№ 672
гр. Пловдив, 17.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500512 по описа за 2023 година
Производство по чл. 274 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК, образувано по частна жалба на „
Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК ********* срещу Разпореждане № 2069 от
24.01.2023 г., пост. по ч.гр.д. № 18 731/2022 г. на РС – Пловдив, с което е постановен отказ
по заявлението на частния жалбоподател вх. № 104 973/ 22.12.2022 г. за издаване на Заповед
по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение срещу А. Я. Щ., ЕГН - **********
за претендираните със заявлението вземания както следва: сумата 1 700 лв., съставляваща
главница по сключен между Щ. и Кредисимо ЕАД Договор за потребителски кредит от
28.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане, сумата 254,30 лв., съставляваща възнаградителна лихва за период
10.06.2021 г. – 10.11.2022 г. и сумата 229, 89 лв. - обезщетение за забава за период
11.06.2021 г. до датата на депозиране на заявлението.
Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалваното разпореждане,
искането е за неговата отмяна и постановяване на въззивен съдебен акт за уважаване на
заявлението досежно горните вземания.
Съдът установи следното:
Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, внесена е дължимата ДТ, на основание чл. 413 ал. 2 от ГПК препис от жалбата не се
връчва на ответната страна. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.
Производството пред районния съд е образувано по подадено от „ Агенция за
събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК ********* като кредитор срещу длъжник А. Я. Щ., ЕГН -
********** Заявление по чл. 410 от ГПК, с което се иска издаване на Заповед за изпълнение
на парично задължение за следните вземания: сумата 1 700 лв., съставляваща главница по
сключен между Щ. и Кредисимо ЕАД Договор за потребителски кредит от 28.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане, сумата 254,30 лв., съставляваща възнаградителна лихва за период 10.06.21 г. –
10.11.2022 г. и сумата 229, 89 лв. - обезщетение за забава за период 11.06.2021 г. до датата
на депозиране на заявлението.
1
В раздел 12 от заявлението / Обстоятелства, от които произтича вземането / е
посочено, че процесните вземания произтичат от сключен между Ай Тръст ЕООД и А. Щ.
Договор за поръчителство на 28.04.2021 г. и сключен на същата дата договор за
поръчителство между Кредисимо ЕАД и Ай Тръст ЕООД, с които са обезпечени вземанията
на Кредисимо ЕАД по сключения между него и Щ. договор за потребителски кредит, като в
изпълнение на така поетите задължения поръчителят е платил задълженията на Щ. към
Кредисимо ЕАД и регресните си вземания към нея по чл. 146 ал. 1 от ЗЗД / в който смисъл и
чл. 4 /2/ от договора за поръчителство / е прехвърлил на заявителя с Договор за цесия от
01.02.2022 г. и Приложение № 1 към същия от 10.06.2022 г..
От представения към заявлението Договор за потребителски кредит се установява че
Кредисимо ЕАД е предоставило в заем на А. Я. Щ. 1 700 лв. за срок от 18 месеца, при
годишен лихвен процент 20 % за целия срок на договора и годишен процент на разходите /
ГПР / от 21,94 %. Посочен е общия размер на подлежащата на връщане сума – 1 981, 80 лв.
и начин на връщане – на 18 равни месечни вноски в размер на 110, 10 лв. всяка съгласно
приложен погасителен план, с краен падеж 10.11.2022 г..Според общите условия за
предоставяне на кредити от Кредисимо ЕАД задължително условие за предоставянето на
заемните средства е потребителят да обезпечи вземанията на кредитора по договора чрез
предоставяне на банкова гаранция, а в случай че не може да даде такава – да сключи договор
за поръчителство с посочен от кредитора поръчител.
В изпълнение на това задължително условие е сключения между Щ. и Ай Тръст
ЕООД договор за поръчителство, като справка в ТР установява че Кредисимо ЕАД е
едноличен собственик на капитала на поръчителя Ай Тръст ЕООД от неговото учредяване и
понастоящем. Поръчителят се е задължил солидарно с Щ. за всички вземания на Кредисимо
АД към нея, произтичащи от договора за кредит / в този смисъл е подписан на същата дата и
договор за поръчителство между Ай Тръст ЕООД и Кредисимо ЕАД /, а Щ. - да заплати на
поръчителя възнаграждение в размер на 2 207, 52 лв. – по 122, 64 лв. месечно за 18 –
месечния период на договора съгласно погасителния план към договора й с Ай Тръст ЕООД
относно изплащане на възнаграждението за поетото поръчителство.
Така и без специални знания е видно, че действителния ГПР по договора за кредит е
над максимално допустимия от разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК от 50%, съответно че
посочения в договора ГПР от 21,94 % не е действителния по причина, че в него не е
включено възнаграждението по договора за поръчителство, което е следвало да бъде
включено предвид задължителния характер на този договор за предоставянето на
кредитните средства от Кредисимо АД и на основание разпоредбите на чл. 19 ал. 1 от ЗПК и
на § 1 т.1 от ДР ЗПК. Тези уговорки са във вреда на потребителя, не отговарят на
изискванията за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на кредитора и потребителя, поради което съставляват неравноправни клаузи
по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Освен това, следва да се отбележи още, че посочването в
договора за кредит на по нисък от действителния ГПР представлява невярна и следователно
измамна информация относно общите разходи по кредита, което поведение следва да се
окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива
2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики, тъй като заблуждава или е възможно да
заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора – неговата
цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в
противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер
на подлежащата на връщане сума по кредита от потребителя е неравноправна по смисъла на
чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора за кредит в неговата
цялост. В този смисъл, неяснотата относно включените в ГПР компоненти съставлява и
нарушение на основното изискване по чл. 145 ал. 2 от ЗЗП клаузите, определящи основния
предмет на договора да са ясни и разбираеми.
2
С оглед изложеното договорът за кредит е недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл. 138 ал. 2 изр. 1 от ЗЗД поръчителството може да
съществува само за действително задължение. Недействителността на договора за кредит
означава че същият не е породил действителни задължения - в т.ч. и досежно главницата, за
поръчителя на основание казаната разпоредба, съответно и за неговия частен
правоприемник по договора за цесия. Вземането на кредитора по чл. 23 от ЗПК не е в
изпълнение на договора, а на плоскостта на неоснователното обогатяване - за реституиране
на даденото по недействително правоотношение. Поради което и с оглед казаната
разпоредба на чл. 138 ал. 2 от ЗЗД няма как това вземане да бъде обезпечено чрез договорно
поръчителство по недействителната облигация – договора за кредит. Тоест не се дължи и
заявената главница от 1 700 лева на възведеното основание.
По така изложените от настоящия съд мотиви издаването на Заповед по чл. 410 от
ГПК по заявлението за процесните вземания на възведеното основание е правилно отказано
като краен резултат с обжалваното разпореждане. Този извод не се променя от
неправилното според настоящата инстанция виждане на районния съд, че чл. 11 т. 10 от ЗПК
изисква задължително посочване в договора за потребителски кредит на методиката /
математическия алгоритъм / за определяне на ГПР, съответно че – както основателно се
поддържа в частната жалба, посочената разпоредба не възвежда такова изискване, тъй като
изчисляването на ГПР се извършва единствено по нормативно предвидени две
математически формули / т.1 и т. 2 от Приложение № 1 към ЗПК /, приложими в зависимост
от конкретния вид кредит, като в случая са приложими само базовите допускания и същите
са изрично посочени в общите условия. Съдът не е приемал нищожност на клаузата за
възнаградителна лихва, поради което е ирелевантен поддържания от частния жалбоподател
довод, че тази клауза не е нищожна поради противоречие с добрите нрави предвид че
договорната лихва в случая е в двукратния размер на законната. Ирелевантни – с оглед
изложените от настоящия съд доводи за неоснователност на заявлението, са и поддържаните
в частната жалба възражение за недопустимост в заповедното производство на проверка
относно размера на вземанията във връзка с евентуално извършени до датата на заявлението
плащания, и възражение, че не дължи представяне на уведомлението до длъжника за
цесията.
Предвид изложеното частната жалба е неоснователна.
И съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение частната жалба на „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД,
ЕИК ********* срещу Разпореждане № 2069 от 24.01.2023 г., пост. по ч.гр.д. № 18 731/2022
г. на РС – Пловдив, с което е постановен отказ по заявлението на частния жалбоподател вх.
№ 104 973/ 22.12.2022 г. за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично
задължение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4