Определение по дело №462/2020 на Административен съд - Русе

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр. Русе, 29.10.2020г.

 

Административен съд Русе, 7 състав,

в закрито заседание на 29 октомври,

през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                            СЪДИЯ : ЙЪЛДЪЗ АГУШ

 

като сложи за разглеждане адм. дело № 462 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:

         Производството е по чл.135, ал.1 от АПК.

Ищецът С.Н.С. ***, действащ лично и със съгласието на своя баща Н.С.,*** да му заплати сумата от 600лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 30лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от решение от 29.04.2015г. на МКБППМН към Община Русе, отмененото с влязло в сила решение на РРС, както и законната лихва върху главниците, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение – 15.09.2015г.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

   От изложените в исковата молба фактически обстоятелства, на които се основават исковете, се установява, че се претендират обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, причинени от решение от 29.04.2015г. на МКБППМН към Община Русе, отмененото с влязло в сила решение на РРС.

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.

Съгласно чл.204, ал.1 от АПК иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред.

В случая се претендират вреди, причинени от решение по възпитателно дело № 23  от 29.04.2015г. на МКБППМН към Община Русе, с което на ищеца, на основание чл.13, ал.1, т.3 от ЗБППМН, е наложена възпитателна мярка „задължаване да участва в консултации, обучения и програми за преодоляване на отклоненията в поведението“, изразяващи се в консултации със специалист в Център за социална адаптация и подкрепа към МКБППМН.

Съдът приема, че в конкретната хипотеза не се претендират вреди от  административен акт, който е отменен по съответния ред, тъй като решението на МКБППМН, с което на основание чл.13, ал.1, т.3 от ЗБППМН, се налага възпитателна мярка, по своята правна същност не е административен акт.

Съгласно чл.49а, т.2 от ЗБППМН  "Възпитателна мярка" е алтернативна на наказанието мярка за възпитателно въздействие спрямо малолетен или непълнолетен, извършил противообществена проява, и непълнолетен, освободен от наказателна отговорност по чл. 61 от Наказателния кодекс, и се налага с цел преодоляване на отклоненията в поведението, предотвратяване на бъдещи нарушения и интеграция в обществото.

 

 

Съгласно чл. 21, ал.1 от с.з. след като разгледа възпитателното дело и вземе предвид личностните особености на извършителя, неговата възраст, здравословното му състояние, физическото и психическото му развитие, семейната среда, образованието и възпитанието, характера и тежестта на деянието, мотивите и обстоятелствата, при които е извършено, направен ли е опит за отстраняване на причинените вреди, последващо поведение на извършителя, предишни прояви и налагани мерки и наказания, както и други обстоятелства, които имат значение в конкретния случай, местната комисия в състава по чл. 11, ал. 2 постановява решение, с което:

1. налага възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1, т. 1 – 10 и 12;

2. прави предложение до районния съд за налагане на възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1, т. 11 или 13;

3. предава материалите на прокурора, когато смята, че извършеното деяние е престъпление, освен в случаите, когато непълнолетният е освободен от наказателна отговорност по чл. 61 от Наказателния кодекс;

4. прекратява възпитателното дело, когато установи, че не е извършена противообществена проява или че тя не е извършена от малолетния или от непълнолетния, или че извършеното деяние е явно незначително.

(2) Решението по ал. 1 се изготвя в писмена форма с мотиви, подписва се от членовете на състава и се обявява на същото заседание. Особеното мнение на член от състава се мотивира писмено, подписва се от него и е неразделна част от решението.

(3) Възпитателното дело се изпраща в тридневен срок на районния съд, ако решението е по ал. 1, т. 2.

Разпоредбата на чл.22 от с.з. регламентира, че решенията на комисията са задължителни за всички учреждения, организации, предприятия, длъжностни лица и граждани. Решенията на комисиите, с които се налага глоба, се изпълняват принудително по установения ред.

Непълнолетният, неговите родители, родителите на малолетния или лицата, които ги заместват, или лицата, които защитават неговите права и законни интереси, могат в 14-дневен срок да обжалват пред районния съд решението, с което са наложени възпитателни мерки по чл. 13, ал. 1, т. 3 - 10 и 12 – чл.23 от закона.

От анализа на цитираните правни норми следва правният извод, че решението на МКБППМН, с което на основание чл.13, ал.1, т.3 от ЗБППМН, се налага възпитателна мярка, по своята правна същност не е административен акт, тъй като е постановен при осъществяване на правозащитна дейност от страна на органа.

Решението представлява правораздавателен акт, издаден от несъдебен орган /особена юрисдикция/, в рамките на състезателно производство, при самостоятелност и независимост на произнасящия се орган, характеризиращ се с неотменяемост на решението и възможност за неговата отмяна само по съдебен ред.

Дейността по налагането на възпитателна мярка по ЗБППМН, която е алтернативна на наказанието мярка за възпитателно въздействие спрямо малолетен или непълнолетен, не е административна дейност по естеството си, а правозащитна дейност. Контролът за законосъобразност на актовете, с които се налагат тези мерки и се решава правен спор, е предоставен на общите съдилища.

В тези случаи исковете за вреди, причинени при осъществяване на дейността на тези органи, следва да се разглеждат от гражданските съдилища.

По изложените съображения предявения спор е подсъден на Районния съд Русе, на който делото следва да се изпрати за продължаване на съдопроизводството.

На основание чл.135, ал.2 от АПК , съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

         ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 462/2020г. по описа на Административен съд Русе.

ИЗПРАЩА делото за разглеждане по подсъдност на Районен съд Русе.

Определението не подлежи на обжалване.

                                                                             

                                                                                 СЪДИЯ: