НП, обуславяща отнемането или
не на к. т. на водача.
В
изложения от съда смисъл са Определение № 13000 от 18.12.2007
г. на ВАС по адм. д. № 11809/2007 г., V о.,
Определение № 9565 от 18.11.2004 г. на ВАС по адм. д. № 9886/2004 г., V
о., Определение № 8849 от 7.10.2003 г. на ВАС по адм. д. № 7646/2003 г., V
о., Определение № 8303 от 14.10.2004 г.
на ВАС по адм. д. № 7383/2004 г., V о.,
Определение № 2907 от 5.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2280/2009 г., VII
о., Определение № 2624 от 22.03.2004 г. на ВАС по адм. д. № 2130/2004 г., V о.,
Определение
№ 10959 от 1.12.2003 г. на ВАС по адм. д. № 9986/2003 г., I о. Съдебните
актове засягат отнемането на контролни
точки по отменената Наредба № I-139/2002 год. на МВР, която е идентична със сега
действащата Наредба № Із-1959/27.12.2007
г. на МВР.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
ЖАЛБАТА на К.И.А. ***, ЕГН ********** против
НП № 2226/22.10.2010 г. на Началника на
РУП Горна Оряховица, с което на основание чл.
183 ал.І т. 1 пр. 1, 2 и 3 ЗДП, му е наложено административно наказание ГЛОБА общо в размер от 30.00 (тридесет) лв., за нарушение по чл. 100 ал.І т.1 и 2 ЗДП, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА.
ОБЯВЯВА НП № 2226/22.10.2010 г. на Началника на РУП Горна Оряховица в тази част, ЗА ВЛЯЗЛО В СИЛА.
ПОТВЪРЖДАВА НП № 2226/22.10.2010 г. на Началника на РУП Горна Оряховица, с което на К.И.А.
***, ЕГН **********, на основание чл. 174 ал.ІІІ ЗДП е наложено административно наказание ГЛОБА, в размер на 1000.00 (хиляда)лв.,
както и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА
МПС за срок от 18 (осемнадесет),
месеца считано от 15.12.10 г., за извършено нарушение по чл.174 ал.ІІІ ЗДП, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Велико Търново, в 14 дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: