РЕШЕНИЕ
№ 547
гр. Бургас , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красен Пл. Вълев
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от Красен Пл. Вълев Гражданско дело №
20202120105558 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. Победа, ул. „Ген.
Владимир Вазов“ № 3, представлявано от Г.Й.Т., с която се моли съда да приеме за
установено спрямо ответника Д. Л. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ж.к. „Меден
рудник“, бл. 122, вх. 3, ет. 5, ляв, че дължи на ищеца сумата от 287.28 лева- част от
задължение по издадени фактури в периода от 24.02.2017 г. до 25.09.2019 г., с отчетен
период по фактури от 06.01.2017 г. до 04.09.2019 г., сумата от 45.74 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане върху главниците за периода от 27.03.2017 г. до
26.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението- 02.03.2020 г. до окончателно изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 1605/2020 г. на Районен съд-Бургас.
В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на 1/6 ид.ч. от апартамент,
находящ се в сграда в режим на етажна собственост с идентификатор 07079.655.310.3.13 и
административен адрес: гр. Бургас, ж.к. Меден рудник, бл.122,вх.3,ет.5 и със заведена
партида в базата данни с абонатен № 952890. Сочи се, че той е „потребител на ВиК услуги“
от момента на придобиване на правото на собственост върху водоснабдявания обект,
съгласно изискванията на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи
В съответствие с клаузата от чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и
разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4 за процесния период отчитането
на водомера/водомерите на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством
използването на мобилно устройство. След всяко отчитане по електронен път, в
законоустановения срок са издавани за процесния период данъчни фактури, в чиито
реквизити фигурират отчетените водни количества, отчетеният период, за който всяка
фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора
1
услуги - вода, канал и пречистване, които са одобрени от КЕВР.
Сочи се, че ответникът Д. Л. Ф. е следвало да заплаща, но не е заплатил
своевременно, задълженията по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване
на всяка от тях, съгласно изискванията на чл. 33, ал. 2 от Общите условия
Моли се за уважаване на претенциите и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК особения представител на ответникът е депозирал писмен
отговор по исковата молба. На първо място се прави възражение за недопустимост на иска,
заведен само за част от посочените в заповедта за изпълнение суми. Излагат се и доводи за
неоснователност. Сочи се, че по делото липсват доказателства за приемане на наследството
от страна на ответника и не е безспорно, че същият е собственик на 1/6 ид.ч. от
водоснабдения имот. Оспорва се размера на исковете. Прави се възражение за изтекла
погасителна давност.
Бургаският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
В периода от 24.02.2017 год. до 25.09.2019 год. ищцовото дружество е издало 30 бр.
фактури с №№ **********, **********, **********, **********, **********, **********,
**********, **********, **********, **********, **********, **********, **********,
**********, **********, **********, **********, **********, **********, **********,
**********, **********, **********, **********, **********, **********, **********,
**********, **********, **********/л. 26-55/ Фактурите са представени в копия,
неподписани от страните, издадени са за извършени ВиК услуги - доставена, отведена и
пречистена вода както и за количество вода от разпределение, чиито обща стойност възлиза
на 1723.69 лв.
Приложени по делото е справка от ИКАР по партида на имот с № 146141/л. 104/, от
която е видно, че на 07.01.2015 г. е наложена възбрана върху 1/6 ид.ч. от имота на длъжника
Д. Л. Ф.. Видно от постановлението за налагане на възбраната по изп.д. №346/2014г. на ДСИ
Мая Синкова/л.105/ става въпрос за 1/6 от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№07079.655.310.3.13 с адрес на имота: гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, бл. 122, вх. В, ет.5,
ап. 45. Представени е Удостоверение от Община Бургас/л. 145/ , според което по отношение
на имот със същия адрес е подадена Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх.
№20016/31.03.1998г. от Лил Стефанов Ф., а на основание чл. 14, ал . 6 от ЗМДТ е
образувана партида на наследниците Ангелина Георгиева Ф.а, Алеко Лилов Ф. и Д. Л. Ф..
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници/л.164/ Лил Стефанов Ф. е
починал на 08.07.2007 г., като е оставил за наследници Ангелина Георгиева Ф.а-съпруга и
Алеко Лилов Ф. и Д. Л. Ф.-синове.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице се е запознало с
приложени към делото документи и е извършило справка на място в счетоводството на
ищеца. Посочило е, че задълженията на абонатен № 952890/Д. Л. Ф., ЕГН : **********, към
„В и К” ЕАД, по издадени 30 броя данъчни фактури по разпределена 1/6 част възлизат общо
на 287,28 лв. Процесиите фактури са осчетоводени в отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС
на ищеца, а именно в Дневник за продажбите - за всеки един данъчен период, в Справка-
декларация по ЗДДС - за всеки един данъчен период и начисленият ДДС по всяка една
издадена фактура в общ размер на 47,88 лв. е осчетоводен като задължение за внасяне към
републиканският бюджет. Задълженията на ответника са осчетоводени по с/ка
411/“Клиенти“, аналитична партида № 952890/Д. Л. Ф., ЕГН: **********, както следва:
главница -287,28 лв. и мораторна лихва - 45,74 лв. Вещото лице сочи, че
2
счетоводството на ищеца относно процесните фактури е водено редовно и изчислява
размера на дължимата мораторна лихва върху главница от 287,28 периода 27.03.2017-
26.02.2020 година, по всяка една издадена и дължима фактура общо на 46.08 лв.
По делото е назначена и съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е посочило, че
водоснабдяваният обект представлява апартамент в осем етажна панелна жилищна сграда , в
ж.к.Меден Рудник,бл. 122, вх.3,ет.5,ап.ляв. За отчитане на доставеното и консумираното
водно количество е открита партида в програмата на водния оператор. Тази партида
еднозначно индивидуализира водоснабдявания обект. Абонатния номер на партидата е
952890. Вещото лице сочи, че измервателните уреди за измерване на консумираната питейна
вода на абоната са два и са монтирани в санитарния възел на апартамента, като по данни от
съседи собствениците живеят във Великобритания и апартаментът е необитаем. Вещото
лице е посочило, че през процесния период с изключение на последните два отчета е
осигуряван достъп на служителите на водния оператор за отчитане на двете измервателни
устройства . Във всеки водомерен възел ,който се отчита с електронно устройство има
поставен баркод. В този баркод е криптирана информация, която се отнася само за
абонатния номер на който е поставен и представлява средство за директна връзка с базата
данни на дружеството. Вещото лице сочи, че отчитането на измервателното устройство
става по няколко начина: служителя на водния оператор сканира баркода т.е. влиза в базата
данни на дружеството и по този начин се индикира ,че състоянието на отчитането на
водомера се извършва нормално и същият е „видян", в случай ,че не е осигурен достъп до
измервателното устройство,инкасатора набира на мобилния компютър режим „служебно
отчитане", а е предвидена е и възможност и клиента сам да предостави данните от
измервателното устройството уговорен начин,тогава начина на записване – самоотчет.
Вещото лице, базирайки се на електронна извадка от програмата на оператора е заключило,
че за отчетния период от 06.01.2017г. до 04.09.2019 г., доставената и консумирана питейна
вода преминала през измервателните устройства е 579,00 кубически метра и като се прибави
„От разпределение", което е 81,37 ,общото количество става: 660,37 куб.м.. Вещото лице е
разяснил защо се налага извършване на разпределение/ аварии при които известно
количество вода преминава през общия водомер, а не се отчита на нито един водомер на
абонатите./ и е направил извод, че машината (сървъра във ВиК) безпристрастно изчислява
всички математически действия и разпределя със заложената точност количествата „от
разпределение" на всеки абонат изхождайки от заложените данни т.е. спазени са
изискванията за разпределението на тези количества.
Разпитана е св. С. М.- инкасатор към ищцовото дружество. Тя сочи, че от 2011 г.
отчита бл.122 в кв. Меден Рудник. Твърди, че ответникът е абонат и живее във вх. 3 на ет. 5
ляв. Свидетелката твърди, че първо се поставя съобщение на входа минимум три работни
дни предварително, за да се оповести датата на която ще се отчете водата. Всички абонати се
отчитат, като първо се отчита централния водомер, след което подотчетните. Последно
лятото на 2019 г. е влизала в апартамента и от тогава е необитаем. Свидетелката разяснява,
че отчита с мобилно устройство, като отива на адрес, сканира баркода и се засича
показанията на водомера.
Исковете са с правно основание чл.422 вр. чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1
и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Предявеният установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК е допустим, тъй като със
Заповед № 1185 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 16.06.2020 г.,
постановена по частно гражданско дело № 1605 по описа на Бургаски районен съд за 2020
година, е разпредено плащане в полза на ищеца от ответника на сумите от 1 723, 69 лева,
представляваща неплатена цена за доставена, отведена и пречистена вода до абонатен №
952890 и имот, находящ се на адрес: град Бургас, ж.к. „Меден Рудник“ бл.122, вх.3, ет.5,
3
ап.ляв, за периода от 24.02.2017 година до 25.09.2019 година, с отчетен период по фактури
от 06.01.2017 година до 04.09.2019 година, и 274, 42 лева /двеста седемдесет и четири лева,
четиридесет и две стотинки/, представляваща лихва за забава,начислена върху главниците
за периода от 27.03.2017 година до 26.02.2020 година. Предвид връчването на заповедта по
длъжника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК е предявен иск в едномесечния срок от
получаване на съобщението за това. Съгласно чл.6, ал.2 от ГПК предметът на делото и и
обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Единствено от волята
на ищеца е дали ще предяви установителен иск след даденото му указание за това, в т.ч. и в
какъв размер да бъде той спрямо сумите по издадената заповед за изпълнение. В процесния
случай не може да се заключи, че няма идентитет между предявените установителни искове
и заповедта по чл. 410 от ГПК, доколкото ищецът изрично е заявил, че претендира да бъде
установено спрямо ответника, че дължи частично 1/6 от сумите в издадената заповед.
За да бъде уважен предявеният главен иск, съобразно разпределената доказателствена
тежест, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на
облигационно правоотношение между него и ответника, провокирано от договор за
предоставяне на ВиК услуги, че е изправна страна по същия и е изпълнил точно
задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на дължимото възнаграждение.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите
за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон.
Според чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за
питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовни води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и
дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения.
По силата на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ, „потребители“ по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги, и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в
сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 4/14.04.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон или в
изпълнение на концесионен договор. Общите условия се изготвят от ВиК и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) към МС на основание чл.6,
ал.1, т.5 ЗРВКУ, като същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централен ежедневник и имат сила на договор между доставчика на ВиК услуги и
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
4
"Водоснабдяване и канализация" ЕАД - гр. Бургас,приети с Решение №ОУ-09 от 11.08.2014
г. на ДКЕВР, публикувани във в."Новинар" на 21.08.2014 г. и в."Компас" на 29.08.2014 г., в
сила от 29.09.2014 г. Не се спори, че общите условия са надлежно разгласени, поради което
имат действие за всички абонати на дружеството.
С оглед на това следва да се приеме, че страните в производството са били обвързани
от облигационна връзка през исковия период, възникнала по силата на публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собствениците на
водоснабдителните и канализационни системи и от съответния регулаторен орган, в
съответствие с изискванията на чл.8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда да
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. От страна на ответника не се твърди и установява в срока по чл.11, ал.8 ЗРВКУ да
е внесъл в съответния ВиК оператор заявление, в което да е предложил различни условия,
респ. – такива да са били приети от ВиК оператора и отразени в допълнително писмено
споразумение.
По изложените съображения и базирайки се на приложени писмени доказателства/
справка от ИКАР по партида на имот с № 146141, постановлението за налагане на
възбраната по изп.д. №346/2014г. на ДСИ Мая Синкова, Удостоверение от Община Бургас и
удостоверение за наследници/ съдът счита, че е установено качеството на ответника на
собственик на 1/6 от процесния водоснабден обект, а именно апартамент, находящ се на
адрес: гр. Бургас ж.к. „Меден Рудник“ бл.122, вх.3, ет.5. Ето защо се установява и
качеството на ответника на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за
процесния имот през исковия период, както и съществуването на облигационно
правоотношение с ищцовото дружество.
За установяване доставянето на питейна вода в обема, съответстващ на
претендираната от ищеца цена по делото са изготвени и приети съдебно- техническа и
съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият състав кредитира като компетентно и
обективно изготвени. От тях се установява, че имотът е водоснабден, както и че е извършван
отчет на водомерите, като общо дължимата сума за доставена питейна вода за исковия
отчетен период от 06.01.2017 г. до 04.09.2019 г. за 1/6 от процесния обект възлиза на сумата
от 287.28 лева.
От страна на ответника своевременно е заявено възражение за изтекла погасителна
давност.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. д. № 3/2011 г.
на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Вземанията за цена на доставената, отведена и пречистеа вода отговарят на така
даденото тълкуване на понятието „периодични плащания“, тъй като всички те имат един
общ правопораждащ факт – неформален договор при общи условия, падежът им настъпва
през предварително определени интервали от време – в 30-дневен срок от фактуриране на
потребените количества вода съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия на дружеството-
ищец., като размерът на плащанията е определяем по установения в Наредба № 4 ред.
Поради тази причина същите се погасяват с изтичането на 3-годишна погасителна давност
съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
5
който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 31, ал. 2 от ОУ потребителите са длъжни
да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата
на фактуриране.
Настоящият иск се счита предявен на датата на заявлението по чл.410 ГПК -
02.03.2020 г. по арг. от нормата на чл.422, ал.1 ГПК, поради което погасени по давност биха
се явили вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 02.03.2017 г. Най старото
вземане е това по Фактура №********** от 24.02.2017 г., изискуемостта по която е
настъпила на 26.03.2017 г. Ето защо направеното възражение за настъпил погасяващ
юридически факт е неоснователно.
Задължението за заплащане на доставената питейна вода е парично и за периода на
своята забава потребителят дължи обезщетение за забава, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му, като в случая претенцията се явява
установена по основание. Мораторната лихва върху главницата е дължима за периода
27.03.2017 г. - 26.02.2020 г. в размер на 45.74 лева, определен по реда на чл.162 ГПК.
Основателна е и претенцията за законната лихва върху главницата, начиная от
предявяване на иска – 02.03.2020 г. /арг. чл. 422, ал.1 от ГПК/, до окончателното плащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на Водоснабдяване и канализация” ЕАД се следват
деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза на 820 лв., в т.ч.
държавна такса-75 лева, депозит за особен представител-150 лева, депозити за вещи лица-
480 лева, такси за съдебни удостоверения-15 лева и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в размер на 100 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от
ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят частично разноски, съобразно частта, в която е предявен
установителен иск в размер на 14.99 лева, от който сумата 8.33 лева, представлява
определено юрисконсултско възнаграждение и сумата 6.66 лева, представлява платена
държавна такса.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Л. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ж.к.
„Меден рудник“, бл. 122, вх. 3, ет. 5, ляв, дължи на „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. „Победа“, ул. „Ген.
Владимир Вазов“ № 3, представлявано от Г.Й.Т. сумата от 287.28 лева- 1/6 част от
задължение по издадени фактури, в периода от 24.02.2017 г. до 25.09.2019 г., за
доставена, отведена и пречистена вода с отчетен период по фактури от 06.01.2017 г. до
04.09.2019 г., сумата от 45.74 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане
върху главниците за периода от 27.03.2017 г. до 26.02.2020 г., ведно със законната лихва
върху главниците от датата на подаване на заявлението- 02.03.2020 г. до окончателно
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1605/2020 г. на
Районен съд-Бургас.
6
ОСЪЖДА Д. Л. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, бл.
122, вх. 3, ет. 5, ляв, да запплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3,
представлявано от Г.Й.Т. съдебно-деловодни разноски за производството по ч.гр.д. №
1605/ 2020 г. на БРС в размер на 14.99 лв., както и за настоящото производство, в
размер на 820 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с оригинала!
С. Добрева
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7